№ 1094/15.03.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8166 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
предявени от „В. и к.
– В.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ж.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1032,80 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с платец *
за периода 04.02.2014 г. – 03.05.2017 г. за обект, находящ
се в гр. В., ул. „Хр.Б.“ бл. *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 251,95 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 06.07.2014 г. – 14.12.2017
г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № *
г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата си молба и уточняващата молба към
нея от 25.05.2018 г. ищецът „В. и к.
– В.”
ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор,
съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на
ответницата Ж.М.С. за имот, находящ се в гр. В., ул. „Х. Б.“ бл. *. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с № 61361. Посочва, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите от ответницата суми за
ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта.
Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 и то ГПК и дадените в тази връзка указания от
съда. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми за
предоставените му ВиК услуги. Ето защо моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата Ж.М.С., редовно уведомена, не е депозирала
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед № *
г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № *
г. по
описа на ВРС, срещу длъжника Ж.М.С.
за заплащане на посочените в заповедта суми, включително претендираната
в настоящото производство.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето
защо на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящата искова молба е депозирана на 28.05.2018 г., в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В проведено по делото на 18.02.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и справка за недобора на частен абонат с клиентски
№ *, с титуляр Ж.М.С..
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
- 25,70 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 75,00 лв. за държавна такса и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. 8 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ж.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „В.
и к. – В.” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
1032,80 лв. (хиляда тридесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с платец * за периода 04.02.2014
г. – 03.05.2017 г. за обект, находящ се в гр. В.,
ул. „Хр.Б.“ бл. *, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 251,95 лв.
(двеста петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 06.07.2014 г. – 14.12.2017
г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № *
г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В.
и к. – В.” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
75,70 лв. (седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № *
г. по
описа на ВРС, 46 състав, както и
сумата 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: