О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Пазарджишкият районен съд, в закрито
заседание, проведено на 28,06,17г. г., съдията
-докладчик ЕЛИСАВЕТА РАДИНА, след като
се запозна с материалите по нчхд 1073/2017г., установих:
Производството
по делото е образувано по тъжба на Е.Н. против С.В.В.. Тъжбата е адресирана до
РП Пазарджик, но е депозирана в ПРС и правилно въз основа на нея е образувано
наказателно дело от частен характер, защото съдържанието й отговаря на
изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК. Визирани са обстоятелствата на
престъплението и лицето, срещу което се подава. Липсва искане към съда, което
потвърждава намеренията за депозиране в РП, но и искането не е задължителен
реквизит на документа, с който се инициира наказателно производство от частен
характер. Така, че, доколкото този документ е представен в сл. „Регистратура“
на ПРС, той следва да бъде приет като валиден такъв, въз основа на който да се
образува НЧХД.
Вторият
процесуален проблем, който следва да бъде обсъден, касае реда за разглеждане на това обвинение.
Последното, предвид изложените в тъжбата обстоятелства, е за престъпление по
чл. 206 от НК, извършено в следната визирана
фактология: тъжителката и
подсъдимият живеели на съпружески начала без сключен гр. брак от 2010г. до края
на м. май тази година, когато се разделили; при напускането на обитаваното от
двамата жилище тя поискала от него да й предаде ключовете на две МПС, които са
нейна лична собственост, което той
отказал. В началото на м. юни тъжителката отново поискала от подсъдимия да й
предаде задържаните от него ключове на двете превозни средства , като последвал
втори отказ и именно той станал причина тя да търси институционална защита на
правата си. Въпросът е по кой ред следва да бъде осъществена тя и той се поставя
с нормата на чл. 218 б, ал.2 от НК. Тази норма въвежда изключение от принципа,
че за конкретно посочени по вид престъпления от общ характер, наказателното производство се инициира не от
прокурора, а от пострадалия с тъжба. Това изключение обаче е допустимо при
наличие на визираните в процесуалната норма предпоставки. те са:
1. Престъплението
да от посочения в чл. 218в, ал.2 от НК вид -
кражба, обсебване, измама и изнудване
2. Предмет
на това престъпление да е частно
имущество. Преценката е към момента на извършване на деянието, тъй като тогава
се засягат охраняваните обществени отношения, възникнали по повод на този
предмет ( нпр. при обсебването се засяга правото на собственост чрез
неправомерно преустановяване фактическата власт на собственика върху вещта ,
която е негова собственост, в резултат на което собственикът не може да упражни
някое от трите права, които съставят правото на собственост - в случая правото
на владение или на ползване ( за някои
вещи и при определени договори за продажба
- и на разпореждане).
3. Третата
предпоставка касае отношенията между виновния и пострадалия , които следва да
са съпрузи, възходящи или низходящи или да имат родство от втора степен по съребрена
линия ; или да живеят в едно домакинство.
Прегледан през призмата на тези нормативни
изисквания, настоящият казус покрива всяко от тях. Престъплението, предвид
визираният отказ на подсъдимия да върне държани от него ключове за личните МПС
на тъжителката , осъществява състава на възприетата правна квалификация. Без да
е изрично маркирано като факт, става ясно от изложението, че докато са живели
заедно, подсъдимят е имал разрешението на тъжителката да ползва тези превозни
средства и поради това е установил едно правомерно държане върху тях, респ. върху ключовете за тях. То е било
правомерно до момента, в който тъжителката си е поискала ключовете, за да си
вземе и превозните средства, тъй като по този начин е манифестирала решението
си за прекратяване на послужването. Задържането на ключовете, а по този начин и
на МПС-тата, след прекратяване на облигационните отношения, по повод на които
ползването е било предоставено , вече е неправомерно и лишава противозаконно
собственика от възможността да упражнява правото си на собственост върху вещта.
В случая
престъплението по чл. 206 от НК следва да се приеме, че е осъществено още с
първия отказ да бъдат върнати ключовете, тъй като той е бил предхождан от преустановяване на наличното частно-правно
основание , въз основа което е била ползвана правомерно вещта.
Представени
са доказателства, че вещта е частна собственост.
На
трето място - от заявените обстоятелства следва, че двете страни по
преустановеното облигационно отношение са „живели в едно домакинство“, което
съжителство обаче е било преустановено преди деянието . Без значение е , че
това е станало непосредствено преди деянието , след като установената
хронология на двете събития поставя на първо място преустановеното съвместно
съжителство в едно домакинство. Тук изниква въпросът в кой точно момент е
преустановено съжителството в едно домакинство. Според константната съдебна
практика под „живеене в едно домакинство“
по смисъла на коментираната норма следва да се разбира не само
обитаването на едно общо помещение,
полагане на общи грижи за неговото поддържане , заплащане на суми по
разходите за това ( текущи или инциденти ). Затова и трайно се изключва
възможността студенти, които обитават стая в едно студентско общежитие да
покриват понятието “едно домакинство “. Съобразявайки това, че акцентът съвсем
не се поставя върху съвместното обитаване на едно помещение, то в процесния
случай е без значение, че към момента, когато си е поискала ключовете,
тъжителката не е била „прекрачила прага“ на общото им жилище, за да го напусне
окончателно. От значение е, че към момента, когато тя си е поискала ключовете,
тя е била взела да преустанови общността помежду им във всяко отношение и израз на това нейно непоколебимо (и както
става ясно - непроменено ) решение е именно настояването да й се върнат личните
и вещи, тъй като тя отказва от този момент за в бъдеще да ги предоставя за
ползване от подсъдимия. Тоест -
преустановеното съжителство е причината, поводът тъжителката са си вземе всичко
свое. Така, че към момента, когато тя е поискала ключовете, съжителството в
едно домакинство вече е било прекратено.
Затова и отказът да бъдат върнати поисканите вещи, който следва поканата
за това и чрез който е осъществено процесното деяние, е след преустановяване на
съжителството в домакинство. Следователно - към момента на деянието деецът и
пострадалият не са живели вече в едно домакинство и третата предпоставка по чл.
218а, ал.2 от НК не е налице.
Тук
следва уточнението, че всъщност меродавният момент, към който се отчита
„живеенето в едно домакинство“ е този на иницииране на производството по
обвинението,а не към момента на извършване на деянието . И е така, тъй като
промяната в реда за разглеждане на обвинението е функция на определена връзка
между виновния и пострадалия, която предопределя отношения, в които законодателят
правилно е преценил, че не следва да се намесва „държавното обвинение“ за
защита на накърнени права. Така, че
преценката за третата предпоставка по чл. 218в, ал.2 от НК следва да е към
момента на възбуждане на наказателното преследване. В случая дори и към момента
на деянието съществувалата връзка между подсъдимия и тъжителката е била
преустановена.
Као се
има предвид изложеното може да се заключи, че още от съдържанието на тъжбата се
установява, че инициираното с нея наказателно преследване е за престъпление от
общ характер, което не попада в изключението на чл. 218 в, ал.2 от НК и поради
това следва тъжбата да бъде изпратена по компетентност на РП Пазарджик, както
всъщност е била и адресирана.
Предвид
горното
РАЗПОРЕЖДАМ :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството
по нчхд 1073/17. по описа на ПРС
Определението подлежи на
обжалване в 15-дневен срок от съобщението ( до подсъдимия и тъжителя).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: