МОТИВИ: срещу подсъдимия А.М.А. ***
е предявено обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия не признава вината си, не дава обяснения.
Съдебното производство е проведено в
отсъствие на подсъдимия на осн. чл. 269 ал.3 т.4 б. А от НПК, като правата и
интересите му са охранени от назначения служебен защитник.
Деянието
му се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства.
От показанията на свидетелите П. Г., Е.Г., П.Т.,
както и писмените материали съдържащи се в ДП № 205/2015г. по описа на ОДМВР
Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва:свидетелство за управление на МПС,
данни за водач на МПС, заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин, разписка, декларация, удостоверение за
здравословно състояние на водач, карта
за оценка на физическата годност на водач, удостоверение за допускане до
практически изпит, удостоверение за допускане до теоретичен изпит, удосторение от БЧК, свидетелство
за основно образование, српавка от Директор на ОУ „Антон Страшимиров”
с. Светлен, протокол за провеждане на
теоретичен/ практически изпит, заявление
от А.А. до Началник ОО „ КД- ДАИ” Габрово,
справка за съдимост, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, съдът намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А. ***. Той няма завършено основно
образование и никога не е учил в Основно училище „Антон Страшимиров” св.
Светлен, общ. Попово.
Подсъдимият А. искал да притежава свидетелство за
управление на МПС, но не можел да придобие такова по съответния ред заради
липсата на свидетелство за завършено основно образование. Поради това през
2013г. той се сдобил по неустановен начин с такъв документ – свидетелство за
основно образование рег. № 41-4/05.03.2011г., на което бил придаден вид, че е
издадено на негово име от ОУ „Антон
Страшимиров” с. Светлен, общ. Попово, където подсъдимият не е учил.
През месец декември 2008г. подсъдимият преминал
теоретично обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
категория „В” в „Авто-лидер груп” ООД гр. Габрово. На 17.07.2013г. успешно
положил вътрешен изпит в учебния център, за което му било издадено съответно
удостоверение. На 17.07.2013г. подс. А. попълнил и подписал заявление за
явяване на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за упраление на
МПС, категория „В” пред Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Габрово.
Към това заявление той приложил фотокопие на горепосоченото свидетелство ,
което лично заверил съгласно чл. 18 ал.1 т.2 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. за
условията и реда да провеждане на
изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и
реда за провеждане на проверочните изпити, издадена от министъра на транспорта.
Докуменитите на подсъдимия били подадени
на 06.08.2013г. в Областен отдел „Автомобилна администрациа” гр. Габрово от
преподавателя в учебния център св. Е.Г., съгласно чл. 19 ал.1 от посочената
Наредба, като били приети от св. П.Т., работещ като инспектор в отдела. На
12.08.2013г. и на 16.08.2013г. подъсдимия А. успешно положил съответно
теоретичен и практически изпит за
придобиване на такава правоспособност пред комисия от Агенция
„Автомобилна администрация” гр. Габрово. След това на 19.08.2013г. подсъдимия
подал в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Габрово заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, към което
приложил копие от горепосоченото свидетелство за основно образование, съгласно
чл. 13 т.7 от Наребда № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Св. П.Г., работеща като
системене администратор в сектор „Пътна полиция” приела документите на
подсъдимия, а на 22.08.2013г. той получил свидетелството си за управление на
МПС.
Горепосоченото свидетелство за завършено основно
образование е неистински официален докувент, тъй като от приложеното писмо на директора на ОУ ” Антон Страшимиров” с.
Светлен, общ. Попово, се установява, че подсъдимият А.А. не е учил в това училище, не е завършвал в него
образователна степен и горепосоченото свидетелство за завършено основно
образование не е издавано от същото училище.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва.
От съвкупната преценка на всички събрани
доказателства писмени и гласни, се налага категоричния и несъмнен извод, че
подсъдимия е автор на деянието. Събраните по делото доказателства са еднозначни
и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направеният, а
именно, че подсъдимия е осъществил престъплението, като е представил в ОО “КД –
ДАИ” Габрово и в сектор Пътна полиция към ОДМВР Габрово, свидетелство за
основно завършено образование, на което
е придаден вид, че е издадено на негово име от ОУ “ Антон Страшимиров”
с. Светлен, общ. Попово, в което училище подсъдимия не е учил, не е получавал
образователна степен и съответно не му е издавано свидетелство за завършено
образование, като за самото съставяне на
документа не може да му се търси наказателна отговорност.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия А.А. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като през периода 06.08.2013г. –
19.08.2013г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление в
Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Габрово и в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Габрово, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за основно образование рег. № 41-4/05.03.2011г., на
което би придаден вид, че е издадено на
негово име от ОУ „Антон Страшимиров” с.Светлен, общ. Попово, като от него за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Налице е и допълнителният субективен признак
– специална цел, като неистинският официален документ е използван.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за изясняване обстоятелствата
по делото и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Смекчаващи
вината обстоятелства няма.
Отегчаващи
вината обстоятелства –предишно осъждане.
Степента на
обществена опасност на деянието е завишена предвид охраняваните обществени
интереси, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите,
като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват
дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и
гражданите.
При така извършеният анализ на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете превес на отегчаващите вината
обстоятелства. За престъплението в извършването на което
подсъдимия бе признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години. Съобразно анализа на всички обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието, съдът счете, че макар и да е отчетен
лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, наказание в минимално
предвидения в чл. 39 от НК размер, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода е
справедливо, съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и че с него ще се постигнат целите на
наказанието визирани чл. 36 от НК.
Така
определеното наказание лишаване от свобода, подсъдимия следва да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на
осн. чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.
Видно от
справката за съдимост, по отношение на подсъдимия А. е налице влязла в законна
сила присъда на 23.12.2010г. постановена по НОХД № 392/2010г. на РС Попово, с която на А. е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
От изложеното е видно, че деянието по настоящото дело
е извършено в изпитателния срок на цитираната присъда, поради което са налице
предпоставките на чл. 68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание.
По изложените съображения и на осн. чл. 68 ал.1 от НК
съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното с Присъда по НОХД № 392 /2010г. по описа
на РС Попово, влязла в законна сила на 23.12.2010г., наказание в размер на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл. 60
ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: