№ 353
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720102312 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от АС. КР. Р.,
ЕГН: ********** от гр.П., ул. Л. *** чрез своя процесуален представител адв. В.Н. срещу
,
„Креди Йес‘’ ООД„ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, ж.
к. „Люлин” 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от С.И.А., да заплати на ищцата,
сумата в размер на 567.46 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба -19.05.2021г., до окончателното й изплащане, като се моли да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на **.**.**** г. АС. КР. Р. е сключила договор за паричен заем № ****** с
„Креди Йес" ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 600.00
лева. размерът на погасителната вноска е 71.53 лева, деня на плащане е 30-то число, видът
на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е десет, размерът на месечния лихвен
процент е 3.33 %, датата на първото плащане е 30.10.2020 г., размерът на годишния процент
на разходите е 48.37%, а размерът на общата сума, която следва да върне А.Р.. е 715.27 лева.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия,
1
и с още едно обезпечение - ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.
В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия е посочено, че страните имат право за
обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването
на обезпечение: Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем.
сключени със Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени други договори за
заем, сключени от Заемодателя: нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;
В случай на учредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от
разстояние, Заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на
договора за поръчителство от предоставеното лице - поръчител.
В чл. 8 от процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави
договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочено в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 544.73 лева, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия
договор.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 544.73 лева. тъй като същата не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор, като месечната погасителна вноска става 126.00 лева, а общата сума което следва
да върне А.Р. става 1260.00 лева.
На 12.03.2021 г. АС. КР. Р. е погасила предсрочно изцяло сумата по сключения
договор, а именно в общ размер на 1042.46 лева /видно от представените към исковата
молба платежни нареждания/, както следва:
1. лева - на дата 30.10.2020 г.; лева - на дата 01.12.2020 г.; лева - на дата 19.01.2021
г.;лева-на дата 16.02.2021 г.;лева - на дата 05.03.2021 г.; 411.46 лева - на дата
12.03.2021 г.
Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице В.В., по
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, видно от което по процесния
Договор за паричен заем № ******/**.**.****г АС. КР. Р. е направила вноски в общ размер
на 1167,46 лева. По Договор за паричен заем № ******/**.**.****г АС. КР. Р. е направила
вноски в общ размер на 1167,46 лева, с които е погасена главница в размер на 600,00 лева,
договорена лихва 92,96 лева и неустойка в размер на 474,50 лева. На основание сключения
Договор за паричен заем № ******/**.**.****г. със съответните параметри - Годишен
2
процент на разходите по кредита е размер на 48,16%. В случай, че се вземе под внимание
изплатените суми от ищеца в цялост 1167,46 лева, с които е погасена главница в размер на
600,00 лева, договорена лихва 92,96 лева и неустойка в размер на 474,50 лева, то изчислен
ГПР /Годишен процент на разходите/ е в размер на 544,70%.
Ищовота страна се позовава на нищожност на целия договор, на отделни негови
клаузи, както и на унищожаемост на същия по доводи подробно изложени в исковата молба.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство
с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Също така в тежест на ответната страна е
да докаже, че е било изпълнено изискването чл. 10. (1) ЗПК, според което договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. По делото може да се направи обоснован извод, че договора е формуляр, който
видно от изложените параметри, е бил подписан от ищцата при предварително посочени от
кредитора условия, включително клаузата за предоставяне на поръчители или обезпечение в
посочения в договора срок. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се
изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
3
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на
формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да
влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от
гореизложеното. Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено
от самия ответник.
Съгласно Чл. 143. ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
В случая съдът намира, че е налице тъкмо такава неравноправна клауза, касателно
дължимата се неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
или поръчителство. Това е така защото размера на уговорената неустойка се доближава до
размера на отпуснатия кредит и се явява необосновано висока.
Настоящият състав счита също, че посочената клауза за уговорена неустойка,
следва да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му
с добрите нрави, отново поради изключително завишения размер на неустойката. Както бе
посочено, подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата
на ЗПК.
Предвид изложеното по-горе, че чл. 8 от процесния договор в който е уговорено,
че в случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочено в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, Заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 544.73 лева, съдът приема, че се явява нищожна клауза.
Съобразно заключението на вещото лице ищцата е заплатила неустойка в размер на 474.50
лева, която подлежи на връщане .
Съдът намира, че клаузата с която е договорена възнаградителна /договорна/ лихва, не
се явява нищожна, поради което иска за заплащане на разликата до пълния предявен размер
от 567.46 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 225.76 лева, съобразно уважената част
на исковите претенции а на адв. Георги Георгиев Чампалов, сумата от 300.00 лева
адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от
49.14 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
4
на исковите претенции.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
,
ОСЪЖДА „Креди Йес‘’ ООД„ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: в гр. София, ж. к. „Люлин” 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от
С.И.А., да заплати на АС. КР. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул. Л. *** сумата в размер на
474.50 лева, представляваща недължимо платени сума по потребителски кредит № ******
от **.**.****г., сключен с „Креди Йес" ООД., поради нищожност на чл.8 от Договора, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
-19.05.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 225.76 лева направени
разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 567.46 лева
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
,
ОСЪЖДА „Креди Йес‘’ ООД„ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: в гр. София, ж. к. „Люлин” 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от
С.И.А., да заплати на адв. Георги Георгиев Чампалов, сумата от 300.00 лева адвокатско
възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във
вр. с чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5