Р Е Ш Е Н И Е № 676
гр. Сливен, 14.06.2019
год.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
І-ви граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря
Албена Василева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 6602 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявен е иск, имащ за
предмет спорно и претендирано право за обезщетение за репарация на
имуществени вреди на деликтна основа – чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
01.11.2017 г. около 15:30 часа провеждал тренировката си в фитнес център
„Сити" - гр. Сливен, когато бил извикан да излезе отвън от непознато за
него лице. Като излязъл бил обграден от петима мъже, някои от които познавал,
единият З. - ответника по делото, който го обвинил, че имал нещо общо с
приятелката му и започнал да го удря. Опитал се да се предпази, след което ответникът взел един камък от земята и му
нанесъл силен удар в областта на дясната половина на долната челюст. Устата му
се напълнила с кръв, изпитал силна болка, не можел да си отваря устата, след
което нападателят и другите няколко човека избягали. Сочи, че се събрали хора, някой се е обадил на полицията и
след няколко минути на мястото пристигнали полицаи и пристигнала линейка, след
което бил откаран в спешно отделение.
Излага аргументи, че след извършени
прегледи и изследвания се установило счупване на долната челюст на две места, вляво
и вдясно и по този повод бил приет за оперативно лечение в отделението по
лицево-челюстна хирургия при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - Сливен.
За престоя в болницата му била издадена медицинска епикриза, от която е видно, че
е бил приет на лечение в отделението на 01.11.2017 г. в 18:15 ч. и бил изписан
на 08.11.2017 г. в 11:30 ч. с диагноза: Счупване на костите на долната челюст -
закрито. Фрактура на горната челюст. При извършено медицинско изследване чрез
специализирана апаратура на главата са били установени данни за счупване на
долната челюст вляво и дясно, както и счупване на горната челюст отпред в
областта на синуса, както и хемосинус -наличие на кръв в синуса. По този повод
на 03.11.2017 г., под обща анестизия е бил опериран, като разместените костни
фрагменти на долната челюст са били наместени и фиксирани с метални пластинки.
Оплакванията му от болки в областта на травмите продължавали и след операцията.
Освен острите болки в главата имал и болки в други области, а именно: областта
на врата, гьрдите и левия горен крайник.
Сочи, че вследствие на продължаващите
дисконфорт, болки, и затруднения в храненето и говоренето се е наложило отново на
23.02.2018 г. да постъпи в МБАЛ"Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, тъй
като поставените му метални пластини са се оголили, в резултат на усложение.
Извършена му била втора оперативна намеса, при която са му били свалени
металните пластини отново с пълна упойка. За извършената медицинска интервенция
му била издадена и втора епикриза, от която е видно, че е постъпил в болницата
на 23.02.2018 г. в 09: 45 ч. и е
напуснал на 25.02.2018 г. в 10:00 часа.
Твърди, че с влязло в сила Споразумение
от 05.04.2018 г. по НОХД № 434/18 г. по описа на СлPC ответника З.С.З. е признат
за виновен в това, че на 01.11.2017 г. в гр. Сливен, причинил на Г.В.В. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до „Затрудняване на
дъвченето и говоренето", поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" от НК му е наложено наказание
„Пробация", изразяващо се в следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.
Сочи, че и понастоящем продължава да
търпи безкрайно тежки физически и психически болки и страдания, тъй като непрестанно
се стряскал в съня си от ужасния спомен за нанесения му побой, и продължава да
изпитва стрес и страх за живота и здравето си. Все още изпитва особени
физически, психически и социален дискомфорт в ежедневието си. Сочи, че са му
били необходими около три месеца, за да се възстанови частично от претърпените
увреждания, като през този период за него са се грижили неговите роднини и
приятели, които са му помагали да се обслужва, храни и комуникира, тъй като
изпитвал силни болки в областта на устата и главата. Все още изпитва
затруднение при говор и хранене, които нямат прогнози да отшумят напълно.
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в общ
размер на 16 500 лв., от които 15000 лева за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания - три средни телесни повреди
- счупване на долната челюст от ляво и дясно и счупване на горната челюст в
ляво, което е довело до „Затрудняване на дъвченето и говоренето", в
резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимия
З.С., както и сумата от 1500 лв. за причинените от ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания - контузия на
главата и лицето с кръвонасядания в областта на лявата очница предимно в
областта под скулата - леки телесни повреди "Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
При условията на чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявения иск за допустим
и основателен, но счита, че по справедливост съда следва да определи размера,
тъй като е прекалено завишен.
В с.з. ищецът
не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа молбата и моли за
уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда
да намали исковата претенция, тъй като е значително завишена. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 01.11.2017 г.
около 15:30 часа ответникът провеждал тренировка във фитнес център „Сити"
- гр. Сливен, когато бил извикан да излезе отвън от непознато за него лице, а
отвън бил обграден от петима мъже, като
единият е ответника по делото - З., който го обвинил, че имал нещо общо с
приятелката му и без да му предостави възможност да отговори, че изобщо не
познава приятелката му се нахвърлил яростно върху него и му нанесъл жесток
побой, като в резултат на множеството силни удари по главата и тялото, държейки
камък в ръка му нанесъл поредица от удари в лицето и в главата, в резултат на
което устата му се напълнила с кръв, след което свид. Джагаров свидетелства, че
някой се обадил на 112 и веднага с линейката го откарали в Спешния център на
болницата, а шефката на спешно отделение споделила, че за първи път вижда
толкова тежък и сериозен случай. След което последвали тежки операции, рязане
на буза, поставяне на винтове, първо са закрепили едната страна на челюстта,
след това правили втора операция, като в продължение на 6-7 месеца момчето не е
могло да се възстанови, хранило се само с пасирани храни със сламка. Дори
говора на момчето завинаги останал с дефект, провлавал думите и не можел да се
възстанови. Изпитал силна болка, не можел да си отваря устата, след което
нападателят и другите няколко човека избягали. Вследствие на ударите получил
счупване на долната челюст на две места, вляво и вдясно, след което бил приет
за оперативно лечение в отделението по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ
"Д-р Иван Селимински" АД - Сливен. Лечението му продължило от
01.11.2017 г. до 08.11.2017 г., след което му била издадена епикриза с
диагноза: Счупване на костите на долната челюст - закрито. Фрактура на горната
челюст. На главата били установени данни за счупване на долната челюст в ляво и
дясно, счупване на горната челюст отпред в областта на синуса и хемосинус/наличие
на кръв в синуса/.
Не е спорно по делото, а и от
представената епикриза от МБАЛ "д-р Иван Селимински" АД, издадена от
началника на отделението д-р Р. се установи, че на 03.11.2017 г. под обща
анестизия е бил опериран, като с оператори д-р ., д-р Д. и д-р К. е била
извършена остеопластика на тялото на малдибулата, под обща
инхалационна анестезия, като са били "отпрепарира муко-периостално
ламбо и се разкрила фрактурната линия между зъбите 33 и 34 - типична
парамедиална локализация, като фрагментурните фрагменти се репонирани и
била осъществена остеосинтеза с 2 бр. метални пластини "Мондеал" -
немски, зашили раната на глухо, като дори се наложило кожен
разрез под долно челюстния ръб на
Също така не е спорно, че поради усложнения се наложила втора
операция на 23.02.2018 г. като екип
лекари отново извършили следваща операция, състояща се в отстраняване на
вътрешно фиксиращо устройство и почистване на оперативното поле по
стандартен способ. "Иницизира се интраорално. Изтече оскъдна
гнойна колекция в обем
Също така не е спорно, че с влязло в
сила Споразумение от 05.04.2018 г. по НОХД № 434/18 г. по описа на СлPC
ответника по настоящото производство - З.С.З.
