№ 928
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „БУРНАРСКИ“ ЕООД против Наказателно
постановление КТ № 286 от 22.03.2021., издадено от зам.-кмет "Транспорт" в
Община Пловдив, с което на „БУРНАРСКИ“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 100.00 лева
С жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за отмяна на НП,
поради неправилно установяване на фактическата обстановка по делото и
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се изложат нарочни
съображения за срочността на жалбата. Наказаният субект е ЮЛ-
БУРНАРСКИ ЕООД. Съгласно чл. 180, ал.5 от НПК, който намира
1
субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, съобщенията и книжата
до юридически лица се връчват срещу подпис на длъжностно лице,
натоварено да поема книжата. В процесния случай видно от справката за
връчване на НП това изискване не е спазено. Посочено е, че то е връчено на
Е.Б.- майка. Липсва отбелязване същата да е длъжностно лице в дружеството
жалбоподател, натоварено да приема книжа. Липсва информация и на кого
точно същата е майка. Посоченото обуславя извод за нередовност на
връчването.
При преценка за срочност на жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест
на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона
преклузивен срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на
ЕФ.
В конкретния случай, при положение, че от доказателствата се
установява, че липсва надлежно връчване на НП, срокът за обжалване на
същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП е приета за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на 03.03.2021 г. установена с констативен
протокол № 109505/03.03.2021 г, с начален час 11:50ч., в гр. Пловдив, в обект
„без стационарен обект" в СК „Отдих и култура”, зона 4 и в присъствието на
лицето М.И.А. - служител в обект мобилно съоръжение за продажба на храни
и напитки, е констатирано следното:
2
На място общинска собственост СК „Отдих и култура” до пешеходен
мост - от към източната страна, фирма „Бурнарски” ЕООД е поставила
мобилно преместваемо съоръжение за продажба на храни и напитки с площ
от 5.65 кв.м, измерено с ролетка в присъствието на лицето М.И.А.. За
измерената площ от 5.65кв/м фирмата оперираща в обекта няма
разрешение за ползване на място общинска собственост.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.4, ал.1 от Наредба за
реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на територията на Община Пловдив. Санкцията е наложена на
основание чл. 26 от Наредбата.
Според настоящия състав посочената фактическа обстановка от една
страна не се установява от доказателствата по делото по несъмнен начин, а от
друга страна към нея неправилно е приложен материалния закон.
ПО НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
3
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с
който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение.
То се явява аналога в административно наказателния процес на
ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми.
От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана
отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между
сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са
подведени от контролните органи и приложената санкционна норма.
Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените
нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение
на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване
правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в
невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за
което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти
4
или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми.
От гореизложеното следва, че при неправилна квалификация на
изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена
санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се
отмени.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото по делото се
констатират и двата визирани порока.
На първо място, видно от текста на АУАН и НП, жалбоподателят е
наказан за липса на разрешение за ползване на общинско място.
Задължението за получаване на такова разрешение е въведено в чл. 4, ал.1 от
Наредбата, а редът за издаване е в чл. 5-7 от Наредбата. От изложеното
следва, че за нарушение по чл. 4, ал.1 от Наредбата, каквато правна
квалификация е приложил контролния орган, е налице специална
санкционна разпоредба- чл. 24, т.1 от Наредбата, съгласно която всеки
нарушител се наказва с глоба от 300 лв. до 1 000 лв. или имуществена
санкция от 500 до 1 500 лв., ако не подлежи и на по-тежко наказание, когато
не притежава валидни документи, издадени по реда на чл. 5, ал. 1, чл. 6,
ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 на настоящата Наредба.
В случая обаче контролният орган е наложил наказание на основание
чл. 26 от Наредбата. Тази разпоредба е обща и въз основа на нея се налагат
санкции, само при липса на специална санкционна разпоредба.
В конкретния случай порока е съществен, доколкото:
-не само формално е нарушен материалния закон, но
-съвсем реално е наложено незаконосъобразно наказание,
доколкото двете норми имат съвсем различни минимуми и максимуми.
Налагането на наказание по общата, вместо по специалната разпоредба
представлява първо основание за отмяна на НП.
