Р Е Ш Е Н И Е №
260192
гр.
Сливен, 18.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1108 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Т.С.Б. да
заплати на ищеца С.Й.М. сумата от 6000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, изразили се във влошаване на
здравословното му състояние, преумора и притеснения по повод участието му в
производства пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Административен
съд - София - град /АССГ/ и РС - Пловдив, образувани по жалби на ответницата
пред КЗД, пред работодателя на ищеца и пред Министерството на транспорта,
психическо натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на
мотивация за настъпване на следващия ден, и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени от ищеца разноски в производството
пред КЗД за адвокатско възнаграждение, разходи за пътувания до гр. София и гр.
Пловдив за участие на ищеца в производствата пред КЗД, АССГ и РС - Пловдив,
вкл. и разходи за водене на свидетели на два пъти до гр. София, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 04.01.2018 г. - датата на
депозиране на жалбата от ответницата в КЗД до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2018 г.
ответницата подала жалба срещу ищеца в Комисията за защита от дискриминация, с
твърдения за осъществена срещу нея дискриминация по признак „пол“, служебен и
сексуален тормоз, като в нея съзнателно злепоставила ищеца, тъй като изложените
обстоятелства не отговаряли на истината. По жалбата била образувана преписка в
КЗД, производството по която продължило близо две години, като ищецът бил силно
притеснен и се наложило да упълномощи адвокат и да прави многократно разходи за
пътувания до гр. София.
Същевременно ответницата подала и жалба до работодателя
на ищеца, като същият бил преназначен на по-ниска длъжност, което породило
слухове и коментари във вреда на ищеца.
Ищецът твърди, че ответницата подала жалба и до
Министерството на транспорта, поради която на ищеца било наложено наказание
„последно предупреждение за уволнение“, което същият обжалвал пред РС -
Пловдив, като ищецът се преуморявал да пътува от София до Бургас и до Пловдив и
бил сериозно притеснен от неверните и злепоставящи твърдения на ответницата. В
резултат на това ищецът твърди, че получил сериозни здравословни проблеми -
сърдечен инсулт, усложнения в заболяването му от артериална хипертония и
сърдечни пристъпи, наложили продължително домашно лечение. Ищецът излага, че се
чувствал много притеснен, наклеветен и омерзен от нелицеприятните коментари на
свои колеги и подчинени служители, като КЗД постановила решение, с което
приела, че не е установена дискриминация по признак „пол“. Твърди още, че по
жалба на ответницата било образувано дело в АССГ, което наложило нови пътувания
на ищеца до гр. София, в резултат на което същият получил усложнения на
заболяването си диабет и бил хоспитализиран за една седмица. Излага, че
описаните обстоятелства са се отразили много зле на него и съпругата му, довели
са до психическо натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба
на мотивация за настъпване на следващия ден. На изложените основания моли за
уважаване на исковете и претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на
предявените искове, но оспорва тяхната основателност с твърдения, че всичко
описано от нея в жалбите отговаря на истината, като правото й да ги подава е
гарантирано от Конституцията и не може да представлява противоправно деяние.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между влошеното здравословно
състояние на ищеца и подадените от нея жалби, както и че претенцията за
имуществени вреди е недоказана и неоснователна, тъй като по същество се претендират
разноски, които ищецът е следвало да поиска в съответните съдебни производства.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, изразява
становище за неоснователност на исковете, моли съда да ги отхвърли и да й
присъди направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че на 04.01.2018 г. ответницата подала срещу ищеца жалба с вх. №
44-00-4094/04.01.2018 г. пред Комисията за защита от дискриминация, по която
била образувана преписка № 12/2018 г. по описа на КЗД.
С Решение № 299 от 18.07.2018 г.,
жалбата била оставена без уважение от Комисията.
По жалба на ответницата срещу решението
на КЗД било образувано адм. д. № 10071/2018 г. по описа на АССГ.
Видно от приложеното административно
дело, по същото били проведени три открити съдебни заседания на 29.11.2018 г.,
на 04.04.2019 г. и на 27.06.2019 г., на които ищецът се явявал лично и с
пълномощника си - адв. Каменарска от САК. В последното проведено о. с. з. по
делото, на 27.06.2019 г., били разпитани двама свидетели, доведени от ищеца -
Атанас Атанасов и Алексей Ганен. Даден бил ход на делото по същество като
пълномощникът на ищеца претендирал направените по делото разноски, а
пълномощникът на ответницата Б. - жалбоподател по административното дело,
релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът заплатил на
пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
С Определение № 6214 от 20.08.2019 г.
по адм. д. № 10071/2018 г. по описа на АССГ жалбата на ответницата срещу
отхвърлителното решение на КЗД била оставена без разглеждане като просрочена и
производството по делото било прекратено, като ответницата била осъдена да
заплати на ищеца сумата от 500 лв. разноски по делото.
От изисканите и представени по делото
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията жалби
от ответницата и съпруга й, ведно с материалите от извършената проверка, се
установява, че на 26.01.2018 г. съпругът на ответницата - Николай Димитров
Бонев, подал жалба срещу ищеца до Министъра на транспорта, по която била
извършена проверка и били събрани писмени обяснения от засегнатите лица. В
представените документи липсва жалба от ответницата до МТИТС, а
кореспонденцията от Министерството е водена със съпруга й Николай Бонев.
Видно от представената Заповед № 69 от 29.03.2018
г. ищецът бил наказан от Директора на УДВГД - Пловдив с дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”. С Решение № 260188 от 27.08.2020 г. по гр. д. №
9274/2018 г. по описа на РС - Пловдив заповедта била призната за
незаконосъобразна.
От представения препис на лична здравна
книжка се установява, че ищецът има издадени болнични листове за ползване на
отпуск поради временна нетрудоспособност както следва: на 12.02.2018 г.,
19.02.2018 г. и 22.02.2018 г. за заболяване с диагноза остра уртикария; през
месеците март и април на 2018 г. за заболяване с диагноза Стенокардия, а на
19.09.2018 г. и на 15.07.2019 г. за заболяване с диагноза Диабет тип 2.
По делото са разпитани свидетелите Минас
Стамболян, Стоян Маринов и Стефчо Славов, чиито показания съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Нещо
повече, съдът отчете, че въпреки служебната зависимост на свидетелите Маринов и
Славов от ищеца, в показанията им липсват вътрешни противоречия, нелогичност или колебание, поради което им се
довери изцяло за установяване на релевантни обстоятелства от фактическата
обстановка по делото.
От показанията на св. Минас Стамболян -
дългогодишен колега на ищеца, се установява, че ищецът, заедно със свидетеля
Стамболян, са пътували до град София общо четири пъти - веднъж до адвокатката
на ищеца, втори път до Комисията за защита от дискриминация и два пъти до АССГ.
Пътували са с личния автомобил на ищеца, който е поемал всички разходи. Свидетелят
описва, че заедно с ищеца са се явявали и по дело в РС - Пловдив, по което
ищецът е бил ответник. Свид. Стамболян излага, че във връзка с тези дела
здравословното състояние на ищеца се е влошило, оплаквал се е от кръвно
налягане, диабет, започнал е да ходи често по болници, като всичките му колеги
го съжалявали, защото изпаднал в депресия. Свидетелят описва още, че познава
ищеца от 1981 год. и знае какво е здравословното му състояние от последните 10
години, като ищецът страдал от високо кръвно налягане и от висока кръвна захар.
Според свид. Стамболян конфликтът между страните е започнал по инициатива на ответницата
г-жа Б..
От показанията на свид. Стоян Маринов -
колега на ответницата, се установява, че ищецът е техен регионален началник.
Свидетелят описва случай, при който през 2018 или 2019 г., без да е сигурен в
датата и годината, една вечер, когато свидетелят застъпил нощна смяна на
работа, видял, че външната врата на гарата в с. Желю Войвода е изкъртена, като
била паднала долната плоскост. Колежката на свидетеля - ответницата Б. и
дежурният стрелочник, който бил на смяна, разказали на свидетеля Маринов, че
ищецът г-н М. е изритал външната врата, която е била заключена и тя е паднала.
Вратата е била заключена, защото вътре е имало парични средства. Впоследствие
започнали да се разпространяват слухове сред колегите, че г-н М. е говорил, че
е сварил ответницата Б. и колегата й стрелочник по време на сексуален контакт. Тези
слухове се разпространили и до съпруга на ответницата - полицай в транспортна
полиция в град Сливен, което довело до конфликти между ответницата, съпруга й и
ищецът М.. Свидетелят описва, че на ответницата й било неприятно от тези клюки
по неин адрес. Клюките били, че г-н М. е видял г-жа Б. и стрелочника по време
на сексуален контакт. Свидетелят чул това от колегата си Красимир Михов, но не
знае той откъде е чул това. Свид. Маринов не е сигурен за точната дата на
инцидента, но си спомня, че около 2-3 месеца след това е дошъл представител на
фирмата от София, който в разговор за случващата се ситуация е казал, че има
назначена проверка от Комисията за защита от дискриминация. Свид. Маринов
излага още, че в момента е подчинен на ищеца по длъжност. Бил е наказван от
него три или четири пъти, но не е обжалвал наказанията.
От показанията на свидетеля Стефчо
Славов - началник на гарата в с. Желю Войвода, се установява, че свидетелят се
познава с ищеца от 2005 година, когато е било учредено предприятие „Управление
на движението на влаковете и гаровата дейност” гр. Пловдив към Национална
компания „Железопътна инфраструктура” с регионален център Бургас, на който ищецът
бил назначен за началник. Тогава свид. Славов бил назначен за началник гара
Желю Войвода, а ответницата, след успешно завършен курс, била назначена за
ръководител движение на гарата. Ответницата била пряко подчинена на свид.
Славов като началник на гарата, а оттам и на ищеца в качеството му на
регионален началник. Свид. Славов описва, че през месец август, без да е
сигурен за годината, се случил инцидент, при който по време на рутинна проверка
на ищеца М. на гарата в с. Желю Войвода, ищецът установил, че входната врата на
гарата е заключена. Ищецът разбил долния плот на вратата и се промъкнал
пълзейки през вратата. Инцидентът се разчул на събиране на началниците на гари в
Бургас, които се провеждали ежемесечно, на което ищецът казал, че деветдесет и
девет процента е сигурен, че ответницата Б. и постовият стрелочник Андрей
Стоилов са правили секс по време на работа. На събранието в Бургас присъствали всички
началници, около 30 - 40 човека. Свидетелят излага, че случаят се разчул
навсякъде и имало много дебати по въпроса.
Свид. Славов излага още, че ищецът
страда от диабет от около 2010 г., по повод на което е отсъствал от работа,
включително и преди инцидента. Споделя също, че е бил наказван от ищеца поне 3 -
4 пъти, но не е обжалвал наложените наказания, тъй като са били справедливо
наложени.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.
45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени от
ищеца болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното му
състояние, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Административен съд - София - град
/АССГ/ и РС - Пловдив, образувани по жалби на ответницата пред КЗД, пред
работодателя на ищеца и пред Министерството на транспорта, психическо
натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на мотивация за
настъпване на следващия ден и сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - направени от ищеца разноски в производството пред КЗД за адвокатско
възнаграждение, разходи за пътувания до гр. София и гр. Пловдив за участие на
ищеца в производствата пред КЗД, АССГ и РС - Пловдив, вкл. и разходи за водене
на свидетели на два пъти до гр. София, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 04.01.2018 г. - датата на депозиране на жалбата от
ответницата в КЗД, до окончателното
изплащане на сумите.
Предявените
осъдителни искове са процесуално
допустими.
Разгледани по същество обаче съдът ги
намира за неоснователни и недоказани.
Съдът е разпределил доказателствената
тежест по делото като е указал на ищеца, че за уважаване на предявените искове
следва да установи наличие на противоправно
деяние на ответницата, в пряка причинна
връзка с което са възникнали имуществени и неимуществени вреди, размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, както и
характера, силата и интензитета на
претърпените от него болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното
му състояние, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред
КЗД, АССГ и РС - Пловдив, образувани по жалби на ответницата пред КЗД.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за недоказано
обстоятелството, че е налице противоправно
деяние на ответницата.
Безспорно се установи от приетите
писмени доказателства по делото, че ответницата е подала срещу ищеца жалба пред
Комисията за защита от дискриминация, която е била оставена без уважение от
Комисията, а жалбата на ответницата срещу отхвърлителното решение на КЗД е била
оставена без разглеждане като просрочена по адм. д. № 10071/2018 г. по описа на
АССГ.
В Решение № 189 от
20.06.2014 г. по гр. д. 5193/2013 г., IV-то гр. о., Върховният
касационен съд в производство по чл. 290 ГПК се е произнесъл по въпроса дали предявяването на недопустим или
неоснователен иск е противоправно деяние. ВКС приема, че „носителят на правото
на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова според съда предявяването на иск поначало е правомерно”.
Този извод е приложим и
по отношение на подаването на жалба срещу дадено лице пред друг компетентен
орган, различен от съд, какъвто в случая е Комисията за защита от дискриминация.
Правото на иск/жалба е
публично право и не зависи от допустимостта или основателността на иска/жалбата.
Предявяването им представлява упражняване на признато от закона право, а това е
по принцип правомерно действие.
Предявяването на иск или
жалба би било неправомерно, само ако е
недобросъвестно и съставлява злоупотреба
с право. Недобросъвестно е, когато ищецът/жалбоподателят знае, че няма
нарушено право, но предявява иск/жалба с цел да причини вреда или други
неблагоприятни последици на насрещната страна или с цел да извлече някаква облага
от това. В цитираното решение ВКС намира, че противоправна е злоупотребата с
правото на иск, а тя е налице, когато правото на иск се упражнява
недобросъвестно. Но не би следвало да се приема, че, както всяка злоупотреба, и
злоупотребата с правото на иск представлява деликт и е основание за
възникване на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Това е така, защото между
злоупотребата с право и деликта има разлика. За да има злоупотреба с право на
иск е достатъчно съзнателното шиканьозно упражняване на правото, независимо
дали от него са настъпили вреди или не, докато деликтът е невъзможен без
възникнала вреда и причинната връзка между злоупотребата с право и вредата.
В тази връзка ВКС прави
една важна съпоставка - между отговорността за съдебни разноски, която възниква
при недопустим и неоснователен иск и отговорността за вреди, когато
предявяването на иск съставлява злоупотреба с право. ВКС посочва две разлики.
Първата е, че отговорността за разноски е обективна, а отговорността за вреди
при недобросъвестно предявяване на иск е виновна. Втората разлика е, че
отговорността при недопустим или неоснователен иск е ограничена - до размера на
изрично посочените в чл. 78 ГПК съдебни разноски, докато отговорността при
злоупотреба с правото на иск обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица на предявяването на иска.
Отговорността за съдебни разноски може да се кумулира с отговорността за вреди
по чл. 45 и сл. ЗЗД, ако недопустимият или неоснователен иск осъществява
фактическия състав на злоупотребата с право, т. е. лицето, срещу което е
насочен шиканьозно предявеният иск, може да претендира пълно обезщетение на
вредите, настъпили в неговото имущество, след като ги докаже и след като докаже
причинната връзка с недобросъвестното поведение на ищеца. Доколкото обаче недобросъвестността не се предполага,
тя следва да се доказва от лицето, спрямо което е упражнена злоупотребата с
право. Недобросъвестността не може да се отъждествява с вината. При
злоупотребата с право тя е равнозначна на умисъл, а последният се доказва от
увреденото лице.
В
настоящия случай обаче не се събраха категорични доказателства, че подаването
на жалба от ответницата срещу ищеца пред КЗД, вкл. и жалбата срещу
отхвърлителното решение на КЗД пред АССГ, е било недобросъвестно, единствено с
цел да увреди ищеца, поради което и представлява злоупотреба с право.
Нещо
повече, установи се от показанията на свид. Славов, че началото на конфликта
между страните е било положено от ищеца, който на събрание в гр. Бургас е разпространил
информация за ответницата и колегата й стрелочник Андрей Стоилов. Безспорно е,
че ищецът е работел на длъжност началник Регионален център Бургас към УДВГД гр.
Пловдив. Установи се, че в това си качество, ищецът е налагал наказания на
свидетелите Маринов и Славов, поради което в случай, че ищецът, в качеството си
на началник, е установил неправомерно поведение на ответницата и колегата й
стрелочник на гарата в с. Желю Войвода, същият е можел да предприеме съответни
действия по налагане на дисциплинарни наказания, а не да свежда обстоятелства
около инцидента до широк кръг от колеги, без да са изслушани ответницата и
колегата й стрелочник Андрей Стоилов и без да са придприети каквито и да било
дисциплинарни мерки по отношение на тях по случай конкретния инцидент със
заключената врата на гарата в с. Желю Войвода.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че недобросъвестността на
ответницата при подаването на жалбата до КЗД се доказва от обстоятелството, че
жалбата е подадена 5 месеца след инцидента. От събраните по делото
доказателства се установи, че след първоначалното разпространяване на
информацията за инцидента, слуховете са продължили да се разпространяват между
колегите, а конфликтът между страните постепенно е ескалирал във времето,
поради което и не може да се приеме, че с подаването на жалбата 5 месеца след
инцидента, ответницата е злоупотребила с право.
Предвид изложеното,
съдът намира за недоказана първата кумулативно необходима предпоставка за
уважаване на исковете, а именно наличие на противоправно поведение на
ответницата, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Предвид намерената неоснователност на главните
претенции, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва
за забава, считано от 04.01.2018 г. -
датата на депозиране на жалбата от ответницата в КЗД, до окончателното
изплащане на претендираните суми.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски в размер на 400,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие на л. 111 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Т.С.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от
ищеца болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното му
състояние, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Административен съд - София - град
/АССГ/ и РС - Пловдив, образувани по жалби на ответницата пред КЗД, пред
работодателя на ищеца и пред Министерството на транспорта, психическо
натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на мотивация за
настъпване на следващия ден и сумата от 3000
лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени от ищеца разноски в производството пред
Комисията за защита от дискриминация за адвокатско възнаграждение, разходи за
пътувания до гр. София и гр. Пловдив за участие на ищеца в производствата пред
КЗД, АССГ и РС - Пловдив, вкл. и разходи за водене на свидетели на два пъти до
гр. София, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
04.01.2018 г. - датата на депозиране на жалбата от ответницата в КЗД до
окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 С.Й.М., ЕГН:
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.С.Б., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 400,00
лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: