№ 467
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100603553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 09.03.2022 г. по НОХД № 1093/2020 г., СРС, НО, 16 състав е признал
подсъдимия Я. Н. Н. за виновен в това, че на 03.10.2018 г., в гр. София, бул. „Околовръстно
шосе" № 216, търговски център РИНГ МОЛ, тоалетна на последен етаж, е отнел чужда
движима вещ - мобилен телефон „Apple iPhone X 64 GB Silver" c ИМЕЙ №
353041097776188, на стойност 1439,20 / хиляда четиристотин тридесет и девет и 0,20/ лева
от владението на собственика Л.В.Н.а, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 194, ал. 3, вр. чл. 54 ал.
1 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на сто и петдесет лева като е оправдаван
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът на основание чл.189 ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Я. Н. Н. да
заплати по сметка на СДВР сумата от 100,80 лв. /сто лева и осмедесет стотинки/,
представляващи направените по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от служебният защитник
на подсъдимия Я. Н. – адв.Б., с които се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционния акт. Претендира се отмяна на присъдата като се предлага
квалификация на престъплението по чл.207 НК, както и приложимост на чл.9, ал.2 НК.
Алтернативно се излагат съображения за наличието на предпоставките за приложение на
чл.78а, ал.1 НК като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С подадената въззивна жалба и допълнение към нея не се отправя искане за събиране
на доказателства пред въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред настоящата инстанция. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
1
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на
подс. Я. Н. – адв. К. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея аргументи и моли
същата да бъде уважена. Прави се искане за приложение на чл.78а НК.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна и е постановена въз основа на
събраните по делото доказателства и при установена фактическа обстановка. Прави се
искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Я. Н. нередовно призован не се явява пред въззивната инстанция, като
за него производството е протекло по реда на чл.269, ал. 3, т. 4, б. "а" НПК.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от
НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз
основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на
същото и виновността на подс. Н.. Отчитайки спецификата на производството, което е
проведено от първоинстанционния съд, настоящата инстанция не намери основания за
промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Я. Н. Н. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, с основно образование, неосъждан, трудово ангажиран, живущ в гр.София, ул.
*******, ЕГН **********.
На 03.10.2018г., св. Л.Н. се намирала в търговски център „РИНГ МОЛ", находящ се в
град София, на бул. „Околовръстно шосе" 216. Същата посетила тоалетна в търговския
център, находяща се на третия етаж срещу пицария „Виктория". Докато използвала
сервизното помещение, Н. оставила мобилния си телефон, марка „Apple", модел "Iphone X
64 GB Silver" с ИМЕЙ №: 353041097776188 върху капака на коша за отпадъци, който се
намирал в сервизното помещение. След това излязла от помещението, без да вземе телефона
си.
По същото време, в търговския център се намирал и подсъдимият Я. Н., който
изпълнявал служебните си задължения. Той бил назначен на длъжност „хигиенист" към
фирма „Гео мар 03" ЕООД, която предоставяла хигиенни услуги на търговския център.
Подсъдимият Н., в този ден отговарял за хигиенизирането на сервизното помещение
/тоалетна/, което посетила и св. Н. и в което забравила мобилния си телефон. В изпълнение
на задълженията си, подс. Н. влязъл в помещението, за да го хигиенизира и забелязал
намиращия се върху капака на кошчето мобилен телефон марка „Apple", модел "Iphone X 64
GB Silver". Подсъдимият се огледал, в опит да установи дали собственикът на телефона не
се намира още в сервизното помещение и след като установил, че няма никого, взел
телефона, прибрал го в джоба си и решил да го задържи.
В това време св. Н., отишла до банкомат на „Уникредит Булбанк", за да изтегли пари
и установила липсата на мобилния телефон, като се сетила, че е забравила телефона върху
капака на коша. След това се върнала в сервизното помещение, за да провери дали все още е
там, но установила, че липсва. Попитала чистачките, които се намирали в сервизното
помещение, дали са намирали загубени вещи, но те отговорили, че не са намирали нищо. Св.
Н. уведомила служител от охраната на търговския център за това, че си е забравила
телефона върху капака на кошчето в сервизните помещения на третия етаж, находящи се
срещу пицария „Виктория", като оставила контактите си, за да се свържат с нея, ако
2
телефонът бъде върнат.
Служителят, който отговарял за охраната на търговския център, уведомил св. А. Т.,
който отговарял за дейността на хигиенистите. Впоследствие, св. Т. събрал всичките си
служители, сред които присъствал и подс. Н., като ги уведомил, че е постъпила информация
за забравен мобилен телефон в сервизните помещения на третия етаж срещу пицария
„Виктория", както и че ако го намерят, следва да го предадат на охраната.
В това време, подс. Н., който вече установил фактическа власт върху
инкриминираната вещ, решил да се разпореди с нея. В изпълнение на решението си, скрил
номера на телефона си и се обадил на началника си - свид. А. Т., като му съобщил, че
телефонът е у него и ще го предаде срещу парична сума. Впоследствие, свид. Т. уведомил св.
