ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№294
гр. Хасково, 20.04.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.дело № 349 по описа за 2022г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 166 АПК във вр. чл. 405 от КТ.
Образувано е по жалба от ЕТ „М. Ч.“,
гр. Хасково, представлявано от М. Г. Ч., подадена чрез адв. Д.Н., против
предписание дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2211904 от 15.04.2022г.,
издаден от инспектори в Дирекция Инспекция по труда“ гр. Хасково. В жалбата
съдът е сезиран с искане за постановяване на определение, с което да бъде
спряно изпълнението на атакувания административен акт, като са изложени
конкретни съображения за това.
Ответникът при изпращане на
административната преписка в съда не е изложил доводи във връзка с искането за спиране на изпълнението на акта.
Административен съд Хасково, след
като се запозна и обсъди писмените доказателства, представени по делото, намира
искането за спиране на принудителната административна мярка, представляваща
предписание, обективирано в Протокол № ПР2211904/15.04.2022г. за процесуално
допустимо при висящо производство по оспорване на административния акт, но за
неоснователно по следните аргументи:
В Протокол за извършена проверка №
ПР2211904/15.04.2022г., издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по
труда"-Хасково на основание чл. 404,
ал. 1 от КТ
е предписано на ЕТ „М. Ч.“, гр. Хасково, в качеството му на работодател на
основание чл.335, ал.2, т.3 от КТ във връзка с чл.335, ал.1 КТ и чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с Я. Г. Д., на длъжност „Педагог“, поради отправено заявление за
прекратяване на трудов договор от страна на работника, поради
неплащане/забавяне на трудовото възнаграждение с вх. №8/17.02.2022г. Определен
е срок за изпълнение на даденото предписание – 18.04.2022г. Предписанието е
дадено във връзка с извършена проверка на 12.04.2022г. от инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда"-Хасково по спазване на трудовото законодателство
в учебен център „Домино“, гр. Хасково, ул.“**“ №*, стопанисван от ЕТ „М. Ч.“,
гр. Хасково, в който Я. Д. е била назначена на длъжността „Педагог“.
Съгласно чл. 405 от КТ
обжалването не спира изпълнението на наложената принудителна административна
мярка. В процесния случай от формална страна, тъй като се касае за
предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на
административния орган, за него не съществува задължение да го обосновава и
аргументира в решението си по чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ. Доколкото в КТ не са регламентирани основанията, при
които съдът може да спре незабавното изпълнение на акта, приложими са общите
такива по чл. 166,
ал. 4
във вр. ал. 2 от
АПК.
Оспорващият е този, който следва да
докаже съществуването на обстоятелствата, които да са противопоставими на
Дирекция "Инспекция по труда" при допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на акта.
В особеното искане за спиране, жалбоподателят излага следните
твърдения: че в конкретния случай е налице спор, свързан с правното основание,
на което следва да бъде прекратено трудовото правоотношение, което е в
правомощията на работодателя, а преценка за законосъобразността на самото
прекратяване се извършва единствено от съда. Дирекция „Инспекция по труда“
Хасково възпрепятства прекратяването на трудовото правоотношение на избраното
от работодателя правоотношение чл.330, ал.2, т.6 от КТ, незаконосъобразно
отказвайки да даде предварително разрешение. В случай, че работодателя изпълни
даденото му задължително предписание и издаде писмена заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с Я. Д. на основание, което не отразява
действителните отношения между страните по трудовото правоотношение, а на
незаконосъобразната преценка на един административен орган, ще издаде акт,
който впоследствие не би могъл да отмени.
На първо място, в искането не са
посочени конкретните вреди от предварително изпълнение на задължителното
предписание по вид, размер, вероятност от настъпване, същественост и
поправимост. Освен неуточнени, тези вреди не са и установени. Към жалбата не са
представени писмени доказателства, нито се сочат доказателства, подлежащи на
събиране от съда, относно условията по чл. 166,
ал. 2 АПК.
Такива не се съдържат в представената по чл. 152,
ал. 2 АПК
административната преписка. По делото не е налице нито едно конкретно предявено
и доказано основание за спиране по чл. 166,
ал. 2 АПК.
Вредите, за чието предотвратяване се иска спиране, не са конкретизирани, не са
доказани по чл. 154,
ал. 1 ГПК
вр. чл. 144 АПК, нито са
презумирани по чл. 154,
ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тези
вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на
издадения акт. Съдът приема, че не се касае за ефективно увреждане, а само за
вероятност от негово настъпване.
На следващо място, за съда не
съществува процесуално задължение да предполага, че хипотетично на адресата на
акта биха могли да му се причинят вреди от неговото предварително изпълнение,
нито какви по вид и характер са тези вреди и от какви факти същите биха могли да
възникнат. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи, че
е налице такова основание, което е със същата степен на значимост на заложения
от закона обществен интерес, т. е. допуснатото предварително изпълнение да
застрашава със същата или в по-висока степен и интензивност интересите на
засегнатото лице.
При липсата на писмени доказателства
в тази насока, съдът следва да приеме при прилагане на правилата за
доказателствена тежест в процеса, че от предварителното изпълнение на задължителното
предписание на жалбоподателя няма да бъдат нарушени значително защитими и
значими правни интереси, противопоставими на обществения интерес. И на последно
място, дори хипотетично да се предположи, че на оспорващата страна ще се
нанесат имуществени вреди и при постановяването на съдебно решение, с което
евентуално ще бъде отменен този административен акт, то тези вреди са изцяло
поправими и подлежат на възстановяване от Държавата при предявяване на иск с
правно основание чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Хасково, трети състав на основание чл. 166,
ал. 3
във вр. ал. 4 от
АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
обективираното в жалбата на ЕТ „М. Ч.“, гр. Хасково, представлявано от М. Г. Ч.,
искане за спиране на допуснатото по силата на чл.405 от КТ, предварително
изпълнение на задължително предписание, дадено с Протокол за извършена проверка
№ ПР2211904 от 15.04.2022г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Хасково.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБългария с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на
съобщението до страните за неговото постановяване.
Препис от съдебния акт да се връчи на
страните в процеса на основание чл. 138 АПК.
СЪДИЯ: