Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3968 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Габровски” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № 557/25.01.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1031/2017г. по описа на ВРС
за следните суми: сумата от 4053.67лева, представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2014г. до м.04.2015г. на обект – магазин, находящ се в гр.София,
община Витоша, ж.к. „Красно село“ бл.207А, вх.А, ет.1 с аб. № Т342740, сумата
от 52,66 лева – за дялово разпределение в същия период, ведно със законната лихва
за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –
16.11.2011г. до окончателното плащане върху главницата, сумата от 679,24 лева, представляваща
лихва за забава върху главниците в общ размер от 4053.67лева за периода
30.01.2015г. до 08.11.2016г. и сумата от 7,13 лева върху представляваща лихва
за забава върху главниците в общ размер от 52,66 лева за периода 30.01.2015г.
до 08.11.2016г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищеца е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ за обект магазин, находящ се в
гр.София, община Витоша, ж.к. „Красно село“ бл.207А, вх.А, ет.1 с аб. № Т342740
за периода м.12.2014г. до м.04.2015г. Сочи се, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия.
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР.
Ответникът изпълнил изискуемите от закона задължения като е сключил договор ори
Общи условия с ищеца. За сградата-етажна
собственост е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. Сумите за процесния имот са начислявани
от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни
сметки. Съгласно ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ
доставката, след получаване на данъчна фактура. Всеки месец ответното дружество
е имало възможност да предяви възражение относно стойността на начислената
сума, но не е направило такова, нито е заплатило в срока ползваната топлинна
енергия. На ответника била връчена покана за доброволно изпълнение.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се оспорва,
че ответното дружество е собственик на процесния обект, както и че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Твърди се, че
договорът е сключен на 15.06.2010г. за срок от 5 години, като срокът е изтекъл
на 15.06.2015г., а за процесния период не е бил подновен. Твърди се, че
радиаторите на първия етаж са демонтирани, а
на втори я етаж изобщо липсват. Твърди се, че процесните фактури са
оспорени от ответното дружество с писмо. Оспорват се сумите за предоставяне на
топлинна енергия и дяловото разпределение. Ответникът счита, че няма техническа
възможност начисленото количество топлоенергия да е постъпило в обекта. Твърди
се, че договорът между „Т.с.” ЕООД и етажната собственост е изтекъл на 20.09.2005г.,
с оглед на което се оспорва компетентността му да извършва дялово
разпределение. По иска за лихва за забава се сочи, че същата се дължи от падежа
на всяка фактура.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответното дружество е собственик на обект – магазин, находящ се в гр.София,
община Витоша, ж.к. „Красно село“ бл.207А, вх.А, ет.1 с аб. № Т342740.
Представе от ищеца е договор от 01.11.2007г., сключен между „Топлофикация
София” АД и в качеството му на възложител и „Т.с.” ЕООД в качеството му на
изпълнител, с който на последното дружество е възложено да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите етажна
собственост по адреси, описани в
Приложение 1 към Договора.
Съгласно договор от 20.09.2002г., сключен между „Т.с.” ЕООД в качеството му на изпълнител и Етажна собственост с
адрес гр.София, ж.к.
„Красно село“ бл.207А (вх.А и Б) в качеството й на
възложител „Т.с.”
ЕООД следва да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за
срок от три години при уговорка за автоматично удължаване на срока с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му.
Представен е протокол от 10.07.2002г. от ОС на горепосочената етажна
собственост, в който е обективирано решение на ЕС за сключване на договор за
извършване на услугата „Топлинно счетоводство” с „Т.с.” ЕООД.
Видно от Договор № 7209/342740/1396 от 15.06.2010г.
при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен
между страните по делото, ответникът е абонат на ищцовото дружество за процесния
имот. Договорът е сключен за срок от пет години, като купувачът е декларирал,
че е запознат с Общите условия. Последните също са представени от ищеца по
делото.
Представени са копия от 2 броя фактури, издадени от ищцовото дружество с
получател ответното дружество, а именно
фактура № **********/30.04.2015г. за доставена топлинна
енергия в процесния обект за периода от 01.04.2015г до 30.04.2015г. на стойност
897.52 лева и фактура № **********/28.02.2015г. за
доставена топлинна енергия в процесния обект за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. на
стойност 869.84 лева.
От ответника са представени 2 броя писма до ищцовото дружество, с които
оспорва претендираните от топлопреносното дружество суми за доставена топлинна
енергия по фактури, издадени на 31.01.2015г. и и 31.03.2015г.
От заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се установява, че технологичните
разходи на топлоенергия в абонатната станция са изчислявани по реда на чл.58,
ал.2 на Наредба № 16-334/06.04.2007г. на МИЕ. Количеството
топлоенергия, отдадено от сградната инсталация е изчислено правилно. Няма
монтирано средство средство за контролно измерване на отклонението от
абонатната станция към магазина на ответника. При посещение на служител –
топлинен счетоводител е констатиран демонтаж на 8 отоплителни радиатора, като
не е било възможно отчитане на новото показание на топлинните разпределители,
намиращи се по демонтираните радиатори. Не е документиран с констативен
протокол моментът на демонтаж на радиаторите. Ситуацията е като при неосигурен
достъп за отчет на показанията на топлинните разпределители и е процедирано в
съответствие с т.7,3,2 на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради – етажна собственост”. Няма връзка между топлоенергията за битова
гореща вода, топлоенергията отдадена от отоплителните радиатори и отопляемия
обем на имот в сградта – етажна собственост. Топлоенергията за отопление,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемите
обеми на имотите. В случая отопляемият обем на процесния имот е определен на
1201 куб.м., а на процесната сграда – 8228 куб.м. Общият топломер в абонатната
станция е преминавал периодично и в срок последващи проверки, На 09.03.2015г.е
направената последната подмяна на общия топломер. За сметка на „Т.С.” ЕАД са
отчислявани технологични разходи ма топлинна енергия в абонатната станция. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило количествата
топлоенергия за начислени правилно и се получава сумата за главница.
Количеството било изчислено пропорционално на магазина и отделните жилища в
етажната собственост. За магазина можело да се сложи контролен топломер, но
това ставало по молба на абоната и за негова сметка. Действително е налице
демонтаж на радиаторите, но без документ кога е извършен, което попадало в
ситуацията все едно не е осигурен достъп.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че точният размер на дължимите суми за
процесния период са: главница – 4053.67 лева, от която сума за топлинна енергия
4019.11 лева и за БГВ – 34,56 лева, както и общо за дялово разпределение по фактура № **********/31.05.2015г. – 52.66 лева Общият размер на
законната лихва върху всяка главница, считано от падежа на всяка от фактурите
ди 08.11.2016г. в рамките на общо заявения период от 30.01.2015г. до
08.11.2016г. е 650.13 лева, а за дялово разпределение върху главницата от 52.66
лева лихвата за забава е в размер на 7,28 лева. Към датата на завеждане на
исковата молба сумите не са заплатени. В констативната част към заключението са
посочени всички фактури, по които са начислени суми за процесния период, а
именно фактура № ********* за м.декември 2014г. на стойност 261.29 лева, фактура № ********** за м.януари 2015г. на стойност 892.28 лева, фактура № ********** за м.февруари 2015г. на стойност 869.84 лева,
фактура № ********** за м.март 2015г. на стойност 1132.74 лева и фактура № ********** за м.април 2015г. на стойност 897.52 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр.
с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
предоставил топлинна енергия на адреса в посочените количества за посочения
период, както и размера на дължимите плащания по тях, обстоятелството, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в
претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
Безспорно по делото е, че ответникът в процесния
период е бил собственик на процесния имот, както и че е сключил договор с ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия от 15.06.2010г. Договорът е бил за
срок от пет години, който изтича на 15.06.2015г. Процесният период се включва в
срока на договора, предвид което неоснователно е възражението на ответника, че
срокът на договора не бил подновен за процесния период.
Възражението, че „Т.С.” ЕООД нямало компетентност да
извършва дялово разпределение, пради изтичане на срока на договора с етажната
собственост, също е неоснователно. Видно от договора същият е сключен на 20.09.2002г.
за срок от три години, но при изрична клауза за автоматичното му продължаване
за още една година
в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено
един месец преди изтичането на срока му. Доказателства за прекратяване на
договора с изрично предизвестие не са ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/
и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г./.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установи, че количествата топлоенергия се изчислени правилно съгласно правилата
на Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. От приложенията към
експертизата става ясно, че са налице данни за демонтиране на 8 броя радиатори
от обекта, но при липса на протокол за демонтажа неясно остава кога точно са
демонтирани. Вещото лице изрично е подчертало, че в този случай изчисленията са
като при неосигурен достъп и е спазена съответната методика, като количествата
са определени правилно.
От данните по ССчЕ и СТЕ се установява на следващо
място, че размерът на фактурираното в счетоводството на ищеца задължение на
абоната за исковия период съответства на изчисленото по приложимата методика на
Наредба №16-334/06.04.2007г. и съвпада с претендирания размер на главния иск.
По гореизложените съображения съдът намира,ч е
предявеният иск за главницата за топлинна енергия е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск основателен се
явява и акцесорния иск за обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите
до датата на подаване на исковата молба. Задължението на абоната за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия
възниква ежемесечно. В чл. 30, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза съдът намира за установен размера на дължимата
лихва за забава по издадените за горния период фактури, който възлиза на 650.13
лева по отношение на лихвата за доставена топлинна енергия и 7.28 лева върху
главницата за дялово разпределение. Следва да се отбележи, че вещото лице е
изчислило размера на законната лихва не върху общия период, а върху размера на
всяка главница по отделните фактури за периода от падежа на всяка фактура до
08.11.2016г. В този смисъл искът по отношение на лихвата върху главницата за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 650.13 лева и да бъде отхвърлен за разликата
до предявения размер от 679,24 лева и да бъде уважен изцяло за лихвата върху
главницата за дялово разпределение в размер на 7,13 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени
по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски размер на 118,40 лева за платена държавна такса, 400 лева за депозит
за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП
във вр. с чл.25, ал.1 и 26 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 614,64
лева. Ответникът следва да заплати и направените в заповедното
производство разноски в размер на 194,66 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Габровски” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 4053.67лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.12.2014г. до м.04.2015г. на
обект – магазин, находящ се в гр.София, община Витоша, ж.к. „Красно село“ бл.207А,
вх.А, ет.1 с аб. № Т342740, сумата от 52,66
лева – за дялово разпределение в същия период, ведно със законната лихва за
забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –
16.11.2011г. до окончателното плащане върху главницата, сумата от 650.13 лева, представляваща лихва за
забава върху главниците в общ размер от 4053.67лева за периода 30.01.2015г. до
08.11.2016г. и сумата от 7,13 лева
върху представляваща лихва за забава върху главниците в общ размер от 52,66
лева за периода 30.01.2015г. до 08.11.2016г., за които суми е издадена Заповед №
557/25.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1031/2017г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
върху главниците от 4053.67лева за периода 30.01.2015г. до 08.11.2016г. в
частта за разликата над сумата от 650.13 лева до предявения размер от 679,24
лева.
ОСЪЖДА „Габровски”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 614,64 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 194,66 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: