№ 103
гр. Русе, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500069 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. Д. от с.Б., Русенска област против
решение № 1825/21.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2120/2023 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него против
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ №6 иск за сумата в размер на 4000 лв.-
обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт с правно основание
чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушение по съображенията, изложени в жалбата.
Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което
предявеният иск бъде уважен. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр.Русе, ЕИК
********* изразява становище за неоснователност на жалбата по
съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски за въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 4000 лв.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че Д. Н. Д. е собственик на недвижим имот- урегулиран поземлен
имот ****, в квартал **** по регулационния план на село Б., област Русе,
одобрен със Заповед №2731/1967 г., представляващ дворно място с площ 1170
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с РЗП – 120 кв.м.; навес с
оградни стени с РЗП – 110 кв.м., при граници и съседи за имота: улица; УПИ
****, улица и УПИ ****.
През м. юли 2021 г. на около един метър от стената на лятната кухня,
находяща се в имота на Д. Д., служители на „В и К „ООД-гр.Русе в
затревената площ на улицата, направили изкоп с размер около 1.50 м., който
бил запълнен веднага. От пътното платно към къщата нямало бордюр, който
да предпазва отичащата се вода, а наклонът на улицата бил към сградата.
Улицата не била асфалтирана, а запълнена с фракция, а покрай къщата на Д.
не било бетонирано.
С приетата по делото експертиза е установено, че ВЛ е направило оглед
на имота на жалбоподателя, но същото не могло да установи дали са били
извършвани изкопни работи близо до стената на къщата и лятната кухня и
дали е налице повреда и разрушаване на защитен циментов фундамент за
отвеждане на дъждовната вода. Експертът е констатирал сериозни
напуквания и компрометиране на носимоспособността на ограждащите
зидове на лятната кухня и е установена стойността на необходимите СМР за
2
отстраняване вредите по къщата и лятната кухня - 3467.60 лева. С
експертизата се установява също, че няма извършено отводняване на покрива
на лятната кухня, а отводняването на покрива на жилищната сграда е
посредством система от улуци и къси водосточни тръби, нямало изпълнен
водоплътен тротоар покрай къщата, лятната кухня, подпорната каменна стена
и покрай по-дългата стена на лятната кухня. Установена била септична яма
пред входа на лятната кухня, която по време на огледа била суха, без
пропадане или обрушаване. Вещото лице е посочило, че вредите в процесния
имот е възможно да са причинени от неправилно отвеждане на дъждовни
води от покрива на лятната кухня. В експертизата се сочи също, че покрай
каменната зидария няма изграден водоплътен тротоар и водата не се отвежда
от основите на сградите и подпорната стена. Мястото на улягане се
наблюдавало в предната лява част на постройката, което било далеч от
подпорната зидария, но наклона на улука, предвиден за отводняване покрива
на лятната кухня бил точно в този ъгъл и над този ъгъл част от покривната
плоча бил отчупен, което би могло да допринесе за овлажняването на зида и
проникване на вода в основите. ВЛ е обосновало извод, че пукнатините в
стаята на къщата, съседна на лятната кухня по всяка вероятност са вследствие
от деформация на покривната плоча на постройката.
При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди е неоснователен по съображения, че жалбоподателят в качеството си на
ищец не е установил елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД.
Прието е, че релевираните в хода на производството доказателства, не
обуславят извод за наличие на вредоносно събитие и причинна връзка между
твърдените вреди и изкопните дейности, предприети от служител на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД–гр.Русе.
Този извод е изведен от заключението на приетата по делото техническа
експертиза, която установява, че вероятната причина за напукванията и
компрометирането носимоспособността на ограждащите зидове на лятната
кухня е неправилното отвеждане на дъждовни води от покрива на сградата.
Районният съд е посочил, че покрай каменната зидария нямало изграден
водоплътен тротоар, поради което водата не се отвеждала от основите на
сградите и подпорната стена.
3
Първоинстаянционният съд е приел, че с показанията на св.Д. Н. се
опровергава твърдението на ищеца, че при изкопните дейности бил разрушен
съществуващия здраво направен циментов фундамент, по който се оттичала
водата от улуците към улицата. Свидетелят е посочил, че изкопът бил
направен на около метър от къщата в затревен участък от улицата, както и че
от платното към къщата няма бордюр, който да предпазва отичащата се вода,
а наклонът бил към къщата. В този смисъл са и показанията на Г.С, който
заявява, че покрай къщата на ищеца не е било бетонирано.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата- приетата по
делото експертиза и свидетелските показания, първоинстанционният съд е
обосновал извод, че щетите по сградата не са резултат от изкопните дейности,
а се дължи на други фактори - неправилното отвеждане на дъждовните води
от покрива на лятната кухня и липсата на водоплътен тротоар и е отхвърлил
предявеният иск.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е
приложен материалния закон.
Жалбоподателят е претендирал заплащане на обезщетение за вреди,
изразяващи се в компрометиране сгради в собствения му имот, резултат от
изкопни работи, извършени от служители на ответното дружество, в близост
до оградата на дворното му място.
С оглед наведените фактически твърдения и петитумът правилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Правилно е прието, че за успешно провеждане на исковата защита в
доказателствена тежест на жалбоподатеят е да установи в процеса елементите
от фактическия състав на горепосочената правна норма- виновно и
противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие на лице,
на което дружеството е възложило извършването на определена работа,
претърпени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
деянието и настъпилия вредоносен резултат.
4
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на
релевираните доказателства не може да се обоснове извод за наличие на
вредоносно събитие и причинна връзка между твърдените вреди и изкопните
дейности, предприети от служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
– гр.Русе.
Районният съд е обосновал изводите си на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства- свидетелските показания и приетата по
делото експертиза.
За установяване на причината за настъпилите увреждания в имота на
жалбоподателя са необходими специални знания, поради което в съотвествие
с процесуалните правила съдът е назначил съдебно- техническа експертиза.
От заключението е установено по категоричен начин, че причина за
напукванията и компрометирането носимоспособността на ограждащите
зидове на лятната кухня е неправилното отвеждане на дъждовни води от
покрива на лятната кухня. Наред с това покрай каменната зидария нямало
изграден водоплътен тротоар, поради което водата не се отвеждала от
основите на сградите и подпорната стена.
Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице с оглед
специалните му знания и като компетентно и обосновано дадено. Експертиза
е приета без да е оспорена от страните. Даденото заключение от експерта
кореспондира със свидетелските показания, поради което правилно
първоинстанционният съд е кредитирал същото.
Твърденията на страната нямат доказателствена стойност, а подлежат на
установяване с допустимите от закона средства. Изложените от
жалбоподателя твърдения се опровергават от показанията на св.Д. Н. и св.
Г.С, както правилно е съобразил първоинстанционният съд.
Правилно съдът е приел, че щетите по сградата не са резултат от изкопни
дейности, а се дължи на други фактори - неправилното отвеждане на
дъждовните води от покрива на лятната кухня и липсата на водоплътен
тротоар.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи
на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
5
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна
разноски в размер на 700 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1825/21.12.2023 г., постановено по гр.д.№
2120/2023 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** от с.Б., Русенска област да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ №6 сумата в размер на 700 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6