Р Е Ш Е Н И Е
№ 260153
гр.
Несебър, 01.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд,
I – ви граждански
състав
на първи юни две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 945 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по по исковата молба на „Ю.“ ЕООД, *** чрез
адв. В.Г.,*** против С.И.М., ЕГН **********,***. В исковата молба се сочи, че
на 01.09.2015г. между М. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ....,
гр. София е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
15647751003 за мобилен номер № ....... с избран тарифен план Traffic Unlimited M+ с
месечна абонаментна такса 15.80лева. Заедно с посочения договор бил сключен и
лизингов договор за устройство USB HSPA MODEM HUAWEI E3531S-2 и NOTEBOOK LENOVO G50-30
QUAD CORE с месечна лизингова вноска в размер на 25.90лева. Било
уговорено лизинговите вноски да се заплащат заедно с фактурирането на
ползваните електронни съобщителни услуги. Срокът на сключения договор бил 24
месеца до 01.09.2017г. Ищецът сочи, че М. е била запозната с Общите условия на
„БТК“ ЕАД , приела е да изпълнява договорните съглашения. За периода на
потребление от 08.01.2017г. до 07.06.2017г. били издадени общо пет броя фактури
за месечен абонамент и лизингови вноски за посочените устройства. Общо М. била
ползвала услуги на дружеството в размер на 159.80лева за посочените месеци,
като неплащането на сумата дало право на дружеството да прекрати договора на
основание ОУ. С исковата си молба ищецът не претендира неустойка или
обезщетение, а само суми за потребените от М. услуги. След възникване на
задължението „БТК“ ЕАД, гр. София прехвърлило вземането си на „С.Г.Груп“ ООД,
ЕИК ......, гр. София с договор за цесия от 16.10.2018г. Ищецът по настоящото
производство е придобил вземането с договор за цесия от 01.10.2019г., сключен
между него и „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ......, гр. София. За събиране на вземането
било образувано ч.гр.д. № 548/ 2020г. на НРС и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260002/ 16.07.2020г. Ответницата била
възразила срещу издадената заповед и бил предявен настоящия иск. Ищецът иска да
се признае за установено, че в негова полза по отношение на С.М.,*** има вземане
в размер на 159.80лева , представляващо парична сума за потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори с кл. № 15647751003/ 01.09.2015г. ,
сключени между М. и „БТК“ ЕАД, гр. София, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260002/ 16.07.2020г. по ч.гр.д. № 548/
2020г. на НРС. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производства.
Представени са писмени доказателства. С уточнителна молба от 18.11.2020г.
ищецът прави отказ от претенцията си за сумата от 44.89лева мораторна лихва за
периода 27.06.2017г. до 01.04.2020г.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата С.И.М.
депозира писмен отговор. С него М. признава основанието на иска, но оспорва
размера на претенцията. Ответницата е съгласна да заплати на ищеца сумата от
159.80лева главница и 44.89лихва за забава, но оспорва претенцията за разноски
заявена от ищеца. М. счита, че към момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК ищецът не е имал качеството на кредитор и за него не е съществувал
правен интерес от предявяване на иска. Според М. качеството на кредитор било
възникнало след уведомяването за извършената цесия, което било станало с
исковата молба по делото. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична молба предявеният
иск се поддържа, претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
Ответницата
С.И.М. не се явява. В хода на съдебното дирене е депозирана молба , в която се
сочи , че на 08.04.2020г. е внесена сумата от 159.80лева за дължимата главница.
От
събраните писмени доказателства се установи следното. На 01.09.2015г. между С.М.
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ...., гр. София е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 15647751003 за
мобилен номер № ....... с избран тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна абонаментна
такса 15.80лева. Заедно с посочения договор бил сключен и лизингов договор за
устройство USB HSPA MODEM HUAWEI E3531S-2 и NOTEBOOK LENOVO G50-30 QUAD CORE с месечна лизингова вноска в размер на 25.90лева.
Било уговорено лизинговите вноски да се заплащат заедно с фактурирането на
ползваните електронни съобщителни услуги. Срокът на сключения договор бил 24
месеца до 01.09.2017г. За периода 08.01.2017г. до 07.06.2017г. М. използвала
услугите на телекомуникационния оператор, за което били издадени общо пет броя
фактури за месечен абонамент и лизингови вноски за посочените устройства. Общо М.
била ползвала услуги на дружеството в размер на 159.80лева за посочените
месеци, но не ги заплатила. След възникване на задължението „БТК“ ЕАД, гр.
София прехвърлило вземането си на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ......, гр. София с
договор за цесия от 16.10.2018г. Ищецът по настоящото производство е придобил
вземането с договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между него и „С.Г.Груп“
ООД, ЕИК ......, гр. София. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. №
548/ 2020г. на НРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260002/ 16.07.2020г. След постъпило възражение срещу издадената заповед било
образувано и настоящото производство. В хода на съдебното дирене М. е заплатила
на ищеца сумата от 159.80лева за дължимата главница. По отношение на горните
обстоятелства няма спор между страните. Следва да се отбележи, че М. прави
възражение за това, че цесията не е била съобщена на длъжника и ищецът не е
имал качеството на кредитор към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Подобно възражение не може да бъде споделено. Според настоящия състав
договорът за цесия между „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ......, гр. София и „Ю.“ ЕООД, ***
е породил действие , вземането е преминало в полза на ищеца и неуведомяването
на М. за това не засяга възникването на правоотношението между стария и новия
кредитор. В разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не поставя като
условие за валидност на цесията нейното съобщаване на длъжника, а само това, че
тя ще има действие спрямо него от уведомяването. Доколкото няма възражение от
страна на М., че е изпълнила задължението си на стария кредитор, то подобно
твърдение не може да се сподели.
При така изложените факти, могат да се
направят следните изводи. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска от страна на ответника.
Плащането на исковата сума може да се тълкува като признание от негова страна,
но както се установи от събраните по делото доказателства, ответникът не е
изпълнил изцяло задължението си по претенцията на ищеца. Не е заплатена
дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането – 08.04.2021г., а
именно сумата от 11.90лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК. Следва
да се приеме за установено, въз основа на събраните писмени доказателства, че
сумата е дължима, но не е заплатена на заявителя в заповедното производство и
ищец в настоящото такова „Ю.“ ЕООД, ***. За вземането е издадена Заповед № 260002/
16.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на Районен съд гр.
Несебър. От направените в хода на заповедното и исковото производство плащания
и от представените писмени доказателства може да се установи, че С.М. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ...., гр. София са се намирали в
облигационни правоотношения относно договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № 15647751003 за мобилен номер № ......., по
което е останала задължена за исковата сума. Вземането е било последователно
прехвърлено с договори за цесия на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ......, гр. София и „Ю.“
ЕООД, ***, като последното дружество е предявило претенцията си за осъждане на
длъжника чрез заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. С действията си ответника е показал, че
претенцията на насрещната страна е основателна, но не е изпълнил изцяло
задължението си към него по издадената заповед. Следва на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК да се вземе предвид факта на извършеното плащане на сумата от 159.80лева
след предявяване на иска, за която част претенцията да се отхвърли поради
направеното плащане , като се осъди ответника да заплати сумата от 11.90лева,
представляваща законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на НРС в съда – 15.07.2020г.
до окончателното изплащане на вземането по главницата на 08.04.2021г. От страна
на ищеца е направен отказ от иска за сумата от 44.89лева мораторна лихва, като
в тази си част производството следва да се прекрати на основание чл. 233 от ГПК, а Заповед № 260002/ 16.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на
Районен съд гр. Несебър да се обезсили в тази й част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата
страна се следват деловодните разноски, възлизащи общо на 410.00лева –
25.00лева за заплатената държавна такса и 180.00лева адвокатско възнаграждение
за гр.д. № 945/ 2020г. на НРС и направените съдебно- деловодни разноски по
воденото ч.гр.д № 548/2020г. на Районен съд гр. Несебър, а именно сумата от 25.00лева
държавна такса и сумата от 180.00лева за адвокатско възнаграждение. С
поведението си ответникът е станал причина за водене на двете производства и
направените за тях разходи от страна на ищеца. На първо място, както се
установи, М. е имала непогасено задължение към кредитора, а след образуване на
заповедното производство е възразила срещу издадената заповед. За ищецът не е
бил налице друг ред за събиране на вземането си.
Воден
от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
Р ЕШ И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 от ГПК производството по гр.д. № 945/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър, водено от ищеца „Ю.“ ЕООД, *** против ответника С.И.М., ЕГН **********,***, за установяване на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , че М. дължи на дружеството сумата от 44.89лева/ четиридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода 27.06.2017г. до 01.04.2020г., за което вземане е издадена Заповед № 260002/ 16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър, поради отказ от иска.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 260002/ 16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър относно сумата от 44.89лева/ четиридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода 27.06.2017г. до 01.04.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, ***, сумата от 11.90лева /единадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата в размер на 159.80лева от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър – 15.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането по главницата на 08.04.2021г., за което вземане е издадена Заповед № 260002/ 16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 548/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 159.80лева главница, поради извършеното плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Ю.“ ЕООД, ***, сумата от общо 410.00лева / четиристотин и десет лева/ представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 180.00лева /сто и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 548/2020г. на Районен съд гр. Несебър, както и сумата 25.00лева /двадесет и пет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00лева /сто и осемдесет лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: