РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2145
гр. Пловдив, 4 декември 2017 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора Димитрия Дърмонска, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2494 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.166, ал.3 ДОПК, във
връзка с чл.195б, ал.1 ЗВ.
Образувано е по жалба на „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., Район „О.К.“, бул.“***,
представлявано от Изпълнителния директор С.Д., против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 65 от 22.08.2017 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР), с който по
отношение на дружеството е установено
задължение за такса за водовземане по разрешително № ***от 16.02.2005 г.
на министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Решение №
290/22.10.2010 г. на Министъра на ОСВ, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015
г., в размер на 472 765 лева и 138 055,11
лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател
оспореният акт е
неправилен, необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения. В акта
не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Твърди се, че
проверката е извършена в отсъствие на представител на дружеството, съответно
констативният протокол не е подписан от такъв представител. При проверката не
са били засечени водомерите за реално изразходваното количество водни маси.
Твърди се също, че продължаването на срока на издаденото разрешително е
достатъчно доказателство за плащането на таксите за водовземане.
Иска се отмяна на оспорения акт.
Представя се писмено становище.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представени писмени
бележки.
Представителят
на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и споделя
аргументите на ответника.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от
него с оглед допълнително определените публични задължения, и в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването, извършено с препоръчано писмо на 25.08.2017 г.
(л.39 от делото), поради което жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните
по делото писмени доказателства, се установява, че на „Н.С.“ЕАД е издадено разрешително за водоползване № ***от 16.02.2005 г., изменено и продължено с Решение №
290/22.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите, за правото
за водовземане от повърхностен воден обект –язовир „Тополница“, изграден на
река Тополница в землището на с.М.с цел на водоползването напояване на
469 285 дка в района на напоително система „Тополница“ и риборазвъждане с
лимит на ползваната вода до 174,00 млн.м3/год., с разрешен режим на
водоползването през месеците април, май, юни, юли, август, септември и
октомври, с краен срок на действието на разрешителното 30.10.2020 г.
За правото на
водовземане се заплащат такси в размер,
определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, действаща към процесните периоди.
На 26.06.2017
г. е извършена проверка по документи, обективирана в
констативен протокол № ПЗ-271 от 26.06.2017 г. и е констатирано, че жалбоподателят не е заплатил дължимите такси за водовземане
за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. включително.
На
дружеството е изпратена покана изх. № ПО-02-188 от 04.07.2017 г. за доброволно
изпълнение, каквото не е последвало, поради което е издаден оспореният акт за
установяване на публично държавно вземане № 65 от 22.08.2017 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство са представени доказателства за представителната власт на лицето,
издало оспорения акт, и за отсъствието на директора на БДИБР – заповед № РД-562
от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, заявление от
26.07.2017 г. и заповед № 873 от 01.08.2017 г. на министъра на околната среда и
водите, с която на директора на БДИБР е разрешено ползването на отпуск за
времето от 07.08.2017 г. до 22.08.2017 г. включително.
При тези
доказателства съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен. Страните нямат
спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.195б, ал.1 ЗВ в условията
на заместване (предвид заповед № РД-562 от 07.08.2017 г. на министъра на
околната среда и водите, с която директорът на дирекция „Планове и
разрешителни“ е определен да изпълнява правомощията на директора на БДИБР в
пълен обем в случай на отсъствие, и заповед 873 от 01.08.2017 г. на министъра
на околната среда и водите, с която на директора на БДИБР е разрешено
ползването на отпуск за времето от 07.08.2017 г. до 22.08.2017 г. включително),
в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.195б, ал.1 и ал.2 ЗВ
вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на
басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 ДОПК. Актът се съставя въз основа
на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4)
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В настоящия случай оспореният акт е
издаден от директора на БДИБР и за съставянето му е използван констативен
протокол № ПЗ-271 от 26.06.2017 г., за съставянето
на който са използвани констативни протоколи № Пз-68 от 10.02.2015, Пз-164 от 14.04.2015 г. , както
и справки за използвани водни количества.
Противно на твърдението на
дружеството-жалбоподател, от съдържанието на тези констативни протоколи е
видно, че при поне една от проверките на
14.04.2015 е присъствал представител на жалбоподателя, който е подписал
съответния констативен протокол.
Следва да бъде изрично отбелязано, че
последната проверка е проверка по документи, т.е., не е правено посещение на
място и не са проверявани измервателни съоръжения, единствено е обобщена
информацията от констативните протоколи, издадени през предходните години. В
този смисъл съдът намира, че не е налице такова съществено нарушение на
административно-производствените правила, което може да обоснове незаконосъобразност
на оспорения акт само на това основание. Още повече, че констативните протоколи
от проверките на място са известни на дружеството-жалбоподател, което не се е
противопоставило на констатациите, залегнали в тях.
Отделно от това, констативните протоколи
като писмени документи, съставени от длъжностни лица при изпълнение на
служебните им задължения, представляват официални документи, които се ползват с
материална доказателствена сила (арг. чл.179 ГПК) и тази доказателствена сила
при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател не беше оборена в хода
на съдебното производство.
От страна на дружеството-жалбоподател не
бяха представени никакви доказателства, опровергаващи установените от
контролните органи факти.
Видно от самия АУПДВ дължимата такса за
водовземане от повърхностен воден обет, с цел напояване, за процесния период, е
изчислена на база представени справки от страна на самия жалбоподател за
използвани водни количества съгласно
месечни графици издадени от Министъра на ОСВ в рамките на разрешения режим на
водоползване .
Все с оглед на материалната
доказателствена сила на констативните протоколи неоснователно и недоказано се
явява възражението на дружеството-жалбоподател за неспазване на формата, в
която е издаден оспорения акт, и конкретно за липсата на фактическите основания
за неговото издаване. Доколкото в цитираните констативни протоколи ясно и
конкретно са посочени периодите и размерите на дължимите такси за водоползване,
констативните актове са част от административната преписка по издаване на
оспорения акт, следователно изводът, който се налага, е, че е спазено
изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Още повече, че както правната теория, така
и съдебната практика приемат, че мотивите на административния акт може да се
съдържат в други документи, представляващи част от преписката.
Отделно от това,
дружеството-жалбоподател не представи доказателства за извършени плащания на
таксите по разрешителното за водовземане. Несъстоятелно е възражението, че такива
са платени предвид издадено последващо и
решение за продължаване на срока на първоначално издаденото разрешително. Този
срок за последен път е продължен в решение № 290 от 22.10.2010 г. на директора
на БДИБР. Съответно 2010 г. е година, предхождаща всички процесни периоди, за
които е издаден актът за установяване на публично държавно вземане, поради
което може да бъде индиция за плащане на дължимите такси за водовземане преди
2010 година, но не и след това.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.С.“ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., Район „О.К.“, бул.“***,
представлявано от Изпълнителния директор С.Д., против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 65 от 22.08.2017 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР), с който по
отношение на дружеството е установено
задължение за такса за водовземане по разрешително № ***от 16.02.2005 г.
на министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Решение №
290/22.10.2010 г. на Министъра на ОСВ, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015
г., в размер на 472 765 лева и 138 055,11
лева лихви.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: