№ 2519
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. Иванова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100501789 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20197632 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 32138 по описа
за 2013 г. на СРС, ГО 176 състав, са уважени предявените от ищеца „Кремиковци“ АД
/в несъстоятелност/, действащ чрез синдик Ц.Б., срещу ответника Н. Г. К.,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, като съдът е
признал за установено в отношенията между страните, че „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/ е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. поземлен
имот с идентификатор 68134.8380.111 , находящ се в гр. София, район „Кремиковци“,
кв. ******* с площ от 3 542,00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори:
68134.8380.106, 68134.8380.53, 68134.8380.52, 68134.8380.51, 68134.8380.50,
68134.8380.108, 68134.8380.44, 68134.8380.45, 68134.8380.46, 68134.8380.47,
68134.8380.48 и 68134.8380.114; 2. поземлен имот с идентификатор 68134.8380.123,
находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 14 049.00 кв.м.
при съседи - имоти с идентификатори: 68134.8380.71, 68134.8380.70, 68134.8380.69,
68134.8380.68, 68134.8380.67, 68134.8380.66, 68134.8380.65, 68134.8380.115,
68134.8380.64, 68134.8380.63, 68134.8380.62, 68134.8380.61, 68134.8380.59,
68134.8380.60, 68134.8380.114, 68134.8380.25, 68134.8380.26, 68134.8380.5,
68134.8380.24, 68134.8380.23, 68134.8380.22, 68134.8380.19, 68134.8380.117,
68134.8380.105 и 68134.8380.72; 3. поземлен имот с идентификатор 68134.8380.120,
1
находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 6 035,00 кв.м. при
съседи - имоти с идентификатори: 68134.8497.97, 68134.8380.94, 68134.8380.107,
68134.8380.122, 68134.8380.108, 68134.8380.93, 68134.8380.115, 68134.8380.121,
68134.8380.95 и 68134.8380.104, както и 4. поземлен имот с идентификатор
68134.8380.107, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от
1098,00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори 68134.8380.94, 68134.8380.108,
68134.8380.106, 68134.8380.93, 68134.8380.122 и 68134.8380.120.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Н. Г. К., предвид
което и лично, депозирал срочна въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Жалбоподателят развива аргументи в посока естеството и
характера на института на придобивната давност по чл. 79 от ЗС. Оплаква се, че
първоинстанционният съд следвало да приложи задължително петгодишния давностен
срок за придобиване на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на
ЗСПЗЗ, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС. Обяснява, че е осъществявал изцяло
фактическата власт върху процесните земеделски земи, своил ги е и се е разпореждал с
тях, като е извършвал подобрения и други дейности, с ясното съзнание, че ги извършва
за свои имоти и в съответствие с Решение № 4441В от 19.09.2007 г., като към датата на
завеждане на исковата молба – 30.07.2013 г., са изтекли повече от пет години.
Последно, обръща внимание, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото съдът не е уважил искането на страната за допускане на допълнителна СТЕ.
Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение, с което предявените
искове са уважени, като с въззивния съдебен акт същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец
„Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, действащ чрез синдик Ц.Б., чрез надлежно
упълномощен, съгласно пълномощно, представено пред първоинстанционния съд /л.
170 по делото/, процесуален представител – юрк. Н.Н., се е възползвал от правото си
да подаде отговор на жалбата. В отговора са изложени твърдения, че атакуваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно постановено, а въззивната жалба
следва да се остави без уважение като неоснователна. Ищецът подчертава, че в
производството безспорно се доказа, че процесните недвижими имоти са собственост
на дружеството, тъй като са му предоставени по установения законов ред. Обръща
внимание, че от приетите по делото документи е видно, че процесните имоти са част от
бивше Помощно стопанство, което е предадено на МК „Кремиковци“ за управление и
стопанисване с АДС № 01039 от 09.06.1998 г., като ищецът е правоприемник на МК
„Кремиковци“, видно от РМС № 50 от 1989 г., РМС № 40/91 г., Решение № 1/92 г. на
Фирмено отделение на СГС и Решение № 13/97 г. на Фирмено отделение на СГС.
2
Позовава се изрично на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП. На следващо място
насочва, че ответникът се легитимира като собственик на имотите с Решение № 4441В
от 19.09.2007 г. на ОСЗГ р-н Кремиковци, съгласно което имотите на ищеца са
разположени източно от с. Ботунец и в чертите му, а според СТЕ еднозначно се
установява, че процесните четири имота се намират в землището на кв. *******, и по-
конкретно на около 1,5 км. югозападно от с. Ботунец. Коментира се също, че в имота са
разположени сгради, собственост на ищеца, а съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ
собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността
си, когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Претендират се
разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, срещу Н. Г. К. положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик
на спорните поземлени имоти със следните индентификатори: 68134.8380.111;
68134.8380.123; 68134.8380.120 и 68134.8380.107.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.
154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, като е обосновал правилен краен извод, че
ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесните поземлени
имот на основание възникналите правни последици на изпълнена приватизационна
процедура по реда на ЗППДОбП /отм./. Така изложените от първоинстанционния съд
мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и
процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на
3
основание чл. 272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с
доводите във въззивната жалба, които съдът намира за неоснователни, следва да се
посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай правния си
интерес от иска ищецът извежда от оспорването от страна на ответника на правото му
на собственост върху процесните недвижими имоти /така и Решение № 135/ 10.07.2013
г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г. о./, за което представя Решение №
4441В/19.09.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, влязло в сила на 04.10.2007 г., като
решението има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на
възстановеното право на собственост и легитимира ищеца като негов собственик и с
твърдения, че правото му се оспорва от ответника. Предмет на делото по
положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на
собственост на посоченото в исковата молба основание. Както е прието в т. 4 на ТР №
3/2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, изборът на способ за защита на
накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед
на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за
посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. В съдебната практика
е трайно прието, че съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК основен принцип съдебните
производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от
волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от
правния спор право. С влизане в сила на съдебното решение по уважен положителен
установителен иск силата на пресъдено нещо между страните по делото обхваща
принадлежността на правото на собственост на ищеца. Ето защо съдът намира
исковите претенции с правно основание по чл. 124 от ГПК за допустими.
В конкретиката на спора основният контроверсен въпрос между страните,
пренесен и пред въззивния съд, касае питането - доказани ли са предпоставките по чл.
17 "а" от ЗППДОП /отм./ от ищцовата страна по отношение на процесните поземлени
имоти, при която хипотеза е изключена правната възможност на ответника за
реституция на имотите по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав приема, че от
съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства по делото, в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 от ГПК, от него е доказано притежанието на правото на собственост върху имотите,
на заявеното основание, като в добавка към възприетото вече от първоинстанционния
съд, настоящата въззивна инстанция замира за нужно да добави следното.
4
От анализа на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна
инстанция приема, че реституционните права на ответника са изключени на основание
чл. 17 "а" от ЗППДОП /отм./ (в сила от 1992 г., понастоящем отменен, но приложим
към датата на твърдяната земеделска реституция), която норма постановява, че при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества
освен ако в него не е предвидено друго. С посочената разпоредба преобразуването на
държавни и общински предприятия е установено като деривативен способ за
придобиване право на собственост.
Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17
"а" ЗППДОбП /отм./ включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост
на държавата върху конкретно определено имущество; 2. предоставяне на конкретното
имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие; 3. преобразуване
на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество
имуществото следва да е заприходено; 4. в акта за преобразуването да не е предвидено
друго по отношение на това имущество. При наличие на горепосочените елементи от
фактическия състав на чл. 17"а" ЗППДОбП /отм./ правото на собственост върху
съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и
последното се легитимира като негов собственик.
Съгласно Конституцията от 1971 г. държавните организации не притежават
право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от
държавата за извършване на тяхната дейност, като чрез извършването от тези
организации на стопанисване и оперативно управление се осъществява правото на
собственост на държавата. С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност /ДВ -
бр. 4/13.01.1989 г. / се установява възможността за създаване на държавни фирми като
самостоятелни правни субекти, които да притежават собствено имущество. С
Търговския закон през 1991 г. се регламентира възможността за образуване и
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество, като на това основание се приема Законът за образуване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ - в сила от 01.07.1991 г. /,
който не съдържа изрични разпоредби относно вещноправните последици от
преобразуването.
Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 201 от 25.10.1993 г. за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти преди образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия за пръв път урежда
вещноправните последици от преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, за което е прието, че има тълкувателен и разяснителен характер и се
5
отнася, както за вече осъществените, така и за бъдещите преобразувания и
приватизационни договори.
С цитираното ПМС е прието, че при преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия се прехвърля собствеността върху предоставените им от
държавата имущества. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 г. при преобразуване
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
/какъвто е настоящият случай/ собствеността върху недвижимите имоти и другото
имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване
и управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуване е
посочено друго. Съгласно чл. 5 от Правилника за реда за упражняване на правата на
собственост в предприятията /ПРУПСП/, приет с ПМС № 7/1994 г., при преобразуване
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества в капитала на
дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в
баланса. По смисъла на закона фактът на предоставяне на имотите следва да се счита
осъществен, щом като същите са включени в баланса.
Като взе предвид посочените вече принципни постановки и в светлината на
процесния случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за доказани посочените по-горе кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 17"а" ЗППДОбП /отм./. Първата предпоставка следва да се приеме за
доказана с представения по делото Акт за държавна собственост /АДС/ № 01039/1998
г., издаден на 09.06.1998 г., съставен по реда на Наредбата за държавните имоти, отм.,
ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г. Същият, като официален свидетелстващ документ доказва с
обвързваща съда доказателствена сила удостоверените в него факти, до тяхното
опровергаване с други доказателства /в този смисъл са Решение № 44 от 03.08.2010 г.
по т. д. № 678/2009 г. на I т. о. и Решение № 52 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г.
на II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В АДС изрично се съдържа
отбелязване, че е обявена за държавен недвижим имот земя с площ от 90 000 кв.м.
/помощно стопанство/ и сгради с обща площ от 2730 кв.м., в това число свинарник,
построен 1977 г., 2 бр. овцеферми, построени през 1976 г. с площ от 1800 кв.м.;
овцеферма, построена 1993 г. с площ от 190 кв.м.; фуражна кухня, построена 1975 г. с
площ от 417 кв.м.; жилищна сграда, построена през 1975 г. с площ от 100 кв.м.;
ресторант „Кипарис“, построен през 1993 г. с площ от 223 кв.м. Имотът е включен в
капитала на търговско дружество „Кремиковци“ ЕАД, съгласно Разпореждане № 40 на
МС/06.11.1991 г. В същия акт за държавна собственост като бивш собственик на имота
е посочен ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челопечне. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, опровергаващи съдържанието на АДС № 01039/1998 г.,
издаден на 09.06.1998 г., следва да се приеме, че удостоверените в него факти имат
обвързваща съда доказателствена сила.
6
Установява се още от приетото по делото писмено доказателство – протокол за
замяна на държавна с кооперативна земя от 07.05.1963 г., че на сочената дата
отчуждената площ от 460 дка. се заменя с 90 дка. – площ от землищата на с. Ботунец и
с. Челопечене за изграждане на спомагателно стопанство на МК „Кремиковци“, като
междувременно същите са били включени в капитала на „Кремиковци“ АД с РМС № 4
от 06.11.1991 г. По силата на Решение № 50 от 1989 г. МК „Кремиковци“ е
преобразувано в „Кремиковци“ АД, което обстоятелство е вписано с Решение № 1/1992
г. и Решение № 13/1997г. на Фирмено отделение на СГС.
На следващо място от приетото по делото заключение на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като
относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания от областта на геодезичните и картографски науки и
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, се установява, че за
района, в който се намират процесните имоти не са налични стари или кадастрални
планове. Констатира се от съобщеното от експерта, че изграждането на ресторант
„Кипарис“ представлява преустройство на зали за гости от изградената по-рано битова
сграда към помощното стопанство в ресторант. Установява се, че за района, в който се
намират процесните имоти, не са налични стари регулационни или кадастрални
планове, поради което не може да се изготви комбинирана скица между КК и такива
планове. Експертът е констатирал налична КВС за землището на кв. *******, от чиито
данни безпротиворечиво се установява, че процесните поземлени имоти се намират в
местност *******, като самата местност „дори не в близост до местностите, които са
описани в решението за възстановяване на земеделските земи на Н. Г. К.“. На
следващо място е подчертано, че процесните имоти се намират на около 1,5 км.
югозападно от с. Ботунец, като за сметка на това всички посочени в решението на
ОСЗГ местности се намират източно от населеното място и в чертите му. Вещото лице
обръща внимание, че в решението на ОСЗГ са посочени конкретни номера на имоти, в
които са вписани местности, несъответстващи на действителното разположение на
тези местности, като в подкрепа на това експертът е извел в приложение № 2 към СТЕ
своите твърдения графично. Последно, данни за собственост преди възстановяването
на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ не са налични, а в КВС в момента като
собственик на процесните по делото имоти е записана информация, съгласно която
поземлен имот с идентификатор 68134.8380.123 е в местността „Шеридере“ и е
собствен на ответника К., поземлен имот с идентификатор 68134.8380.111 е в
местността кв. ******* и със собственик К., поземлен имот с идентификатор
68134.8380.107 е в местността „Стопански двор“, собственик – К., а поземлен имот с
идентификатор 68134.8380.120 се намира в местността „Стопански двор“, собственик –
К.. Съгласно същата справка, собственикът К. е придобил описаните поземлени имоти
по силата на решение по чл. 14, ал. 1, т. 1от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ за
7
възстановяване на право на собственост в стари реални граници – решение № 4441В от
19.09.2007 г., издадено от ОС „З“ – „Кремиковци“.
Изводимото от писмените доказателства по делото е в унисон и със
свидетелските показания, събрани в хода на първоинстанционното производство, в
това число с показанията на свидетеля А.В.Д., работил в ищцовото предприятие от
1966 г. до 2008 г. От неговите показания се извежда, че свидетелят е бил ангажиран с
жилищното настаняване на служителите, грижейки се за всички имоти на
работодателя. Свидетелят е отговарял за настаняването на хора в общежитията,
помощното стопанство, рибарника, овчарниците и почивните станции, като същият
разказва, че „Кремиковци“ АД е имало едно помощно стопанство, намиращо се до
гробищата на вк. ******* и състоящо се от два свинарника с 160 свине, които гледали
там, един овчарник за 400 овце и една кравеферма. Сочи, че през 1975 г. – 1976 г.
започнали строителство на един ресторант „Кипарис“, в който да правят събиранията и
да си празнуват рождените дни, като това стопанство си го имало, още като свидетелят
започнал работа. Съобщава пред съда, че охраната на обекта му казала, че Н.
/ответника/ е взел складовете под наем, като подписал за тях договори. За отдаване под
наем на част от складовете на „Кремиковци“ АД говори и свидетелят П.Б.С. – „има
постоянно охрана там, която е възложена от „Кремиковци“ АД…в момента се отдават
под наем част от складовете на „Кремиковци“ АД“. Свидетелят С. твърди още, че на
обекта има трима охранители и има бариера.
За охраняване на процесните обекти съобщава и свидетелят К.М.Я., твърдейки,
че макар да не знае кой е сложил охрана там, още преди 3 – 4 години е видяла, че там
има охрана. Свидетелят Я. афишира своето знание, че Н. К. бил арендатор на този
имот. Все в този дух е и разказът на свидетеля В.С.В., в частта, в която той утвърждава,
че е наясно, че Н. е арендатор, както и, че на пътя за имота има бариера.
На последно място следва да се отбележи, че по делото няма ангажирани
доказателства, че към датата на извършване на приватизационната сделка са налице
данни, че процесният недвижим имот е бил изключен от дълготрайните активи на
преобразуваното дружество. С оглед на тези констатации, които не са опорвергани от
други събрани по делото доказателства, съдът приема за доказани всички предпоставки
на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17 "а" от ЗППДОП /отм./, в
това число и последната такава, а именно, че процесните поземлени имоти са били част
от имуществото на ищцовото дружество към момента на извършване на
приватизационната сделка през 1996 г. Оплакванията на въззивника в обратния смисъл
не се подкрепят от събрани по делото доказателства и като такива съдът приема за
недоказани.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2Г от Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС фактическият състав на придобивния способ,
8
уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.); , респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да
е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество
това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-
транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи,
освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като
"осчетоводяване", "заприходяване в баланса" и др. подобни, в зависимост от които да е
поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. В
разглеждания случай по делото са установени всички елементи от посочения
фактически състав, с оглед на което е доказано, че ответното дружество е придобило
правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на чл. 17а от
ЗППДОбП /отм./, поради което правилно предявените положителни установителни
искове са били уважени.
С оглед пълнота на изложението, въззивният състав на съда също намира за
необходимо да вземе отношение отностно възражението на ответника, понастоящем
въззивник, с правно основание по чл. 79 от ЗС, макар напълно да се солидаризира с
извода на първоинстанционния съд в тази посока.
Както вече се посочи по-горе са налице елементите на фактическия състав на чл.
17"а" от ЗППДОП /отм./ , осъществяването на който води до валидно придобиване на
право на собственост върху процесния имот от страна на ищцовото дружество по
силата на приватизационна сделка и ответникът не притежава противопоставими
права, произтичащи от земеделска реституция. Следователно Решение №
4441В/19.09.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, на основание на което ответникът Н. К. се
легитимира като собственик на процесните имоти, е непротивопоставимо на ищцовото
дружество, доколкото по делото се установи по категоричен начин от събраните
доказателства, че имотът е бил включен в капитала на приватизирано държавно
предприятие преди възстановяването на собствеността с решението на
административния орган - § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ /нов ДВ, бр. 39/98 г. / на
ЗППДОБП (отм.); , сега § 11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в
смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по реституция няма
правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху
земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде
решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от
9
ЗППДОБП /отм./; или § 11 от ДР на ЗПСК. Ако все пак бъде издадено решение, с което
собствеността се възстановява реално /какъвто е процесният случай/, то ще е
непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на
приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на
приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако
те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една
пречка за реално възстановяване на собствеността, при която бившите собственици
получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи.
Възстановяването на собствеността по реституционния закон настъпва с решението на
административния орган, респективно с решението на съда, с което се отменя отказа на
административиня орган, което има конститутивен ефект. 3атова то не може да бъде
зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на
собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка, каквато
фактология се разкрива в настоящ случай. В този смисъл са Решение № 78 от
08.07.2010 г. на ВКС, ІІ Г. О. по гр. д. № 4543/2008 г. и Решение № 24 от 30.05.2011 г.
по гр. д. № 507 от 2010 г. на II Г. О., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Така с оглед всичко горепосочено следва да се заключи, че в настоящия случай
Решение № 4441В/19.09.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, на основание на което
ответникът се легитимира като собственик на процесните поземлени имоти е
непротивопоставимо на ищцовото дружество и същото не е породило конститутивния
си вещноправен ефект. Следва да се приеме с оглед горните констатации, че
ответникът дори да е влядял процесните имоти, макар категорични доказателства в
тази посока да отсъстват, то за него по арг. от чл. 79, ал. 1 ЗС следва, че приложима ще
бъде общата 10-годишна придовна давност, която очевидно не е изтекла в негова
полза. В подкрепа на извода за неоснователност възражението на ответника за изтекла
в негова полза придобивна давност са и други ангажирани в процеса доказателства,
включително свидетелските показания на свидетелите Делчев и С., а също и договор за
наем от 15.08.2014 г. за срок от 1 година с предмет постройки – склад овцеферма,
склад фуражен и свинеферма, по който наемодател е дружеството „Кремиковци“ АД, а
наемател – ответника К.. Е., с изразената от него воля, намерила израз в посочения
договор за наем, ответникът сам е признал качеството на собственик на ищеца, в който
смисъл и всички възражения, инвокирани във въззивната му жалба се явяват
голословно заявени и неоснователни.
Обобщено, съдът приема, че по делото е доказано правото на собственост на
ищеца върху процесните имоти на заявеното от него правно основание. При тази
хипотеза и даденото от законодателя разрешение на конкуренцията на права между
ответника като правомащо лице по ЗСПЗЗ и правото на ищцовото дружество с нормата
на чл. 17 "а" от ЗППДОП /отм./, за ответника е възникнало само правото на
обезщетение за процесния имот, съгласно нормата на § 6, ал. 6 от ЗППДОП /отм./.
10
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявените от
ищеца искове с правно основание по чл. 124 от ГПК за основателни, респективно
обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство в полза на въззивника, като право на
такива има единствено въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от
ГПК. Последната своевременно е заявила искане в тази посока, като още в отговора на
въззивната жалба е отбелязано, че се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата въззивна съдебна инстанция.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. На основание чл. 37 вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ,
въззивният съд определя 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт за оказана правна
помощ и съдействие на въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция и с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде
обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20197632 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 32138 по описа за 2013 г. на СРС, ГО 176 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Челопечене“, ул.
******* да заплати на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 37 вр. чл.
25 от Наредбата за правната помощ на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/,
представлявано от синдика Ц.Б., с адрес: гр. София, 1870, община Столична, район
„Кремиковци“, ж.к. *******, сумата от 100 лева – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, сторени пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12