Определение по дело №53402/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110153402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5268
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110153402 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ АД срещу ЗК „..“ АД,
с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск по чл. 411 КЗ, с който
ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи
сумата от 467,60 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и извършени ликвидационни разходи по ликвидационна преписка по
щета № .., образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.01.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на дълга.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
04.01.2024 г. в гр. София, на бул. .., било реализирано пътнотранспортно произшествие
/ПТП/, при което водачът на т.а. „...“ с рег. № .. – .. ударил паркирания л.а. .. с рег. № ..,
като вследствие от удара били нанесени увреждания по л.а. ... За настъпилото събитие
бил съставен Двустранен констативен протокол, в съдържанието на който било
посочено, че същото било реализирано по вина на водача на т.а. „...“ с рег. № ... Към
датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. С оглед настъпилото събитие, пред „..“ АД, в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с предмет л.а. .. с рег. №
.., била заведена преписка по щета № .., като за извършените ремонтно-
възстановителни дейности за отстраняване на уврежданията по автомобила ищецът
изплатил застрахователно обезщетение на стойност от 452,60 лева, като реализирал и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. С изплащането на дължимото
застрахователно обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу
ответното дружество, поради което с писмо с изх. № ../15.05.2024 г. предявил пред ЗК
„..“ АД регресна претенция за изплащане на процесните суми. Ответното дружество
отказало да удовлетвори отправеното искане, поради което по инициатива на ищеца в
негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39859
по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответникът възразил. В тази връзка, моли съда
да признае за установено, че ответното дружество му дължи заплащането на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производството, както и
1
изложените фактически обстоятелства в исковата молба. Оспорва механизма на
произшествието, както и наличието на основания за ангажиране на отговорността му.
Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не отговаря на
действителните вреди по автомобила. Твърди, че вината на водача на т.а. „...“ с рег. №
.. не е установена по безспорен начин. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на 04.01.2024 г. в гр. София, на бул. .., е реализирано ПТП с участието на т.а. „...“ с рег.
№ .. и л.а. .. с рег. № .., както и че към датата на събитието л.а. .. с рег. № .. бил
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, като в
изпълнение на договорните си задължения „..“ АД изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 452,60 лева, за възстановяването на което ищецът отправил
до ответното дружество регресна претенция, доколкото към датата на ПТП същото
осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на
т.а. „...“ с рег. № ...
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който, вследствие от виновно и противоправно поведение на водача на т.а. „...“ с
рег. № .., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
събитие при твърдения в исковата молба механизъм, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди по автомобила.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже наличието на факти, които имат за последица правоизключване или
правонамаляване на отговорността му за погасяване на процесното вземане.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде уважено искането на ищеца за изслушване на съдебна автотехническа експертиза
по делото, вещото лице по която да даде отговор и на задачите, формулирани в
отговора на исковата молба. Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по делото и за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК
следва да бъдат оставени без уважение, тъй като имат за цел установяването на факти,
които са отделени като безспорни по делото. Без уважение следва да бъде оставено
доказателственото искане на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК, доколкото не са налице
основания, които да налагат представянето на приложените към исковата молба
писмени документи в оригинал.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.04.2025 г. от 11.00ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
2
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза по делото,
вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба и
отговора на исковата молба, при депозит за възнаграждението му в размер на 500 лева,
вносим поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., който да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
по делото и за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3