МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 3874 / 2009 г. по описа на ВРС,
XXII състав, постановена на 14.10.2009 г.
Подсъдимият
Г.К.Г., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.В., живущ ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, не работи
е
предаден
на
съд
с
обвинение
по:
чл. 206, ал. 3 от НК, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2009 година в град Варна в условията на опасен
рецидив в съучастие с М. М. М. като съизвършител, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил М. цвят сив металик на стойност 41 072,00 лева
собственост на „М. Т. ОДД- гр. С. с управител И.А.М., която владеел като
обсебването е в големи размери.
Представителят на ВРП в хода по
същество поддържа така повдигнатото на подсъдимия Г.
обвинение. Счита, че деянието за което подсъдимия е предаден на съд осъществява
от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 206, ал. 3 от НК.
Същото се доказва от самопризнанието на Г. направено
по реда на чл. 371, ал. 2 от НПК. Моли съда да наложи наказание ”лишаване от
свобода” към максималния размер предвиден в закона.
Подсъдимият Г.
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 14.10.2009 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
От
събраните по делото доказателства и въз основа на направеното признание на
фактите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.К.Г. и М. М. М. -
починал, се познавали от Затвора гр. В. където и двамата изтърпявали преди
време наказание лишаване от свобода. В края на 2008 г. подс. Г. и М. М.в се
срещнали, като подс. Г. помолил за услуга М.. Услугата се състояла в това, подс.
Г. да ползва личните данни и личната карта на М. при наемането на леки
автомобили на територията на цялата страна. Самоличността на М. била
необходима, тъй като подс. Г. бил известен в цялата страна с това, че наема
автомобили под наем, които впоследствие не ги връща на фирмите наемодатели. Тъй
като щял срещу услугата да получава възнаграждение, Маринов се съгласил.
На 04.01.2009 г. в офиса на
"М. Т." ООД - гр. София, находящ се в гр. В. на ул. "К. В.",
№ 59 се обадил подс. Г.. Той разговарял със св. Д. И. Д., работеща като
административен мениджър. Съдружник и управител на "М. Т." ООД бил
св. И.А.М.. Подс. Г. попитал св. Д. дали може да наеме определен автомобил
марка "Мерцедес" клас С, чиято снимка била публикувана във вестник
"Позвънете". При обаждането си в офиса подс. Г. се представил под
името на М. М.. Със св. Д. се уговорили да се срещнат на следващия ден, за да
се уговорят конкретно и да сключат договор за наем на въпросния автомобил.
Срещата се състояла на 05.01.2009 г. в 19:00 часа в "М.", като на
срещата присъствали св. Д., св. М., подс. Г. и М. М.. Св. М. и св. Д. отишли на
мястото на срещата с автомобила, към който подс. Г. и М. М. проявили интерес.
Първи на мястото на срещата отишъл М. М., след това свидетелите М. и Д.а,
а малко по-късно и подс. Г.. Още с влизането на св. М. и св. Д., М. М. извадил
свидетелството си за управление на МПС и личната си карта, като с това създал
впечатление у св. Д. и св. М., че и друг път е наемал автомобили. Св. Д.
веднага започнала да попълва формулярите на приемо - предавателните протоколи и
договорите за наем за лек автомобил "М." с per. №** цвят сив металик.
При попълването на договора били вписани данните на М. М.. Срока, в който
автомобила следвало да бъде върнат от него бил два дни, като изтичат на
07.01.2009 г. в 19:00. Докато попълвали документите, към масата подходил и подс.
Г.. Подс. Г. бил видимо по-заинтересован относно характеристиките на
автомобила. С него разговарял предимно св. М.. Плащането за наема било
направено от М. М.. След това всички тръгнали, като св. М. разяснявал
особености по наетия лек автомобил. подс. Г.. и М. М. получили ключовете и
документите на автомобила, след което всички се разделили.
На 07.01.2009 г. по обяд св. Д. започнала да звъни на М. М. на оставения
от него мобилен телефон, но той бил изключен. След като на 07.01.2009 г. около
и след 19:00 ч., автомобилът не бил върнат, св. М. съобщил за случилото се в
полицията. Местонахождението на автомобила, както и неговата съдба не са
установени в хода на разследването.
От заключението
по назначената по делото Съдебно оценителна експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че пазарната стойност на
инкриминираната вещ е 41 072,00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното самопризнание на подс. Г.
