Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №2362 / 2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Д.И.Т. излага в исковата молба, че на 20.09.2017г. в гр. София
пресичала на пешеходна пътека кръстовището, образувано от бул."Андрей
Сахаров" и ул."Кръстьо Раковски", когато е блъсната от л.а. "Шкода
Фабия" с рег.№*****, управляван от В.Б. с посока на движението от
метростанция "Младост 3" към бул."Александър Малинов".
Твърди, че механизмът на ПТП и вината за неговото настъпване са установени от
споразумение по НОХД № 7138/2018г. на Софийски районен съд. В резултат от
произшествието получила контузия на мозъка, кръвоизлив в субараихноидалната
област, контузия и охлузвания в челната област вдясно и многофрагментарна
фрактура на дисталната фаланга на палеца на лявото стъпало. Претърпяла операция
за поставяне на шина, чувствала главоболие и замайване. Трудно се грижела за
двете си малолетни деца. Избягва четенето и гледането в компютърен и
телевизионен екран поради засилващи се болки в главата. На 31.07.2017г.
предявила пред ответника извънсъдебно искане за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди, което е оставено без уважение.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 80 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от 20.09.2017г. до окончателното плащане.
Ответникът З. "Б.И." АД в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил "Шкода
Фабия" с рег.№***** между собственика му и ответното дружество. Излага
доводи за съпричиняване на ПТП от ищцата, която е навлязла внезапно на пътното
платно, на което вече се е намирал лекия автомобил, в момент в който ударът е
бил непредотвратим, като приносът й за настъпване на ПТП е 50%. Възразява
за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 15 000лева/ 20 000лева.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Представено е споразумение по НОХД№7138/2018г. на
Софийски районен съд, 10-ти състав, с което В.В.Б. се признал за виновен в
това, че на 20.09.2017г. около 20,00часа в гр.София, при управление на лек
автомобил "Шкода Фабия" с рег.№*****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 116 и чл.119 от ЗДвП, като реализирал ПТП с
пресичащата на обозначена пешеходна пътека пешеходка Д.Т. и по непредпазливост
й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с
лека мозъчна контузия в двата челни дяла с оток на мозъка около тях челно-теменно
двустранно, малък травматичен субарахноидален кръвоизлив, което реализира
критериите на разстройство на здравето, временно опасно за живота.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н., който е очевидец на инцидента. При
настъпването му се намирал в автомобила си и чакал да мине автомобила, който
блъснал пешеходката, тъй като не бил с предимство. Видял как пресича пешеходката и чакал тя да
мине, за да завие надясно. Не видял автомобила, тъй като имало паркирани
автомобили от лявата му страна. Видял, че пешеходката пресякла едното платно и
започнала да пресича второто и тогава
видял автомобила, който идвал от ляво и
се движел по булеварда, по който свидетелят искал да се включи. Пешеходката
продължавала да си пресича и свидетелят останал с впечатление, че водачът на
другия автомобил я вижда, но той я ударил с дясната си страна. Пешеходката се движела с нормален ход по
пешеходната пътека. ПТП настъпило към
20,00часа в сухо време и наличие на
видимост. Автомобилът не се движел бързо, тъй като след удара с пешеходката
спял веднага. Ударът настъпил в лявата от двете ленти за движение, когато
пешеходката почти била пресякла. Между
двете платна имало заграждение като островче и по средата имало парапети, между
двете платна. След удара пешеходката
паднала зад автомобила. Не видял дали е ударена с огледалото или предната част
на автомобила, но тя се преобърнала и паднала.
За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М., брат на ищцата, който помни катастрофата
със сестра му, за която му съобщила майка му. Отишли заедно с майка му в
Окръжна болница, където била откарана по спешност. Сестра му била в спешно
отделение, в съзнание и много уплашена, имала деформации в областта на главата,
имала много голям оток в дясната част на челото, с охлузни рани по ръцете,
краката и лицето, които не били обработени. Била 7 дни в болница, след което
продължила домашно лечение. Била стресирана и уплашена, имала двустранна
мозъчна контузия и кръвоизлив в мозъка. Давала си ясно сметка, че състоянието й
е сложно и че е възможно предприемане на черепно-мозъчна операция. Страхувала
се за живота си. Била една година в
болнични, питала го дали ще поеме грижата за децата й, ако умре. През първия
месец вкъщи била в тежко емоционално състояние, имала наложен хранителен режим,
не употребявала кафе, безалкохолни напитки, забранили й да гледа телевизия, да
слуша радио, да ползва интернет, да чете книги, не можела да се движи. През първия месец ходела с придружител до
тоалетната и до банята. Не напускала
дома си до шестия месец, тъй като изпитвала затруднения при ходене, имала
световъртеж, гадене , позиви за повръщане, болки в областта на главата и шията,
имала един цялостен дискомфорт. След около година се върнала на работа и сега на моменти има болки в главата и крака при ходене, тъй като палецът й е
частично обездвижен. На моменти изпада в дезориентация при движение по стълби,
метрото и в превозни средства. Била
юрисконсулт в МС и се върнала на работа след около година. Голяма част от
задълженията й ги поели колегите й. Работата й е свързана с работа с компютър ,
четене, писане и явяване по дела в съдебна зала. Майка им отишла да живее при
нея, за да й помага. Преди ПТП не се е оплаквала от главоболие.
Приета е авто-техническа експертиза, по която е
направено следното заключение:
-Механизмът на ПТП
е идентичен с описания в споразумението и исковата молба, което е
настъпило в тъмните часове на
денонощието, при сух асфалт и добра видимост, поради наличие на осветление.
Причина за настъпване на ПТП е това, че
водачът на автомобила не е реагирал своевременно на опасността, а пешеходката
не се е огледала надясно или не е преценила правилно опасността от
приближаващия автомобил. Същият е ударил пешеходката с предната си крайна част,
от което тя е отхвърлена напред и
надясно и е паднала в дясната пътна лента.
Водачът е задействал спирачките и спрял след пешеходната пътека.
- Причината за
ПТП са действията на водача на автомобила, който не е бил достатъчно внимателен
при приближаване на сигнализирана и маркирана пешеходна пътека. Причина за ПТП са и действията на
пешеходката, която не се е огледала или не е преценила опасността правилно.
Приета е комплексна съдебно-медицинска експертиза, по
която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
-Описани са получените травматични увреждания, като е
прието,че същите са в причинно-следствена
връзка с ПТП;
-Установено е, че е проведено 7-дневно болнично
лечение и са извършени необходимите изследвания и консултации, проведено е комплексно инфузионно и медикаментозно
лечение с постепенно отзвучаване на оплакванията, без данни за неврологичен
дефицит по време на престоя. Изписана е в ясно съзнание, Глазгоу кома скала -15 т., без наличие на
възбудна или огнищна неврологична симптоматика. Дадени са препоръки за спазване
на лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим и прием на
обезболяващи при нужда. Лечението е продължено в амбулаторни условия под
наблюдение и контрол на личен лекар и невролог. Описани са оплаквания като
главоболие-предимно тилно и общо, напрежение на шийната мускулатура, гадене ,
умерена напрегнатост, безпокойство.
-Ищцата е получила средно тежка черепно-мозъчна
травма с оценка по Глазгоу кома скала 12 т., изразяващо се в мозъчна контузия
лека степен и минимален травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с
медико биологичен характер временно разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
-В резултат от получената травма претърпяла
интензивни болки и страдания за срок от 3 месеца , значителни до 6 месеца,
умерени до 12 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента. Прогнозата за
бъдещото развитие е несигурна. Поради
травмите е била в състояние на временна нетрудоспособност в продължение на 12
месеца.
-Възстановителният период при черепно-мозъчните
травми, с характер на процесната, преминава през определени периоди и
продължава до 2-3 години при липса на усложнения. Ищцата се намира все
още в този възстановителен период, тъй като от травмата са изминали 1 година и 8 месеца.
-В момента при ищцата е налице постконузионен мозъчен
синдром-лесна уморяемост, на моменти виене на свят и гадене, пристъпни
нарушения в пространствената ориентация.
Относно развитието на контузионните огнища в мозъчното вещество може да
се даде отговор след специално изследване.
В открито съдебно заседание, след представена
допълнително изследване, вещите лица отговарят, че няма основание за промяна на
заключението. Относно заключението за настъпил при ищцата отоневрологичен
синдром, вещите лица уточняват, че същият представлява нарушение на
вестибуларната функция след травма. Изразява се координационни нарушения,
нестабилност, замайване, залитане, трудно движение, особено със затворени очи,
гадене. Това състояние е хронично , с чести обостряния, при които се налага
болнично лечение с венозни вливания. Това състояние е лечимо, но е
упорито.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на л.а."Шкода Фабия" с рег.№*****.
От представено споразумение по НОХД№7138/2018г. на
Софийски районен съд, 10-ти състав, се
установява, че водачът на лекия автомобил В.В.Б. се признал за виновен в това,
че на 20.09.2017г. около 20,00часа в гр.София, при управление на лек автомобил
"Шкода Фабия" с рег.№***** нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл. 116 и чл.119 от ЗДвП, като реализирал ПТП с пресичащата на
обозначена пешеходна пътека пешеходка Д.Т. и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с лека мозъчна
контузия в двата челни дяла с оток на мозъка около тях челно -теменно
двустранно, малък травматичен субарахноидален кръвоизлив, което реализира критериите
на разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда
споразумение има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му.
