РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. К., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510201315 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 19.10.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З., с което е наложено
административно наказание - имуществена санкция.
Недоволни от това останал жалб. „М. М.“ ООД с ЕИК **********, които чрез
управителя си Л. Р. М. го обжалват пред съда.
Мотивират жалбата си с обстоятелството, че е налице несъответствие между
наложеното наказание и неизплатения размер на сумата, която се дължи на
работника, както и, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебното заседание се явява пълномощник, който поддържа жалбата и
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират
и за разноски.
Представителя на възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна и
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. Претендира и
за разноски.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и
след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че при
извършена проверка на 05.09.2023 г. в „М. М.“ ООД в офис на управителя на
дружеството в обл. С. З., общ. К. в гр. К. на ул. "С." № * ет. *, офис * и на
20.09.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. С. З. по представени
документи се е установило, че дружеството жалб. в качеството си на
работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролен
орган Дирекция „Инспекция по труда“- С. З. на основание чл. 404 ал. 1 т. 12
от Кодекса на труда с протокол за извършена проверка № *********,
получен на 07.06.2023 г.- предписание № 13, а именно: „Работодателят „М.
М.“ да изплати на А. И. З. парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност при прекратяване
на трудовото правоотношение с работника със заповед № 36 от 19.08.2022 г.
съгласно изискванията на чл. 228 ал. 3 вр. чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда
със срок на изпълнение 18.07.2023 г., в нарушение от 19.07.2023 г..
С това АНО е приел, че жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от
Кодекса на труда и на основание същия законов текст от Кодекса на труда е
наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500
лв..
Жалб. не оспорва приетата и посочена от АНО фактическа обстановка,
поради което и въз основа на показанията на св. Д. Д.- актосъставител и
писмените доказателства- касово плащане, синтетична хронологична
ведомост, платежно нареждане, запорно съобщение по **************,
платежно нареждане от 09.08.2023 г., протокол за извършена проверка №
********* от 07.06.2023 г., сигнал жалба вх. № ********/04.05.2023 г.,
Заповед № 39/03.05.2023 г., трудов договор № ** от 20.11.2020 г., и сигнал
жалба с вх. № ********/26.07.2023 г. съдът я приема за установена по
несъмнен начин.
С предписанието дадено в протокола за извършена проверка №
*********/07.06.23 г. в т. 12 е предписано нар. в качеството си на работодател
не е платил на А. И. З. до последния ден на месеца следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено /в случая до 31.07.2020 г./ парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност при прекратяване на трудовото правоотношение с
работника със Заповед № 35 от 18.06.2020 г. в нарушение на чл. 228 ал. 3 вр.
чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда.
Срока определен за това е бил 18.07.2023 г..
С изтичане срока за изпълнение на дължимото поведение до 18.07.2023 г., на
следващия ден 19.07.2023 г. съдът счита, че деянието е било извършено и
довършено тъй като предписанието не е било изпълнено.
По изложеното съдът приема, че в случаите на бездействие в определен срок
деянието се счита за извършено и довършено още със изтичане
срока на дължимото поведение, поради което не прима възражението на
жалб., че няма извършено административно нарушение.
2
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление за законосъобразност се констатираха допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление макар формално отговоря изцяло на
процедурата по издаване съобразно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
В предписанието дадено протокола за извършена проверка № ********* и
посочено в обжалваното НП като доказателство наред с АУАН водещо до
неговото издаване ,в т.12 е описано,че трудовото правоотношение на жалб.
със А. З. е било прекратено на 31.07.20г. със заповед № 35 от 18.06.2020г..
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е
посочено,че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 36
от 19.08.2022г..
По делото е представена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 39 от 03.05.2023г..
По представения от АНО сигнал за нарушение на трудово законодателство с
вх. № ********/04.05.23г. подалия сигнала А. З. е посочил,че трудовото
правоотношение е било прекратено на 03.05.2023г./ 3.V.23г. ми се прекрати
договора/
По този начин е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН - обстоятелствата при които е било извършено нарушението
и със това е внесена неяснота във административнонаказателното
производство а именно кои факти мотивират АНО в качеството му на
контролен орган да даде задължително предписание съобразно разпоредбата
на чл. 404 от Кодекса на труда.
Посочени са три различни дати на прекратяване на трудовото
правоотношение както и са посочени три различни заповеди със които това е
сторено.
Нарушението е особено съществено тъй като затруднява правото на защита на
наказаното лице, неотстранимо и във съдебната фаза на процеса и само по
себе си води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление а оттам и до неговата отмяна.
По изложеното съдът счита, че не следва да обсъжда въпросите свързани със
размера на имуществената санкция която е определена към минималния
размер, както и относно приложението на чл. 414в ал.1 от Кодекса на труда
поради което не го прави.
На основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс като съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото.
От въззивната страна не е направено възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение. .
По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ и
3
съдействие, от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер на 450 лв. в полза на адв. Д. .
В случая, платеното от жалбоподателят адвокатско възнаграждение е малко
над минималния размер, определен в чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва като такъв да бъде 440 лв., но според съдът същото
не следва да бъда намалявано тъй като макар делото да протече във едно
съдебно заседание същото е със по-сложна фактическа обстановка от
останалите от този вид.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-******* от 19.10.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което на основание
чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер от 1500 лв. на „М. М.“ ООД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление обл. С. З. общ. К. гр. К. ул.
"Б. К." № * вх. * ап. ** в качеството му на работодател като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на
М. М.“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление обл. С.
З. общ. К. гр. К. ул. "Б. К." № * вх. * ап. ** разноски в размер на 450, 00 лв.
за осъществено процесуално представителство по а. н. дело № 1315/2023 г. по
описа на Районен съд К. .
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4