Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Никопол, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ НАУМОВА
При секретаря, Силвия Боянова, като разгледа докладваното от
съдията НАУМОВА гр.д. 716 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Никополски районен съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, предявен от М.М.М. ***, чрез адв.Н.Д.
от ПлАК срещу Ц.Б.М. ***, В.Б.М. ***, Д.И. ***, П.Д.И.
***, Л.И.Р. ***, М.С.М. *** и К.М.М. от с.с., за допускане на
делба на 6 бр. недвижими имоти, подробно индивидуализирани в ИМ, от които 3бр.
ниви, 2 бр. лозя и 1 бр. овощна градина, всички находящи
се в землището на гр.Гулянци.
Ищеца твърди, че
страните са наследниците на И.В.М.,***,
поч. на 30.06.1983г., на който е възстановено правото
на собственост върху процесните имоти с Решение №16
от 19.10.1994г. на ПК гр.Гулянци. Твърди, че през 2001г., между наследниците на
общият наследодател И.В. М. е извършена
доброволна делба на процесните имоти, без участието
на единият от наследниците, а именно бащата на ищеца – М.И.М., който е син на
общият наследодетел, поради което и тази делба е
нищожна.
Ищеца излага, че не могат да
постигнат съгласие с ответниците да поделят
доброволно описаните в исковата молба недвижими имоти, което породило правния
им интерес да потърсят правата си по реда на исковото производство. Молят съда,
след като установи, че са налице законните предпоставки за това, да допусне
делба на подробно описания в иска недвижими имоти при квоти посочени в ИМ.Представя
доказателства.Прави доказателствени искания.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба от Ц.Б.М. ***, В.Б.М. ***, Д.И. ***, П.Д.И. ***, Л.И.Р.
***, чрез адв.С.И. от плАК,
се твърди, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй като между страните
не е налице съсобственост. Оспорва произхода на прекият наслелодател
на ищеца и негов баща М.И.М., а именно че същият не е син на наследодателя И.В.М..
Моли ако съда не приеме това възражение, да приеме, че участвалите в доброволната делба
наследници, са придобили правото на
собственост върху процесните имоти на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява, а и страните не спорят, че с Решение №16
от 19.10.1994г. на ПК гр.Гулянци на наследниците на И.В.М.,*** е
възстановено правото на собственост върху
процесните земеделски имоти, чиято делба се
иска.
От Удостоверение за наследници от
24.07.2018 г. е видно, че като наследници на И.В. М. фигурират ответниците, единият
от които е негов наследници по закон – това е
дъщеря му Л. Б. М., а останалите ответници са
наследници по право на заместване от останалите му деца и са негови внуци. От
същото удостоверение, се установява, че ищеца
също фигурира като наследник на М.И.М.
– син на общият наследодател.
От приложеното на л.61- 64 по настоящото
делото, влязло в сила Решение №
472/16.07.2018г., постановено по адм.д. № 251/2018г.
на АС – Плевен, се установява, че със същото е бил отменен мотивиран отказ на Община Гулянци за
издаване на удостоверение за наследници на лицето И.В.М., за който ищеца
твърди, че му е дядо.Със същото решение, Община Гулянци е била задължена да
издаде представеното удостоверение за
наследници от 24.07.2018 г.
От представеното копие на акт за раждане №
1 от 1932г., издаден от Гауренската община/сега
Гулянци/ се установява, че лице от
мъжки пол с имена М.И.В.М. е родено на ***г. от майка П.Д.И.В. и баща И.В. М./
като и двамата родители нямат данни за дата на раждане или др./
От препис – извлечение от акт за
сключен граждански брак на П. И. В. и Г.К.Р., се установява, че на 28.02.1932г.
в с.Гаурски/сега гр.Гулянци/ П.В. и Г.Р. са сключили
брак, с акт №16 от с.д., като съпрузите
са декларирали, че брака е първи за съпругата и втори за съпруга./л.123/.
От представеното копие на акт за сключен
граждански брак на И.В.М. и Р.Ф. се
установява, че на 09.11.1931г. в с.Гаурски/сега
гр.Гулянци/ И.М. и Р.Ф. са сключили брак, с акт №26 от с.д., като съпрузите са декларирали, че брака е първи и за двамата.
Видно от удостоверение за наследници от
26.09.2000г., общият наследодател И.В. М. е оставил за наследници – съпруга Р.Ф.
и и 3 дъщери – П., Л. и А., и по право на заместване, децата на поч. през 1990г.,
дъщеря А..
Въз основа на решението
на ПК за възстановяване на правото на собственост през 1996 г., П.И.И., Р. Ф. М., Л.И.Р.,
Б. Ф. М., Ц.Б. М. и В.Б.М. се
снабдили с нотариален акт за собственост на възстановения имот./ Нотариален
акт № 853 том I, н. д. № 53/1996г. на
районен съдия при РС Никопол/.
