№ 19496
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110141748 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 227370/09.05.2024 г, с
която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ** против Е. А. В., ЕГН ********** и П. А. В.,
ЕГН **********, действащ чрез своя настойник и законен представител Е. А. В., са
предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за следния недвижим имот: апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719. Навеждат се съображения,
че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Т“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
1
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна
енергия през заявения в исковата молба период и не са погасили задължението си
на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало
да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се
погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят разделно /всеки по ½ част/ в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 1176,13 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ
се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 11.07.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 179,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 17.06.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 32,64 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58,
находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 11.07.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,98 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.07.2021 г. – 17.06.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
От Е. А. В., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
От П. А. В., ЕГН **********, действащ чрез своя настойник и законен
представител Е. А. В. се претендират 1/2 части от горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
исковата молба от ответниците в производството, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се, че от ответниците, през процесния период, е потребена,
респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на
2
стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответниците, с предмет доставка на топлинна енергия до
посочения в исковата молба имот, през заявения от ищеца период. Поддържа се, че
ответниците не са обвързани от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди в гр. София на „Топлофикация София“ ЕАД, като в тази връзка
се излагат подробни съображения. Прави се възражение за погасяване по давност
на претенциите на ищеца. Поддържа се, че и от представените от „Т“ ЕАД
документи – Договор за продажба на наследство, Отговор на искова молба и
насрещна искова молба, допълване на искова молба – 2022г., Искова молба –
07.04.2022г., Искова молба – 2016г., Молба от Гергана Филчева – 2017г., се
установява, че считано от 07.10.2011г., процесният апартамент не се владее и
ползва от ответниците, а от трети за производството лица, което водело до извод,
че не ответниците са потребили количеството топлинна енергия, чиято стойност се
претендира в настоящото производство, респективно, че не следва да отговарят за
заплащането стойността на същата топлинна енергия. Оспорват се и акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им
клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
3
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК съдът им указва, че не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
4
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
5
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства се установяват следните
обстоятелства:
Не е спорно по делото и се установява от събрания доказателствен материал,
че лицето Атанас Кирилов В., ЕГН ********** е починал на 14.09.2010 г. и е
оставил наследници по закон - преживяла съпруга Мария Стоянова В., и децата си
Е. А. В. и П. А. В..
Приживе, на 30.12.2005 г., с нотариален акт № 9, том втори, peг. № 16000,
дело № 180 от 2005 г. по описа на нотариус Каменов, Атанас В. на първо място
учредил в полза на сина си П. В. пожизнено право на ползване върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к.
Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7 и прехвърлил собствеността върху същия, по силата
на обективиран в нотариалния акт договор за прехвърляне собствеността върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на лицата Тодор Великов
6
Пищалов и Е. Стойчева Пищалова.
През 2009 г. Атанас В., като ищец, е предявил срещу Тодор Великов
Пищалов и Е. Стойчева Пищалова иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне
на обективираните в нотариален акт № 9, том втори, peг. № 16000, дело № 180 от
2005 г. по описа на нотариус Каменов, договори за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане. В хода на процеса ищецът е починал и на негово място са
конситуирани наследниците му. С решение № 49-46/21.03.2011 г. по гр.д. №
45788/2009 г. по описа на СРС 49 състав, по предявените искове е развален изцяло
договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 30.12.2005 г. По
този начин имотът се е върнал в патримониума на наследниците на Атанас В.. С
решението на второ място е развален и договорът от 30.12.2005 г., с който върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, е учредено право на ползване в полза на
П. В. до размера от 1/3 ид.ч.
По този начин в полза на П. В. понастоящем е налице учредено по
силата на нот. акт от 2005 г. право на ползване върху 2/3 ид.ч. от процесния
имот. Решението е влязло в сила на 31.10.2014 г.
С универсално нот. завещание от 18.05.2010 г., обективирано в нот. акт № 2,
том първи, peг. № 3750 по описа на нот. Стилиян Тютюнджиев, Атанас В. е
завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Мария В..
На 05.08.2011 г. с пълномощно с нот. заверка на подпис и съдържание,
извършена от консула на РБ в Атина, наследницата по завещание Мария В. е
упълномощила Петър Шопов и Атанас Русинов /съпрузи на двете ищци/ да
извършат от нейно име и за нейна сметка договор за продажба на наследство -
наследството на Атанас В., като съвкупност от права и задължения на когото
преценят при условия, каквито намерят за добре на цена не по-малко от 5000 лв.
С договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г. Мария В. чрез
пълномощниците си е продала наследството си при равни квоти от по ½ част на
Гергана Русчева Филчева и Милена Христова Русинова. Договорът е с нот. заверка
на подписите peг. № 2251 по описа на нот. Ч. Бележкова.
На 05.08.2014 г. Мария В. се е отказала от наследството на Атанас В., като
отказът е вписан надлежно в книгата при СРС. Така извършеният отказ е
недействителен, доколкото по делото изрично се установи, че преди вписване на
отказа от наследство, Мария В. е приела наследството на наследодателя си Атанас
В., с конклудентни действия.
7
При обсъдените по-горе релевантни за спора обстоятелства, които се
установява от събраните по делото доказателства, се установяват следните изводи:
Не е спорно по делото и се установява от събрания доказателствен материал,
че процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, е бил собственост на Атанас Кирилов В.,
ЕГН **********.
Установи се, че същият, на 30.12.2005 г., с нотариален акт № 9, том втори,
peг. № 16000, дело № 180 от 2005 г. по описа на нотариус Каменов, Атанас В. на
първо място учредил в полза на сина си П. В. пожизнено право на ползване върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7 и прехвърлил собствеността върху
същия, по силата на обективиран в нотариалния акт договор за прехвърляне
собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на
лицата Тодор Великов Пищалов и Е. Стойчева Пищалова.
През 2009 г. Атанас В., като ищец, е предявил срещу Тодор Великов
Пищалов и Е. Стойчева Пищалова иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне
на обективираните в нотариален акт № 9, том втори, peг. № 16000, дело № 180 от
2005 г. по описа на нотариус Каменов, договори за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане. В хода на процеса ищецът е починал и на негово място са
конситуирани наследниците му. С решение № 49-46/21.03.2011 г. по гр.д. №
45788/2009 г. по описа на СРС 49 състав, по предявените искове е развален изцяло
договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 30.12.2005 г. По
този начин имотът се е върнал в патримониума на наследниците на Атанас В.. С
решението на второ място е развален и договорът от 30.12.2005 г., с който върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, е учредено право на ползване в полза на
П. В. до размера от 1/3 ид.ч.
Установи се още, че с универсално нот. завещание от 18.05.2010 г.,
обективирано в нот. акт № 2, том първи, peг. № 3750 по описа на нот. Стилиян
Тютюнджиев, Атанас В. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на
съпругата си Мария В., както и че с договор за продажба на наследство от
07.10.2011 г. Мария В., чрез пълномощниците си, е продала наследството си при
равни квоти, от по ½ част на Гергана Русчева Филчева и Милена Христова
Русинова.
Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, без да
8
посочи предметите на наследството, както в случая е сторено. Продажбата обхваща
всички права и задължения по наследството като съвкупност. Върху купувача по
силата на продажбата преминават всички имуществени права и задължения във
връзка с прехвърлената част от наследството спрямо другите наследници и спрямо
третите лица. Прехвърлянето, обаче, обхваща само тия права и задължения, които
наследникът е имал в качеството си на наследник по време на откриване на
наследството. В случая това е датата - 14.09.2010 г., когато Атанас Киров В. е
починал. Към този момент производството по иска по чл.87, ал. 3 ЗЗД не е било
приключило с влязло в сила съдебно решение. Действително договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е единен
и задължението по него е неделимо както по своя характер, така и поради
намерението на страните.
Тук следва да се посочи, че в договора от 07.10.2011 г. /за продажба на
наследство/ не са визирани конкретни имоти и имущество.
Обратното действие на разваляне на договора съгласно приетото в мотивите
на ТР № 122 от 01.12.1986 г. на ОСГК на ВКС се ограничава само до заличаване на
облигационната връзка по повод договора като създал я юридически факт. Това
обратно действие не може да има за последица възстановяване патримониума на
наследодателя, който вече е разпределен, респ. не може да възникне повторно
откриване на наследството. Съгласно приетото в определение № 431 от 18.06.2015
г. по ч.гр.д.№ 2898 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, „никакво връщане
на имота, предмет на разваления договор, по силата на обратното действие на
развалянето в патримониума на наследодателя не може да има“. С договора,
предмет на иска по чл.87, ал.З ЗЗД имотите са излезли от патримониума на
наследодателя - те не могат да се включат в наследствената маса дори при
развалянето му, когато има обратно действия, ако то е настъпило след смъртта му,
какъвто е настоящия случай. Apгумент в подкрепа на тази теза, е, че самото право
да се развали договора се включва в масата на наследството и по силата на
наследственото правоприемство преминава в съответните квоти върху
наследниците. В случая от данните по гр.д.№ 45788 по описа за 2009 г. на СРС, 49-
ти състав се установява, че наследниците по закон на Атанас Киров В. са
упражнили правото си по чл.87, ал.З ЗЗД и договор за издръжка и гледане е бил
развален.
Следователно собственици на процесния имот, през заявения в исковата
молба период, са били ответниците Е. А. В. и П. А. В. /син и дъщеря на Атанас
Кирилов В./ и Мария Стоянова В. /преживяла съпруга на Атанас Кирилов В./, като
9
всеки от тях е придобил по 1/3 идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119,
вх. В, ет. 7, по реда на наследственото правоприемство от наследодателя им Атанас
Кирилов В. /по аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Същевременно от събрания в производството доказателствен материал се
установява по делото, че в полза на П. В. понастоящем е налице учредено по
силата на нотариален акт № 9, том втори, peг. № 16000, дело № 180 от 2005 г. по
описа на нотариус Каменов, право на ползване върху 2/3 ид.ч. от процесния имот.
На основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС, ответникът
П. А. В., действащ чрез своя настойник и законен представител Е. А. В., следва да
отговаря за 2/3 части от сумите, представляващи стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., в качеството си на вещен ползвател на 2/3
идеални части от имота.
За останалата 1/3 част от сумите, представляващи стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., следва да отговарят съсобствениците на
имота, а именно Е. А. В., П. А. В. и Мария Стоянова В., съобразно установените им
по-горе квоти в съсобствеността на имота.
Тоест, П. А. В., действащ чрез своя настойник и законен представител Е. А.
В., следва да отговаря за 7/9 части от сумите, представляващи стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. №
362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., а Е. А. В. и Мария Стоянова В. – за
по 1/9 част от сумите, представляващи стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ
се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
Изложените в отговора на исковата молба съображения, че през процесния
период, имотът, в който се твърди от ищеца да е доставена и потребена топлинна
енергия /чиято стойност се претендира в производството/, е ползван /на правно
основание или без правно основание/ от трети за спора лица, настоящият съдебен
състав намира, че на първо време тези възражения останаха недоказани в
10
производството, като отделно следва да се посочи, че дори тези твърдения да се
приемат за установени, то за ответниците биха възникнали единствено
облигационни права, в случай, че същите са заплатили суми, представляващи
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119,
вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., респективно
ползвалите фактически имота през процесния период лица, са спестили разходи за
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. №
362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
Обстоятелството, дали трети за спора лица са ползвали /на правно основание
или без правно основание/ процесния имот, е ирелевантно за спора, доколкото от
представения и събран в производството доказателствен материал, следва извод, че
през процесния период именно посочените по-горе лица /Е. А. В., П. А. В. и Мария
Стоянова В./, са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставена и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, в качеството
си на съсобственици на същия, а П. А. В. и в качеството си на вещен ползвател на
2/3 идеални части от имота.
Обстоятелството, дали трети за спора лица са ползвали /на правно основание
или без правно основание/ процесния имот може да доведе единствено до
облигационни права в полза на ответниците спрямо тези трети лица, но и да ги
освободи от задълженията им за заплащане стойността на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
11
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при Т ЕАД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период, сградата етажна собственост, в която се намира посочения в исковата
молба недвижим имот е била без отопление, поради което и топлинна енергия за
отопление на имот не е начислявана, което се отнася и за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Установява се още, че за процесния период в
имота е имало монтиран и узаконен водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
единствено за битово горещо водоснабдяване, която за периода 01.05.2021 г. –
06.08.2022 г. е определяна по отчет на показанията на монтирания и узаконен в
имота водомер, а за периода 07.08.2022 г. – 30.04.2023 г. е определяна на база
/прогнозно/, поради липса на осигурен достъп за отчет на показанията на
монтирания и узаконен в имота водомер. Обстоятелството, че за периода
07.08.2022 г. – 30.04.2023 г. не е осигурен достъп за извършване на отчет на
показанията на монтирания и узаконен в имота водомер се установява от събрания
в производството доказателствен материал, а именно протоколи от 09.05.2023 г. и
27.05.2023 г. за неосигурен достъп, подписани от председателя на етажната
собственост, в която се намира процесния недвижим имот, от които се установява,
че за процесния апартамент не е осигурен достъп за отчет на показанията на
монтирания и узаконен в имота водомер, като по делото липсват доказателства от
страна на клиентите на топлинна енергия да е направена заявка за извършване на
12
последващ отчет, с оглед липсата на осигурен достъп за извършване на такъв, на
редовните дати за това.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 959,46 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на отдел „Дялово
разпределение“ при Т ЕАД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника
– общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума
за „връщане“ в размер на 12,79 лева, която следва да бъде извадена от общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 946,67 лева, като по делото се установи, че ответникът П. А.
В., следва да отговаря за 7/9 части от горепосочените суми, а ответникът Е. А. В. –
за 1/9 част от горепосочените суми.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
В отговора на исковата молба от името на ответниците е релевирано
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
13
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
14
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и през юли 2023 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на Т ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
15
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно
се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане,
доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след
неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
16
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 11.07.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно. Изискуемостта на вземането за месец май 2021 г. е настъпила
считано от 16.07.2021 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, доколкото изикуемостта на вземането за месец май 2020 г. е
настъпила след отмяна на извънредното положение, респективно след датата
13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал да тече след отмяна на извънредното
положение, т.е. след 13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/,
поради което 3-годишният погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 11.07.2024 г., респективно никаква част от
вземането не е обхванато от погасителната давност.
Както се посочи по-горе, в производството се установи, че ответницата Е. А.
В., следва да отговоря за заплащането на 1/9 част от стойността на потребената в
процесния имот, през процесния период, топлинна енергия, тоест за сума в размер
на 105,19 лева, до който размер искът срещу нея се явява основателен и доказан по
размер. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 588,07 лева –
искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответника Е. А. В. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. и за размера 105,19 лева, като разликата над този размер до пълния
предявен размер от 588,07 лева – искът следва да се отхвърли.
17
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /11.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Както се посочи по-горе, в производството се установи, че ответникът П. А.
В., следва да отговоря за заплащането на 7/9 части от стойността на потребената в
процесния имот, през процесния период, топлинна енергия, тоест за сума в размер
на 736,29 лева.
От ищеца се претендира сума за главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия в по-нисък размер, поради което и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, искът срещу П. А. В. следва да бъде
уважен до заявения в исковата молба размер от 588,07 лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /11.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 17.06.2024 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
18
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът Е. А. В. е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 105,2+ лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 23,06 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/. За разликата над
този размер до пълния предявен размер от 89,94 лева – искът следва да се
отхвърли.
Ответникът П. А. В. е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 588,07 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г., то при спазване принципа
на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в размер на 128,91 лева /изчислена по реда на чл. 162
ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от П. А. В. се претендира
лихва за забава в по-нисък размер, а именно 89,94 лева, то предявеният иск за
лихва за забава се явява доказан по основание и размер.
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2023 г., съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че Т ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2023 г., се явява основателна, като от
19
страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 32,64 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
По делото се установи, че ответницата Е. А. В., следва да отговаря за 1/9 част
от дължимите суми или за сумата от 3,62 лева. За разликата над този размер до
пълния предявен размер от 16,32 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /11.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи, че ответникът П. А. В., следва да отговаря за 7/9
части от дължимите суми или за сумата от 25,39 лева. Доколкото от П. А. В. се
претендира сума за цена на предоставена услуга дялово разпределение в по-нисък
размер, а именно 16,32 лева, то предявеният иск се явява доказан по основание и
размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /11.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 17.06.2024 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 200,00 лева; 2/
20
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 56,65 лева, представляваща в производство по гр.д. № 41748/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника Е. А. В..
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер /действащ чрез своя
настойник и законен представител Е. А. В./, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *, сумата от
298,28 лева, представляваща в производство по гр.д. № 41748/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника
П. А. В..
От името на ответника Е. А. В. се претендира адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 598,65 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството. Съдът намира, че възражението е
частично основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв., минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева.
Съдът, като съобрази активното процесуално поведение на процесуалния
представител на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че възражението на ищеца, с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в полза на ответника Е.
А. В. се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *,
21
партер, сумата от 324,46 лева, представляваща разноски в производството по гр.д.
№ 41748/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу този ответник.
От името на ответника П. А. В., ЕГН ********** се претендира адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 598,65 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството. Съдът намира, че възражението е
частично основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв., минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева.
Съдът, като съобрази активното процесуално поведение на процесуалния
представител на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че възражението на ищеца, с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в полза на ответника П.
А. В., ЕГН ********** се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *,
партер /действащ чрез своя настойник и законен представител Е. А. В./, сумата от
2,29 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. № 41748/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу този ответник.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер да заплати
в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
105,19 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София,
ж.к. Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода 01.05.2021 г. –
22
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.07.2024 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 105,19 лева до пълния предявен
размер от 588,07 лева.
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер да заплати
в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 23,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 23,06 лева
до пълния предявен размер от 89,94 лева.
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер да заплати
в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
3,62 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к.
Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД за разликата над уважения размер от 3,62 лева до пълния предявен размер от
16,32 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Е. А. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *, партер, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
Е. А. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК ** сумата от 3,99
лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. –
17.06.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер /действащ
чрез своя настойник и законен представител Е. А. В./ да заплати в полза на Т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 588,07 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к.
23
Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер /действащ
чрез своя настойник и законен представител Е. А. В./ да заплати в полза на Т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 89,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер /действащ
чрез своя настойник и законен представител Е. А. В./ да заплати в полза на Т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * на основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 16,32 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к.
Обеля - 1, бл. 119, вх. В, ет. 7, аб. № 362719 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против П. А. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *, партер /действащ чрез своя настойник и законен представител Е.
А. В./, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на П. А. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *, партер /действащ чрез своя настойник и законен
представител Е. А. В./ да заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК ** сумата от 3,99 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. –
17.06.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер да заплати
в полза на Т ЕАД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 56,65 лева,
представляваща в производство по гр.д. № 41748/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника Е. А. В..
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, партер /действащ
чрез своя настойник и законен представител Е. А. В./ да заплати в полза на Т ЕАД,
ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 298,28 лева, представляваща в
производство по гр.д. № 41748/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника П. А. В..
24
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ** да заплати в полза на Е. А. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *, партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 324,46 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 41748/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на частта от исковете срещу ответника
Е. А. В. за които съдът достигна до извод за неоснователност на същите.
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ** да заплати в полза на П. А. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *, партер /действащ чрез своя настойник и законен
представител Е. А. В./, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,29 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 41748/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на частта от исковете срещу ответника
П. А. В. за които съдът достигна до извод за неоснователност на същите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25