е признат за виновен в това, че на 01.11.2017 г. в гр. С., че е причинил на Г.В.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
„Затрудняване на дъвченето и говоренето", поради което и на основание чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" от НК му е
наложено наказание „Пробация", изразяващо се в следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, като
вещото лице след справка в приложените доказателства по делото, включително и
свидетелските показания разяснява, че
са налице три счупвания - две на
долната челюст и едно на горната
челюст, които затрудняват дъвченето
и говоренето. Получил е и контузия в
областта на лицето с наличие на кръвонасядане в областта на лявата очница и
лява скулна област, контузия с изразена болезненост в областта
на врата, гърба, предмишницата и мишницата на лявата ръка и лявата
раменна става. Тези травми представляват в своята съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В експертизата вещото лице описва,
че не са извършвани на ищеца специализирани възстановителни и
рехабилитационни процедури. Възстановяването от увреждането е строго
индивидуален процес и зависи от множество фактори като възраст, пол, спазването
на предписани терапевтични и хигиенно-диетични режими и др. фактори. Имайки
предвид характеристиките на описаните в медицинските документи увреждания и
възрастта на ищеца може да се направи предположение, че двойното счупване на
долната челюст е заздравяло напълно за срок от около 3-4 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси. При лечението
на двойната фрактура на долната челюст е използвана оперативна, метална
остеосинтезираща техника с метални пластини и винтове, което довело до извършването
на повторна оперативна интервенция за изваждането на поставената в ляво метална
пластина, поради приключване на костното срастване и поради появило се
усложнение, което допълнително е удължило срока на пълно възстановяване на
ищеца с още1-2 месеца. Следователно срокът за възстановяване на част от
здравословното състояние на ищеца е над
половин година, минимум 6 месеца.
По делото е разпитан свидетел, който дава показания за начина
на получените травми, за вината и за
вредоносния резултата и причинно следствената връзка, както и за състоянието на
ищеца по време на инцидента и за състоянието му след извършените няколко
оперции.
Свид. Д., приятел на
ищеца от доста години свидетелства, че състоянието му след инцидента било много
тежко, брадичката му била буквално "виснала". Правили му тежка
операция, срязана му била бузата, сложени му били метални пластини, след
което се наложила и втора операция за премахване на пластините. Възстановителният
период протекъл бавно около 6-7 месеца, тъй като ищецът не може да се
храни, пиел само сокчета, пасирали му храната. Лично той му помагал като го
водил по лекари. Дава показания, че
говорът му все още не се възстановил изцяло, леко провлачвал думите като говори,
не бил същият както преди. Изпитвал силни болки тогава и понастоящем, особено когато се разваля времето. Свидетелства, че е в депресия, вечер не може да спи, стряска се от кошмари, не може да тренира, боли го
главата, ежедневно изпитва
дискомфорт при хранене. Този случай ще остави трайна следа в съзнанието и в
живота му.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде основателен един
иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото
да се установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки - деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице с
влязло в сила одобрено споразумение по посоченото наказателно дело, по което
ответникът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление спрямо
ищеца за причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди, чрез което деяние
на пострадалия са причинени множество вреди, изразяващи се в засягане на
телесната му неприкосновеност. Според чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда/ в случая
споразумение, което има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната
норма/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените
последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и вината на дееца. Безспорно, че настоящият съд е обвързан и
следва да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът
виновно е извършил съответното деяние, за което вече е осъден. Предвид характера
на приключилото наказателно производство - предложение на прокуратурата за
одобряване на споразумение, наказателният съд не е установявал фактическа
обстановка по случая, но дори и да беше противното - тя принципно няма
задължителна сила, защото в последващия граждански процес на самостоятелно
доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор
за причинените с деянието вреди.
При така установената фактическа обстановка се
установи и доказа авторството и ината на ответника, както и пряката причинна
връзка между деянието и нанесените телесни увреждания, като искът се явява
доказан по своето основание, като спорен е само размерът на причинените на
пострадалия вреди. В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания, които са подробно описани и неоспорени в
приложените медицински документи и които напълно кореспондират с гласните
доказателства на разпитания свидетел и неоспореното съдебно-медицинско
заключение, които доказват, че травматичните увреждания представляват сериозни,
чиито първоначално лечение изисква три медицински операции и 6-7 месечен период
на лечение.
Освен
това следва да се има предвид, че за ищеца е настъпила принудителна промяна,
довела до генерално нарушение на здравето и ритъма му на живот и утвърдени
ежедневни навици, което е довело до траен дискомфорт и понастоящем, доста след
изтичане на първоначалния 6-7 месечен период. Наложило се е да се ангажира и
помощ на близки, каквато необходимост по-рано не е съществувала, изпитвал е
серизони затруднения при храненето, което е било със сламка, не е може да
говори без да чувства болка. Проявила
се е и съответната стресова реакция - страх стрес , депресираност, нежелание за
общуване, което е естествено и често явление от подобна травма, причинена от
нанесените жестоки удари в лицето и други части на тялото освен с ръце и с
камък.
Получените травми са квалифицирани
като средни, свързани със счупване и на двете челюсти и наранявания на врата, в
областта на ушите, които и понастоящем водят до болки и страдания, като
физическия и психичен /емоционален/ дискомфорт следва да се овъзмездят парично
в близък до пълния претендиран размер. Доколкото обаче няма спор, че са нанесени травматични
увреждания и са претърпени болки и страдания в хода на последвалия оздравителен
процес, същите трябва да бъдат справедливо обезщетени. Отделно от това,
описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента и останалия
му говорен дефект се явяват една съвсем естествена реакция от преживяното и е
напълно нормално ищецът да изпитва
подобен душевен и физически дискомфорт
от случилото се.
В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД
размерът на вредите трябва да се определи, съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултата, вида и продължителността на
лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в
тяхната съвкупност и взаимно връзка, съдът намира предявеният иск за основателен
в размера до общо 15 000 лева, който се явява съобразен с процесната фактическа
обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата част до пълния
размер от общо 18 000 лева следва да
бъде отхвърлен. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС за
увреждания от подобен тип. Не е необходимо обезщетението за неимуществени вреди
да се разделя или присъжда отделно за болки и страдания от една страна - от
друга, защото като цяло тези вреди, независимо от вида, степента и характера
си, произтичат от един общ правопораждащ факт - процесният деликт, който се явява
основаните за възникването им и в тази връзка не са предявени два отделни иска за неимуществени вреди, а
същите са само конкретизирани, поради което и обезщетението по всички тях
следва да бъде общо определено.
В случая
ищецът е бил освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн.
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна
такса върху уважения иск в размер на 640 лева, както и направените от бюджета
на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 300 лева. С
оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за адвокат в размер на 969,69 лева, съобразно уважената част на иска,
а ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за възнаграждение
на пълномощник в размер на 6,06 лева, съобразно отхвърлената част на иска.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.С.З., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.В., с ЕГН **********,***, чрез адв.
К. ***, със съдебен адрес:***, сумата от 15000 лева (петнадесет хиляди
лева) главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-претърпени болки и страдания в резултат на причинени на ищеца три средни
телесни повреди, изразяваща се в счупване на долната челюст от ляво и дясно и
счупване на горната челюст в ляво, което е довело до „Затрудняване на дъвченето
и говоренето", в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника
З.С., както и сумата от 1000 лв. за причинените от ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания - контузия на
главата и лицето с кръвонасядания в областта на лявата очница, предимно в
областта под скулата - леки телесни повреди "Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на увреждането 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.С.З., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.В., с ЕГН **********,***, чрез адв.
К. ***, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер
на 969,69 лева (осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.В.В., с ЕГН **********,***, чрез адв. К. ***,
със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.С.З.,
с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 6.06
лева (шест лева и шест стотинки), съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.С.З., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Сливенския
районен съд, сумата от 640 (шестстотин и четиридесет) лева – държавна
такса върху уважения иск, както и сумата от 300 лева (триста
лева) – разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: