№ 65
гр. Ямбол, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500217 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. Г. П., подадена чрез пълномощник
адв. С.Т. от АК-Я. против Решение №260255/28.05.2021г. постановено по гр.дело
№1488/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от П. Г. П. срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД гр.София, с ЕИК **********, иск да се признае
за установено на основание чл.439 ГПК, че П. Г. П. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД сумата от 4028,90 лева - главница до погасяване на кредита,
договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на
1687,59 лева, считано от 30.10.2008 год. до 29.07.2011 год., законната лихва за забава върху
главницата по т.9 а в размер на 921,26 лева, считано от 28.11.2008 год. до 22.11.2010 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението -
06.12.2010 год. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 132,75 лева, платена държавна такса и 100 лева - адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 03.01.2011 г. по ч.гр. дело № 3629/2010 г. по
описа на ЯРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 293/2018 год. по
описа на ЧСИ № 932 - Д.Д. с район на действие съдебен район на ОС Ямбол.
В жалбата се сочи, че решението е постановено в противоречие с материалния
закон, като съдът е достигнал до погрешни правни изводи, които противоречат на събраните
по делото доказателства и не съответстват на действителното правно положение между
страните. Сочи се, спора между страните в конкретния случай е в това дали е изтекла
предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземането на ответника, респ.
дали вземаненто е дължимо от страна на въззивника. В случая, последното действие по
посоченото дело, което можело да бъде определено като изпълнително, било наложения на
07.05.2012 г. запор върху банковите сметки на длъжника. От представеното с исковата
молба Удостоверение с изх. № 2692/18.06.2020 г. на ЧСИ № 872 Д.Ц. се установявало, че
именно това действие имало характеристиките на последно изпълнително действие по
делото с оглед естеството си и от този момент насетне погасителната давност за вземането
1
на взискателя е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок. Неправилни били
изводите на съда, че с подаването на молба от страна на новия кредитор - „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД за конституирането му като взискател, давността
следвало да се счита за прекъсната. Твърди се, че молбата за присъединяване като взискател
от страна на цесионера не е прекъснала давността за процесното вземане, поради което,
давността за вземането е изтекла след изтичане на пет години от последното изпълнително
действие. Сочи се, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая, считано от датата на последното изпълнително
действие, тези две години били изтекли на 07.05.2014 г., на която дата изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона, макар и Постановлението на ЧСИ за
това да било едва от 02.12.2017г. От това следвало, че молбата на ответника за
конституирането му като взискател била подадена по едно вече прекратено по силата на
закона изпълнително производство, доколкото датата на подаването и е 07.10.2015г., т.е.
след изтичането на повече от три години след датата на настъпилата ех -lege перемпция.
Поради това въззивника счита, че въпросната молба, изхождаща от цесионера, като
подадена по вече прекратено изпълнително производство, не е била в състояние да прекъсне
течащата давност за вземането и последната е продължила да тече въпреки молбата, като е
изтекла окончателно през -2017г., т.е. преди датата на образуване на изп. дело № 293/2018г.
по описа на ЧСИ Д.Д.. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата,
решението на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния
съд, с което да бъде уважен изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират
се сторените пред двете инстанции по делото разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че в обжалваното решение
правилно е било прието, че относно процесното вземане не е имало петгодишен период, в
който да не са били предприемани изпълнителни действия. Във връзка с направеното във
въззивната жалба изложение относно прилагането на TP № 2/26.06.2015 г., се посочва, че
същото се прилага във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за
съществените по делото въпроси се явява ППВС № 3/18.11.1980 г. Претендира се, по
подробни съображения изложени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з. В писмено становище
оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските
направени пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Видно от Удостоверение за наследници №ГС/02-001376/20.02.2020 г. на Община
Ямбол, въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ е син и единствен
наследник на С.Г.М., починала на **** г.
Страните не спорят, а и от представеното пред ЯРС изп. дело №20118720401165 на
ЧСИ Д.Ц. с рег.№ 872 с РД- ОС Стара Загора, се установява, че въз основа Заповед
№2906/13.12.2010 г. е издаден изпълнителен лист от 03.01.2011 г., с който е разпоредено
С.Г.М. да заплати на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" гр. София, сумата от 4028,90
лв. - главница до погасяване на кредита, договорна лихва представляваща печалба на
дружеството по договор за кредит в размер на 1687,59 лв., считано от 30.10.2008г. до
29.07.2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 921,26 лв.,
считано от 28.11.2008г. до 22.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на заявлението - 06.12.2010г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 132,75 лв. - платена ДТ и 100,00 лв. -
2
адвокатско възнаграждение. Изп. дело е било образувано по молба на "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" гр. София въз осн. на ИЛ, като взискателя е възложил всички
действия по чл.18 ЗЧСИ.
Не се спори също, а и от Удостоверение изх.№ 2692/18.06.2020 г. издадено от ЧСИ
Д.Ц. с рег.№ 872 с РД- ОС Стара Загора, се установява, че на 07.05.2012 г. е бил наложен
запор върху суми налични по банкови сметки на длъжника, като по изпълнителното дело не
са постъпили суми, нито е осребрявано имущество на длъжника.
По последното дело, на 07.10.2015 г. е постъпила молба от ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД за конституиране като взискател по делото, въз основа на
Договор за цесия, съдържаща и изявление за възлагане на ЧСИ за извършване на всички
необходими действия на основание чл. 18 ЗЧСИ. Молбата е била уважена, като с
постановление от 07.10.2015г. на ЧСИ, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД е
конституиран като взискател по делото.
Видно от удостоверението, предвид датата на последното валидно изпълнително
действие - запор на парични суми наложен на 07.05.2012 г., ЧСИ е посочил, че перемпцията
ех lege е настъпила на 07.05.2014 г. Посочено е също, че с постановление от 02.12.2017 г.
изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД и изпълнителният лист му е върнат.
От приложеното копие от изп. дело №20189320400293 на ЧСИ Д.Д. с рег.№ 932 с
РД-ЯОС, се установява, същото е било образувано на 24.04.2018 г. по молба на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД - взискател и длъжник С.Г.М., с предмет изпълнение на
парични вземания по издадения по ч.гр.дело № 3629/2010 г. по описа -ЯРС и изпълнителен
лист от 03.01.2011 г. С постановление на ЧСИ, на основание чл.432, ал.1, т.3 ГПК във вр.
чл.229, ал.1, т.2 ГПК производство по изпълнителното дело е било спряно, поради смърт на
длъжника С.Г.М.. По молба на взискателя с постановление от 29.06.2018 г. ЧСИ е
възобновил производство по изпълнителното дело, като е конституирал като длъжник в
изпълнителното производство наследника на С.Г.М. - П. Г. П.. На 07.01.2020 г. ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение до П. получена от последния на 14.01.2020 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:
Правилно предявения иск е бил квалифициран от първоинстанционния съд, като
такъв с правно основание с чл. 439 от ГПК. Според тази разпоредба длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая ищецът и въззивник в П. Г. П. оспорва съществуването на вземането по
изп.дело №293/2018 год. по описа на ЧСИ Д.Д. с рег. № 932 с РД-ЯОС с твърдения, че
вземането е погасено по давност в рамките на образувания срещу неговата наследодателка
изпълнителен процес.
Съгл. приетото в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
3
влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността.
Правилно в случая, с оглед на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че последното изпълнително действие по отношение на
длъжника, преди датата - 07.10.2015 г. за конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС"ЕАД гр.София като взискател, е предприето на 07.05.2012 г. като е бил
наложен запор върху суми налични по банкови сметки на длъжника. От тази дата е
започналата да тече нова пет годишна погасителна давност, която би изтекла на 07.05.2017
г. Давността обаче е била прекъсната от ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС"
ЕАД, с молбата му за конституирането му като взискател в изпълнителния процес от
07.10.2015 г., в която е било обективирано възлагане по чл.18 ЗЧСИ, и е започнала да тече
нова давност. В последствие с подаване на молба за образуване на ново изпълнително дело
пред ЧСИ Д.Д. от 24.04.2018 г., съдържава волеизявление за възлагане по чл.18 ЗЧСИ и
поискано насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, е
започналата да тече нова давност, която към датата на депозиране на ИМ в съда 10.07.2020
г. не е изтекла.
ЯОС намира за неоснователно възражението на въззивника за това, че молбата на
ответника за конституирането му като взискател не епрекъснала давноста, тъй като била
подадена по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително производство,
доколкото датата на подаването и е 07.10.2015 г., т.е. след настъпилата по изп. дело
перемпция ех lege - настъпила на 07.05.2014 г. Новата давност започва да тече от последното
й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия. /в т. см. Реш. №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020 г. на ВКС IV
4
г.о./.
Ето защо и при липса на твърдения и доказателства от страна на въззивника, че
вземането по изп. дело №20189320400293 на ЧСИ Д.Д. с рег.№ 932 с РД-ЯОС не съществува
поради направено от него плащане, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от
НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски в полза на
въззиваемата страна пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено в предвидения в чл.25 ал.1 от НЗПП минимален размер, с оглед
ниската фактическа сложност на делото, и проведеното едно о.с.з., без явяване на
представителя на страната.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260255/28.05.2021г. постановено по гр.дело
№1488/2021 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА П. Г. П., от гр.*******, с ЕГН-**********, да ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС"ЕАД гр.София, с ЕИК- **********, сумата от 100 лв.- разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5