Решение по дело №9740/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3512
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 29 юли 2024 г.)
Съдия: Галина Георгиева Господинова Стефанова
Дело: 20231110209740
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3512
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110209740 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр. чл.
59 ал. 1 от ЗАНН Образувано е по жалба на С. А. Ц. чрез адв. Г.М от САК,
против електронен фиш серия К № 7101427, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие при
описание на обстоятелствата на нарушението от една страна и посочената
като нарушена разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява.
Представлява се от адв. Г.М от САК, който пледира за отмяна на електронния
фиш по доводите в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Б.П., с пълномощно от Директора
на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш,
като се излагат съображения, че същият е издаден при спазване на
1
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице 3
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН . Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 26.02.2023 г. в 10:00 часа жалбоппдателката управлявала лек
автомобол товарен автомобил марка ***************** на територията на
град *******************с посока на движение от бул. "Ботевградско шосе"
към бул. "Цариградско шосе" със скорост 161км/ч. В коментирания пътен
участък максимално разрешената скорост на движение към 26.02.2023 била 90
км/ч, която била въведена с пътен знак "В26".. Нарушението било установено
с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2, идентификационен номер MD 1192, представляваща ЕИО одобрен тип
средство за измерване, която билa преминала последваща техническа
проверка на 15.03.2022 г. в 4 Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер", със заключение, че съответства на метрологичните
изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на
участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала
приближаващите автомобили.
С Електронен фиш серия № серия К № 7101427, издаден от СДВР на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. затова, че на 26.02.2023 г. в 10:00 часа в гр.
София по бул. "Софийски околовръстен път" до № 467 с посока на движение
от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" при ограничение на
2
скоростта 90 км/ч, извън населено място се движи със скорост от 161 км/ч.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, разпечатка от информационния масив на
ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; Разпечатки от
клипове, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, схема за организация на движението на път II - 18,
Околовръстен път София в района на административен номер 467,
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
кореспондиращи си не се опровергават при преценката им, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност, поради което не са налице основания за
отхвърлянето им.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта се установява, че са спазени и изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно документиране по надлежния
ред на използването на процесната мобилна система за видеоконтрол. От
последния се установява, че установява, че АТСС е монтирана ул. бул.
"Софийски околовръстен път" до № 467 гр. София, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, обозначено с пътен знак Б26. Снимката, приложената
към преписката, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е допустимо веществено
доказателство, като на същата ясно се вижда процесния автомобил и рег.
номер.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
С процесния електронен фиш административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на режима на
скоростта извън населено място и й е наложено административно наказание
„глоба“ на основание чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП, която предвижда, че водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за
превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.. От писмените
доказателства – отговор от АПИ, ОПУ – София се установява, че пътният
участък, където е извършено нарушението, попада в границите на населеното
място гр. София, като липсват пътни знаци „Д12“ – „край на населеното място
и селищното образувание“. Ето защо съдът намира, че въпреки безспорно
установеното, че при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен
знак „В26“, автомобилът, собственост на юридическото лице, чийто управител
е жалбоподателката, се е движел със скорост от 161 км/ч, атакуваният
3
електронен фиш следва да се отмени. Това е така, тъй като не се установи да е
извършено нарушението, за което административнонаказателната отговорност
на последната е ангажирана с обжалвания електронен фиш - автомобилът,
чийто собственик е представляваното от нея юридическо лице, да се е движел
с превишена скорост извън населено място. Неправилно установените факти в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство са
довели и до неправилно приложение на материалния закон. В настоящия
случай съдът не разполага с възможност да измени обжалвания електронен
фиш, тъй като това би било съпроводено със съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника за нови и различни
факти, които до този момент не са й били предявени, срещу тях тя не се е
защитавала и й се предявяват за първи път с постановяване на съдебното
решение в производството по Глава III, раздел V от ЗАНН, а именно – че
нарушението е извършено на територията на населено място. В този случай и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката би следвало
да се ангажира на основание на различна от посочената в електронния фиш
санкционна разпоредба, а именно – на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП, която
предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в рамкоите на
населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Различен е и процесуалния ред, по който следва да се развие
адмонистративнонаказателното производство в този случай, доколкото съгл.
чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронен фиш може да бъде издаден единствено за
административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство , т.е в конкретния случай е
следвало да бъде съставен АУАН при спазване на изискванията на чл.40,ал.2
от ЗАНН, респ. съответното наказателно постановление.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
основателна и атакуваният електронен фиш следва да се отмени.
При този изход на производството въззиваемата страна няма право на
присъждане на разноски. Такива се дължат на жалбоподателя, който
претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500, 00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на
Наведеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
основателно, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото
същото следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в чл. 18
ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер от 400 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7101427, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на С. А. Ц. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр. София, ул. „Антим I ” № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. Ц., сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева – сторени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5