В този изричен смисъл Решение № 475 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 3228 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 693 от 26.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 357 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1696 от 24.07.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1231 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.
5
На следващо място съдът намира, че приетата за установена
фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят изобщо няма разрешение за
ползвания обект. От представените по делото доказателства се установява,
че това не е така, доколкото той има два броя издадени разрешения за
ползване, за които надлежно е заплащал такси, като обектите, за които са
издадени разрешенията, изцяло съответстват на тези установени като
вид в констативния протокол за извършена проверка.
Несъответствие е налице само относно един от обектите, който е
идентичен по вид, но с различни размери. При това положение съгласно
трайната съдебна практика –надлежната правна квалификация е по чл. 4,
ал.2, а не по чл. 4, ал.1 от Наредбата. Това е така доколкото:
-чл.4, ал.1 от Наредбата е приложим само при пълна липса на издадено
разрешение за даден обект;
-чл. 4, ал.2 от Наредбата е приложим, когато разрешение за даден
обект е издадено, но липсва съответствие в размерите.
Така изрично Решение № 1900 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1626
/ 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1253
от 10.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1011 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Дадената грешна правна квалификация съобразно установеното от
доказателствата по делото е допълнително основание за отмяна на НП.
Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и
санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи,
който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено
обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране
на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална
възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната
материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани
или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и
6
явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият
би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи
път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и
правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА НП.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че площта на процесния обект е
била 5,65 кв/м.
Същевременно в констативния протокол са посочени и конкретните
размери 3,9м х 1,45 м. Тези констатации кореспондират и с показанията на
актосъставителя, който установи, че лично е измерила двете страни на обекта
с ролетка от три метра. Действително чисто аритметически 3,9 х 1,45= 5,65.
Ноторно известно е, че по тази формула се изчислява лицето /площта/
само на фигурата правоъгълник. Нито в констативния протокол е
отбелязано, нито актосъставителя успя да установи в съдебно заседание,
обаче каква е била формата на процесния обект. Тоест изцяло недоказано
остана, че правилната формула за изчисляване на площта е именно
7
умножаването на едната по другата страна. Ноторно известно е също така, че
при различните геометрични фигури площта се изчислява по съвсем различни
формули:
-при триъгълник: (а х ha): 2;
-при трапец (а+б):2 х ha;
-при успоредник- а х ha.
От гореизложеното е видно, че по делото е налице в най-добрия случай
само предположение, че обектът е представлявал правоъгълник, в който
случай използваната формула е правилна и площта действително е 5, 65 кв.м.
Както е добре известно, обаче административно наказателната отговорност
не може да почива на предположения.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е
така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според съда в конкретния случай са налице редица обстоятелства,
които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичния случай:
-на първо място това е обстоятелството, че деецът реално разполага с
8
разрешение за използване на въпросния обект, като е налице незначително
отклонение в площта (ако се приеме че е правилно изчислена);
-на следващо място жалбоподателят разполага с разрешение и за още
един обект, като реално измерените размери на обекта показват, че той има
по-малка площ от тази, за която е издадено разрешение;
-двата обекта са разположени един до друг;
-налице е компенсиране, като единия обект е незначително по-малък от
разрешителното, а другия незначително по-голям, като общата реална площ
на двата обекта отговаря на издадените разрешителни;
- деецът редовно е заплащал дължимите такси към общината.
От гореизложеното се налага извод, че дори и да е допуснато
нарушение същото е с толкова ниска степен на реална обществена опасност,
че не оправдава използването на наказателна репресия спрямо дееца.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е поискал присъждането на такива
с жалбата и е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, видно от представения
договор за правна защита и съдействие и авизо местен превод.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото –имуществена санкция в
общ размер от 100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание
лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
9
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Реално заплатеният размер се явява на следващо място обоснован и
справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление КТ № 286 от 22.03.2021г.,
издадено от зам.-кмет "Транспорт" в Община Пловдив, с което на
„БУРНАРСКИ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 100.00
лева
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „БУРНАРСКИ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото пред
районен съд
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10