Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.06.2018г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2733 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127 от СК.
Ищцата твърди, че заедно с ответника са
родители на детето А., както и че от около три години не живеят заедно, като от
тогава грижите за него се полагат изцяло от майката, която осигурява и
необходимите средства за отглеждането му. Твърди, че ответника работи и
получава доходи, които му позволяват да
заплаща 160 лева от необходимата за детето издръжка, като и че ответника страда
от алкохолна зависимост, която не му позволява да полага грижи за детето,
включително и през по продължителен период през който да бъде осъществяван
режима на лични отношения. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не оспорва исковете за
предоставяне на родителски права и за
заплащане на издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба, като
оспорва изцяло твърденията, че страда от алкохолна зависимост в следствие на
която не може да се грижи за детето си. Твърди, че е заплащал издръжка за минал
период от време. След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че са родители на детето
А.В.Д., родено на 19,08,2013г., както и че същото посещава детска градина. От
показанията на свидетелката Антоанета Д. се установява, че има алергия, но към настоящия момент детето
не спазва специален хранителен режим. Въпреки това често се налага закупуването
на кремове и лосиони. Разходите за отглеждане на детето са около 400-500 лева
месечно. Ответникът работи в дружество, собственост на родителите му. От
нейните показания и от тези на свидетелките Иванова и Д. се установява, че
страните не живеят заедно от около година и половина, като непосредствените
грижи по отглеждане на детето се полагат от майката. Свидетелите Д. и Д. са
родители на В.Д. и от раздялата на страните живеят с него в едно домакинство.
Синът им започнал да пие малко повече алкохол след като се разделили с ищцата.
Към настоящия момент той не злоупотребява с употребата му. Притежаваното от
него оръжие е оставено на съхранение в полицията. Всички са категорични, че
детето не е свикнало да преспива отделно от майка си.
След като
родителите на А. не живеят заедно, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, касаещи грижите за него и отглеждането му. Ето защо и на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Между тях не е спорен въпросът относно местоживеенето му и упражняването на родителските права, като с оглед
възрастта на детето и събраните доказателства то следва да бъде при ищцата. В
тежест на последната е да установи, че поведението на бащата съставлява
опасност за детето, поради което стеснения режим на лични отношения е
по-благоприятен. Доказателства в тази връзка липсват. Показанията на
свидетелката Антоанета Д. се отнасят за минал период от време, като сама тя
признава, че в близките месеци не е виждала ответника, а тези на свидетелката
Иванова са основани на слухове, което е недопустимо. Обстоятелствата, които
следва да се съобразят при преценка на подходящия режим на лични отношения са,
че детето не е свикнало да преспива без майка си, както и необходимостта от
изграждане и съхранение на емоционална връзка с баща си. По изложените съображения
съдът намира, че режимът на лични отношения, посочен в определението, с което
са определени привременни мерки, е удачен през първата година, считано от
влизане в сила на съдебното решение. След което възрастта на детето и
осъществените контакти с бащата през този период (силно ограничени от раздялата
на страните до настоящия момент, видно от показанията на свидетелите Д. и Д.)
ще позволи разширяване на режима, включително и с преспиване, което не би се
отразила негативно на детето. Напротив, същото е изцяло в негов интерес. Ето
защо след изтичане на този период, бащата ще има право да взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от 09,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя с
преспиване, по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и през първата половина на всички училищни ваканции. Естествено
желателно е страните да постигнат съгласие по този въпрос извън постановеното
съдебно решение, което при всички случаи би било по-удачно с оглед времето и
желанието на детето и съобразено с тяхното време и желание, а и би довело до
подобряване на отношенията между всеки от родителите и детето. А това от своя
страна неминуемо би се отразило благоприятно на неговото развитие.
Ответникът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Страните не спорят
относно размера на същата, а само относно предоставянето й за минал период от
време. В тежест на ответника е да установи, че е заплащал такава за една година
преди датата на подаване на исковата молба. Такива доказателства не са събрани.
Действително според свидетелката Ангелина Д. той е закупувал лекарства при
нужда, заплащал е такса за детска градина – също по нейна молба. Тези плащания
обаче нямат периодичен характер, а са инцидентни, като освен това не са
установени като размер и време. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплаща издръжка и за периода от 08,12,2016г. до 08,12,2017г.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по делото разноски в размер на 30
лева държавна такса и 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на А.В.Д., ЕГН **********
при неговата майка Н.А.Д., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху А.В.Д., ЕГН **********
на неговата майка Н.А.Д., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между
бащата В.Г.Д., ЕГН ********** *** и детето А.В.Д., ЕГН **********:
за период от една
година, считано от влизане на решението в сила,
всяка неделя от месеца от 9,00 часа до 20,00 часа, 10 поредни дни през
лятото от 9,00 часа до 20,00 часа без преспиване, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и от 9,00 часа до 20,00 часа на първия ден от
коледните празници, от 9,00 часа до 20,00 часа
на първия ден от великденските празници, от 9,00 часа до 20,00 часа на
рождения ден на детето в нечетни години, както и от 9,00 часа до 20,00 часа на
именния му ден в четни години;
след изтичане на
една година от влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота и
неделя от 09,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя с преспиване, по един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както
и през първата половина на всички училищни ваканции.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.В.Д., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Н.А.Д., ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от датата на подаване
на исковата молба 08,12,2017г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 160 (сто и
шестдесет) лева за минал период от време – от 08,12,2016г. до 08,12,2017г.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 630 лева (шестстотин и тридесет лева), направени по производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: