РЕШЕНИЕ
№ 3330
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110148221 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от АС. Й. Г., ЕГН **********,
срещу ИЛ. СТ. Г., ЕГН **********, съпруг на молителката, молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, с
искане за налагане на мерки за защита на молителката и на нейния син – В. ИЛ. Г., ЕГН
********** /дете и на ответника, конституиран като страна по делото на основание чл. 9, ал.
2 ЗЗДН/ при твърдения за извършени от ответника спрямо пострадалите лица актове на
домашно насилие, както следва: на 24.07.2021 г., 14.08.2021 г. и 17.08.2021 г., изразяващи се
в следното: на 24.07.2021 г., около 21,30 часа, ответникът се прибрал от работа в съвместно
обитаваното от страните жилище, находящо се на адрес: с. Герман, ул. „Божур“ № 10, и бил
пиян. Молителката го попитала дали е платил сметките за неговия, нейния и на детето
телефони, а ответникът отговорил, че не е платил и няма намерение да плаща, след което
започнал да обижда и псува молителката и се опитал да я души. Молителката и
пострадалото дете успели да избягат от дома си и отишли на един строеж в близост до дома
си, където стояли около час, час и половина, след което се прибрали, а ответникът вече бил
заспал; на 14.08.2021 г., около 22,00 часа, ответникът отново се прибрал пиян в дома на
страните. Молителката го попитала дали няма да се изкъпе, тъй като той системно не
полагал грижи за хигиената си. Ответникът отговорил, че това е негова работа и се опитал
да я нападне, но тя побягнала. Той я догонил и я хванал за косата, след което започнал да я
души. Детето им тогава отишло при тях, за да ги разтърве. В този момент ответникът пуснал
1
молителката, но ударил детето по главата – в слепоочието от лявата страна, вследствие на
което детето имало главоболие и световъртеж; на 17.08.2021 г., около 19,30 часа, ответникът
пак се прибрал пиян в съвместно обитаваното от страните жилище, като миришел лошо – на
нечистоплътност и на алкохол. Молителката го попитала кога най-накрая ще се изкъпе. Той
й отговорил да престане да го занимава с къпането и отново започнал да я обижда, да я
души, да я гони с детето от къщата, както и да удря детето с юмруци и ритници,
включително и по гърдите. Сочат се актове на домашно насилие и преди преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, свързани и със заплахи за убийство и насочване на пистолет
срещу молителката от страна на ответника.
Ответникът, в съдебно заседание оспорва молбата. Признава, че между страните е имало
скандали, но не си спомня кога. Отрича да е удрял детето, но дори и да го е правил твърди,
че е по дупето или по лицето. Отрича да е душил Ася. Твърди, че същата му е счупила чаша
и пепелник в главата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, както и за
защита на негов низходящ, за който се твърди да е пострадал от акт на насилие, поради
което съгласно чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
От представените доказателства се установява /л.35 от делото/ и с протоколно
определение от 11.11.2021 г. на основание чл. 146, ал.1, т.3 и4 ГПК като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че Ася и И.Г.и са
съпрузи и родители на В. ИЛ. Г., предвид което съдът намира, че ответникът попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 3 ЗЗДН. Описаните в молбата
актове на 24.07.2021 г., 14.08.2021 г., 17.08.2021 г. представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и
психическо насилие спрямо молителката и общия на страните син. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която са
описани актове на насилие, без да е конкретизиран момента на извършването им, като е
посочено, че от 2 години насам ответникът многократно е душил ищцата, а тази година я е
заплашил с пистолет /декларацията е подадена на 20.08.2021 г./. След 10.01.2021 г.
ответникът започнал да бие и сина на страните – В. ИЛ. Г., с ритници и юмруци по главата и
по гърдите, когато същият се опитвал да разтърве майка си и баща си.
2
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящият
случай. Освен това, в случая в декларацията липсва конкретно описание по време, място и
начин на извършване на актовете на домашно насилие. Ето защо, същата не следва да се
ползва с формалната доказателствена стойност, придадена ѝ от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
На следващо място, представените по делото социални доклади на ДСП-Младост /л. 82,
128-129 и 280-281 от делото/ съдът не взема предвид, доколкото в същите се възпроизвеждат
единствено твърдения на молителката.
По делото е приобщена пр.пр. №32443/2021 по описа на СРП, във връзка с която е
образувано досъдебно производство №861/2021 по описа на 08-мо РУ. Видно от
постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 17.12.2021 г.
по ДП 861/2021 по описа на 08 РУ- СДВР, ответникът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК срещу молителката /л.185-188 от делото/.
Актовете на органите на досъдебното производство, в т.ч. и постановлението за привличане
на обвиняем обаче, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, нямат
задължителна сила за гражданския съд и не следва да бъдат ценени, доколкото съгласно чл.
300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния съд. С
оглед на това, съдът намира, че от материалите по приобщената пр.пр. №32443/2021 по
описа на СРП не се установява по категоричен начин извършването от И.Г. на твърдените от
молителката актове на домашно насилие. За пълнота следва да се отбележи и че твърденията
за алкохолна зависимост на ответника, вследствие на което били извършени актовете, се
опровергават както от заключението на вещото лице по допуснатата в наказателното
производство СПЕ /л. 238-243 от делото/, така и от показанията на св. Маргарита Иванова
Станкова /л. 204-206 от делото/.
По отношение на представените в съдебно заседание извадки от кореспонденция в
социална мрежа /л. 51-73 от делото/ съдът намира, че същите не следва да бъдат обсъждани,
доколкото не се установява дали съобщенията действително са изпращани от профили,
управлявани от страните.
Останалите събрани по делото доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим
имот №106, том 34, дело №5580/1974 г. на I-ви Нотариус при СРС и Допълнително
споразумение към трудов договор №14/07.08.2019 /л.74-77 от делото/ съдът не обсъжда като
неотносими, като следва да се отбележи и че между страните не е спорно, че ответникът
полага труд по трудово правоотношение и е заплащал консумативни разходи за битови
сметки и е давал средства на молителката, а неговият баща заплащал сметките за ток и вода
в жилище негова собственост, докато е обитавано от молителката.
С оглед гореизложеното, предвид че в настоящия случай декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН не може да се ползва от своята доказателствена стойност, съдът намира, че въпреки
дадените указания, молителката не е провела доказването на твърденията си в степен, която
да убеди съда в основателността на молбата. Ето защо, същата следва да бъде отхвърлена и
3
издаването на заповед за защита отказано.
По отношение на молбата, подадена от молителката от името на детето В. ИЛ. Г. на
основание чл. 8, т.2 ЗЗДН, съдът намира, че същата е неоснователна. По делото не се доказа
по категоричен начин ответникът да е упражнил насилие върху детето, нито то да е станало
свидетел на упражненото такова върху майка му. Следва да се отбележи и че представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява негодно доказателствено средство
относно молбата за защита, подадена от името на детето В. ИЛ. Г., доколкото не изхожда
лично от същото, а от неговата майка, която не може да декларира обстоятелства от чуждо
име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Предвид това, съдът
приема за недоказани твърденията за упражнено психическо и физическо насилие от
ответника върху малолетния му син вследствие на твърдените актове на домашно насилие.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да
заплати на ответника разноски. Доколкото от същия не е отправяна такава претенция, съдът
не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх. № 43390/20.08.2021 г., от
АС. Й. Г., ЕГН **********, действащ лично за себе си и в качеството си на майка и законен
представител на детето В. ИЛ. Г., ЕГН **********, срещу ИЛ. СТ. Г., ЕГН **********, по
повод твърдени актове на домашно насилие на 24.07.2021, 14.08.2021 г. и 17.08.2021 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН АС. Й. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4