Решение по дело №31/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 63
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20217120700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

12.05.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

14.04

                                          Година

2021

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Виктор Атанасова

Мария Божкова

 

 

 

 

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

31

по описа за

2021

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.Е.В., действащ в качеството си на пълномощник на М.Я.К. от ***, против Решение № 3/11.01.2021 г., постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 12.06.2020 г. на път ***, км ***, разклон ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като и в противоречие с доказателствата по делото.

Сочи, че районният съд не е обсъдил въведените в процеса доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на процесния ЕФ, като се е задоволи единствено да посочи реда за издаване на електронния фиш, без да съпостави същите с конкретния случай.

Излага съображения, че представените по административната преписка доказателства не установявали извършването на посоченото в ЕФ нарушение на ЗДвП, тъй като в същата липсвали доказателства, които да установят обстоятелството, че посочените географски координати в процесния клип,  съответстват на посоченото в ЕФ местоположение, а именно път ***, км ***, разклон ***.

На следващо място твърди, че в конкретния случай е налице допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., регламентираща условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка сочи, че в представения по делото протокол било отразено, че е АТСС е работило и заснемало от 10.45 часа до 11.15 часа, а нарушението, чието извършване било вменено на жалбоподателката било извършено в 11.49 часа. В хода на производството от страна на АНО бил представен втори протокол с ясно визуализирана поправка, за която обаче не било отразено от кого е извършена, като липсвал положен подпис на лицето, извършило поправката. Счита, че в тази смисъл следвало да намери приложение чл. 130 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно който всички поправки, изменения и допълнения в протокола следвало да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.

Предвид това намира, че процесният поправен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. бил компрометиран до степен, която опорочавала доказателствената му сила.

Отделно от горното, дори и да се приемело, че протоколът се ползвал с формална доказателствена сила, то в същият било отразено, че са направени 23 клипа с номера от *** до ***, наличният в преписката клип/снимка бил с № ***/***, който не попадал в отразените в протокола номера на заснети клипове за извършени нарушения. С оглед това, следвало да се приеме, че представеният от наказващия орган клип/снимка не е относим към процесното нарушение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 3/11.01.2021 г., постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 12.06.2020 г. на път ***, км ***, разклон ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. В. е постъпила писмена защита, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд, аналогични с въведените в касационната жалба.

Ответникът по касация – ОДМВР-Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., намира жалбата за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 12.06.2020 г. на път ***, км ***, разклон ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установявало по несъмнен начин извършването на процесното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Посочил е, че обжалваният ЕФ е издаден в законосустановената форма и притежавал всички реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като след настъпилата законодателна промяна е нормативно регламентирана възможност за издаване на електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в т.ч. и с мобилна система за видеоконтрол. Изложил е мотиви, че в случая е налице съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка е посочил, че действително по делото е бил представен Протокол с рег. № 1300р-4530 от 15.06.2020 г., с видими корекции в същия, но предвид приобщените гласни доказателства – показанията на св.А., представената снимка с № ***/*** от *** г. и отчет на нарядите, безспорно се установявало, че на релевантната дата и час, било осъществено видеонаблюдение с техническо средство на скоростта за движение, респ. нарушението било безспорно доказано и обжалваният ЕФ се явявал законосъобразен.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на жалбоподателя са основателни и релевираните отменителни основания са налице. Като е приел, че описаното в ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвежда изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Изискуемият по силата на горепосочената разпоредба протокол се явява доказателство, удостоверяващо използваното конкретно мобилно АТСС за контрол, от кого е използвано то, кога е използвано същото, в какъв времеви период, в кой пътен участък, колко нарушения са установени и кои са номерата на първото и последно статично изображение/видеозапис.

В представеното и прието от районния съд писмено доказателство – заверено копие от Протокол за използване на АТСС с рег. № 1300р-4530/15.06.2020 г./л. 16 от делото/, съдържащо се в административнонаказателната преписка по издаването на обжалвания електронен фиш, е отразено начало на работа като час и минути – 10.45 и край на работа 11.15, както и № на първо статично изображение/видеозапис ***, съответно № на последно статично изображение/видеозапис ***. В протокола е посочено, че АТСС е работило на мястото на контрол 1.30 ч. така представеният от наказващия орган протокол, очевидно не удостоверява обстоятелството, че АТСС е работило на мястото на контрол на 12.06.2020 г. в 11.49 часа, който час е отразен като момента на извършване на процесното нарушение в обжалвания Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

С придружително писмо вх. № 7414/11.11.2020 г. на Районен съд – Кърджали, от страна на ОДМВР – Кърджали е било представено заверено копие от наличния в административната преписка и посочен по-горе Протокол за използване на АТСС с рег. № 1300р-4530/15.06.2020 г./л. 33 от делото/, в което копие е налична очевидна поправка в частта относно периода на работата на АТСС, където е отразено: „начало на работа – 09.45 и край на работа 13.05“. Липсва каквото и да е отбелязване, кога е извършена поправката, от кого е осъществена, като поправката не е придружена с положен подпис на лицето, извършило поправката или на някое от лицата, посочени в протокола. В придружителното писмо е отразено единствено, че служителят, извършил заснемането бил допуснал техническа грешка при попълването на протокола. Към писмото е приложен и отчет по наряди/информация за наряд, който представлява снето извлечение от АИС „Пътна полиция“, което не носи подпис и печат на длъжностното лице, което е въвело и изготвило отчета.

Така представените допълнително с посоченото придружително писмо писмени доказателства, не са били приети от районния съд в проведените открити съдебни заседания по делото, като липсват и данни същите да са приети в закрито заседание. Независимо от това, в мотивите на обжалваното решение, съдът е обосновал изводите си за установеност на процесното нарушение, посочвайки, че независимо от корекцията в протокола, то с оглед представения отчет по наряди, показанията на св.А. и снимка № ***/***, безспорно се доказвало, че на 12.06.2020 г. в 11.49 ч. е осъществено видеонаблюдение с техническо средство на скоростта на движение на мястото на нарушението.

Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си за установено на вмененото на жалбоподателката административно нарушение, с доказателства, които не са надлежно приобщени по делото, то в случая е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмята на атакуваното решение.

Независимо от това, според настоящия съдебен състав представените допълнително от наказващия орган доказателства - Протокол за използване на АТСС с рег. № 1300р-4530/15.06.2020 г./л. 33 от делото/ и отчет по наряди/информация за наряд/л. 34 от делото/, не се явяват годни доказателствени средства, които да установяват използването на процесното АТСС на посоченото в ЕФ време. В тази връзка касационният състав споделя доводите на касатора, като в допълнение следва да се посочи следното:

Според настоящия състав, на първо място, извършената поправка в релевантния Протокол № 1300р-4530/15.06.2020 г., освен, че е неясно от кого е извършена, не носи достоверна дата, като според съда поправката е осъществена за нуждите на съдебното производство и не следва да се взема предвид относно доказателствената сила на протокола. В случая, от лицето, осъществило фактическите действия по поправката, дори не е съобразено, че поправеният времеви период на работа на АТСС не съответства на отразеното в протокола като брой часове работа на АТСС на мястото за контрол – 1.30 ч. В производството пред районния съд не са събрани доказателства, от които да е видно, че поправката е извършена от св.А., като видно от показанията му в съдебно заседание, на зададения му въпрос в този смисъл, същият е отговорил уклончиво и неконкретизирано, използвайки изрази като: „може, не си спомням, прилича на моя почерк“ и др. Всичко това води до извода, че формалната доказателствена сила на допълнително представения протокол е компрометирана и в поправената му част същият не следва да се счита от съда като годно доказателство, относно часовете на работа на процесното АТСС.

На следващо място, представеният отчет за наряди не би могъл да удостовери периода на работа на АТСС, като освен, че писменото доказателство не носи информация от кое длъжностно лице е изготвено, то видно от съдържанието му, налице е съществено вътрешно противоречие в отразените данни, което води до обосновано съмнение относно достоверността на документа. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че в представения отчет от една страна е посочено, че нарядът, респ. патрулният автомобил с водач св.А. е бил на ул.„***“ № ** за периода от 12.20. до 12.24 ч на 12.06.2020 г., а АТСС на 12.06.2020 г. е било постановен на път ***, км.*** за периода от 09.45 ч. до 13.05 ч., като след това е отразено, че МПС е било на ул.„***“ № ** от 12.57 ч. до 15.00 ч. на 12.06.2020 г. С други думи, информацията в представения отчет е неясна и очевидно съдържаща вътрешни противоречия, т.е. след като отчета касае данни за наряда на св.А. на процесната дата, то неясно е как в един момент същият е бил на разклона на ***, който отстои на около 45 км. от гр.Кърджали, а в част от същия период се е намирал на ул.„***“ в гр.Кърджали.

По изложените съображения, горепосочените доказателства не е следвало да бъдат ценени от районния съд като годни доказателствени средства, удостоверяващи времето и мястото, на което е било използвано процесното АТСС и като е изградил изводите си за установеност на нарушението въз основа на тяхното съдържание, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение.

В заключение следва да се посочи, че релевантен за настоящия процес е  приложеният в административната преписка и приет от районния съд Протокол за използване на АТСС с рег. № 1300р-4530/15.06.2020 г./л. 16 от делото/, който обаче не удостоверява обстоятелството, че АТСС е било на мястото на нарушението на посочения в ЕФ час – 11.49 ч., като освен това не установява, че представената по делото снимка/изображение с № ***/*** е част от отразените в него снети статични изображения/видеозаписи от № *** до № ***. В случай, че АНО е разполагал с такъв клип, респ. № с начални цифри **, то същият е следвало да бъде представен в производството и/или да бъде изискан и приложен към доказателствения материал от районния съд, което обаче не е било сторено нито от наказващия орган, нито от съда.

Отново следва да се отбележи, че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е задължителен, тъй като същият е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС.

По изложените съображения, в случая липсва годно доказателство, удостоверяващо по несъмнен начин, че на описания в ЕФ час – 11.49 ч., именно с процесното АТСС е било заснето нарушение на ЗДвП, което е вменено на М.Я.К. от ***. С други думи, налице е недоказаност на процесното нарушение, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като бъде отменен и обжалваният електронния фиш.

С оглед горното, съдът намира, че последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, като предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение, поради което е следвало обжалваният електронен фиш да бъде отменен от районния съд, а след като го е потвърдил като законосъобразно издаден, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от адв.Е.В., действащ в качеството си на пълномощник на М.Я.К. от ***, против Решение № 3/11.01.2021 г., постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за основателна, поради което решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 12.06.2020 г. на път ***, км ***, разклон ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

При този изход на делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в производството пред районния съд разноски в размер на 300 лв., произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие/л. 22 от делото/. В касационното производство не са представени доказателства за направени разноски от страна на М.Я.К., поради което такива не следва да бъда присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/11.01.2021 г., постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали и е осъдена  М.Я.К. от *** да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.Я.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 12.06.2020 г. на път ***, км ***, разклон ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на М.Я.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.