№ 22716
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110151716 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 110004/21.04.2023 г., подадена от И. П. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Д., с която е направено искане за изменение на съдебното решение в
частта за разноските, които ищеца е направил по делото.
Насрещната страна по молбата, редовно уведомена е взела становище по искането за
изменение на решението.
Молбата е подадена от надлежна страна и в срока за обжалване на решението
съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е посочил защо не следва да се присъждат
разноски на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Съгласно твърденията на ищеца изложени в исковата молба, които се
признават от ответника, изпълнителното дело е премирано на 18.02.2019г. на осн. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, което е преди подаване на исковата молба. По делото няма ангажирани
доказтелства ответника да е предприел други действия за принудително изпълнение срещу
длъжника, освен подадената по прекратеното изпълнително дело молба за конституирането
му, като взискател. В депозираната от ищеца молба от 17.03.2023г. е посочено, че на
01.09.2021г. били предприети действия по принудително изпълнение, чрез изпращане на
запорно съобщение от „Юробанк България“ АД, но доказателства за това не са ангажирани.
С оглед на това по делото се установява, че към датата на предявяване на настоящия иск-
26.09.2022г. изпълнителното производство е било прекратено, като ответника не е дал повод
за завеждане на настоящия иск. Последния признава изцяло исковата претенция, с оглед на
което са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно трайно установенатат съдебна
практика на ВКС, ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение той не дължи разноски (Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г.
на ВКС, IV г.о., Определение № 318/25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.о. ). В
1
този смисъл е и Определение № 365/23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о.,
ГК, съгласно което ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи
принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност и след изтичане на
давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 110004/21.04.2023 г., подадена от И. П. Д.,
ЕГН **********, чрез адв. Д., за изменение на постановеното по делото Решение
№5645/10.04.2023г. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2