№ 161
гр. Габрово, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20234200100126 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Б. С. М. от гр. Д., чрез пълномощника му адв. М. И. от
Адвокатска колегия – Велико Търново срещу Прокуратурата на Република България с цена
на иска 26 000,00 лв. Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства.
Претендира разноски.
Твърдения на ищеца са, че обвинението, което Районна прокуратура -Дряново
повдига на М. по пряк начин кореспондира и нанася неимуществени вреди на последния,
точно във връзка с дейностите, които той следва да изпълнява по повод неговите служебни
ангажименти. Повдигайки му обвинение по чл. 316, ал. 1 от НК и недоказвайки това
обвинение, прокуратурата засяга и уронва престижа на един доблестен и почтен служител,
който през годините е работил с хиляди документи, справял се е с ангажиментите си по
възможно най-добрият начин и в периода докато е траел наказателният процес спрямо него е
трябвало да търпи всички негативни оценки и коментари във връзка с повдигнатото му
обвинение. Това не само е поставило на съмнение неговите професионални и нравствени
качества, но е създало предпоставки в един продължителен период от време, М. да изпитва
всички негативни последици от съмненията и общественият укор, които са се породили в
неговите колеги и съграждани, в резултат на повдигнатото му обвинение и предаването му
на съд.
Всичко това се е отразило негативно на М., както в личен, така и в професионален
план. От момента на повдигането на обвинението срещу него за престъпление по чл.316 от
НК, М. изживява много негативно всичко, което е свързано с това наказателно преследване.
Поради характера на обвинението М. изпитва силни тревоги и притеснения за това как
такова обвинение би се отразило на неговата професионална дейност. В малката
патриархална общност на град Д. подобно обвинение особено срещу длъжностно лице,
известно сред обществеността се коментира в силно негативна светлина и поражда
съмнения за това дали М. е достоен да продължи да изпълнява своите професионални
ангажименти. М. преживява силно негативно всичко, свързано с наказателното преследване.
1
В продълЖ.е на многото месеци през които се развива процеса, М. изпада в емоционален
стрес. Затваря се в себе си, чувства се подтиснат, когато отива на работа и среща погледите
на своите колеги и съграждани. В резултат на стреса, който преживява М. започва да губи
килограми, загубва съня си, става силно и емоционално подтиснат и загрижен. Разбирайки
последиците от едно такова наказателно преследване и силата на решението по едно
производство по реда на чл.78а НПК М. осъзнава, че най-вероятната последица от
неблагоприятен изход за него по делото би било неговото отстраняване на длъжността,
която заема в СЦДП ДП-ТП ДГС „П.“.
Тези всекидневни тревоги променят коренно в негативен план живота на М., докато
трае наказателното преследване срещу него. Той се затваря в себе си, става подтиснат и
силно разтревожен за своето бъдеще и това на неговото семейство. На 16.06.2021 г. ищецът
получава миокарден инфаркт. Постъпва за хоспитализация в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД –
Варна, където са му извършени редица изследвания и манипулации и му е поставена
диагноза: „Исхемична болест на сърцето. Остър долен и деснокамерен миокарден инфаркт
(МКБ-10-Код 121.1). Коронарна атеросклероза - дву съдова болест. PCI на RCA с DES.
Непродължителна камерна тахикардия (МКБ-10-Код 147.2). Дислинидемия (МКБ-10-Код
Е78.0). На М. са му извършени инвазивни процедури и оперативни интервенции:
„Коронарна артериография чрез два катетъра (МКБ-9-Процедура 88.56); Друга
трансмиокардна реваскуларизация (тромбаспирация) (МКБ-9- Процедура 36.39);
Перкутанно поставяне на 1 транслуменен стент в една коронарна артерия (МКБ-9-
Процедура 36.06)“.
На 21.06.21 г. ищецът е изписан, като му е назначено домашно лечение и са му
определени дни за контролни прегледи. На 26.07.2021 г. М. отново е хоспитализиран в
УМБАЛ "Св.Марина" НАД-Варна, където отново са му били извършени интервенции -
„коронарна артериография чрез два катетъра, перкутанно поставяне на 2 транслуменни
степта в една коронарна артерия-36.06“. На 27.07.21 гищеът е изписан от лечебното
заведение, като му е назначено домашно лечение на поставената диагноза: „Исхемична
болест на сърцето - ангина пекторис при усилие II ф.кл. (МКБ-10-Код 120.8) Долен и
деснокамерен миокарден инфаркт в хроничен стадий (МКБ10-Код 125.8), Коронарна
атеросклероза - дву съдова болест. PCI на LAD с DESx2, проходим стент (МКБ-lО-Код
/95.5). Дислинидемия (МКБ10-Код Е 78.0). След изписването си от лечебното заведение М.
остава трайно да се лекува с медикаменти. Животът му се променя коренно, и той трябва да
промени изцяло досегашните си навици и привички. Всичко това се явява пряка и
непосредствена последица от тревогите и емоционалните преживявания, които ищецът
изпитва в резултат на наказателното преследване предприето срещу него от представители
на Районна прокуратура Дряново. В този смисъл случилото се около това наказателно
преследване променят завинаги живота на М..
В месеците след неговото изписване от болница той е имал нужда от постоянна
грижа за себе си от трети лица. Страхувайки се от своето здравословно състояние М. е
изпитвал страх да остане сам, без човек около себе си. Всичко случило му се вреди и на
неговата професионална дейност. Тежък и мъчителен за ищецът е възстановителния период
след болницата, през който същият не можел да изпълнява своите трудови задълЖ.я,
чувствал се безполезен, ненужен и силно подтиснат.
На 11.02.2022 г. ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК и му е определена 80 % ТНР.
На 18.01.2023 г. с ново експертно решение на TЕJIK му е определена 50 % ТНР. М. е
трябвало да излезе болничен и да се отдалечи отново от колеги и познати, което отново се
отразява негативно на неговото психическо състояние. През периода през който е вървяло
наказателното производство, ищецът е трябвало да се лиши и от своето любимо хоби лова,
тъй като са му отнети всички притежавани от него оръжия.
Прокуратура на Република България оспорва иска с твърдения, че предявеният иск за
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000,00 лв., изразяващ се в
преживени болки, страдания, неудобства, стрес и причинени телесни повреди, които били
пряка и непосредствена последица от воденото срещу наказателно производство е недоказан
по основание и размер.
При условията на евентуалност, счита че търсеното обезщетение следва да бъде
намалено, тъй като е заявено в размер, който е прекомерен и несъответстващ на критерия за
справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС,
според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
обществено и социално полоЖ.е на увредения.
Твърди, че ищецът трябва да докаже наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно водено наказателно производство, неоснователно
повдигнато обвинение, настъпил вредоносен резултат и причинно - следствена връзка между
тях. Така изброените предпоставки следва да са кумулативно установени, а от представените
към исковата молба доказателства не се доказва безспорно наличие на изброените от ищеца
вредни последици да са резултат единствено и само от воденото срещу него цитирано
наказателно производство или е неоснователен и паричният еквивалент за твърдения
вредоносен резултат. На следващо място размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на
психичното и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези
вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на
увредения.
От привличането му в качеството на обвиняем до влизане в сила на съдебното
решение, с което М. е оправдан - 07.10.2021 г., са изминали по-малко от 9 месеца. Искът е
недоказан по основание като ищецът не ангажира доказателства увреждането на
физическото му здраве, твърдените от него емоционални преживявания и състояния и
причинно-следствената им връзка именно с неоснователното обвинение, както и че те
надхвърлят обичайните такива при водене на наказателно производство. Ангажираната
медицинска документация не доказва причинна връзка между влошеното здравословно
състояние на М. и процесното производство. Освен това, същият не е ангажирал
доказателства за твърдените негативни преживявания, както и те да са пряк резултат от
обвинението за престъпление по чл. 316 от НК. Освен това, в прилоЖ.я към исковата молба
предавателно - приемателен протокол на ОБВВПИ от 31.03.2021 г. не се съдържат данни,
притежаваното от ищеца оръжие да е иззето по разпореждане на органи на Прокуратурата
на Република България във връзка с конкретното обвинение по чл. 316 от НК. Законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, в случай, че приемете същото за
основателно, неправилно се претендира от 19.01.2021 г. - от датата на привличане на ищеца
в качеството на обвиняем. В процесния случай лихвата е дължима от датата, на която е
влязло в сила решението на PC Дряново, с което ищецът е оправдан - 07.10.2021 г. На
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй
като не е налице правна и фактическа сложност на делото.
Габровският окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
3
От приложеното по делото АНД № 58/2021 г. по описа на РС – Дряново, ВАНД №
169/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и ДП № 165/2020 г. по описа на ОД на МВР
– Габрово се установява, че на Б. М. е повдигнато обвинение, за това че на 04.10.2017 г. в гр.
Д. съзнателно се ползвал пред администрацията на Община Дряново от неистински частен
документ – 1 бр. заявление до кмета на Община Дряново, вх. № ОБА 9-01-29/04.10.2017 г. за
издаване на разрешение за отсичане на над 5 /пет/ броя дървета и на лозя над 1 дка, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ищецът е привлечен
за обвиняем с Постановление от 15.01.2021 г. Не е била взета мярка за неотклонение. С
решение № 37 от 31.05.2021 г. по АНД № 58/2021 г. по описа на Дряновски районен съд
ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Против
решението на съда е подаден протест от Районна прокуратура – Габрово на 14.06.2021 г., с
искане да се изменени решението и да се наложи наказание предвидено за извършеното от
него административно нарушение. С решение № 58 от 07.10.2021 г. по ВАНД № 169/2021 г.
по описа на ГОС, решенето е изменено в частта относно мотивите и основанието за
оправдаването на обвиняемия Б. М., като е приел, че обвинението за престъпление по чл.
316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК не е доказано и е налице основанието по чл. 304 от НПК за
оправдаване на обвиняемия. Потвърдил е решението в останалата му част. Решението на
Габровски окръжен съд е окончателно. Към датата на повдигане на обвинението ищецът е
работил на трудов договор към Държавно лесничейство от 2001 г. на длъжност към
настоящият момент „старши лесничей“.
По делото са прилоЖ. писмени доказателства, които може да бъдат разпределени в
две групи- относими към здравословното състояние на ищеца /епикризи, експертно
решение/ и такива свързани с повдигнатото му обвинение.
От представената епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД се установява, че
ищецът е постъпил на 16.06.2021 г. и е изписан на 21.06.2021 г. с диагноза „КП 28 –
Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST-сегмент
с инервенционално лечение. Окончателната диагноза: исхимична болест на сърцето. Остър
долен и деснокамерен миокарден инфаркт /МКБ-10-Код І21.1/. Дислипидемия /МКБ-10 Код
Е78.0/. Като е постъпил в клиниката по спешност чрез екип на ЦСМП по повод на
оплаквания от внезапно настъпила ретростернална болка, с излъчване към ляво рамо,
започнала след физическо натоварване. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим и
е назначено медикаментозно лечение след изписването. По делото е представена още една
епикриза за постъпване на ищеца в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД на 26.07.2021 г. до
27.07.2021 г. за интерванционално лечение и свързани с него диагностични катеризации при
сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 г. Постъпил е в клиниката по повод на
оплаквания от лесна умора, краткотрайна гръдна болка на широка площ, появяващи се при
натоварване и отминаващи за около 5 минути в покой. Оплакванията са с давност от месец.
Изписан е в стабилно хемодинамично състояние.
С експертно решение № 90349 от зас. 0 30 от 11.02.2022 г.е определена 80% ТНР с
водеща диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долна стена“ и общо
заболяване „Стар инфаркт на миокарда“. Трудовата неработоспособност е променена на
50% с експертно решение № 90132 от зас. № 13 от 18.01.2023 г. със срок за две години.
От приемо- предавателен протокол от 31.01.2021 г. се установява, че ищецът е предал
оръжието си – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – ловна пушка „ИЖ“ –
успоредна, кал. 12, № С14153 в КОС при РУ – Дряново.
По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, която е дала
отговор на поставените и въпроси. Според заключението на вещото лице, на 16.06.2021 г.
ищецът е получил остър миокарден инфаркт, по повод на който е приет в Първа клиника по
кардиология на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. варна, където е лекуван до 21.06.2021 г.
След направена оценка на коронарното кръвообращение му е поставен стент на дясната
4
коронарна артерия. При оценката на коронарното кръвообращение е установено и стеснение
на лявата коронарна артерия. На 26.07.2021 г. ищецът е приет отново в същата клиника ,
където са му поставени два стента на лявата коронарна артерия. Нарушеното коронарно
кръвообращение на сърцето, независимо от това дали е настъпило остро или хронично е
довело да ограничаване на физическия капацитет на болния, което е довело до ограничаване
на нетрудоспособността на ищеца. Периодът на нарушен комфорт на живота на ищеца е бил
от момента на получаването на острия миокарден инфаркт /16.16.2021 г./ и е продължил до
настоящия момент, като през първата година от получаването на инфаркта е било
необходимо да се спазва по-строг режим на ограничена физическа активност. По тази
причина на ищеца е била определена първоначално 80% трайна нетрудоспособност, която в
последствие била намалена на 50%.
Изпитаната болка при миокарден инфаркт е с висок интензитет и се определя като
една от най-силните болки, които изпитва човек. Болката може да трае от минути до часове
и да бъде с различна интензивност. След преминаване на острия период, както и след
медикаментозно лечение и/или инвазивно кардиологично лечение чрез поставяне на стент,
болковит синдром се овладява. В хроничния стадий на миокарден инфаркт, може да има
периодично усещане за стягане и болка в гърдите с различен интензитет, които се
провокират то физическо и психическо напреЖ.е. Пълно възстановяване за ищеца не може
да настъпи, тъй като се касае за хронично заболяване на коронарното кръвообращение.
Стентирането на коронарните артерии и медикаментозното лечение подобрява състоянието
на болния без да може да се постигне пълно излекуване и възстановяване на
трудоспособността.
Според даденото заключение, ищецът страда от нарушена мастна обмяна, което е
предпоствака за развитие на атеросклероза, включително и на коронарните артерии. Има
наличие на рискови фактори – тютюнопушене и фамилна обремененост – бащата на ищеца
е получил остър миокарден инфаркт на 55 г.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвеното заключение и допълва, че
опороченото кръвоснабдяване на сърцето е имало и към момента на инцидента, в следствие
на стеснение на коронарните артерии, което е установено ангиографски при приемането на
пациента на 16.06.2021 г. такова стеснение настъпва постепенно с годините. Силния стрес,
психо -емоционалното напреЖ.е води до физиологично стеснение , отделя се адреналин,
настъпва допълнително стеснение и при налично такова морфологично стеснение се стига
до декомпенсация и до получаване на инфаркт. Вещото лице посочва датата 15.06.2021 г.,
като дата, която би могла да доведе до повишена психо- емоционална активност, като
визира протеста на Районна прокуратура – Дряново. Според вещото лице, дори и без психо-
емоционално натоварване, в пълен покой може да се получи миокарден инфаркт. Получава
се при пациенти, които имат предходни оплаквания, с исхемична болест на сърцето, която
вече е лекувана, захарен диабет и други такива. В прилоЖ.те по делото медицински
документи няма данни, че ищецът е лекуван от сърдечно съдови заболявания или от високо
кръвно налягане, като то може да съществува латентно, в скрито състояние и в един момент
при появата на фактор да се демонстрира.
Съдът следва да кредитира заключението на вещото лице, освен с оглед на неговите
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността му. Своето
заключение вещото лице е обосновало въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
От показанията на разпитаният по делото свидетел Л.М.Р.– съжителка на ищеца се
установява, че наказателното преследване срещу Б. е започнало в началото на 2020 г., като в
началото той не е могъл да разбере, че е образувано срещу него, защото не е имало мотиви в
тази насока. В началото на 2021 г. е бил привлечен като обвиняем, като не е могъл да
повярва че това му се случва, защото не е го извършил. Фактът, че е обвиняем за нещо,
5
което не е извършил е променил неговото емоционално състояние. Станал е подписната и
не е искал да вижда никого, за да обяснява какво се случва. Първоначално не е искал да
разгласява, че има повдигнато обвинение, но в малкия град това не е останало тайна.
Затворил се е в себе си, станал е раздразнителен. Докато е текло наказателното
производство не е могъл да спи нощно време и се е чудил как да докаже своята невинност.
Станал е много тревожен. След като е постановена оправдателната присъда, Б. се е надявал
да няма протест от страна на Прокуратурата, за да може да изчисти името си. Имал е
електронен достъп и всеки ден е следял. В последния възможен ден от срока е подаден
протеста и като го е прочел отново е изживял стреса, като не могъл да спи цяла нощ,
наложило се е свидетелката да кара, защото е трябвало да пътуват. Бил е подтиснат и
следобеда на другия ден е получил инфаркт. Постъпил е на лечение в болница във В., като
медиците са ограничили фаталните последици. Наложило се е да мине на медикаментозно
лечение. Почти една седмица е бил под наблюдение в болницата и след това на домашно
лечение с множество лекарства. Първоначално почти не е ставал от леглото. Наложило се е
да мине на специална диета. Основните грижи са погали свидетелката и родителите на
ищеца, които също живеят в Д.. Първите шест месеца е изкарал в Д. и почти не е излизал.
След това е започнал полека да се възстановява. Не може в пълна степен да изпълнява
професията си, защото е свързана с голямо натоварване. ПолоЖ.те грижи са били ежедневни
и свързани с диетата. Следяла е да си взима лекарствата и го е подкрепяла, че всичко ще се
оправи. Затворил се е напълно, почти никъде не са ходили. Нито са имали гости, нито той е
искал да отиде някъде. Преди това не е имал някакви оплаквания – спортувал е, ходил е на
лов и имал много физически активна дейност. Не е имал оплаквания. Като човек се е
раздавал максимално. Според свидетелката ищецът не се е възстановил напълно. При
усилено физическо натоварване усеща задъхване и слабост. Преди това не се е оплаквал от
високо кръвно налягане и не е взимал лекарства. За мускулна треска е взимал Аспирин или
Аналгин. В периода на досъдебното производство не е спирал да ходи на работа.
От приложената справка за съдимост към досъдебното производство се установява, че
ищецът не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е доказан
по своето основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено.
По настоящето дело е установено, че срещу ищеца е имало образувано наказателно
производство за престъпление от общ характер. От приложеното по делото ДП 165/2020 г.
се установява, че с Постановление от 15.01.2016 г. е повдигнато обвинение на Б. С. М.. По
повдигнатите обвинения подсъдимият е бил признат за невиновен, като решението на
Дряновски районен съд е влязло в сила на 07.10.2021 г. Тази фактическа обстановка
обуславя прилоЖ.ето на състава на чл. 2 от ЗОДОВ, който позволява да бъде ангажирана
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, който е
повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца.
Наказателното преследване презумира, че се оказва негативно въздействие върху
психиката на обвиняемия и рефлектира негативно върху отношенията му с неговите близки,
приятели и колеги. Претърпените от ищеца неимуществени вреди могат да се разглеждат в
настоящото производство единствено в контекста какъв размер на обезщетение се дължи, а
не дали се дължи.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
6
ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия състав
приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определянето му следва да се съобрази вида и характера на упражнената процесуална
принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на
страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното
производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната
степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му полоЖ.е. В
конкретния случай е установено, че наказателното производство против ищеца е
продължило от 15.01.2021 г. до 07.10.2021 г. или общо 9 месеца, като в досъдебното
производство е бил разпитван в качеството на обвиняем, било му е предявено разследването
на 19.01.2021 г. Съдебното производство по АНД № 58/2021 г. е протекло в две съдебни
заседания, а пред Окръжен съд – Габрово в едно заседание, на които М. е присъствал лично.
По делото е установено, че протеста на прокурор при Районна прокуратура – Габрово
е подаден на 14.06.2021 г., а на 16.06.2021 г. ищецът е приет по спешност в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна с диагноза диагностика и лечение на остър коронарен синдром с
персистираща елевация на ST-сегмент с интервенционално лечение. Исхемична болест на
сърцето. Остър долен и деснокамерен миокарден инфаркт. Коронарна атеросклероза –
двусъдова болест. Непродължителна камерна тахикардия. Дислипидемия. Към 16.06.2021 г.,
когато ищецът е получил клинична изява на скрито до този момент коронарно увреждане,
основен провокиращ фактор се явява нервно-психическото напреЖ.е от воденото срещу
ищеца наказателно производство и в частност от внесения протест на РП – Габрово на
14.06.2021 г. срещу постановената оправдателна присъда. В този смисъл е налице причинно
– следствена връзка между наказателното преследване и получения от ищеца остър
миокарден инфаркт, но следва да се вземе предвид и фамилната обремененост,
тютюнопушенето като рисков фактор и нарушената мастна обмяна.
Съдът приема, че образуването на наказателно производство срещу едно лице,
процесуалните действия и мерки в досъдебното и съдебното производство би могло да му
причини неудобства, стрес, притеснение и страх, че може да бъде осъден. Следва да се вземе
предвид продължителността на наказателното производство около девет месеца. Съдът
съобразява възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем - 44 годишен,
обществено икономическите условия в страната и стандарта на живот в държавата, както и
че ищецът е продължил да работи и намира, че на Б. С. М. следва да се присъди обезщетение
за претърпените от него и доказани в процеса неимуществени вреди в размер 4 500,00 лева.
Това е размерът, който в най-пълна степен съответства на степента и характера на търпените
болки и страдания, на девет месечната продължителност на наказателното производство, на
стреса, напреЖ.ето и страха от осъждане, както и на вида на упражнената процесуална
принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще поправи
вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатите обвинения срещу него. За
разликата до пълния размер от 26 000,00 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на решението по ВАНД № 169/2021 г. по
описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решението, с което подсъдимия е бил
признат за невиновен - 07.10.2021 г.
От процесуалния представител на ищеца е представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК за сумата от 2 600,00 лв., от които 2 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 400,00
лв. – депозит за СМЕ. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400,00
7
лв. - за вещо лице. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 200,00 лв. не следва да се уважават, тъй като за тях няма представен договор за правна
защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратура на Република България
да заплати на Б. С. М., ЕГН **********, адрес в гр. Д., ж.к. „А.“ , *** сумата от 4 500 лв.
/четири хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на повдиганото обвинение по ДП 165/2020 г. по описа на
РУ – Дряново за извършени престъпления по чл. 316, предл. 1 вр. чл. 309, ал. 1, предл. 1 от
НК, за които е бил признат за невиновен, ведно със законната лихва върху главницата от 4
500,00 лв., считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 400,00
лв. /четиристотин лева/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля като
неоснователен и недоказан иска за разликата над 4 500, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 26 000,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8