Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 23.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
осми състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи август, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№558 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно
постановление №20-0906-000249/17.03.2020 год. на Н. Васков
Недялков, Началник на сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ
№8121з-515 от 14.05.2018 год., са наложени на Н.Б.В., ЕГН ********** *** на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 23.11.2019
год., в 16.52 часа в Община Угърчин на път първи клас №ПП I-4, с. Сопот
при км.24+500, като водач на л.а. М. АМГ
ГЛЕ 43 с рег. №…., държава България, при обстоятелства: На ПП I-4 при км.
24+500 с. Сопот с посока на движение към гр. Варна е управлявал л.а. . М. АМГ
ГЛЕ 43 с рег. №….., собственост на Т. Т.АД ЕИК …. със скорост 105 км/ч при
максимално разрешена за населено място, сигнализирано с П.З. Д-11, 50 км.ч. Превишението от 52 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3
%, е констатирано с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и
записваща дата, точен час на нарушението, регистрационен номер на МПС и е
показано със снимков материал №11743С0/0059222 при предявяване на акта, с което
е извършил:
1. Водач превишаващ
разрешената максимална скорост за населено място над 50 км.ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят Н.Б.В., който го обжалва в
срок и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че не е извършил посоченото в
НП нарушение, както и че не бил управлявал с превишена скорост в населено
място. Сочи, че никъде нямало поставен знак
от който да е видно, че позволената скорост за движение е 50 км.ч., а
дори и да е имало такъв той бил поставен на скрито място, и нямало как да го
види в движение. Сочи, че липсвали и доказателства от които да се установява,
че е извършил процесното НП. На следващо място
излага, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1,
изр.1 и 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмена молба с вх. №260532/31.08.2020 г., с която е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, като НП се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР
гр. Ловеч - редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.И.С., Т.А.И. и В.Р.Д.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05.03.2020 год. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 829178 от
св. С.И.С. в присъствието на св. В.Р.Д. и св. Т.А.И. срещу Н.Б.В., ЕГН **********
*** за това, че на 23.11.2019 год., в 16.52 часа в Община Угърчин на път първи
клас №ПП I-4, с. Сопот при км.24+500,
като водач на л.а. М. АМГ ГЛЕ 43 с рег. №…., държава България, при
обстоятелства: На ПП I-4 при км. 24+500 с. Сопот с посока на движение към гр.
Варна е управлявал л.а. М. АМГ ГЛЕ 43 с рег. №…., собственост на Т….Т…. АД ЕИК …… със скорост 105 км/ч при максимално разрешена
за населено място, сигнализирано с П.З. Д-11, 50 км.ч. Превишението
от 52 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 %, е констатирано с техническо
средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на
нарушението, регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал
№11743С0/0059222 при предявяване на акта, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. С акта са иззети като
доказателства – 1 бр. покана, 1 бр. Декларация по чл.188 от ЗДвП, к.т. към
СУМПС №5789004. По съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения. Актът
е връчен на жалбоподателят на 05.03.2020 г. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че при обработката на снимков материал №11743С0/0059222 са установили нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т.А.И., В.Р.Д. и С.И.С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал №11743С0/0059222 заснет с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемащо и записващо дата, точен час на нарушението, регистрационен номер на МПС. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост от 105 км.ч. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – снимков материал №11743С0/0059222, справка от централната база на КАТ на л.а. М. АМГ ГЛЕ 43 с рег. №….., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издадено от БИМ, Протокол от проверка №16-С-ИСИ/14.06.2019 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС с рег. №906р-8143/25.11.2019 г., ръководство на потребителя за техническо средство ARH CAM S1, декларация по чл.188 от ЗДвП.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят автомобил е бил заснет с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИ/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. При преминаване покрай техническото средство отдалечавайки се от него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 105 км. час, при разрешени 50 км. час, за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 52 км. час, след приспадане на процента грешка, с която работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Било установено, че л.а. е собственост на Т..Т….. АД ЕИК ……. поради което на управителят на дружеството била изпратена за попълване декларация по чл.188 от ЗДвП. Видно от приложената по делото декларация /л.11 от делото/ жалбоподателят В. на 05.03.2020 г. е декларирал, че на процесната дата и час именно той е управлявал процесния л.а. На същия бил съставен АУАН серия Д, №829178 в негово присъствие, който му бил връчен. Видно от доказателствата по делото на 17.03.2020 г. било издадено и процесното НП.
В
обстоятелствената част на НП се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е
установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал,
че процесния
участък е бил населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км.ч.
В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение
на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно
&6 на която в чл.16, е създадена ал.5, който гласи, че „При съставяне на
акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване
на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение
за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение.
Безспорно
установено е по делото, че процесния автомобил е бил
засечен с техническо средство АТС тип „ARH CAM S
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. В случая е спазена процедурата по чл.188 от ЗДвП, като обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че жалбоподателят е декларирал, че на процесната дата и място именно той е управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираната по - горе декларация, както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната обстоятелства отговарят на истината.
При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните, приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателят е попълнил тази декларация на 05.03.2020 год., като обстоятелството, че именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 05.03.2020 год. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 05.03.2020 г. е спазен от актосъставителят.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С. за когото не се спори, че към датата на съставяне на акта е служител в сектор ПП при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Н. Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
Съдът приема
за неоснователно възражението на жалбоподателят, че не е доказано чия е
измерената от техническото средство скорост на движение. За изясняване на
обективната истина по делото като доказателство беше събрано ръководство на
потребителя за експлоатация на техническо средство ARH CAM S1, от което се установява, че всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата
на ARH CAM S1, като само на снимката,
направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост
и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече
от едно МПС. Установява се, че в ъглите на всяка снимка има маркери, които
указват положението на лазарния лъч върху полето на
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с
точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото
снимков материал се установява, че процесното
техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се
срещу радарния лъч. Следователно първият извод, който се прави още тук, е, че
не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на МПС,
което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия
материал по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу
радарния лъч (посоката, в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да
може да бъде причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са
спазени правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента
на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът
на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката,
указана на радара. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в
диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на
правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В
конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен
участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (в този смисъл са и Решение
от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико
Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на
Административен съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това
възражение за неоснователно.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е приложен, приет и вложен: протокол за използване на АТС с рег. №906р-8143/25.11.2019 г.
Съдът обаче, съобразявайки разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, регламентираща, че „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.”, с протоколно определение от 28.07.2020 г. е задължил ответника ОД на МВР гр. Ловеч, да представят снимка на разположението на АТС, с което се твърди, че е заснето нарушението описано в процесния ЕФ. В тази връзка по делото е депозирано писмо с рег. №906000-6866/06.08.2020 г. /вх. №260018/07.08.2020 г./ на ОД на МВР Ловеч, сектор ПП, в което е отразено, че нямат снимков материал на разположението на АТС, с което е заснето процесното нарушение. Съдът, като взе предвид, че не е отпаднало задължението при използването на мобилното АТС съответното място за контрол да е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна, който да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда, а в конкретния случай липсва подобна снимка, от която в действителност да става ясно къде е било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТС, намира, че това обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, като липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в НП дата и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта. Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано и обжалваното НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000249/17.03.2020
год. на Н. Васков Недялков, Началник на сектор ПП при
ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 год., с което са
наложени на Н.Б.В., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: