Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03811 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – ***” АД, с която се иска да се
признае за установено по отношение на М.Б.П., че дължи сума в размер на 1337,96
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. ***, ул. «***, за периода от 01.11.2009 г.
до 30.04.2019 г., както и сумата от 145,06 лева - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 25.02.2020г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не са представени доказателства за договорни отношения между страните по делото, както и доставеното количество топлинна енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
***” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01678 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
Представено е извлечение от вестник “Съ***”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
По делото
е приложен неоспорен договор от
10.06.2002 г.. от който се установява, че ответникът М.Б.П.
е собственик на процесното жилище с адрес гр. ***, ул. «***.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същото се установява наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, който допълнително е приложен по делото.
От заключението на експертиза се установява, че не е спазена процедурата за двугодишен период на проверки на монтирания топломер в абонатната станция, но впоследствие е преминал метрологичен контрол на 27.02.2018 г. и съответства на одобрения тип. В тази връзка е вещото лице приема, че е годен да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, което се възприема от съда.
Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че
сградата се ползва топлинна енергия единствено за БГВ, но не и за отопление. Експертът пояснява, че разходът за БГВ е
начисляван прогнозно. Допълва, че в имота е наличен монтиран уред за измерване
на топла вода и ответикът е заявил, че няма да позлва вода, поради което до
2019 г. не е начилсяван разход за БГВ. Експертът дава информация, че не е
осигурен допстъп до имота (цитира два протокола от 11.05.2018 г. и 10.05.20189
г.), което е наложило служебно начисляване на разход за БГВ, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Изравнителната сметка от 1237,64 лева, с която се начислява
стойност за разход на топла вода поради неосигурен достъп. Изравнителната
сметка обхваща периода от месец май 2018 г. до м. август 2019 г. В съдебно заседание вещото лице не е
категоричен спрямо колко обитатели в жилището е начисляван този разход (посочва
вероятност за двама).
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, които са в общ размер на 100,32
лева.
Не е начисляван разход за топлинна
енергия за отопление и за компонента сградна инсталация.
От заключението на експерта се
установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 1337,96 лева за периода от 01.11.2009 г. до
30.04.2019 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото
е приложено писмо на топлинния счетоводител, с който се представя протокол от 10.05.20189
г. за неосигурен достъп. В писмото се посочва, че сумата за БГВ е начислена на
база един потребител по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, тъй като не е осигряван достъп до имота.
Фактът за
неосигурения достъп до жилището за отчитане, посочен от вещото лице и топлинния
счетоводител се подкрепя и от становището на ответника, че не обитава
имота.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Това води до извод, че страните по делото се намират в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. Установи се, че общият размер на дължимата сума възлиза на 1337,96 лева за периода от 01.11.2009 г.
до 30.04.2019 г. Същата представява сбор от 100,32 лева –
стойността на услугата за дялово разпределение за същия период и 1237,64 лева –
стойност на БГВ по изравнителни сметки, обхващата период от май 2018 г. до м.
август 2019 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се дължи вземането по изравнителната сметка, обосновано с твърдението, че ответникът не обитава имота. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател (в случая един обитател) за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане.
Съгласно
чл. 70, ал. 2 от Наредба №
16-334 всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.
139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към
тях. По делото се установи, че ответникът не е изпълнил това задължение.
На основание чл. 71, ал. 3, т. 1 от Наредбата № 16-334 промяна на прогнозните количества топлинна енергия по ал. 1 и 2 се допуска при писмено заявление на клиента до лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ за намаление - при необитаване на имота за не по - малко от три месеца или намален брой обитатели, съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и двама съседи; в заявлението се записват показанията на индивидуалния водомер за топла вода и показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота, точен адрес и телефон за контакт на подписалите го лица. В настоящия случай по делото не се представи заявление на ответника, което да е съгласувано от управителя и двама съседи, че имотът е необитаем (не само от ответника, а въобще). Действително има данни, че ответникът преи 10 г. е подал молба в тази насока, но няма данни, че същата е съгласувана от съответните лица.
Нещо повече разпордбата на чл. 71, ал. 3, т. 1 от Наредбата допуска намаление на вече начислени прогнози суми, т. е. заявлението се подава след това, тъй като е възможно да се променят предходно заявени обстоятелства. Важно е да се отбележи, че в имота е наличен монтиран уред за измерване на топла вода, при което няма пречка ответникът да подаде заявление съгласувано със съответните лица и да се посочат показанията на индивидуалния водомер. При липса на нови показания на индивидулания водомер, то няма пречка прогозно начислените суми да се сторнират. Освен това ответникът не се е възползвал и от възможността да докаже твърденията си за неползване на топла вода, което да се осъществи чрез проверка на индивидуалния водомер, а не да се установява дали ответникът пребивава в имота.
Съгласно
чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На основание чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 145,06 лева за периода от 03.01.2010 г. до
25.02.2020г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - ***” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
В
настоящия случай изравнителната сметка от 1237,64
лева за стойност на БГВ обхваща период от май 2018 г. до м. август 2019 г., т.
е. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.03.2020 г.) не е изтекъл предвидения давностен срок.
Не
така стоят нещата за вземането за услуга дялово разпределение в размер на
100,32 лева за периода от 01.11.2009
г. до 30.04.2019 г. С оглед на
горните уточнения и при установеното по делото, изискуемостта на главницата за
услуга дялово разпределение за месец януари 2017 г. е настъпила на първият ден
след изтичане на падежа, т. е. на 02.03.2017 г., а тригодишният давностен срок
изтича на 02.03.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 12.03.2020 г., т. е. след изтичане на давностния
срок за този месец и предходните от исковия период. Това води до извод, че за
периода от 01.11.2009 г. до
31.01.2017 г. вземането за услуга дялово разпределение в размер на 76,56 лева е
погасено по давност. По силата на чл. 119 ЗЗД се погасяват
и лихвите за забава за вземането за обсъждания период, които са в размер на
50,99 лева.
Непогасените размери за следните: 1261 лева – главница
(за услуга дялово разпределение и БГВ) за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. и 94,07
лева – лихва за забава за
периода от 01.02.2017 г. до
25.02.2020г.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 29,66 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 20 лева – такси за съдебни удостоверения, т. е. общо 299,66 лева, от които има право да получи 273,89 лева съответна на уважените размери.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 29,66 лева – държавна такса, т. е. общо 79,66 лева, от които има право да получи 72,81 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Видно от представените договори за правна помощ се налага извод, че ответникът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за исковото производство и 200 лева за заповедното производство. В този смисъл същият има право да получи 30,10 лева за нстоящото производство и 17,20 лева за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 1261,40 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия за БГВ и за услуга дялово разпределение за имот, находящ се в гр. ***, ул.
«***, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., , както и сумата от 94,07 лева, представляваща лихвата за
забава на месечните плащания за периода от 01.02.2017 г. до 25.02.2020г. , ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, и ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за разликата от 1261,40 лева до предявения размер от 1337,96 лева –
главница за стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2009 г. до 31.01.2017 г. и за разликата от 94,07 лева до предявения
размер от 145,06 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2010 г. до
31.01.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01678 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.Б.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 273,89 лева– разноски в исковото производство и 72,81 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация – ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата в размер на 30,10 лева– разноски в исковото производство и 17,20 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01678 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: в.а.