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебната фаза, а именно: показанията на
свидетелите М. и Д., свидетелство за съдимост на подсъдимия, протоколи за
разпознавания на лица, Договор за наем, както и от заключението на вещото лице
по приетата СОЕ, приобщена надлежно по реда на чл. 283 ал. 1 от НПК
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи на съда :
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 206
ал. 3 от НК:
Съдът намира за безспорно установено, че подс. Г., като е присвоил чужди движими вещи – лек автомобил М.** цвят сив металик на стойност
41 072,00, собственост на „М.- гр. С. с управител И.А.М. е осъществил
състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Безспорно установено по делото
е, че владението на инкриминираната вещ е придобито от подсъдимия на правно
основание, а именно договор за наем за, сключен между него и „М.Т. ОДД- гр.
София с управител И.А.М.. Няма съмнение, че посочената вещ е чужда за Г. и той се е разпоредил с нея като със своя.
Горното се установява, както от направеното самопризнание, така и от показанията
на свидетелите по делото.
Съгласно приетата ССЕ стойността на инкриминираните вещи възлиза в размер на 41 072,00 лева, т.е. следва да приемем, че се касае за обсебване в големи размери. Съгласно ТР № 1 / 30.10.1998 г. за да е налице квалификация ”големи размери”, то стойността на предмета на престъплението следва да надвишава 70 минимални работни заплати за страната. Ноторно е, че в инкриминирания период минималната работна заплата е била в размер на
220,00 лева или критерия за наличието на този елемент е стойността на инкриминираните вещи да е повече от 15 400,00 лева, какъвто безспорно е настоящия случай.
По отношение на
подс. Г. е налице и квалифициран състав на обсебване с оглед на
субекта. Видно от Справката за съдимост на подс. Г., същият е многократно
осъждан, като в случая с присъда по НОХД № 17027 / 2006 г. на СРС, ВЗС на
23.12.2008 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 месеца при строг режим
на изтърпяване и доколкото не е изтекъл срока по чл. 30 от НК, е налице хипотезата
на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
Обектът на престъплението е собствеността на гражданите.
Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат
незачитането от страна на подсъдимият на нормите, гарантиращи
неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване
на имотни облаги по неправомерен начин.
Безспорно е
и съучастието в инкриминираното деяние. Налице е съвместна дейност,
обединяване на усилия на подсъдимите за
извършване на престъплението, които се допълват взаимно.
От
субективна страна деянията са извършено с предварително сформиран пряко насочен
умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, т.е. желали са неговото
извършване, като и са предвиждали настъпването на съставомерните последици и са
искали тяхното настъпване. Налице е и общия умисъл на съучастниците, тъй като всеки един от тях е съзнавал не само
общественоопасния характер на собствената си деятелност, но и дейността и на
другия съучастник, както и е предвиждал, че резултатът не би протекъл в
исканото направление без дейността на другия.
Относно размера
на наказанието:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК следва наказанието на подс. Г. да бъде определено под предвидения специален минимум. Но за да бъде определено наказанието следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 206, ал. 3 от НК по отношение на подс. Г., съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства обремененото съдебно минало, а именно последният е осъждан
многократно за престъпления от общ характер. Прави впечатление, че
престъпленията за които е признат за виновен, както и това което квалифицира
процесното деяние като опасен рецидив, са също срещу собствеността на
гражданите. Без да се пренебрегват разпоредбите на чл. 56 от НК горното
обуславя извода, че Г. има трайни престъпни навици, които очевидно не само не
са изоставени от подсъдимия, а е извършил на престъпление от същия вид и род в
едни кратки периоди. Това води до единствения извод, че е налице значителна
степен на обществена опасност на дееца. Като такива обстоятелства следва да се отчете и проявената от него упоритост при осъществяване на престъпните му намерения, както и интензитета на престъпната деятелност. От друга страна съдът отчете и факта, че размера на инкриминираната сума надвишава дори този на квалифициращия елемент особено големи размери. Без да се пренебрегва разпоредбата на чл. 56 от НК, то стойността на предмета на престъплението над квалифициращият признак следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие единствено направените от подсъдимия самопризнания, съдействащи за разкриване на обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното.
Тези обстоятелства мотивират съда да му наложи наказание изцяло в превес на отегчаващите вината обстоятелства, като счете, че адекватния размер на деятелността и личността на подсъдимия е наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца.
Горните съображения мотивираха съда да наложи
и алтернативното наказание предвидено в нормата на чл. 206, ал. 3 от НК, като
постанови и отнемане в полза на Държавата на една втора от имуществото на
подсъдимия.
Предвид обстоятелството, че престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив, както и поради предходните осъждания на
подсъдимия, следва наложеното наказание да се изтърпява ефективно, като на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИН бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, в условията на затвор.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт в размер на 38,00 лв..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
