РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Шумен, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630100224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба, с правно основание чл. 19, ал. 1
ЗГР, за допускане промяна трите имена на молителката, от Н. С. М. на Н. С.
М., основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи
исканата промяна. Молителката твърди, че е родена в семейство изповядващо
мюсюлманската религия. Родителите и са мюсюлмани от турски произход.
Името на баща и е С., а на дядо й – М..
В предоставения срок заинтересованата страна Община Шумен подава
отговор, като намира молбата за допустима и основателна.
В срока по чл. 131 ГПК Районна прокуратура, гр. Шумен, не взема
становище.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, процесуалния
представител на молителката поддържа искането и моли молбата да бъде
уважена.
Заинтересованата страна Община Шумен редовно призована за съдебно
заседание, не се представлява.
Районна прокуратура, гр. Шумен, редовно призована, представлява се
от пр. Койнов.
1
От допуснатите и приети по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане № 1060/28.12.1956 г. на Община Шумен
/л. 5/ се установява, че молителката е родена на 23.12.1956 г. от майка А. С. И.
и баща С. М. И.. От представеното удостоверение за граждански брак, №
441/22.07.1977 г. /л. 6/ се установява че молителката е в брак с лицето Н. М.
Г.. От Удостоверение за родствени връзки на молителката /л. 23/ се
установява, че родителите, сестрите и съпругът на молителката са записани с
български имена. От изисканите Справки от ОД на МВР Шумен, ОСл.О при
ШОП и Справка за съдимост, се установява, че няма наложени мерки по
ЗБЛД, но има данни за обвинения по приключили наказателни производства с
влезли в сила присъди, като молителят е реабилитиран.
В свидетелските си показания, ценени по реда на чл. 171 ГПК, с оглед
евентуална заинтересованост, Н. А. Д. – съпруг твърди, че сред приятелите и
обкръжението си молителката винаги се е представяла с името „Н.“.
Споделяла, че разминаването в имената й създава неудобство в общуването.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава
от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на
субективни права /чл. 1, ал. 3 ЗГР/. Съгласно чл. 9 ЗГР, името на български
гражданин, роден на територията на Република България се състои от
собствено, бащино и фамилно име. Функцията на бащиното и фамилно име,
дадена му от закона съгласно приложимите разпоредби на чл. 14, ал. 1 и ал. 2
ЗГР, е да удостоверява произхода на лицето, като може да се образува само
по посочените в тези текстове начини с изключенията предвидени в тях, а
именно когато етническите, семейни и народностни традиции на родителите
или съпруга не налагат друго. Тези разпоредби са императивни и не могат да
бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР. От друга страна по този ред
фамилното име не може да бъде променено извън рамките на посочените от
закона начини и възможности за образуване, освен ако важни обстоятелства
не налагат това. В чл. 19, ал. 1 ЗГР са предвидени общите предпоставките,
при които се допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или
2
фамилно - когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или
други важни обстоятелства налагат това. Следователно основателността на
молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на исканата
промяна на име се предпоставя от категоричната установеност по делото
наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е
осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което се твърди в настоящия
случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай с
молбата молителката е поискал да се промени собственото, бащино и
фамилно име, тъй като било обществено неудобно. Името е част и от
личностното самоопределяне на лицата. Субективното желание на дадено
лице да носи определено собствено име може да се квалифицира и като
„важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР.
Предвид изложеното молбата следва да бъде уважена, поради което
Шуменски районен съд
РЕШИ:
Допуска промяна на собствено, бащино и фамилно име на Н. С. М., с
ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ***, от „Н. С. М.“ на „Н. С.
М.“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
След влизане на решението в законна сила копие от същото да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община
Шумен за отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на
населението.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3