Р Е Ш Е Н И Е
№ 1799
град Пловдив, 19.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1432 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор срещу Решение № 534 от 20.03.2020
година, постановено по АНД № 6158 от 2019 година по описа на Районен съд – Пловдив,
с което решение е отменено Наказателно постановление № КГ-2206/09.09.2019г. издадено от Председателя на ДАМТН, с което на „Фул Гардън” ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
50 000лв. / петдесет хиляди/ лв. за нарушение по чл.47, ал.2, вр с ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/.
В жалбата се изтъкват доводи, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Иска се неговата
отмяна и постановяване на ново решение, с което да се потвърди наказателното
постановление като законосъобразно.
В съдебното заседание - Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор не
се представлява.
Ответникът – „Фул Гардън” ЕООД се представлява от адв.
М.Ч., която оспорва жалбата, претендира разноски.
Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна,
поради което оспореното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Процесното НП е издадено по повод проверка извършена
на 13.06.2018г. от служители на ДА“МТН“ в търговски обект - бензиностанция, находяща се в село Калековец, стопанисвана от „Фул Гардън” ЕООД, като в хода на
същата били взети проби от гориво за дизелови двигатели.
Горивото било доставено от „Лукойл
България“ и придружено с декларация за съответствие № 0199/07.06.2018г. като след
изпитване на пробата се установило, че показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини е 5.1%, при норма
минимум 6% обемни. За така установеното на 10.08.2018г. срещу „Фул Гардън”ЕООД бил съставен АУАН
с №А-048, връчен на представител на дружеството на 28.02.2019г./л.8 в кориците
на АНД №6158/2019/
От разпита на актосъставителя в съдебно
заседание пред ПРС се установява, че бил изгубен екземпляра предназначен за
наказващия орган, и в тази връзка отново
било предприето връчване на акта и това станало на 14.08.2019г. когато представителя
на санкционираното дружество отказал да
получи акта на тази дата, а видно от преписката представителят на административнонаказващия орган изписал „отказва да преподпише“ до подписа на нарушителя в приложеното копие на вече връчения АУАН. Този
т.нар „отказ“ бил оформен с подпис на свидетел, а възоснова
на него било издадено и процесното НП.
За да отмени НП съдът е приел за нарушена нормата
на чл.34 ЗАНН, която изисква НП да бъде
издадено не по-късно от шест месеца от съставяне на акта.
Съдът е установил, че акта е съставен на
10.08.2018г., а е бил връчен на 28.02.2019г., но в последствие бил загубен от
куриера.
Действително дори наказващия орган да е
бил лишен от екземпляр на връчен АУАН, то такова връчване е било осъществено. С
последното са започнали да текат и сроковете по чл.34 ЗАНН. Нормата на чл.34, ал.3 изисква до шест месеца от съставяне на АУАН
да бъде издадено НП, в противен случай следва да се прекрати
административнонаказателното производство. В процесния
казус е установено, че акта е съставен на 10.08.2018г., а НП е издадено на 09.09.2019г.
Съдът обосновано е приел, че така е
изтекъл двойно по-голям срок от допустимия по закон от шест месеца.
Действително на 08.01.2019г. административнонаказателното производство било
спряно на осн. чл.43, ал.6 ЗАНН и същото било
възобновено считано от 14.08.2019г., тъй като наказващия орган приел, че тогава
е открит нарушителя, а последният тогава отказал получаване на екземпляр от
акта.
След като акта е бил връчен на 28.02.2019г. от тази дата
следва да тече и срока по ал.3 на чл.34 ЗАНН, а при това фактическо положение
наказващия орган не е следвало да издава процесното
НП след дата 28.08.2019г., а да прекрати административно наказателното
производство.
Настоящият касационен състав не споделя наведените
с касационната жалба доводи за спазване на чл.34 от ЗАНН.
Освен изложеното според разпоредбата на чл. 43, ал. 6
от ЗАНН производството се спира, когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен. Процесния АУАН е надлежно
връчен. В този смисъл прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е
станало при липсата на законовите предпоставки за това, поради което
постановеното спиране на административно-наказателното производство е
незаконосъобразно и съответно наказателното постановление се явява издадено
след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При този изход на спора своевременно направено от
процесуалния представител на ответната страна е искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. за касационната
инстанция, и като основателно и
доказано следва да бъде уважено. Към
датата на приключване на съдебното дирене пред ПРС действа редакцията на новата
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обнародвана в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в
сила от 03.12.2019 г., съгласно която страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Нормата е
процесуална и има действие занапред от датата на влизането й в сила. Считано от
03.12.2019 г. за съдилищата са в действие процесуални правила, съобразно които
присъждат разноски на страните, ако са направили своевременно искания в този
смисъл. Тази правна възможност се отнася само за висящите административно-наказателни
производства, по които устните състезания пред съда още не са приключили,
каквото е производството по АНД № 6158/2019
г. по описа на РС - Пловдив. При липса на своевременно направено искане за
присъждане на разноски по АНД № 6158/2019
г. по описа на РС - Пловдив, неоснователно се явява искането за присъждане на
ответната страна на разноските за адвокатско възнаграждение за производството
по АНД № АНД № 6158/2019 г. по описа на РС – Пловдив, в настоящото
производство.
Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе
Пловдивският Административен съд - ХХI състав:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 534 от 20.03.2020
година, постановено по АНД № 6158 от 2019 година по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Фул Гардън”
ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 2030лв. /две хиляди и тридесет лева/, за
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: