№ 794
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20253100500504 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът В. М. М., редовно призован, не се явява, представлява се
адв.Ц. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно
призовани, представляват се от адв.Н. Б., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7889/28.01.2025г., подадена от В.
М. М. ЕГН ********** срещу решение № 4552/16.12.2024г., постановено по
гр.д. № 16344/2024г. на ВРС, 7 състав, с което е признато за установено, че В.
М. М. ЕГН ********** дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата в размер на 1 145.99лв.,
представляваща такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за
1
абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр. Д.ч., 152,
съставляваща сбор от следните задължения: по Фактура № ********** от
дата 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до
08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 14.06.2023г., с падеж
23.06.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 268.22лв. за
периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура №
********** от дата 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до
30.06.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 4.64лв. за
периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата
14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до
08.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в съда - 15.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, за
които е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7
св., на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът счита още, че
решението е постановено без да бъдат преценени всички факти и събрани по
делото доказателства. Излага, че не са ангажирани доказателства за наличие
на основание на вземането и неговия размер, в случая, че ищцовото дружество
е резервирало и предоставило процесната мощност от 312 kW. Въззивникът
оспорва да е резервирал мощности с посочените величини към
електроразпределителното дружество. Оспорва, че е в облигационна връзка с
„Енерго-Про Продажби“ АД, по силата на което е потребител на доставяна от
същото дружество ел. енергия в качеството му на доставчик от последна
инстанция. Счита, че по делото умишлено не е представен поискания от него
документ – искане от 05.11.2020г. за намаляване на предоставена мощност от
312 kW на 10 kW за един период и 30 kW за останалия период. Твърди още, че
в процесния имот не се доставя електроенергия нито за процесния период,
нито преди него. Излага, че електроразпределителното дружество е
прекъснало електрозахранването в обекта без предупреждение и е
демонтирало процесния електромер без негово знание. В този смисъл счита,
че не може да бъде претендирано заплащане за услуга, която реално не е
извършена. На следващо място оспорва начисляването на такса достъп
средно/ниско напрежение, предвид че е собственик на
електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Твърди, че такава такса
2
считано от м. септември 2024г. в обекта му не се начислява. Молиобжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което, с
което искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да му бъдат присъдени
направените разноски. Прави доказателствено искане за приемане на
приложение А към фактура № 03550112367/12.09.202024г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, с който жалбата се
оспорва като неоснователна, а решението се счита за правилно,
законосъобразно и обосновано. Сочи се, че действително е подадено искане за
намаляване на предоставената мощност на 10 kW, а зам. юли и август – 30 kW,
като с писмо е заявителят е уведомен, че следва да уточни стойността на
предоставената мощност, но ново искане не е постъпило. Излагат се
твърдения за конкретно разменена между страните кореспонденция. Сочи се,
че ответникът е придобил имота след като вече е бил присъединен. Излага се
съображения защо ответникът дължи да заплаща мрежови услуги. Твърди
още, че между страните с влязло в сила решение № 3262/31.10.2022г. по гр.д.
№ 16485/2021г. на ВРС са разрешени всички наведени правни и фактически
твърдения относно съществуването на спорното право .Моли решението да
бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам депозирания отговор.
Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражение към същия.
АДВ. Б.: Депозирал съм писмен отговор в който подробно излагам
съображения си относно неоснователността на въззивната жалба. Запознат
съм с определението, с което е изготвен проект за доклад по делото. Нямам
възражение. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските, договор за правна защита и съдействие,
фактура, нареждане за кредитен превод.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
3
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да отмените първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения за това сме
изложили във въззивната си жалба, като искам да обърна внимание, че
настоящия случай твърдяната услуга достъп до мрежата, реално не се
осъществява от въззиваемото дружество, тъй като самото то самостоятелно е
прекъснало електрозахранването към въпросния обект. Демонтирало си е
средството за търговско измерване 2021г. Въпреки тези незаконосъобразни
действия, същото продължава да начислява такса до септември миналата
година, за което аз представих доказателства. Същото е приело и е начислило
30 kW достъп до мрежата и след това е преустановило начислението на тези
такси. Към настоящия момент то не ги начислява. Обръщам особено внимание
на събраните писмени доказателства. Предишният титуляр е депозирал до
дружеството искане, с което да намали мощността на 30 kW. След това
електроразпределителното дружеството е изпратило писмо до предишния
титуляр, а не до новия, за да го уведоми, че същия следва да извърши някакви
действия, които видно от Наредба 6 за начините и условията за
присъединяване към електрическата мрежа, Наредба 1 за цените, никъде не е
посочено, че трябва да фиксираме една точна мощност, 30 kW за целия
период. Съобразно правилата за измерване на количеството на електрическа
енергия, както и Наредба 1 за цените, стопанските абонати могат да заявят
при продажба на ел. енергия различни доставки всеки месец. В настоящия
случай няма такова изрично упоменато, че абоната трябва да посочи една
мощност, той може да посочва различни мощности. Аз съм изложил подробни
съображения във въззивната жалба. Основния факт в настоящия случай е, че
няма достъп до мрежата, прекъснат е достъпа еднолично без предизвестие,
демонтирано средството и твърденията, че всеки един момент моя доверител
може да започне да ползва ел. енергия е несъстоятелно, тъй като няма как
първо да се измерва, второ не може сам да си включи шалтера в подстанцията
и да му тръгне тока. Моля да уважите въззивната жалба и отмените
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Моля
да присъдите сторените разноски за двете инстанции. В подобен случай имаме
постановено влязло в сила решение № 324/25.03.2025г. по в.гр.д.№
2235/2024г. на ВОС, Търговско отделение, V-ти състав.
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Всички възражения на въззивника, те не са нови,
те са наведени и в предходно приключили съдебни производства и в
настоящото производство пред първа инстанция. Но тези възражения са
4
намерили своето разрешение във влязлото в сила решение по в.гр.д.№
136/2023г. по описа на ВОС. Няма значение обстоятелството, че електромерът
е демонтиран. Ирелевантно е обстоятелството, че не въззивника не потребява
електрическа енергия и желанието му да се снабдява с ел. енергия
посредством изградената от него лично фотоволтаична електроцентрала в
имота му. От значение за дължимостта на такса достъп съобразно посочената
наредба е единствено обстоятелството, че въззивника има открита партида и
точка за достъп. Тази партида до момент в който не е закрита или не се закрие,
което трябва да стане не служебно, а по искане на потребителя ще бъде
начислявана такса достъп, защото такова е условието в законовия нормативен
акт. В този смисъл, след като въззивникът е депозирал молба за намаляване на
предоставената мощност, която е била 312 kW в предходните години на 30 kW,
едва към него момент начисляваната такса е намалена. По тези факти се е
произнесъл първоинстанционния съд. Същите са обсъдени в цялост,
задълбочено, не са налице сочените във въззивната жалба пороци. Моля за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и като последица да ни
бъдат присъдени извършените разноски.
АДВ. Д.: По отношение на таксата достъп, която
електроразпределителното дружество начислява и посочената в нея
предоставяна мощност от 312 kW. В материалите по делото, както и
установените експертизи, доказателства, никъде не се съдържа документ,
който предишния титуляр или настоящи по-рано е заявил, че ползва 312 kW,
никъде. Това каква е била мощността може само да предполага, а съдът не
може да постанови своя акт на база предположения. Искам да обясня, че от
изготвените експертизи пред първоинстанционния съд, имаме машина за
трансформация 100 kW. Реално би следвало това да е действителната
мощност, но пак сме в хипотезата на предположения. Реално 312 kW
електроразпределителното дружество няма как да предостави, тъй като имаме
една машина която е 100 kW.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5