През 2001г., Р.М., П.И.,
Л.Р., Ц.М. и В.М., сключили договор за
доброволна делба, по отношение на процесните имоти.
По делото са представени и скици на процесните имоти, както и сключваните договори за
наем/аренда на процедните имоти през периода от
2002г. до 2017г.периоди .
По
делото е разпитана като свидетел Елица Василева И., съпруга на отв. П.Д.И., от показанията на която се установява, че никой не е знаел
дядото на съпруга и да има син. Свидетеля установява също, че от момента
извършване на доброволна делба, по отношение на процесните
имоти, между наследниците които са фигурирали в издаденото им у-ние за
наследници, имотите са давани само под наем/аренда.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Първият спорен между
страните въпрос се свежда до
това, дали прекият наследник - баща на ищеца е сина на общият
наследодател т. к. на основание чл. 343 ГПК, ответниците Ц.Б.М. ***, В.Б.М. ***, Д.И. ***, П.Д.И. ***, Л.И.Р.
***, всички чрез адв.С.И. от ПлАК, оспорват произходът на бащата на ищеца, това е М.И.М.,
от общия наследодател
И.В. М..
Делбеното производство е регламентирано като особено исково производство, съдържащо редица специални правила, едно от
които е възможността съгласно чл. 343 ГПК да
се правят оспорвания на произхода.
Споровете относно произхода са уредени в глава
VІ от СК за произход от майката,
за произход от бащата, за
оспорване на бащинство, за оспорване
на припознаването, за установяване на произход от
майката и за установяване на произход от бащата.
Тези искове са родово
подсъдни на окръжен съд като
първа инстанция и в СК предявяването им е обвързано с преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните
страни по всеки от исковете.
Посочените общи
правила не важат в производството по съдебна делба
– по изричната разпоредба на закона
чл. 343 ГПК всеки сънаследник може да оспори произхода
на друг сънаследник
под формата на възражение, като оспорването не е обвързано със срок и съдът
следва инцидентно да се произнесе
по оспорения произход в мотивите /без формиране на
сила на пресъдено
нещо за произхода
на лицето/ с цел преценка легитимира
ли се съответното
лице като наследник и съсобственик на делбения имот,
като са допустими
всички доказателствени средства. Произходът на едно лице в този случай
може да бъде
установявано за нуждите на процеса
с всички доказателствени средства /в този смисъл Решение № 675/22.12.2009
г. по гр. д. №
359/2009 г., ВКС, II г. о., Решение
№ 594/28.06.2010 г. по гр.
д. № 1289/2009 г., ВКС, I г. о./.
В случая от представените по делото документи – копие на Акт за раждане , се установява, че И.В. М. е баща на М.И.М..
Видно е, че
М.И.М. носи за презиме личното име на наследодателя, а за фамилно име – неговото презиме.
Не се установява
между наследодателя и майката на М.И.М. - П. да е имало
сключен граждански брак, но това
е ирелевантно относно произхода на бащата,
доколкото последният може да е припознал
детето. Ирелевантно за произхода е
също така дали между наследодателя
и М.И.М. са
установени някакви лични отношения и контакти приживе.
Поради тази причина, съдът не кредитира с
доверие, изнесеното от св.Е.И., че тя, съпруга и - отв.Д.И.
и др. наследници, не са знаели, че наследодателя И.М. има дете, а именно М.И.М.,
при условие, че последният носи неговите имена. Напротив от всички събрани по
делото доказателства, се установява, че наследниците на И.В. М., са знаели, че
той има син на име М.И.М., но са приемали същият за „незаконороден син“ и
поради това отричат правата му на наследник. В тази връзка е и изложеното от адв.И. в отговора на ИМ, очевидно тези са били и доводите
на Община Гулянци за да откажат издаване на у- ние за наследници на ищеца,
видно от решението на АС – Плевен,
постановено по адм.х.д. № 251/2018г. по описа на
същият съд. Както бе
посочено по – горе, дали детето поддържа връзка с баща си и го посещава е ирелевантно досежно неговият
установен в акта за раждане произход.
Факта, че към датата на раждане на М.И.М.,
неговият баща е бил в брак с друга жена, а неговата майка е сключила такъв един
месец след неговото раждане, не опровергава горния извод, че
последния
е син на И.В. М..
Посочените по – горе
доказателства са косвени, но тълкувани
в съвкупност и при липса на данни
в доказателствения материал
за нещо друго,
обосновават извода, че М.И.М. е син на И.В. М..
С оглед извода за наследственото качество
на ищеца, следва да бъде разгледано и другото въведено в процеса
възражение, за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Фактическият състав на придобивната
давност включва два кумулативни елемента: владение и изтичане на определен
срок.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е
упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението от своя страна има два елемента –
обективен /corpus/ - упражняване на
фактическата власт и субективен /animus/ - намерение за своене на вещта. В чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че
се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Владението следва да е непрекъснато, спокойно, явно и с
намерение да се държи вещта като своя.
Отдаването под
наем/аренда и получаването на гражданските плодове от съсобствения
имот само от някой от сънаследниците са действия на
обикновено управление и сами по себе си не сочат на намерение за своене на имота.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали последните знаят за
настъпилото правоприемство и за придобитите от тях
права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е
имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите наследници,
а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз
основа на факта, че съсобствения имот продължително
време се е ползвал от един сънаследниците, не може да
се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във
владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи
с цялата вещ.
Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен.
Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.
С
оглед гореизложените мотиви настощият съдебен състав
намира възражението на ответниците че същите са
придобили правото на собственост върху процесните имоит на основание 10-годишна придобивна
давност, за неоснователно и недоказано..
Доколкото се установи, по делото, че съделителите са съсобственици по наследство от И.В. М.,***, поч.
на 30.06.1983г. на недвижимите имоти предмет на делбата, поради което по
отношение на тези имоти на основание чл. 69 ал. 1 от ЗН следва да се допусне
делба между тях, при следните делбени квоти: за ищеца
М.М.М., и за ответниците
М.С.М. и К.М.М. по 2/24 ид.ч.,
за ответниците Ц.Б.М., В.Б.М., Д.И.И. и П.Д.И. по 3/24 ид.ч., а за
ответницата Л.И.Р. – 6/24 ид.ч.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.69 от ЗН да се извърши съдебна делба между М.М.М. с ЕГН **********, Ц.Б.М. с ЕГН **********, В.Б.М. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН **********, П.Д.И. с ЕГН **********, Л.И.Р. с ЕГН **********, М.С.М. с ЕГН ********** и К.М.М. с ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
1.ЛОЗЕ с площ от 0,423 дка, трета категория, в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, в местността „***”, съставляващ имот №106016 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №106015 лозе на наел. на В.М.Г., имот №105020 лозе на И.Ф.И., имот №106017 лозе на наел. на Ф.О.М., имот №001342 пасище, мера на Община Гулянци; Ограничения при ползване на имота, основания: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.
2.НИВА с площ от 8,064 дка, 4,797 декара девета категория, 3,268 дка трета категория, в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, местността „Лъката”, съставляваща имот №155019 по плана за земеразделяне: при граници и съседи: имот №155018 нива на И.Н.Ч., имот №155012 нива на остатъчен Общински фонд, имот №155013 нива на наел. на Н.П.А., имот №155020 нива на К.О.Ц., имот №001268 полски път на община Гулянци; Ограничения при ползването на имота, основание: електропровод 20 кУ.На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.
3.НИВА с площ от 43,325 дка, (2,262 дка пета категория, 41,063 дка втора категория), находяща се в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, в местността „***”, съставляваща имот №162017 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №162016 нива на наел. на Р.К.И., имот №162004 нива на А.Н.И., имот №162005 нива наел. на П.Г.Л., имот №162006 нива наел. на П.В.П., имот №162018 нива наел. на М.Г.С., имот №001294 - полски път на община Гулянци;
4.НИВА с площ от 38,002 дка, 28,147 дка трета категория, 9,855 дка втора категория, в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, в местността „***”, съставляваща имот №227017 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000515 полски път на община Гулянци, имот №227015 нива наел. на С.М.П.нов, имот №227019 нива наел. на Ф.И.Н., имот №227018 нива на И. Ф. М., имот №001141 полски път на община Гулянци, имот №000474 полски път на община Гулянци;
5.ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 8,332 дка, трета категория, в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, местността „Старите лозя”, съставляваща имот №268011 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №268010 овощна градина на наел. на И.Г.Д., имот №001197 полски път на Община Гулянци, имот №268012 овощна градина на наел. на М.П.П., имот №001205 полски път на Община Гулянци; Ограничение при ползване на имота, основания: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.
6.ЛОЗЕ с площ от 2,770 дка, трета категория, в землището на гр.Гулянци, община Гулянци, област Плевен, ЕКАТТЕ 18099, в местността „Брега”, съставляващ имот №320012 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №320011 лозе наел. на П.М.К., имот №001240 полски път на община Гулянци, имот №320013 лозе наел. на М.С.П., имот №320004 лозе на М.Ф.Т.. Ограничения при ползване на имота, основания: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.
От допуснатия до делба имоти ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ РАВНИ ДЯЛА, от които : за ищеца М.М.М., и за ответниците М.С.М. и К.М.М. по ДВА ДЯЛА., за ответниците Ц.Б.М., В.Б.М., Д.И.И. и П.Д.И. по ТРИ ДЯЛА., а за ответницата Л.И.Р. – ШЕСТ ДЯЛА.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: