РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 1.3.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12794 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу Л. А. П. и В. В. П., с която, при условията на пасивна солидарност, са предявени следните искове:
иск с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за сумата от 51756,46 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума (главница) по договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г.;
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 38111,84 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 04.01.2010 г. – 05.10.2017 г. по договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г.;
иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 3199,44 евро, представляваща наказателна лихва (обезщетение за забава) за периода 01.02.2010 г. – 05.10.2017 г. по договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г.;
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 297,30 евро, представлява такси и разноски за застраховка на обезпечението по договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г.
Ищецът претендира законна лихва върху
главницата, считано от 06.10.2017г. до окончателното
плащане, както и съдебно разноски.
Ищецът
твърди, че на основание договор за ипотечен кредит от 17.04.2009г. е
предоставил на Л. А. П. и В. В. П. банков кредит за сумата от
53 650 евро със срок на издължаване от 132 месеца, считано от датата на
усвояването. Сумата е предоставена от банката на 30.04.2009 г. и е усвоена от
кредитополучателите, съгласно договореното в договора за кредит – 12 276
евро са усвоени по сметка на „С. – 15“ ООД и 41 374 евро - по сметка на Л.
А. П.. За предоставения кредит длъжниците дължат
лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, изчислени по одобрена от
кредитора Методология. Лихвеният процент за този вид кредит се променя по
решение на кредитора. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е 4,69 процентни пункта, надбавката е в размер на 4,80 процентни пункта
или лихвеният процент по кредита е общо 9,49%. Уговорената падежна дата на
месечните вноски е 30 число, като обслужването по кредита се осъществявало по
погасителен план, неразделна част от сключения договор за банков кредит.
Твърди, че погасявания по кредита са правени до март 2010 г. Твърди, че
съгласно т. 18.1 от договора при неплащане на падежната дата на дължимата лихва
остатъкът от кредита се олихвява, освен с дължимата възнаградителна
лихва по т. 7.1 и с наказателна надбавка за забава, възлизаща на 3 процента
пункта, считано от падежната дата. При неплащане на падежната дата на дължимата
месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвява с договорената
в т. 7.1. възнаградителна лихва и с наказателна
надбавка за забава в размер на 10 процента пункта. Твърди, че на осн. чл. 21.1 от договора длъжниците
дължат всички други обявени от кредитора такси и комисионни, както и всички
разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането
и на осн. т. 24 от договора и всички платени от
кредитора разходи по служебното подновяване на застраховката за обезпечението.
Сумата от 297,30 евро е формирана от дължими суми по застрахователни полици, а
именно: 64,38 евро за 2012 г., 64,38 евро за 2013 г., 64,18 евро за 2014 г., 63,62 евро за 2015 г., 39,70 лева (20,30 евро) за 2016 г., 39,97 лева (20,44 евро) за 2017 г.
Относно уговорката за прехвърляне на вземанията по договора за кредит с договор
за цесия твърди, че договорът за цесия е
развален поради неплащане на цена от страна на цедента
и последиците са отпаднали с обратна сила. С молба от 02.06.2020 г. твърди
кредитът да е направен предсрочно изискуем, считано от датата на исковата молба
– 16.10.2017 г.
Ответниците заявяват, че са пенсионери и нямат друг източник на доходи. Твърдят, че В.В.П. е обявен във фалит с Решение на Арбитражния съд на Република Карелия от 05.12.2016г. като е извършена процедура по продажба на имуществото му. С Определение от 19.09.2017г. Арбитражният съд на Република Карелия е постановил приключване на продажбата на имуществото на лицето и освобождаването му от задължения. Признават, че са подписали на основание договора за кредит нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху имота, за закупуването на който е предоставена сумата по договора за кредит. Заявяват съгласие да бъде продаден имотът, предмет на обезпечението по договора за кредит като компенсация на дълга.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в
исковата и допълнителната искова молба, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за сумата от 51756,46 евро:
От
писмените доказателства се установява, че банката и ответниците
са сключили на 17.04.2009 г. договор за ипотечен кредит, на основание на който
банката се е задължила да предостави на ответниците
сумата от 53650 евро за покупка на имот за срок от 132 месеца, считано от
датата на усвояването. Съгласно т. 5.1. кредитът се усвоява еднократно като
12276 евро се превежда по сметка на СЕЛ-15 ООД, а 41374 евро – по сметка на
кредитополучателите. От приетото заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че договорената сума е преведена
по сметка на кредитополучателите на 30.04.2009 г. и усвоена съгласно т. 5.1. от
процесния договор. Следователно, кредиторът по процесния
договор за кредит е изпълнил задължението си да предостави договорената сума на
кредитополучателите, за които е възникнало задължението да я върнат съгласно
сроковете и условията на процесния договор.
По делото не е спорно, че ответниците
са се съгласили да отговорят солидарно за задълженията по кредита.
Съгласно
т. 29 с подписване на процесния договор
кредитополучателят заявява, че е уведомен за прехвърляне на вземанията на
кредитора по този договор на СЕЛ 15 ООД с договор за цесия от 17.04.2009 г., и
ще извършва всички плащания по настоящия договор след датата на прехвърляне на
вземанията, съгласно договора за цесия, в полза на цесионера.
Доколкото не съществува спор между страните, че договорът за цесия е развален
поради неплащане на цената от страна на цедента и
последиците на цесията са отпаднали с обратна сила, съставът приема, че ищецът
е кредитор по процесния договор и е легитимиран да
предяви настоящия иск.
Относно твърденията за проведено
производство за обявяване в несъстоятелност на В. В. П.: от Определение на
Арбитражния съд на Република Карелия от 19.09.2017 г. се установява, че с
решение на Арбитражния съд от 05.12.2006 г. е взето решение В. В. П. да бъде
обявен в несъстоятелност и по отношение на него да започне процедура на
продажба на имуществото му. В хода на производството е установено, че длъжникът
не работи, източник на постоянни доходи е получавана от него пенсия, собственик
е на лек автомобил, който е продаден от синдика в хода на производството, друго
имущество не е установено. С Определението е решено да се приключи продажбата
на имуществото на длъжника и да се освободи от изпълнение на задълженията (л.
284-292, т. 1) като е посочено, че определението подлежи на обжалване по реда
на чл. 223, ал. 3 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация. Освен
това, не са представени доказателства, че Определението е влязло в сила. Наред
с това не са доказани условията за признаване: съдебният акт да е влязъл в сила,
да е налице взаимност (руското право признава нашите решения), както и
условията по чл. 117 КМЧП.
Българското законодателство не
познава института на производството по несъстоятелност на физическо лице, с
изключение на неограничено отговорен съдружник в търговско дружество или
едноличен търговец, които изключения са свързани с търговската дейност на
дружеството, в което лицето е съдружник, съответно – с търговската дейност на
лицето като едноличен търговец. Понятието несъстоятелност или фалит на
физическото лице, независимо от търговската дейност, българското
законодателство не познава. Съгласно чл. 757 ТЗ Република България, при
условията на взаимност, признава чуждестранно съдебно решение, което обявява
несъстоятелност, ако е постановено от орган на държавата, в която е седалището
на длъжника. От логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата следва, че
признаването на чуждестранно съдебно решение се допуска за длъжник, който е
търговец.
Регламент (ЕО) №
1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г. относно производството по
несъстоятелност и последващият регламент
(ЕС) 2015/848, който отменя чл. 27 от
регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г. предвиждат, че
решението за образуване на производство по несъстоятелност, което било
взето от компетентен съд на държава член съгласно чл. 3, се признава във всички
други държави -
членове на ЕС от момента на влизането му в сила в държавата за
образуване на производството. Това правило се прилагало и когато поради
качеството си длъжникът не можел да бъде обект на производство по
несъстоятелност в останалите държави членове. Регламентът е обвързващи между – държавите – членки на
ЕС, а в конкретния случай се твърди, че е открито производство по
несъстоятелност в държава, която не е членка на ЕС, т.е. регламентът е
конкретния случай е неприложим.
Няма законово основание да се
признаят последиците на решението на Арбитражния съд на Република Карелия в
Република България, още повече, че не са представени доказателства за влизане в
сила на определението, с което е приключила продажбата на имуществото на
длъжника и е решено физическото лице да бъде освободено от изпълнение на
задълженията. Дори, и, обаче, да е влязло в сила определението за откриването на производство по
несъстоятелност спрямо физическото лице в Република Карелия, няма основание
същото да се ползва със задължителна сила за българските институции и лица със
седалище или местожителство с Република България, съответно не влияе на
допустимостта на производството или преценката за основателността на заведените
искове. Освен това, между страните не е спорно, че задълженията по договора за
кредит са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот в Република
България, собственост на ответниците, учредена на
27.04.2009 г., т.е. длъжниците имат имущество на
територията на Република България, върху което може да бъде проведено
принудително изпълнение и от проведената публична продан да бъде удовлетворен
кредитора – ищец в настоящото производство. Не би било справедливо, при наличие
на имущество на длъжника, и то още към датата на откриване на производството по
несъстоятелност в Република Карелия, да се отрича възможността на кредиторите
на длъжника да се удовлетворят от проданта на предоставените обезпечения като
се признае решението на чуждестранната юрисдикция и произтичащите от него
последици.
Съгласно т. 18.2., изр. първо от процесния договор при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на исковата молба – 06.10.2017 г. са просрочени 93 погасителни вноски. Следователно, за банката е възникнало правото да направи кредитът предсрочно изискуем. За да настъпи предсрочната изискуемост, освен обективните факти, обуславящи настъпването й, следва да е налице обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, което предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в т.см. т. 18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК). В конкретния случай, исковата молба не съдържа изрично волеизявление, че кредитът е направен предсрочно изискуем. Освен това, дори и да съдържаше такова изявление, последиците от него следва да настъпят от момента, когато исковата молба е получена от ответниците, а не от датата на подаването й в съда. Изрично волеизявление на кредитора, че е направил кредитът предсрочно изискуем се съдържа в негова молба от 02.06.2020 г. Предвид това, че крайният срок на договора към датата на тази молба вече е настъпил, а и, че кредитът ще стане предсрочно изискуем към датата, на която длъжниците получат уведомлението, че кредитът е направен предсрочно изискуем, изявлението, че кредитът е направен предсрочно изискуем, след като е настъпил крайният срок на кредита е безпредметно и няма как да породи правни последици. Във връзка, с гореизложеното, съдът счита, че банката не е направила кредитът предсрочно изискуем и към датата на приключване на съдебното дирене същият е настъпил краен срок за издължаване.
В договора не е предвиден ред за
погасяване, различен от предвидения в чл. 76 ЗЗД, поради което, следва да се приложи законоустановената поредност за
погасяване на задълженията. От приетото
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при спазване на поредност
за погасяване, предвидена в чл. 76 ЗЗД, размерът
на неплатената главница е 51741,66 евро, до която сума искът следва да бъде
уважен, а за остатъкът - отхвърлен.
Доколкото
е частично уважен главния иск, следва да
бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху
сумата от 51741,66 евро от 06.10.2017 г. (датата на исковата молба) до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 38111,84 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода
04.01.2010 г. – 05.10.2017 г.:
Ответниците
са физически лица, на което по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит. Не се твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ответниците,
поради което същите имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно
се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно, за ответниците са приложими
разпоредбите за защита на потребителите в същия закон
Видно
от процесния договор, заемната сума е предоставена
със срок на издължаване 132 месеца, считано от датата на усвояването (чл. 2 от
договора). Съгласно т. 7.1. от договора за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване
на договора базовият лихвен процент е в размер на 4,69 процентни пункта,
надбавката е в размер 4,80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е
общо 9,49 %. Съгласно т. 7.2. от договора при промяна на базовия лихвен процент
при условията на т. 21.3. кредиторът определя нов размер на месечната
погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучатя
(-ите) актуализиран погасителен план. Съгласно т.
21.3. от договора кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящия начин.
Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а.
при изменение от поне 1% за месеца на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс
евро/лев и евро/щатски долар; в. при изменение на от поне 0,5 % за месец на
индекса на потребителски цени за България (CPI); г. въвеждане на рестрикции от страна на Централната
банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д. промени в нормативните
актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и
изискванията към банките; е. при изменение от поне 10 % за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от неофинансови институции, обявени в статистиката на Централната
банка; ж. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като
премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на паролите.
Клаузата
на т. 7.1. касае цената на договора - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни –
константна надбавка (4,80) и БЛП на банката за този вид кредит (4,69 % към
момента на сключване на договора). От текста на клаузата се установява, че страните
са били наясно с действащия БЛП този
вид кредити и като са го посочили
конкретно, както и с конкретното посочване на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин
размерът на възнаградителната лихва и поради това, и
доколкото се касае за цена на договора, въпросът за неравноправността на клаузата
в коментираната част не следва да се разглежда (арг.
чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата, обаче, е неравноправна в частта, че БЛП е
„определян периодично от кредитора“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би
се променяла и приложимата възнаградителна лихва като
в договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката
ще може да променя лихвения процент. Клаузата на т. 21.3. не регламентира по
какъв конкретен начин при наличие на посочените в клаузата хипотези ще се
промени конкретно базовия лихвен процент и таксите по процесния
кредит. Следователно, частта от клаузата на т. 7.1., както и цялата клауза на
т. 21.3. от договора представляват хипотези на неравноправна клауза, изрично
регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното изключение.
В
разглеждания случай не е налице и фактическият състав на изключението по чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга да е поел
задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие
едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по
договора да има право незабавно да го прекрати. Това е така, защото втората от
посочените предпоставки не е уговорена - в процесния
договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на потребителя. Извод
в друг смисъл не произтича и от клаузата на т. 9 от договора, според която
кредитополучателят(-ите) може(могат) да погаси(-ят)
предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит като заплаща(т)
предвидената в Тарифата за таксите и комисионните на кредитора такса. Видно от
текста, клаузата не установява правото на потребителя да прекрати договора в
хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната
лихва. Същaтa предвижда единствено възможност за
кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита - изцяло или частично.
Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал.
2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да се упражни
свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни
последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н.,
каквато именно такса е предвидена в т. 9 от договора, препращаща към Тарифата
за таксите и комисионните.
Не се
доказа по делото частта от клаузата на т. 7.1., както и т. 21.3. да е
индивидуално уговорена, поради което, на осн, чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузите са нищожни.
Следователно,
наличието на неплатена възнаградителна лихва следва
да бъде установено като се прилага уговорения с договора лихвен процент – 9,49
%. Съгласно т. 7.3. при начисляване на лихвите, месецът се брои на 30 дни, а
годината – за 360 дни. В т. 6 на процесния договор
касае падежната дата на всяка вноска, но видно от приложения договор е
предвидено денят за падеж от всеки месец да бъде попълнен на ръка, което не се
е случило (в договора липсва падежна дата на всяка погасителна вноска). Същата
не може да се установи и от приложения погасителен план, т.к. вноските са
посочени като поредност от номер 1 до номер 132, а не
по дата. Поради това, като тълкува волята на страните, и с оглед клаузата на т.
7.3. падежната месечна вноска следва да се счита за 30-то число на съответния
месец, а за месец февруари – последният ден на месеца. Съгласно т. 8.2. когато
падежната дата е неприсъствен ден, дължимите месечни вноски се събират служебно
от кредитора на първия следващ работен ден.
От приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че банката не е променяла договорения лихвен процент като през цялото време на действие на договора е бил 9,49 %. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, т.к. видно от изчисленията на вещото лице изводът за размера на неплатена възнаградителна лихва е за период, по-дълъг от претендирания (до 06.10.2017 г., вместо за периода 04.01.2010 г. – 05.10.2017 г.). Поради това, съдът направи собствени изчисления на база на данните на вещото лице и установи, че, при спазване на поредност за погасяване съгласно чл. 76 ЗЗД, размерът на неплатената възнаградителна лихва за процесния период 04.01.2010 г. – 05.10.2017 г. е в размер на 27226,99 евро и до тази сума искът следва да бъде уважен, а за остатъкът – отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 3199,44 евро,
представляваща наказателна лихва (обезщетение за забава) за периода 01.02.2010
г. – 05.10.2017 г.:
Съгласно т. 18.1. при забава на плащането на месечната вноска а главница и/или лихва от 7 (седмия) ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 (три ) процента пункта.
Със Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се въвеждат императивни разпоредби относно размера на приложимото обезщетение за забава. Съгласно § 4 този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41. Законът е в сила от 1.01.2017 г., а договорът за кредит е сключен на 17.04.2009 г. Следователно, ЗКНИ не се прилага в отношенията между страните, с изключение на разпоредбата на чл. 41, касаеща предсрочното погасяване на кредита, който въпрос в конкретния случай е неотносим за спора.
От приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че, при спазване на поредност за погасяване съгласно чл. 76 ЗЗД, размерът на неплатеното обезщетение за забава за периода 01.02.2010 г. – 05.10.2017 г. е в размер на 3491,94 евро. Поради това, че се претендира по-малка сума – 3199,44 евро, искът следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
размер на 297,30 евро, представляващи неплатени такси и разноски за застраховка
на обезпечението:
От
приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и
писмените доказателства, се установява, че, при спазване на поредност за погасяване съгласно чл. 76 ЗЗД, размерът на неплатените такси и разноски за
обезпечението са в размер на 297,30 евро. Следователно, искът следва да бъде
изцяло уважен.
Относно разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, на ищеца следва да се присъдят платените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за юрисконсулт съобразно уважената част от исковете. Претендират се разноски за превод на документи от руски на български език. Доколкото не са представени доказателства за направени разноски за превод, претенцията не следва да се уважава. На ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 7034,78 лв. и 267 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. П., родена на *** г., с паспорт ********, издаден на 07.03.2008 г. от УФМС 041, живуща в Русия, Република Карелия, гр.К., ул. „********и В. В. П., роден на *** г., с паспорт ********, издаден на 06.11.2007 г. от УФМС01, живущ в Русия, Република Карелия, гр.К., ул. „********, да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********следните суми, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г.:
-
на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ сумата от 51741,66
евро,
представляваща вземане за
неплатена заета сума (главница), ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2017 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал.2 ТЗ сумата от 27226,99 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода
04.01.2010 г. – 05.10.2017 г.;
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 3199,44 евро, представляваща наказателна лихва (обезщетение за забава) за периода 01.02.2010 г. – 05.10.2017 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 297,30 евро, представляваща такси и разноски за застраховка на обезпечението.
КАТО ОТХВЪРЛЯ:
- иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за неплатена заета сума (главница) по договор за ипотечен кредит от 17.04.2009 г. за сумата, надхвърляща 51741,66 евро до предявения размер от 51756,46 евро;
-
иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ за възнаградителна лихва за периода 04.01.2010 г. – 05.10.2017
г. по договор за ипотечен кредит
от 17.04.2009 г. за сумата, надхвърляща сумата
от 27226,99 евро до пълния предявен
размер от 38111,84 евро.
ОСЪЖДА
Л. А. П., родена на *** г., с паспорт ********,
издаден на 07.03.2008 г. от УФМС 041, живуща в Русия, Република Карелия, гр.К.,
ул. „********и В. В. П., роден на *** г., с паспорт ********, издаден на 06.11.2007 г. от УФМС01, живущ в Русия,
Република Карелия, гр.К., ул. „********, да платят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********сумата от 7034,78 лв. – съдебно-деловодни
разноски и 267 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: