РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330206739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4079214
от 12.09.2020г., с който на Е.В.Д. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.2вр.ал.1от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. лично обжалва процесния електронен фиш. Излага
съображения в депозираната жалба, с които иска отмяна на ЕФ.Твърди, че
същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна излага своето становище за допустимостта и
неоснователността на жалбата. Като подробно излага доводи в тази насока. В
съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. Чрез писмено
становище прави се искане за юристконсултстко възнаграждение ,което да
бъде присъдено при решаване на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
1
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 12.09.2020 г. в 09.52ч часа в Община Марица на път ІІ-64,50+500 ,в
посока гр.Пловдив към с.Труд ,извън населено място ,при въведено
ограничение от 60 км/ч. с ПЗ-В-26 е управлявал лек автомобил „Пежо 307 с
******* , със скорост на движение от 103 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с фабр. номер 529. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 106 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 103 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
против жалбоподателя Чауш бил издаден Електронен фиш серия К 4079 214
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство е
преминало последваща проверка със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 12.09.2020г . мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с
номера от 27 201 до 27 251 , с начален час на работа 08.45 ч. и краен час на
работа 10.10 ч. и с място на контрол ІІ 64 км гр.Пловдив към с.Труд .
От клип № 27 239 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № **** е 106
км/ч, а заснемането е извършено на 12.09.2020 г.в 09.53.06ч.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на Е.В.Д..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
2
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – Община Марица на
път ІІ-64,50+500 ,в посока гр.Пловдив към с.Труд ,извън населено място,
датата – 12.09.2020 г.; регистрационният номер на МПС –**** ;собственика и
неговия законен представител.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 103 км/ч при максимално разрешена
скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2вр.ъл.1 от
ЗДвП;,ограничението на знак В-26 , размерът на глобата – 400 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 529. От протокола за
използване на АТСС с рег. №6207 Р-11151 /14.09.2020г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол път ІІ-
64,гр.Пловдив сТруд.Работата с него е започнала на 12.09.2020 г. в 08.45 часа
и е приключила в 10.10 часа на същата дата. За този времеви интервал
първото статично изображение е с пореден № 27201 а последното с № 27 251
Процесният клип е с 27 239 и следователно е заснет от техническо средство
TFR1-M с идент. № 29 на дата 12.09.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.08.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
3
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
На мястото е имало ограничителен знак В-26 ,с който разрешената
скорост е 60 км/ч,като това обстоятелство се оспорва от жалбоподателя,но
само се маркира този факт в жалбата.Видно от протокола по чл.10 от
Наредбата това обстоятелство е изрично отбелязано в графата на
протокола,приложена и е снимка в АНП.Ето,защо това обстоятелство се
смята за доказано и необорено по никакъв начин от жалбоподателя.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 2вр. ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна
страна на 12.09.2020г. в 09:52 часа в жалбоподателят е управлявал лек
автомобил с марка и модел Пежо 307 с рег.№ **** със скорост 103 км/ч при
разрешена скорост от 60 км/ч. Направеното описание на нарушението
позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е
друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква
никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало извън границите на населено място. В тази връзка по делото е
доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък е била 60 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Д.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на Е.Д..
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
4
жалбоподателя, а именно 103 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено,
че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.ч
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4079214 от 12.09.2020г., с
който на Е.В.Д. ЕГН ********** е било наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него нарушение по чл.
21ал.2вр.ал.1от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.В.Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
5
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6