О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№5 03.01.2020 г. гр.Стара а
СТАРОСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1642 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано
е по частна жалба на З.Г.И. ***а, действаща чрез адв.П.К.
против определение № 2201/10.10.2019 г. по гр.д.№ 1139/2019 г. на Казанлъшки
районен съд.
С
обжалваното определение е било спряно производството по делото на основание
чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване с влязла в сила присъда или
постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства,
удостоверени в протокол с пострадало лице, водено по ДП № 2843М840 от
30.06.2018 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък.
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна и
връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.
Насрещната
страна не е депозирала отговор на частната жалба в законоустановения срок.
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Гр.д.№
1139/2019 г. по описа на КРС е било образувано по искова молба на З.Г.И. *** а,
действаща чрез адв.П.К. срещу ЗД „Лев Инс“ АД – гр.София, с която е бил
предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
за присъждането на сумата от 10 500,00 лв., съставляваща част от цялата
сума от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
при ПТП неимуществени вреди.
В
исковата си молба ищцата е посочила, че на 30.06.2018 г. , около 16:40 ч., по
ПП І-6, км.331+500, при управление на моторно превозно средство – л.а. марка
„Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№ У 5178 АН, управляван от водача Р.К.Р.,
последният виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в собствената си
лента лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ СТ 2701 КК, управляван
от Г.Н.А., в който пътувала З.Г.И..В резултат на реализираното ПТП на З.Г.И.
били причинени телесни увреждания – контузия на гръдния кош и контузия на
главата, а в резултат на уврежданията тя претърпяла неимуществени вреди-болки и
страдания. Към момента на реализиране на ПТП за л.а. марка „Тойота“, модел
„Корола Версо“ с рег.№ У 5178 АН, управляван от водача Р.К.Р. имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Лев Инс“ АД – гр.София.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
284р-13151/02.07.2018 г. на ОД на МВР – Стара Загора, от който се установява,
че при процесното ПТП са пострадали три лица, едното от които е З. В. И., а
едно от другите две пострадали лица е починало.
Било е образувано
ДП № 284 – ЗМ – 840/2018 г. на РУП – Казанлък, което видно от писмо рег.№
284000-27468/25.10.2019 г. на РУ „Полиция“ – гр.Казанлък все още е на
производство и предстои извършването на процесуално-следствени действия.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на
ищцата е основана на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от
престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Според
КРС изложеното в исковата молба твърдение за нарушаване на правилата на
движение, довело до телесното увреждане на ищцата, изцяло покрива състав на
престъпление по чл.343, ал.1 б.“Б“ от НК, извършено от лице при управление на
МПС, със сключен с ответното дружество договор за гражданска отговорност. Тъй
като предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател
било установяването на виновността на водача на застрахованото МПС, чрез което
били нанесени вредите, то и установяването на престъпните обстоятелства обуславяло
пряко решението по гражданското дело, т.к. покривали елементите на пораждащия
отговорността на застрахования фактически състав и съответно обуславяли
отговорността на застрахователя. За гражданския съд липсвала възможността да
установява във висящото производство пред себе си факта на престъпното
обстоятелство, т.к. било налице висящо досъдебно производство по ДП № 284 – ЗМ
– 840/2018 г. на РУП – Казанлък, поради което било налице основанието за
спиране по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на разследването на
транспортното престъпление.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно трайната съдебна практика
съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни
обстоятелства, чието установяване е от значение за разрешаването на
гражданско-правния спор.
Когато установяването на тези
обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането
на гражданското производство се извършва на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В останалите случаи производството по
гражданското дело се спира на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като в този случай е необходимо съдът, разглеждащ
гражданско-правния спор, да констатира съществуването на престъпните
обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че
установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
В случаите, когато с непозволеното
увреждане се осъществява състав на престъпление гражданското дело за
обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство.
Ако подсъдимият бъде признат за виновен
с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, на основание
чл.300 от ГПК актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд
относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца, а ако
наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна
присъда, гражданското дело следва да се възобнови.
Това разрешение е приложимо и в
случаите, когато искът за обезщетение е предявен срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, доколкото уважаването му е
функционално обусловено от наличието на такава.
В конкретния случай първоинстанционният
съд правилно е приел, че е налице основание за спиране на производството по
делото по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.
Уважаването на предявения от ищцата
срещу ЗД „Лев Инс“ АД пряк иск е функционално обусловено от установяването на
извършеното спрямо нея от водача на застрахованото МПС непозволено увреждане
при реализирането на ПТП, което от своя страна осъществява състава на
престъпление против транспорта.
Налице са събрани по делото
доказателства, установяващи наличието на реализирано ПТП, т.е. разкрити са престъпни
обстоятелства, от чието установяване зависи изхода на гражданското дело.
По повод реализираното ПТП е образувано
наказателно производство по ДП № 284 – ЗМ – 840/2018 г. на РУП – Казанлък,
което все още е висящо, поради което е налице пречка гражданският съд да
установява престъпните обстоятелства.
Ето защо в случая гражданското дело
следва да бъде спряно на основание чл. 229,
ал.1 т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение се преценява за правилно
и следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2201/10.10.2019 г. по гр.д.№ 1139/2019
г. на Казанлъшки районен съд, с което производството по делото е било спряно на
основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване с влязла в сила присъда или
постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства,
удостоверени в протокол с пострадало лице, водено по ДП № 2843М840 от
30.06.2018 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.