№ 5215
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110212738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 6210475, издаден от СДВР, с който
на К. С. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че не е допустимо съставянето на електронен фиш в
отсъствие на контролни органи. Наведени са аргументи, че липсва описание
на нарушението, като и приложена по преписката справка за собственост на
автомобила. Сочи се, че липсвали технически средства за видеоконтрол на
посоченото място, нито имало обозначения за такъв. Не ставало ясно дали
АТСС е одобрен тип и дали е преминало проверка. Моли се за отмяна на
Електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на живущ на
адреса, жалбоподателят не живее на посочения от него адрес. Депозирана е
молба от адв. П. – пълномощник на жалбоподателя, в която се моли да се
даде ход на делото в негово отсъствие, моли се за отмяна на Електронния
фиш и се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. Депозира писмени бележки чрез юрк. В., в които се
моли Електронният фиш да бъде потвърден, претендира се възнаграждение за
юрисконсулт, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако се претендира в по-висок от минималния размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 13.07.2022 г. в 22:25 ч. жалбоподателят К. К. е управлявал лек
автомобил „Ауди А 6“, с рег. № ХХХХХ, по бул. „Черни връх” до номер 9, с
посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „България“. На посочения
участък от пътя било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение – 50 км/ч за населено мято. При ограничение на
скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 73 км/ч., от
която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се
зачита като 70 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство –
стационарна система за видеонаблюдение CORDON M2 с номер MD1193. За
така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собственост на автомобила, за
техническо средство – одобрен тип и протокол за метрологична проверка,
както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
2
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на
яснота относно това дали техническото средство е одобрен тип, дали е
преминало техническа проверка, дали жалбоподателят е собственик на
автомобила и къде е било поставено техническото средство, тъй като същите
обстоятелства, описани в електронния фиш, се установяват от
доказателствата по делото.
Съдът намира, че аргументите на жалбопоателя, че при използване на
мобилна камера за установяване на нарушения като процесното, следва да се
издава задължително АУАН и НП, а не ЕФ, са неоснователни. След влизането
в сила на новата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, последната предвижда да се издават
електронни фишове от всички автоматизирани технически средства и
системи, а от разпоредбата на чл. 2 на същата наредба се вижда, че и
стационарните, и мобилните системи за контрол на скоростта са включени в
съдържанието на понятието „автоматизирани технически средства и системи
(АТСС)“. Нормата на чл. 3 пък изрично сочи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Ето
защо, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат
уважени.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин описаната
3
фактическа обстановка и извършеното нарушение. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира
още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО –
посочено е на кой булевард, до кой номер и в каква посока на движението е
установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, а именно 50 лв. за превишаване на скоростта с до
20 км/ч. в населено място, предвидено в чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на сумата от 80 лв., определено от съда в този размер с
оглед липсата на висока правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) № 6210475, издаден от
СДВР, с който на К. С. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП., като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА К. С. К., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР, на
основание чл. 63д от ЗАНН, сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5