№ 335
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 627, ал. 2 вр. с чл. 623, ал. 6 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от длъжника - „Златарна целье“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. А. срещу разпореждане № 7126 от 16.10.2023г., по ч.т.д. № 20231100901891 по
описа на СГС, т.о., VІ-13 състав, с което е уважена молбата на „Р2 трейд“ ООД/в
ликвидация/, регистриран в Република Полша, за издаване на изпълнителен лист въз основа
на европейска заповед за плащане от 26.05.2022г., издадена по дело № ХІІ GNc 6178/19 на
районен съд в гр. Познан, Република Полша и е осъден да заплати сторените разноски на
молителя.
Въззивникът/длъжникът - „Златарна целье“ ЕООД счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в производството по издаване на изпълнителен
лист въз основа на европейска заповед за плащане, Р2 трейд“ ООД/в ликвидация/ е
представил в оригинал, придружен с превод на български, формуляр Е и Д. Според
въззивника, към молбата не бил приложен стандартизирания екземпляр Д, приложение V,
който се използвал за издаване на европейска заповед за плащане по Регламент №
1896/2006г. Ето защо, липсвала редовна от външна страна европейска заповед за плащане.
На следващо място твърди, че посоченият в разпореждането № 941/2023г. на европейската
заповед за плащане, не кореспондирала на заявеното от сезиращото дружество и на
приложените документи към нея. Според въззивника, европейската заповед за плащане не
била надлежно връчена на длъжника, тъй като на посочения адрес нямало служител или
1
представител на дружеството. Освен това, дори и европейска заповед за плащане да е била
надлежно връчена, длъжникът е подал в срок възражение срещу тази заповед. Счита за
крайно неясно посочването в изп. лист, че основание за издаването му е чл. 51, ал. 1 ЗМТА,
имало ли е арбитражно решение и какво е отношението му към европейската заповед за
плащане. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да обезсили
издадения изпълнителен лист. Претендира сторените разноски за въззивното производство,
съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/молителят – “Р 2 трейд“ ООД/в ликвидация/ е подал в срок отговор на
въззивната жалба, чрез адв. Т.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на правните доводи във
въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски
за въззивното производство, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
разпореждането установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 627, ал. 1 ГПК, „Р2 трейд“ ООД/в ликвидация/, регистриран в
Република Полша е подал молба за издаване на изпълнителен лист въз основан на
европейска заповед за плащане/ЕЗП/ срещу „Златарна целье“ ООД. Към молбата е приложен
заверен препис от формуляр Е с превод на български, по чл. 12, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за
европейска заповед за плащане. ЕЗП е издадена на 26.05.2020г., по дело № ХІІ GNc 6178/19
на районен съд в град Познан, Република Полша. С процесната ЕЗП е разпоредено на
длъжника - „Златарна целье“ ЕООД да заплати на кредитора - „Р2 трейд“ ООД/в
ликвидация/, следните суми: 6 047,31 евро – главница, законна лихва по годишна ставка
върху сумата от 2 082,51 евро, считано от 07.02.2017г. до датата на заплащане, законна
лихва по годишна ставка върху сумата от 1 481,60 евро, считано от 07.02.2017г. до датата на
заплащане, законна лихва по годишна ставка върху сумата от 2 483,20 евро, считано от
07.02.2017г. до датата на заплащане и разноски в размер на 3 730 полски злоти. Към молбата
е приложена декларация за изпълнимост от 17.03.2021 г. по формуляр Ж от Регламент №
1896/2006г., която удостоверява, че на 24.08.2020 г. ЕЗП е връчена на длъжника и подлежи
на привеждане в изпълнение в съответствие с чл. 18 от регламента. Декларацията за
изпълняемост е заверена с апостил от 29.05.2023г. по Хагската конвенция от 05.10.1961г.
Всеки един от горепосочените документи е представен в официално заверен препис на
полски език, ведно с превод български език.
Въз основа на обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист от 17.10.2023г., по
който е образувано изп. дело № 20238410403373 по описа на ЧСИ Н. М., с район на
действие СГС. Видно от разписка към покана за доброволно изпълнение, се установя, че
същата е връчена на 08.12.2023г. на длъжника по изпълнението - „Златарна целье“ ЕООД.
2
Въззивната жалба е подадена на 11.12.2023г. и е в срока по чл. 627, ал. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че към молбата са представени в оригинали европейска
заповед за плащане и формуляр Ж. Разпоредил е издаване на изпълнителен лист съобразно
ЕЗП и е осъдил длъжника да заплати разноски за производството по привеждане в
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 1 от Регламент № 1896/2006г., процедурите за
привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по привеждане в
изпълнение. ЕЗП се привежда в изпълнение при същите условия, както и изпълнимо
решение, издадено в държавата-членка по привеждане в изпълнение. Издадената от съд на
друга държава членка ЕЗП е съдебно изпълнително основание в Република България и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист, на основание чл. 627, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, т. 2 от
Регламента. Съгласно горецитираните разпоредби, молбата за издаване на изпълнителен
лист се подава пред компетентния окръжен съд по седалището на длъжника или по
местоизпълнението. В случая, молбата на кредитора е подадена пред СГС, който е
компетентен съд с оглед седалището на длъжника. В това производство съдът проверява,
спазени ли са правилата за местна подсъдност, да е представеното копие от европейската
заповед за плащане, която е обявена за изпълнима от съда по произход, както и да може да
се установи нейната автентичност.
Неоснователно е възражението на въззивника, че към молбата не бил приложен
стандартизирания екземпляр Д, приложение V, който се използвал за издаване на европейска
заповед за плащане по Регламент № 1896/2006г., което означавало, че липсвала редовна от
външна страна европейска заповед за плащане.
По настоящото дело са представени заверени копия от ЕЗП и от декларацията за
изпълнимост– така, както те са издадени от съда по произход - съда в гр. Позна, Република
Полша. Същите са представени на полски език и в превод на български език, който превод
удовлетворява изискването на чл. 21, ал. 2, буква „б“ от Регламент № 1896/2006, доколкото
хипотезата на чл. 627 ГПК не поставя специални изисквания.
Неправилно в превода на формуляра е посочена буквата Д, вместо изписаната на латиница
буква Е. Стандартните формуляри към Регламента са обозначени с букви, които не могат и
не трябва да се превеждат. Основателно е твърдението на въззиваемия, че поради
несъответствието на буквите в българската азбука с използваните от Полша латински букви,
се обуславя и разликата в поредността на означаване на формулярите – в българската азбука
буквата Д е шеста поред, а в латинската азбука буквата Е е шеста поред.
Изискването за превод по чл. 21, ал. 2, буква „б“ от Регламента има за цел – да разбера съдът
по изпълнението съдържанието на изпълняваната ЕЗП. Тази цел е постигната от строго
формалното съдържание на ЕЗП, доколкото самият формуляр към регламента е преведен на
всички езици на ЕС, вкл. и на български. Още повече, че при сравнение на заверения препис
и приложения превод на български на процесната ЕЗП, се установява идентичност на
тяхното съдържание, което се изразява в записани цифри на суми и отбелязване на
3
предварително лимитирани опции за избор във формуляра.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че посоченият в разпореждането № 941/2023г.
на европейската заповед за плащане, не кореспондирало на заявеното от сезиращото
дружество и на приложените документи към нея.
Номерът посочен от СГС в разпореждането за издаване на изпълнителен лист, предсавлява
изписване на номера положен върху апостила на заверения препис от копието на ЕЗП, който
е положен непосредствено върху същата тази заповед. Това безспорно установява
идентичност на основанието, на което се издава ЕЗП. Правилната индивидуализация на
основанието за издаване на изпълнителен лист, е европейска заповед за плащане от
26.05.2022г., издадена по дело № ХІІ GNc 6178/19 на районен съд в гр. Познан, Република
Полша.
Ирелевантни за това производство са възраженията на въззивника, че европейската заповед
за плащане не била надлежно връчена на длъжника, както и че е подал в срок възражение
срещу тази заповед. Тези въпроси са в компетентността на съда по произход по реда на чл.
20 от Регламента, които могат да са предмет на производство пред съда в Република Полша.
Съдът по привеждане в изпълнение в производството по реда на чл. 627, ал. 1 ГПК, има
правомощие да откаже привеждане в изпълнение на ЕЗП, единствено в хипотезите на чл. 22
от Регламента, за наличието на които няма наведени твърдения от длъжника.
Ирелевантни за това производство са възраженията на въззивника, че в изпълнителния лист
било посочено, че основание за неговото издаване е чл. 51, ал. 1 ЗМТА, имало ли е
арбитражно решение и какво е отношението му към европейската заповед за плащане. Това
представлява очевидна техническа грешка в заглавната част на издадения изпълнителен
лист, която не нарушава правото на защита на длъжника. Предмет на въззивното
производство е обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Предмет на
делото са изложените в обжалваното разпореждане, мотиви и изводи на
първоинстанционният съд, послужили като основание за издаване на изпълнителния лист.
Предвид изхода на правния спор, въззиваемата страна има право на разноски, за което са
представени доказателства, че адв. възнаграждение в размер на 880,12 лева/левовата
равностойност на 450 евро/ е договорено и реално заплатено по банков път.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно като
краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
Решението е постановено по търговско дело и не подлежи на обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7126 от 16.10.2023г., по ч.т.д. № 20231100901891 по
описа на СГС, т.о., VІ-13 състав.
4
ОСЪЖДА „Златарна целье“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Р2 трейд“ ООД/в
ликвидация/, регистриран в Република Полша сумата от 880,12 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5