От същата се установява
наличие на противоправно поведение на водача
на лекия автомобил, който при управление на л.а. "Шкода
Фабия" с рег.№*****, на
посоченото място, дата и час, поради нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал
ПТП, при механизма описан в споразумението и исковата молба, в резултат от
което са настъпили телесни повреди за
ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се
установява, че в резултат от ПТП са
получени травматични увреждания от ищцата, подробно описани в СМЕ. В резултат
от същите ищцата е провела 7 дневно болнично
лечение, изписана е в ясно съзнание,
Глазгоу кома скала -15 т. и са дадени са препоръки за спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим и прием на
обезболяващи при нужда. Лечението е продължено в амбулаторни условия, под
наблюдение и контрол на личен лекар и невролог, при наличие на констатирани от
представените медицински документи оплаквания, като главоболие-предимно тилно и
общо, напрежение на шийната мускулатура, гадене, умерена напрегнатост,
безпокойство. В резултат от ПТП ищцата е получила средно тежка черепно-мозъчна
травма с оценка по Глазгоу кома скала 12 т., изразяващо се в мозъчна контузия
лека степен и минимален травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с
медико биологичен характер временно разстройство на здравето, временно опасно
за живота. В резултат от получената травма претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 3 месеца, значителни до 6 месеца, умерени до 12 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента. Прогнозата за бъдещото развитие е
несигурна. Поради травмите е била в състояние на временна нетрудоспособност в
продължение на 12 месеца. Възстановителният период при черепно-мозъчните травми,
с характер на процесната, преминава през определени периоди и продължава
до 2-3 години при липса на
усложнения. В момента при ищцата е налице постконузионен мозъчен синдром-лесна
уморяемост, на моменти виене на свят и гадене, пристъпни нарушения в
пространствената ориентация. Установено
е наличие на отоневрологичен синдром, който представлява нарушение на
вестибуларната функция след травма. Изразява се координационни нарушения,
нестабилност, замайване, залитане, трудно движение, особено със затворени очи,
гадене. Това състояние е хронично с чести обостряния, при които се налага
болнично лечение с венозни вливания, което е лечимо, но е упорито.
Горепосочените
обстоятелства относно последици от травматичните увреждания, настъпили при
ищцата, се установяват от заключението на вещите лица по КСМЕ, която съдът
изцяло кредитира като обективна и обоснована. Направените в нея изводи изцяло
съответстват на показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, като ги
преценява по реда на чл.172 от ГПК. От същите се установяват претърпените от
ищцата болки и страдания след ПТП, част
от които продължават и към настоящия момент. Наличието им се е отразило
психически на ищцата, която се страхува да излиза поради получаване на внезапен световъртеж и гадене, отразява
се на способността й да се грижи
адекватно за семейството си и да изпълнява служебните си задължения. В продължение на 1 година е била в отпуск по
болест в резултат от инцидента и е възпрепятствана да води нормален начин на
живот. Следва да се вземе предвид, че възможността за пълно възстановяване при ищцата е несигурна, според вещите лица с
оглед установения отоневрологичен синдром.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди
следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от
него, посочени по-горе, продължителността на възстановителния процес и
обстоятелството, че при ищцата не е настъпило пълно възстановяване и същото не
е сигурно, че ще настъпи, какато и наличните психически травми от инцидента.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в
размер на 50 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е
огледала преди да започне пресичане на пешеходната пътека.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г.
по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д.
№ 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №
1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г.
на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
Съдът приема, че по делото не са
ангажирани доказателства , от които да се направи извод за противоправно поведение
на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на ПТП. Установи се, че същата
е пресичала на пешеходна пътека и дори преди да предприеме преминаване да е
видяла автомобила не е можела да предположи, че той няма да спре на пешеходна
пътека и да я пропусне, с оглед задълженията му като водач на лек автомобил,
регламентирани в ЗДвП.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 50 000лева и
да се отхвърли до пълния предявен размер от 80 000лева.
Съдът приема, че върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава от датата на
увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На
следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното ответникът дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение от датата на увреждането -20.09.2017г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 5520,00лева, от които следва да
се присъдят 3500,00лева или 2/3.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 1600,00лева, представляваща 2/3 от държавната
такса и разноски в общ размер на 2400,00лева, от плащане на които е освободена
ищцата.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 1/3 от тях. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 2700,00лева, от които следва да
се присъдят 900,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З."Б.И."
АД с ЕИК******* да заплати на Д.И.Т. с
ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000лева настъпили вследствие телесните увреждания,
причинени от ПТП от 20.09.2017г., ведно със законната лихва от 20.09.2017г. до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените
разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 3500,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер за сумата от 50 000,00лева до 60 000,00лева.
ОСЪЖДА З."Б.И."
АД с ЕИК********* на основание чл.78,
ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 1600,00лева.
ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на З."Б.И." АД с
ЕИК******* направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер
на 900,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :