№ 140
гр. Стара Загора, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Т. Р.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600556 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 36/09.05.2022 г., постановена по НОХД № 90/2022 г.
по описа на Районен съд - Казанлък, подсъдимият А. Н. К., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 27.07.2021 г., в град Казанлък, чрез нанасяне
на удар с юмрук в лицето в областта на лявата скула и лявата буза, причинил
на В. В. И. от град Казанлък лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
болезненост по лявата повърхност на лицето, довели до болка и страдание,
без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130,
ал.2 и чл.54 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, при
първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият А. Н. К. е осъден да заплати направените по делото
разноски: 214.50 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и 55.00 лв. в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
1
от подсъдимия А. Н. К. – чрез защитника му.
В жалбата са направени оплаквания за доказателствена
необоснованост на приетите от първоинстанционния съд факти, за
неправилно приложение на материалния закон и за постановяване на
присъдата при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора и частният обвинител – чрез
повереника си - застъпват становището, че отсъстват основания за изменение
или отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,
прие следното:
Във внесения за разглеждане в Районен съд – Казанлък обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 90/2022 г., приключило с
постановяването на обжалваната присъда, подсъдимият А. Н. К. е предаден на
съд за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК за
това, че на 27.07.2021 г., в град Казанлък, чрез нанасяне на удар с юмрук в
лицето в областта на лявата скула и лявата буза, причинил на В. В. И. от град
Казанлък лека телесна повреда, изразяваща се в оток и болезненост по лявата
повърхност на лицето, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Пострадалият от престъплението по повдигнатото обвинение – В. В.
И., е конституиран като частен обвинител.
Извършвайки самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А. Н. К. е роден на 14.01.1986 г. в град Казанлък,
където и живее.
През 2014 г. подсъдимият е осъждан на пробация за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 от НК. След това е осъждан и на лишаване от свобода,
2
изтърпяването на което наказание е било отложено: с Присъда №
110/13.12.2016 г. по НОХД № 1549/2016 г. по описа на Районен съд -
Казанлък, влязла в сила на 28.12.2016 г., е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, след което с присъдата на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, е определено общо наказание по
това дело и по НОХД № 1395/2016 г. (по което е осъден за престъпление по
чл.216 от НК) и по НОХД № 1405/2016 г. (по което е осъден за престъпления
по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.325, ал.2 от НК) - и двете дела по описа на
Районен съд – Казанлък, като определеното общо наказание е било десет
месеца лишаване от свобода и изтърпяването му е било отложено за срок от
три години и шест месеца, като към същото са били присъединени наказание
глоба от 500 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година.
През 2018 г. подсъдимият А. Н. К. е осъждан и за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за което на основание чл.183, ал.3 от НК не му е наложено
наказание. Последното му осъждане – с Присъда № 57/29.06.2021 г. по НОХД
№ 517/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 29.06.2021
г., е за престъпление по чл.355, ал.2 от НК, за което е осъден на пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка за срок от една
година.
Към време на извършване на деянието, пострадалият – свидетелят В.
В. И. също живеел в град Казанлък, където бил ученик в СОУ „***“.
Подсъдимият и пострадалият не се познавали.
На 27.07.2021 г., в град Казанлък, късно вечерта свидетелят В. В. И.,
заедно със свои познати – свидетелите К.Е.Г., П.В.В. и В.С.И. (всички
приблизително на неговата възраст), се разхождал в парк „***“. Около 22.30
часа компанията решила да се прибира, като всички тръгнали по ул. „***“ и
наближили магазин „***“. В близост до магазина имало паркинг с монтиран
метален лост, а в близост до него бил подсъдимият А. Н. К.. На момчетата и
момичетата се сторило, че подсъдимият нещо си мърмори. Подминали го без
да му обръщат внимание, продължавайки да си говорят за свои неща.
Подсъдимият обаче тръгнал след компанията. Свидетелките П.В.В. и К.Е.Г.
вървели пред момчетата. По някое време пострадалият чул зад гърба си
подвикване „Ей!“, обърнал се и в следващия момент подсъдимият, без да
3
отправя каквито и да е думи към него, му нанесъл удар с юмрук в областта на
лявата скула и лявата буза. Пострадалият се хванал с ръка през лицето,
защото изпитал болка, усетил кръв в устата си и се изплюл. Когато
пострадалият отново погледнал към подсъдимия, видял, че той е клекнал и
връзва връзките на обувките си. После подсъдимият се изправил и попитал
свидетеля В. В. И.: „Искаш ли още?!“, на което момчето отговорило „За
какво?“. В следващия момент подсъдимият А. Н. К. се изсмял и си тръгнал.
Гореизложените фактически обстоятелства същностно не се
отличават от приетото за установено от първоинстанционния съд.
Установяват се от показанията на четиримата горепосочени
свидетели, между които отсъстват противоречия и обясненията на
подсъдимия А. Н. К., който обяснява постъпката си с това, че решил, че от
компанията го обсъждат и му се присмиват; от съдържанието на амбулаторен
лист № 90/28.07.2021 г. (л.4 ДП), съставен, след като в деня, следващ
случилото се, пострадалият В. В. И. потърсил медицинска помощ в болницата
в град Казанлък.
От заключението на изготвена по делото съдебномедицинска
експертиза (л.28 ДП), в добросъвестното изготвяне на което отсъстват
основания за съмнение, се установява, че в резултат на нанесения му удар
пострадалият В. В. И. е получил оток и болезненост по лявата повърхност на
лицето. Относно механизма на причиняване на травматичните увреждания
вещото лице д-р Т.Г.П. – специалист съдебен лекар, сочи, че добре отговарят
да са от действието на тъп, твърд предмет, както и да са получени по времето
и начина, съобщен от пострадалия и наличната медицинска документация, а
именно при нанасяне на удар с юмрук по лявата повърхност на лицето. В
заключението е изведен експертен извод, че установените травматични
увреждания са причинили болка и страдание, за които оздравителният процес
е в рамките на около една седмица.
Оплакването във въззивната жалба за постановяване на обжалваната
присъда при непълнота на доказателствата, основано на разбиране, че останал
неизяснен въпросът за психическото състояние на подсъдимия А. Н. К., е
неоснователно.
От фактите по делото е видно, че поведението на подсъдимия е
било целенасочено, активирано от желание за саморазправа със случайно
4
преминаващата компания - тръгва след младежите, подвиква им, нанася
удар на обърналия се с лице към него пострадал, след което дава да се
разбере, че този удар може да бъде последван от втори. Същевременно, по
делото отсъстват каквито и да е било данни, включая и оплаквания за
влошено психично здраве на подсъдимия. От тук и отсъстват съмнения
подсъдимият да не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Въз основа на установените факти по делото първоинстанционният
съд е стигнал до правилен извод, че извършеното от подсъдимия деяние както
от обективна, така и от субективна страна съставлява престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, в извършването на каквото го е
признал за виновен.
Това е така доколкото от една страна безспорно се установява
причинено от подсъдимия А. Н. К. на пострадалия В. В. И. травматично
увреждане по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Наличен е и квалифициращият
признак деянието да е извършено по хулигански подбуди. Деянието е
извършено на публично място. В агресията на подсъдимия отсъства
обективно изразена видима причина. Той не се е познавал нито с пострадалия,
нито пък с някой от членовете на компанията му. Помежду им не е била
осъществена каквато и да е била комуникация, предшестваща нанесения удар.
Дори и да се приеме, че действията на подсъдимия са били продиктувани от
личен мотив, основан на възприятие, че членовете на компанията го
обсъждат и му се подиграват, водещо е било желанието му да покаже
физическо превъзходство пред младежите, съчетано с пълно пренебрежение,
че нарушава спокойната вечерна разходка на случайно преминаващи млади
хора и незачитане на правилата относно физическата неприкосновеност на
личността.
По тези съображения съдът приема възражението на защитата за
липса на съставомерния елемент „хулигански подбуди“ за неоснователно.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма
на вината пряк умисъл. С обективно извършените от него действия –
нанасяне на удар в лицето на пострадалия, подсъдимият е съзнавал, че му
причинява телесна повреда, на публично място, пред негови връстници и
приятели, но въпреки това е желаел постигането именно на този
5
противоправен резултат, за да демонстрира някакво непонятно за нормалните
представи физическо превъзходство по отношение на случайно преминаващи
млади хора.
За извършеното от подсъдимия А. Н. К. престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е
наложил на същия наказание пет месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно – съдебното минало на подсъдимия изключва приложението на
чл.66, ал.1 от НК – при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.
Подсъдимият вече е бил осъждан както за причиняване на лека
телесна повреда по хулигански подбуди, така и за хулиганство.
Горепосоченото престъпление е извършено от него по-малко от месец след
като е бил осъден на пробация. Подсъдимият не работи. Попълнената от
него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
(л.19 ДП) не съдържа информация за произхода на средствата, с които се
издържа в ежедневието си. Чрез обясненията си относно фактите по делото,
макар и подчинени на заетата защитна позиция за липса на хулигански
подбуди в действията му, на практика съдейства за установяване на
обективната истина.
Имайки предвид горепосочените обстоятелства, въззивният съд
намира, че така определеното от районния съд наказание отговаря на целите,
предвидени в чл.36 от НК.
Възлагането на разноските по делото на подсъдимия е направено в
съответствие със закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази
насока на присъдата на районния съд.
При извършване на основание чл.314 от НПК на цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36/09.05.2022 г., постановена по
НОХД № 90/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7