РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Смолян, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. * срещу
Наказателно постановление № 22-1058-*/26.05.2022г., издадено от началник
сектор „*, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Жалбоподателят излага, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон, а отразените в него факти и обстоятелства
не кореспондират с обективната истина. Твърди се още, че атакуваното НП е
издадено и при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
приложението на чл. 40 ЗАНН и чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – Д. С.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. *, която поддържа
жалбата на релевираните в нея основания за отмяна.
Ответникът по жалбата – началник сектор „*, редовно призован, не се
явява. Представлява се от юрисконсулт *, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
1
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.04.2022г. свидетелите Б. Т. и Д. Т. /служители на */ изпълнявали
служебните си задължения на територията на гр. Смолян.
Около *:15ч. на същата дата, бил получен сигнал от *, че на ул. „*“ в гр.
Смолян, зад сградата на бензиностанция „*“ се намира паркиран лек
автомобил „*“ с регистрационен номер *, собственост на жалбоподателя Д.
С.. От получения сигнал станало ясно още, че жалбоподателят С. се намира в
заведение в кв. „*“ в гр. Смолян и има вероятност същият да управлява МПС
след употреба на алкохол. Двамата свидетели отишли на ул. „*“ в гр. Смолян,
за да проверят дали там се намира автомобилът, за който е подаден сигнала.
Свидетелите Т. и Т. установили, че автомобилът, собственост на
жалбоподателя, е паркиран на спирката, но в него няма водач. Двамата
полицейски служители решили да извършат обход по ул. „*“, до ресторант
„*“, след което се върнали обратно. Когато се връщали обратно при обхода, в
близост до художественото училище в кв. „*“, свидетелите Т. и Т. се
разминали с лек автомобил „*“, с регистрационен номер *, като същият бил
управляван от жалбоподателя Д. С.. Двамата свидетели обърнали патрулния
автомобил и тръгнали след жалбоподателя. Жалбоподателят паркирал
управлявания от него лек автомобил на паркинга на фирма „*“ в гр. Смолян.
Полицейските служители Б. Т. и Д. Т. спрели зад автомобила, управляван от
жалбоподателя С., след което му обяснили причината, поради която спрели
зад него. Свидетелят Б. Т. поканил жалбоподателя да бъде изследван с
техническо средство за употреба на алкохол, като жалбоподателят С.
отговорил, че нито ще се изпробва за алкохол, нито ще даде документите си
за проверка. Свидетелят Т. още няколко пъти подканил жалбоподателя да
бъде изпробван за употреба на алкохол, но отново последвал отказ от страна
на С.. След това жалбоподателят Д. С. напуснал мястото на проверката в
посока улица „*“ към кръстовището на „*“, като се движел пеша.
На 25.04.2022г. на жалбоподателя Д. С. била изпратена покана да се яви
в * – гр. Смолян, като същият бил уведомен, че ако не се яви, ще бъде
съставен Акт за установяване на административно нарушение в негово
отсъствие. Поканата била връчена на същия ден на жалбоподателя, като
същият отказал да я получи. Отказът бил удостоверен от свидетеля *.
На 26.04.2022г. на жалбоподателя Д. С. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 007131, който жалбоподателят отказал да
подпише.
Впоследствие било издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 22-1058-000347/26.05.2022г., издадено от началник * – гр. Смолян, с което
на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП и
на основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се
2
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите Б. Т., Д. Т., В. Б. и З. К., които съдът кредитира
като обективни, логични и последователни, както и приложените към делото
писмени доказателства - Докладна записка от 21.04.2022г., Обяснения от
26.04.2022г., Покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, Докладна записка от
25.04.2022г., Акт №007131 от 26.04.2022г., Акт №007130 от 26.04.2022г.,
Докладна записка от 26.04.2022г., НП №22-1058-000347 от 26.05.2022г.,
Докладна записка от 08.06.2022г., Справка за нарушител/водач, Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г.
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка.
Съдът намира, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на
свидетеля * С. /син на жалбоподателя *С./. Този свидетел е единственият,
който твърди, че полицейските служители Т. и Т. са спрели жалбоподателя С.
не като водач на МПС, а като пешеходец, както и че същият не е управлявал
процесния автомобил, а се е движил пеша в момента на извършване на
полицейската проверка. Показанията на свидетеля * С. остават изолирани от
съвкупния доказателствен материал по делото – показанията на свидетелите
Т., Т., Б. и К., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът отчита и обстоятелството, че свидетелят * С. е син на жалбоподателя
Д. С. и същият е заинтересован от изхода на делото. Ето защо настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля * С..
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно.
Обжалваното Наказателно постановление № 22-1058-
000347/26.05.2022г., на началник * – гр. Смолян е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.
Наказателното постановление съдържа всички изискуеми от законодателя в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Обжалваното наказателно
постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни
законоустановени елементи, включително и тези по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени). От
друга страна при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, като не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
3
при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха.
В преценката си дали да издаде наказателното постановление,
наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията на чл. *9,
ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни до доказване на противното. Видно от акта за
установяване на административно нарушение е, че при извършената на
21.04.2022г. полицейска проверка от страна на свидетелите Т. и Т.,
жалбоподателят Д. С., като водач на лек автомобил, е отказал да представи на
полицейските служители свидетелството си за управление МПС и
контролния талон към него, както и документите на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „*“ с регистрационен номер *.
В атакуваното наказателно постановление е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към АУАН. Както в АУАН, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които наказващият орган е приел, че се
касае за административно нарушения по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Изложеното налага извода, че при издаване на НП, началникът на
* – гр. Смолян е съобразил визираните законови разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението.
От обективна страна, съдът приема за безспорно установена
самоличността на нарушителя, респ. авторството на разглежданото деяние,
като извършено от жалбоподателя Д. С.. В тази насока категорични са
показанията на свидетелите Б. Т. и Д. Т., които непосредствено са възприели
отказът на жалбоподателя С. да представи свидетелството си за управление
на МПС и контролния талон към него, както и документите на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил „*“ с регистрационен номер *.
Противоречието в техните показания относно мястото, от което
жалбоподателят С. е слязъл от автомобила /шофьорското или пасажерското
място/ съдът приема за ирелевантно, доколкото двамата свидетели са
възприели управлението на автомобила от страна на жалбоподателя Д. С. още
преди неговото движение да бъде преустановено от страна на жалбоподателя
/още в момента на разминаването му с полицейския автомобил/.
Извършеното от жалбоподателя Д. С. административно нарушение
правилно е квалифицирано от наказващия орган, като нарушение по чл. 175,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Установи се по безспорен и категоричен начин от
доказателствата по делото, че жалбоподателят е осъществил състава на
разглежданото административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП,
действаща към момента на извършване на нарушението, водач, който откаже
4
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е
начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
В конкретният казус по категоричен начин се установи, че
жалбоподателят С. момента на извършената му проверка е управлявал лек
автомобил, което обстоятелство установяват свидетелите по съставения акт и
при извършената му проверка от контролните органи – свидетелите Т. и Т. е
отказал да представи на полицейските служители свидетелството си за
управление МПС и контролния талон към него, както и документите на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил „*“ с регистрационен номер *.
Именно поради изложеното съдът приема, че С. е извършил вмененото му
административно нарушение.
Деянието е извършено от субективна страна виновно от жалбоподателя
Д. С., тъй като същият, като правоспособен водач на МПС е бил запознат с
правилата за движение по пътищата, в това число и със задълженията си по
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съзнавал е, че отказвайки да предаде СУМПС и
контролния талон към него, както и документите на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „*“ с регистрационен номер * на органите за
контрол – свидетелите Б. Т. и Д. Т., нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения.
След като правилно е квалифицирал процесното административно
нарушение, наказващият орган законосъобразно е определил
административната санкция за жалбоподателя С. по реда на чл. 175, ал. 1, т. 3
от ЗДвП. В цитираната разпоредба, законодателят е предвидил за такова
нарушение наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. Наказващият
орган, като е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, правилно е
определил законоустановените по вид и размер наказания и е наложил
същите на жалбоподателя Д. С. в минимален размер.
В настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй
като липсват каквито и да е факти и обстоятелства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните
случаи.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди. При този изход на спора, разноски се дължат в полза
на ответника по жалбата - началник * – гр. Смолян, които съдът намира, че
следва да бъдат определени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в размер на 150
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1058-
*/26.05.2022г., издадено от началник * – гр. Смолян, с което на Д. И. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Смолян, ул. „*“ № *, за нарушение на
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № * да
заплати в полза на * сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6