№ 1133
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209869 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 6728312 издаден от СДВР на В. Т. Т., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което го
атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за непълноти в
съдържанието на електронния фиш, в частност неточно описание на мястото на
нарушението, като от съдържанието на същия отсъства мястото на поставяне на
техническото средство, датата на влизане на ЕФ, обуславящ повторността на нарушението,
както и основанието за издаването му, непълно посочване на санкционната разпоредба на
чл.182, липса на указания относно срока и реда за обжалване на ЕФ, които ограничават
правото на защита на санкционираното лице и упражняване правото му на жалба.
На следващо място се сочи, че липсват данни за съставяне на протокол по чл.10, ал.1
Наредбата, респективно на подлежащите на вписване в същия обстоятелства. В допълнение
се изтъква, че липсва снимка на разположението на уреда, което е в разрез с изискването на
чл.10, ал.3 Наредбата, като тези два пропуска водят до недоказаност на нарушението. На
следващо място се излагат съображения за неточно определяне на нарушената законова
разпоредба, като се твърди, че е недопустимо смесване на нормите на чл.21, ал.1 и ал.2
ЗДвП, които уреждат отделни и самостоятелни състави за ангажиране на административно-
наказателна отговорност. Също така се излагат съмнения в изправността на АТСС, както и
доводи за принципна недопустимост на санкционирането по диференцираната процедура на
чл.189, ал.4 ЗДвП, предвид вида на използваното АТСС.
По изложените съображения се иска отмяна на атакувания електронен фиш, както и
присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Представени е нарочна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие,
като се излагат допълнителни съображения за отмяна на ЕФ. В частност се изтъква, че
нарушението е останало недоказано, като от представената фотоснимка не може да се
установи извършителя на деянието, респективно дали това е собственикът на МПС, като
освен това не е изпълнена процедурата по чл.186, ал.4 ЗДвП.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за
законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул."Попово"
№ 8, правоспособен водач на МПС.
На 06.12.2022г. в 19:41 часа по бул. „Околовръстен път“, лек автомобил марка „БМВ“,
модел „740Д“ с регистрационен номер СВ *** НР, собственост на жалбоподателя В. Т., се
движел в посока от с.Герман към кръстовището с ул.“Самоковско шосе“. По същото време
на бул. „Околовръстен път“ в района на № 333, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван
контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел
CORDON M2, с номер на устройството MD1197. Системата била въведена в експлоатация
от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 18.30 до 21.00 часа
на 06.12.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. В района на контрол с нарочен пътен знак В26
било въведено отклонение от общото ограничение на скоростта за движение извън населени
места, а именно 80 км/ч, като АТСС било поставено на разстояние 500 метра от пътния знак.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 112 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението, при максимално
разрешена скорост от 80 км/ч, съгласно поставения пътен знак. Скоростта на движение била
установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка,
отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото
превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя Т. в качеството му на собственик на превозното средство с рег. № СВ *** НР
бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6728312.
Освен това жалбоподателят е наказван по административен ред а същото деяние-
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 4689978,
издаден от СДВР, връчен на 15.07.2022г., влязъл в сила на 30.07.2022г.(след изтичане на 14-
дневния срок за обжалване).
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6728312,
Електронен фиш серия К, № 4689978, справка за регистрация и собственост на МПС,
Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.12.2022г., Протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и
справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, справка от
АИС- АНД, Ежедневна форма на отчет, Сертификат за успешно завършен курс на обучение,
Справка картон на водача за жалбоподателя В. Т. Т., Справка от СО, дирекция „Управление
и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на
2
бул.“Околовръстен път“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени
средства– фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка
на техническото средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
По искане на жалбоподателя са изискани и дигиталните записи от паметта на АТСС за
конкретния контрол, постъпили с нарочна справка от Дирекция "Комуникационни и
информационни системи" на МВР, с изрично отбелязване, че действията по предварително
позициониране, въвеждане в експлоатация, и задаване на настройките за контрол не са част
от информационния масив, което прави безпредметно формулираното от жалбоподателя
искане за експертно изследване.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок(предвид липсата на категорично доказателство за дата на
връчване), с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. В частност напълно конкретно и ясно и посочено
мястото на деянието, чрез индивидуализиране на съответния пътен участък от Софийски
околовръстен път, посока на движение, както и конкретен административен адрес, а именно
№ 333 на булеварда. Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата,
относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен
акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една
година от влизане в сила на същия. При това макар да не е изрично посочена датата на
влизане в сила на ЕФ К/4689978, то изрично е отбелязано, че нарушението попада в
едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да
гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри
на вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ,
еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно
факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е
видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 %. Най-сетне противно
3
на оплакванията на жалбоподателя в електронния фиш надлежно е посочена нарушената
разпоредба, а именно чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП, като в двете алинеи се урежда едно правило
за поведение, а именно забрана за превишаване на максимално допустима скорост на
движение, и връзката между двете алинеи е видна от изричния текст на ал.2 на чл.21 ЗДвП.
А освен това отсъства твърдяната в жалбата празнота при посочване на точния текст на
санкционната разпоредба на чл.182 ЗДвП, като в текста на атакувания ЕФ, се съдържа
пълното и съответно индивидуализиране на същата, а именно чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4
ЗДвП, като тя напълно отговаря на фактическите рамки на обвинението.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се
твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от
текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя
или контролен орган.
Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена
в АИС -АНД- 08.12.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението-
06.12.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 21.06.2023г. и на депозиране
на жалбата, то въпросът за давността, въобще не се поставя. Що се отнася до липсата на
надлежно удостоверено, а именно с подписа на нарушителя връчване на ЕФ, то следва да се
посочи, че същото има значение единствено за преценка на допустимостта на жалбата, като
при липса на категорични данни относно момента на връчване, същата е приета от съда за
подадена в срок, респективно по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице. Същото в пълна степен важи по отношение на липсата на указания
относно сроковете и реда за обжалване на електронния фиш в текста на същия, като
действително макар наказващата администрация да търпи критика в това отношение, то
видно от факта на настоящото производство тази непълнота не е ограничила правото на
защита на санкционираното лице, а още по-малко съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № СВ *** НР, е собственост
именно на жалбоподателя В. Т., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Към депозираната
жалба е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи в частност снимката от АТСС.
От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са
управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване
записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева
идентификация на водача на ППС. Тук е мястото да се отбележи, че текстът на чл.186, ал.4
ЗДвП, на който се позовава жалбоподателя не намира приложение към конкретния случай,
4
доколкото същият касае санкционирането по фиш, който е санкционен акт, с който се
наказват нарушенията, които не се оспорват от дееца, а не чрез електронен фиш, за който
важи специалната уредба на чл.189, ал.5 ЗДвП.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с инвентарен
номер MD1197, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване на средството за
измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка
удостоверяваща вписването на същото в Българския институт по метрология на основание
чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното
устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС
подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени от председателя на
ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена от БИМ, то
изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на следващо място
видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 15.03.2022г.
в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно
и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не
намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 06.12.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2, с инвентарен номер MD1197, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец към чл.10, ал.1 Наредбата, на 06.12.2022г. за времето от
18.30 до 21.00 часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е
осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като
бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на
това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в
цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна
посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на мобилните системи за
видеоконтрол, а от друга използваното техническо средство, при установяване на
5
нарушението функционира без намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на
изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на
деянието), съгласно даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в
ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на
АТСС, то е работило в стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи",
надлежно е описано мястото на контрол, което напълно съвпада с отразеното в ЕФ,
наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и
разстоянието на техническото средство от мястото на знака. Видно от приложената схема на
организацията на движение в отсечката на бул.“Околовръстен път“ между разклоа за с.
Герман и кръстовището с ул."Самоковско шосе" с пътен знак е въведено именно посоченото
отклонение от общото ограничение на скоростта.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя В. Т. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй
като моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № СВ *** НР се е
движило със скорост над максимално разрешената от 80 км/ч за конкретния пътен участък.
Видно от приложената схема на организацията на движение в посочената отсечка на
бул.“Околовръстен път“ с нарочни пътни знаци В26, е въведено специално ограничение на
скоростта на движение на МПС, а именно - 80 км/ч. Техническото средство за контрол на
правилата за движение по пътищата CORDON M2 е отчело скорост на движение от 112 км/ч
след приспадане на допустимото отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя
се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен
участък с 32 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината умисъл, тъй
като водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно и
правилно е ангажирана за извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно нарушаване на
ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС. Съгласно
отбелязаното в атакувания акт, нарушението е извършено извън населено място, което
кореспондира общоизвестния факт, че Софийски околовръстен път съответства на път II-18,
като в отсечката няма пътни знаци, които да сигнализират начало или край на населено
място. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта на движение да съобразяват посочените в
разпоредбата стойности в зависимост от това дали се намират в или извън населено място и
в зависимост категорията на управляваното от тях пътно превозно средство. Разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, както в
настоящия случай. Именно с указанието на този пътен знак В 26, чието съществуване и
позициониране се установява по несъмнен начин, не се е съобразил водача, при което
обстоятелството дали пътя попада във или извън населено място не се отразява на правната
квалификация, а единствено на размера на наказанието, който при нарушения, извършени
6
извън населени места се явява по-благоприятно.
На следващо място деянието е реализирано в условията на повторност, по смисъла на
§6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото на нарушителя Т. с ЕФ К/4689978 е наложено наказание
за идентично нарушение, а именно такова на правилата, определящи максимално
допустимата скорост за движение на МПС, съдържащи се чл.21 ЗДвП. Посоченият
санкционен акт, видно от отбелязването в информационна система АИС- АНД, в справката-
картон на водача и отбелязването върху самия акт е връчен на 15.07.2022г., не е обжалван и
е влязъл в сила на 30.07.2022г., предвид, на което осъщественото на 06.12.2022г. нарушение
попада в едногодишния срок, посочен в легалната дефиниция на понятието повторност.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя законосъобразно и правилно
е ангажирана за повторно извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно нарушаване на
ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС. Санкционната
разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в двоен размер
на предвиденото за съответното нарушение. В случая е налице превишаване на максимално
допустимата скорост извън населено място с 32 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за
движение в рамките на населено място, когато превишаването е от 31 до 40 км/ч да се налага
наказание глоба в размер на 300 лева, респективно двойният размер на същата се равнява
именно на 600 лева, каквото е и наложената с атакувания електронен фиш глоба. Санкцията
е абсолютно определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде
изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП в случая не може да се обсъжда
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6728312 издаден от СДВР на В. Т. Т., с
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
ОСЪЖДА В. Т. Т., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
7
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8