Н. за това, като й съобщил, че ще даде номера й и на мъжа, който му се е обадил, за да се
разберат с него.
На 04.10.2018 г., св. Н. уведомила полицията за случая. На същата дата подс. Н. се
обадил на св. Н., като поискал от нея парична сума, в размер на 500 /петстотин/ лева, за да й
върне телефона. Двамата се уговорили да се срещнат в търговски център „РИНГ МОЛ" в
17.00 часа. В уговорения час, св. Н. отишла в търговския център, като била придружена от
полицейски служители - свидетелите С.Д., Х.Т. и П.Д.. В това време, подс. Н. установил
връзка със св. Н., която му казала, че се намира на „Информация", на входа, откъм магазин
„Икеа". Св. Н. седяла на пейка, заедно със св. Х.Т.. В това време до тях се приближил подс.
Н. и седнал на пейката до св. Н.. Под. Н. подал извадил телефона от джоба, който св. Н.
разпознала като своя. Н. заявил намерението си да върне телефона, но заявил, че ще направи
това срещу сумата от 600 /шестстотин/ лева.
Св. Т. подал сигнал на колегите си - свидетелите Д. и Д., че подс. Н. се намира при
тях, като последните дошли на мястото, където се намирали св. Н. и подс. Н.. Полицейските
служители задържали подс. Н. и го отвели в 06 РУ-СДВР.
В хода на досъдебно производство била изготвена съдебно-оценителна експертиза,
като вещото лице посочило в заключението си, че инкриминираната вещ е на стойност
1439.20 /хиляда четиристотин и тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева, която
стойност надвишава двукратния размер на установената към тази дата минимална работна
заплата за страната, а именно 510 лв.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. Я. Н. и
неговия служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната
разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на
съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при
липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от
протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че
законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК
са били спазени. На подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и
последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен
защитник. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно
определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за
признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се
ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
3
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, на които
се е позовал първоинстанционният съд, в изпълнение на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК,
както и на самопризнанието на подсъдимия, предвид изискванията на глава 27 НПК в
мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за
ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се
събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не
счита за нужно да я преповтаря.
Въззивната инстанция се солидаризира и с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен на арг. от чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК
доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключение на СОЕ, от чието съдържание се установява
времето и мястото на извършване на престъплението, както и съществени за
съставомерността му факти като начина на отнемане на веща, видът и стойността й.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
От обективна страна се устаноява, че подсъдимият Н. на 03.10.2018 г., в гр. София,
бул. „Околовръстно шосе" № 216, търговски център РИНГ МОЛ, тоалетна на последен етаж,
е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Apple iPhone X 64 GB Silver" c ИМЕЙ №
353041097776188, на стойност 1439,20 / хиляда четиристотин тридесет и девет лева и
двадесет стотинки/ лева от владението на собственика Л.В.Н.а, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
Правилно първостепенният съд е приел за доказани всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението. Безспорно е установено, че инкриминираната вещ
била чужда за подсъдимия Я. Н.. Тя била собственост на св. Н. и била в нейно владение,
независимо от обстоятелството, че е била забравена в процесния търговски обект. Подс. Н. е
прекъснал фактическата власт на пострадалата върху предмета на престъплението и е
установил трайната фактическа власт над отнетата вещ, като след като я взел от мястото,
където била забравена от св. Н., се отдалечил с нея от местопрестъплението, с което си
осигурил възможност за безпрепятствено разпореждане с вещта.
По повод възражението на защита на подс. Н., отправено пред въззивния съд, че
деянието му не съставлява кражба, а престъпление по чл. 207 НК, тъй като
инкриминираната вещ била намерена от него, а не открадната, съдът намира за необходимо
да посочи, че съобразно т.II.1 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г.,
Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), забравените вещи в превозно
транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за
загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението
си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея.
Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба. Именно такъв е и
настоящият случай – св. Н. ползвала мобилният си телефон, същата при ползване на
тоалетната в търговския център, го оставила върху капака на коша за отпадъци, който се
намирал в сервизното помещение , след което, очевидно забравяйки го там, напуснала
санитарното помещение. Съществено обстоятелство в насока, че инкриминираната вещ била
забравена от пострадалата, а не изгубена от нея е и факта, че много скоро след това тя се е
върнал в сервизното помещение да потърси телефона си, с ясното съзнание, че именно там
го е оставила. Това е класически пример на забравена вещ/и, поради което и законосъобразно
прокурора, а след това и първостепенният съд са квалифицирали деянието на подс. Н. като
такова по чл. 194 от НК, а не по чл. 207 от НК.
В принципен план неправилна е преценката на първия по степен съд, че от обективна
страна се установява маловажност на извършеното от подсъдимия деяние. Обстоятелствата
по делото не дават основание на въззивната инстанция да приеме, че така, осъществената от
подсъдимото лице престъпна деятелност, представлява "маловажен случай" по смисъла на
4
дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК. Това е така, тъй като не е налице
незначителност на настъпилите вредни последици. В тази насока настоящата съдебна
инстанция отчете значителната парична равностойност на предмета на престъплението,
надвищаваща минималната работна заплата за страната към датата на деянието /510 лв.
съгласно ПМС № 316/29.12.2017 г./ повече от два пъти, както и обстятелствата около
инкриминираното деяние, свързани с дейсвтията на подсъдимия, който е поставил условия
към пострадалата да възстанови телефона й срещу заплащане на парична сума от 600 /лева/
като си набави имотна облага, която не му се следва, основана на предходно извършено
престъпление. Тези обстоятелства не дават основание да се приеме, че случаят е маловажен
още по-малко, да е налице приложимост на чл. 9, ал. 2 НК. Тъй като липсва съответен
протест от страна на прокурора срещу присъдата, с която е прието, че престъплението, за
което подсъдимият следва да отговаря е такова по чл. 194, ал. 3, вместо по чл. 194, ал. 1 НК
настоящата инстанция е лишена от възможност за отстраняване неправилното приложение
на материалния закон от районен съд.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при
пряк умисъл. Подс. Н. е знаел, че отнема вещ, която е чужда собственост, липсва съгласие от
собственика и е имал намерение да я присвои, като е осъзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването на тези последици.
Относно вида и размера на наложеното на подсъдимият наказание въззивният съд
счита следното:
Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд, поради които е
преценил, че по отношение на подс. Н. не са налице условията за приложение на чл. 78а, ал.
1 от НК. СРС е приел очевидно, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от НК е неприложима по
отношение на този подсъдим. Първо следва да се има предвид, че наличието на
материалноправните предпоставки (една от които е изискването да е неосъждан за
престъпление от общ характер) за приложението на чл. 78а, ал. 1 НК се преценява към
момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт.
По същия начин следва да се процедира и при преценката кое осъждане да се вземе предвид
като отегчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай деянието на подс. Н. е
извършено на 03.10.2018 г., а видно от приложената към делото справка за съдимост, към
този момент подсъдимият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК. Едва след извършване на престъплението по настоящото
дело, той е бил признат за виновен в извършване на 13.05.2018 г. на престъпления по чл.
345,ал.1 от НК, като решението по н. а. х. д. № 16199/2018 г. на СРС е влязло в законна сила
на 11.12.2019 г.
Тук районният съд е съобразил съществуващата в чл. 78а, ал. 7 от НК забрана за
приложението на чл. 78а, ал. 1 - 5 от НК при множество престъпления. Именно това е
основанието, поради което спрямо него не може да се приложи освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78, а, ал. 1 от
НК. Очевидно е от справката за съдимост на подсъдимия, че към момента на извършване на
настоящото престъпление, той е извършил и друго престъпление в условията на реална
съвкупност помежду им, за които е имало внесен отделен обвинителен акт и постановена
отделна присъда.
Поради изложеното въззивният съд приема, че престъплението по настоящото дело е
извършено в реална съвкупност с престъпленията по другата присъда и в този смисъл е
налице случай на множество престъпления, който съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК категорично
изключва приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 493 от 13.02.2015 г. по н.д. № 1574/14 г. на І Н. О. на ВКС, Решение № 178 от
28.05.2015 г. н.д. № 538/15 г. на ІІІ Н. О. на ВКС, решение № 44 от 19.02.2013 г. по н. д. №
5
2161/2012 г. на І Н. О. на ВКС, Решение № 559 от 03.06.2014 г. по внохд № 5402/2013 г. на
СГС, Решение от 12.02.2013 г. по внохд № 5328/2012 г. на СГС, ТР№ 2/2010 г. на ВКС.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 194, ал. 3 вр., ал. 1 НК е лишаване
от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При определяне на наказанието районният съд е направил частично неправилен
разбор на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Н. обстоятелства, като
неправилно е определил вида на наказанието, което следва да бъде наложено. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно е отчетено трудовата
ангажираност и липса на предходна съдимост. Не се констатират доказателства,
установяващи добри характеристични данни, както е посочила първата инстанция.
Връщанаето на вещта, неправилно е отчетено като смекчаващо отгвороността
обстоятелство, тъй като същото не е резултат от поведението на подсъдимия, а от намесата
на орагните на МВР. Направеното от подсъдимия признание на фактите, не е смекачаващо
отгвоорността обстоятелство, тъй като е предпоставка за провеждане на производството по
реда на гл. 27 НПК. Не са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства-стойността
на инкриминираните вещи, поведението на подсъдимия след деянието, свързано с опит за
набавяне на обглага от престъпното му деяние,от пострадалото лице. Не са налице
предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, тъй като не се налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, като най-лекото предвидено в закона наказание не
е несъразмерно тежко за подс. Н.. При това положение законосъобразно наказание се явява
лишаване от свобода, а не наказанието, което е наложено на подсъдимия-глоба в размер на
150 лева. При липсата на съответен протест, настоящата инстанция е лишена от
възможността да измени присъдата, като влоши положението на подсъдимия. При така
извършения анализ въззивният съдебен състав следва да потвърди присъдата.
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по делото разноски в
тежест на подсъдимия.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.03.2022 г., постановена по НОХД № 1093/2020 г., по
описа на СРС, НО,16-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6