Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 18.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 273 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по две въззивни жалби.
Първата
е депозирана от С.Д.Х., ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез
пълномощник и е срещу решение №4444/07.11.2018г. по гр.д. №6019/2018г. по описа
на ВРС, 41-ви с-в в частта, с която е определен режим на лични отношения между
детето А.Н.А. и бащата Н.А.Б., както и в частта, с която е отхвърлен предявения
от Х. иск за заплащане на издръжка в полза на детето А. за разликата над 180 лв.
до 250 лв., дължима считано от подаване на исковата молба, както и е отхвърлен
предявения иск за заплащане на издръжка за месеците февруари и март 2018г. от
по 250 лв. месечно. В жалбата се сочи, че не е съобразено от ВРС, че липсват
ангажирани доказателства за условията, при които ще бъдат осъществявани срещите
между бащата и детето, евентуално ще преспива детето при така определения
режим. Твърди се и че ВРС неправилно е интерпретирал доказателствата, като е
приел, че няма данни бащата да работи в Кипър. Освен това излага, че от
присъдената издръжка се приспада комисионната такса, която след заплащането й
от майката намалява размера на действително получената сума. Твърди, че
издръжката за минало време не е заплатена в приетия от съда размер, тъй като от
изпратените 200 евро само една част е била за издръжка. Моли се за отмяна на
решението и определяне на режим на лични отношения, какъвто е претендиран в
исковата молба, както и осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер на
250 лв. месечно, считано от 01.02.2018г. и занапред.
С
депозирания отговор въззиваемият Н.А.Б., ЕГН **********,***, оспорва жалбата.
Сочи, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната част и следва да
бъде потвърдено.
Втората
жалба е депозирана от въззиваемия Н.Б., който не е доволен от решението в
частта, с която е осъден да заплаща издръжка за разликата над 150 лв. до 180
лв., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения по т.2 и 3
от диспозитива. Сочи, че няма спор, че работи, но сезонна работа, която е с
непостоянен характер, а детето няма някакви специални нужди. Излага, че има
достатъчно условия детето да остава с преспиване при него още от навършване на
14-месечна възраст, както и да бъде разширен режима чрез вземането на детето
след навършване на 7-годишна възраст от петък, а рождените дни да бъдат
празнувани съвместно до навършване на 12 години на детето.
Депозиран
е отговор от ищцата С.Х., с който жалбата на Б. се оспорва.
Контролиращата страна ДСП гр. Варна не е изразила
становище по жалбата, изготвила е
социален доклад по конкретно поставени от съда въпроси.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата Х. излага в исковата молба, че
страните живели на съпружески начала в гр.Варна, като от връзката им на ***г.
е родено детето А.Н.А.., ЕГН **********. От самото начало на съвместното
съжителство между страните имало неразбирателство и проблеми, които се
задълбочили с времето и довели до изостряне на отношенията между страните и
тяхната раздяла. Фактическата раздяла между тях е настъпила на 07.02.2018г.,
като ищцата се е преместила да живее заедно с детето А. и детето си от
предходна връзка в жилището на родителите си в гр. варна. Твърди, че след
раздялата до момента на предявяване на исковата молба ответника е заплатил
издръжка в полза на детето за месец март в размер на 75 евро, както и сума в
размер на 60 евро за памперси и консумативи на детето. Сочи, че останалата част
до 200 евро, които е изпратил от Кипър, където бащата полага труд, е изпратена
за заплащане на консумативи. След раздялата грижите за отглеждането и
възпитанието на детето се поели от неговата майка С.Д.Х., която била
подпомагана от своите родители. Предявила е искове за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето А. на нея,
определяне на местоживеенето на детето при нея, определяне режим на лични
отношения между детето и бащата само в присъствие на майката и в дома й, за
осъждане на бащата да заплаща издръжка по 250 лв. месечно, както и такава за минало
време- месец февруари 2018г. в размер на 250 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н.А.Б.. Не се
оспорва, че страните са родители на детето А.Н.А., роден на ***г., както и че
не могат да постигнат съгласие по въпросите посочени в чл.127, ал.1 СК и имат
интерес от уреждане на отношенията между тях. В отговора се излагат твърдения
относно начина, по който са се развили отношенията между страните и причините
за настъпилата раздяла. Ответника твърди, че след раздялата е заплатил за
издръжка на детето суми в общ размер на 275 евро, както и че към момента няма
доходи и имущество, живее под наем в общинско жилище и не може да заплаща
месечна издръжка в размер по-висок от 130 лева. Сочи, че детето няма високи
нужди, тъй като може да бъде записано на детска кухня, а здравните услуги за
дете са безплатни. Оспорва се и предложения с исковата молба режим на лични
контакти между детето и бащата, като твърде ограничен и несъответстващ на интересите
на детето. Сочи, че е веднъж детето инцидентно и само когато майката е решавала
това. Сочи, че близките му не могат да видят детето. Не оспорва исковете
родителските права да бъдат предоставени на майката, но моли за разширен режим
на лични отношения и минимален размер на издръжката.
Контролиращата страна ДСП –Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт
за раждане № 2269/11.12.2017 г от Община Варна, е, че родители на детето А.Н.А.,
родено на ***г., са С.Д.Х. и Н.А.Б..
Детето, считано от 26.04.2018г. е регистрирано с настоящ адрес ***,
който е и постоянния адрес на майката. /видно от копието от личната й карта/.
Посоченият от бащата Б. адрес ***. Имотът е общинска собственост и
ответникът е сключил договор за наемането му през март 2018г. за срок от три
години.
Пред настоящата инстанция е извършена справка с представена от ответника
регистрационна карта в Бюро по труда Варна, при която е установено, че Б. е
регистриран като безработен на 09.04.2019г.
Приложени са касови бонове, установяващи заплащана електроенергия за
адреса в Аспарухово, ползван от страните преди фактическата раздяла, както и за
жилището на ул. „Шар“.
Представени са и копия от преводните документи, от които се установява,
че на 04.04.2018г. ответникът Б. е изпратил на ищцата сумата от 200 евро /214
евро със заплатените такси/, а на 03.05.2018г. – 75 евро.
Видно е и от представените пред настоящата инстанция справки по сметката
на ищцата, че за месеците октомври и ноември бащата е изплатил суми в размер на
около 130 лв. месечно.
В изготвения пред първата инстанция социалния доклад се посочва, че
родителите на детето живели съвместно за кратко (2-3 месеца) след раждането на
детето и от м. февруари 2018г. са във фактическа раздяла. Бащата е заминал за
Кипър да работи, а ищцата заедно с детето се преместила да живее в жилището на
нейните родители, находящо се в гр.Варна, ул. „Шар“ №18, ет.2, ап.3. Детето е в
кърмаческа възраст и се отглежда от своята майка, с помощта на нейните
родители. Момчето било в добро здравословно състояние и не се нуждаело от
специални грижи, извън тези, необходими за дете на неговата възраст.
Прилаганият от майката дневен режим бил съобразен с възрастта на детето и
произтичащите от това потребности от сън, храна и поддържане на добра лична
хигиена. За А. били осигурени добри условия за отглеждане. През последните
месеци детето и ищцата живеели в апартамент, собственост на нейните родители,
където към датата на извършване на проучването живеели още другото дете на
ищцата Д. К. Д., както и нейните родители Д. П. Х. и Д. Г. Х.. Ищцата била в
платен отпуск за отглеждане на детето А., като получавала и финансова помощ от
своите родители, с които живеела в едно домакинство. Полаганите от ищцата грижи
за детето били адекватни на потребностите му и гарантирали нормалното му
развитие. Майката осигурявала напълно всички физиологични потребности на детето
от дом, рационално хранене, подходящо облекло, топлина и добра лична хигиена.
Изразеното в доклада становище на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна е за
осъществяване на контакти между бащата и детето в присъствието на майката до
навършване на 3-годишна възраст на детето, а след това плавно да се премине към
самостоятелни контакти.
Социалният доклад, възложен за изясняване на конкретно поставени от съда
въпроси, касаещи условията в жилището на бащата, установява следното: Жилището,
представляващо предоставен за ползване общински имот, е едностайно- спалня и
Г-образна кухня ведно със сервизни помещения. Понастоящем е неизползваемо, тъй
като се прави основен ремонт. Ответникът е заявил, че докато трае ремонтът,
живее при своя баща- в гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“ №18. Общинското жилище няма
възможност да бъде предоставена отделна стая на детето, а само да бъде обособен
кът. Сочи се в доклада, че детето е силно привързано към майката и трудно
приема новости, като е необходим преходен период.
За изясняване на фактическата обстановка по делото на страните са
допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите В. Б. Л. и Н.
Й. Т.
В показанията си св. Л. твърди, че познава ищцата от 6-7 годишна и я
познава доста добре като характер, личност, поведение. С ответника се познавала
бегло, откакто започнала връзката между страните. Страните живеели заедно
известно време благодарение на родителите на ищцата, които им предоставили ново
жилище. През м. февруари 2018г. страните се разделили, като свидетелката
помагала на ищцата за изнасянето на багажа. Ответникът напуснал жилището и
ищцата не искала да остава сама с дете на месец и половина, поради което
заживяла заедно с родителите си. Свидетелката твърди, че ищцата показвала
детето на ответника по камерата, защото той заминал в Кипър, а ответникът
няколко пъти изпращал издръжка за детето. Според свидетелката отношението на
ответника към детето А. било неутрално – не е забелязала някакво специално
отношение. Страните били в обтегнати отношения. Посочва пример, в който на Нова
година в присъствието на свидетелката ответника се държал грубо и агресивно с
ищцата, както и миришел на алкохол. След това отношенията между страните се
влошили и се стигнало до фактическата раздяла между тях. Ответникът търсел
контакт с ищцата, а на свидетелката не е известно да е търсел контакт и с
детето А.. Отношенията между по-голямото дете на ищцата и ответника били добри,
но ответникът не спазвал лична хигиена и и не бил добър пример. Свидетелката
заявява, че не е виждала ответника пиян освен в посочения пример на Нова
година, но той не показвал отговорно държание на баща.
Свидетелят Т. твърди, че познава ответника от близо 15 години, а ищцата
от около 2-3 години. На свидетеля не е известно дали страните са живеели
заедно, но знае че имат дете, което е на около година. Свидетелят не бил виждал
детето, тъй като ищцата не го давала на ответника. Родителите на ответника са
виждали детето един-два пъти. Ответника правил опити да види детето, но имал
проблем с ищцата и повече пъти го виждал на снимки. Общинското жилище
предоставено на ответника било гарсониера в ж.к. „Възраждане“, но не е
посещавано от свидетеля. Според свидетеля жилището, в което живее бащата на
ответника било обзаведено с необходимите мебели и имало условия да бъде вземано
и гледано дете там за едно денонощие. Ответникът се прибрал от Кипър последно
около месец и половина преди заседанието и виждал детето си по време на престоя
си в България. Майката на ответника живеела в Кипър от може би 20 години и
помагала за средства за детето – за закупуване на количка, кошара.
В производството са изслушани и родители на осн. чл.59 ал.6 СК.
Ищцата Х. заявява, че режима на лични контакти следва да се осъществява
в нейно присъствие и по местоживеенето на детето, защото ответника не можел да
се грижи за детето и нямал условия за гледане на детето в тях. Претендираният
размер на издръжката бил нормален, а предлаганата сума от 130 лева месечно
крайно недостатъчна.
Ответникът Б. твърди, че след като започне работа ще започне да дава
по-големи суми за издръжка на детето, но понастоящем не може да заплаща повече.
Желае режима на лични контакти да включва и преспиване при него, като така
детето можело да се вижда и със своите баба и дядо по бащина линия. Бащата на
ответника казал, че ако му дават детето с преспиване ще купи кошара. Всичко
купено в дома на ищцата за детето било закупено със средства на бащата и
майката на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Искът
намира правното си основание в нормата на чл.127 ал.2 СК.
Решението
е влязло в сила в частта, с която упражняването на родителските права по
отношение на детето А. е предоставено на майката, при която е и определено
местоживеенето на детето. Спорен между страните е режимът на лични отношения
между бащата и детето и размерът на издръжката.
Досежно режима на лични отношения:
Безспорно
е, че при физическото и емоционалното си съзряване всяко дете има нужда и от
двамата си родители. При определяне режима на лични отношения между детето и
несъжителстващия с него родител, комуто не са предоставени за упражняване
родителските права, следва да се изходи от възрастта, пола на детето,
емоционалното му състояние, емоционалната връзка с родителя, отношенията му с
обкръжаващата среда на този родител, материално-битовите условия, в които живее
последния, родителския му капацитет, морални ценности. В конкретния случай само
малка част от изброените критерии могат да бъдат взети предвид. Детето е на
твърде ниска възраст- същото почти е нямало контакти с бащата, тъй като в
съзнателната си възраст го е виждало няколко пъти, в останалите случаи по
фейсбук или други мрежи. Връзки с разширения роднински кръг на бащата също е
нямало. Затова и не може да бъде направена преценка каква е емоционалната
обвързаност на детето бащата, с обкръжаващата го среда. В този смисъл и
възраженията на ищцата, че обкръжаващата среда е „нездрава“, поради
съжителството на бащата на ответника с неподходяща жена, съдът намира за
недоказани.
Не може да
бъде направена и преценка на родителския капацитет на бащата, доколкото същият
е нямал възможност въобще да полага грижи и да осъществи връзка с детето си.
Възраженията на ищцата в горния смисъл също са неоснователни. Следва да се
съобрази обаче, че детето е във възраст, в която тепърва започва да опознава
околния свят, да запомня и познава близките хора, започва да търси и
осъществява контакт и с други лица. Нормално е същото да е силно привързано към
майка си и трудно да осъществява контакт с чужди хора, тъй като именно майката
е тази, която е постоянно с детето и го отглежда. Но именно поради тази причина
в тази най-ранна детска възраст, когато се формират усещанията и отношението на
детето към обкръжаващата среда, същото следва да има непрекъснат контакт със
своя биологичен баща. Същото следва да се научи да общува с него, да го
разпознава като значима фигура в живота на детето. Това се налага особено, като
се има предвид и пола на детето. Давността и силата на тази връзка би имала
особено значение за по-нататъшното израстване и формиране на детето като
индивид от мъжки пол в периода на пубертета. Затова и настоящият състав приема,
че е от изключителен интерес за детето същото да осъществява по възможност
най-разширен контакт със своя баща. Първоначално, до навършване на тригодишна
възраст, този контакт следва да бъде осъществен в дома на майката. Това се
налага, тъй като от една страна е необходим адаптивен период, в който детето да
свикне с присъствието на баща си. Необходима е и подпомагащата фигура на
майката, която да насърчи детето в контактите му с бащата и да помогне за
изграждане на доверие към него. Затова и контактите между бащата и детето
следва да се осъществяват в дома на майката и в нейно присъствие достатъчно
често, а именно- всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. до 14. в събота
и от 10ч. до 14ч. в неделя. На 25 декември, както и на първия ден след Великден
от 10ч. до 12.ч. в дома на майката и в нейно присъствие. На 07.12.- рождения
ден на детето от 10ч. до 13ч. в дома на майката и в нейно присъствие. Осъществяването
на контактите в дома на детето се налагат и поради обстоятелството, че към
настоящия момент бащата не разполага с условия, подходящи за отглеждане на
детето. Но доколкото се установява, че това положение е само временно такова-
до момента на приключване на основния ремонт в жилището, съставът счита, че
пречките ще бъдат отстранени до навършване на тригодишна възраст на детето.
След
навършване на три години съставът намира, че няма пречка контактите да бъдат
осъществявани и в дома на бащата. Детето ще е пораснало и адаптирано към
фигурата на бащата. Няма да се налага вече присъствието на майката за
адаптиране в чужда среда. Затова и всяка първа и трета събота от месеца от 10ч.
до 17ч. и в всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч. до 17ч. бащата ще може
да взема детето от дома на майката и отново да го връща там. Бащата ще може да
взема детето всяка четна година от 10ч. на 25.12 до 17ч. на 25 декември, както
и всяка нечетна година на първия ден след Великден от 10ч. до 17ч. Бащата ще
може да взема детето и всяка година на 07.12.- рождения ден на детето от 10ч.
до 12ч., ако същото не е на детска градина, а ако е – от 17ч. до 19ч.
Бащата ще
може да взема детето и на рождения ден на бащата- 09.06. от 10ч. до 13ч., ако е
делничен ден, а ако е почивен- първата събота след рождения ден в същия времеви
диапазон.
След
навършване на пет години от детето бащата ще може да взема и вижда детето всяка
първа и трета събота и неделя от 10ч. в събота до 16ч. в неделя с преспиване.
Всяка четна година за Коледа от 10ч. на 25.12. до 16ч. на 26.12. и всяка
нечетна година за Великден от 10ч. в събота до 16ч. в неделя-Великден. Бащата
ще може да взема детето от 10ч. до 13ч. на рождения ден на детето на 07.12.,
ако е неучебен ден и от 17ч. до 19ч., ако е учебен ден. Организираните партита
за рождените дни на детето следва да бъдат празнувани съвместно с двамата
родители до навършване на 12 годишна възраст на детето. Бащата ще може да взима
и вижда детето и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск.
След
навършване на седем години бащата ще може да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 18ч. в петък до 16ч. в неделя с преспиване. Бащата ще може
да взема детето и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. В останалата си част се запазва определения след петгодишна
възраст режим на лични контакти.
Решението
на ВРС следва да бъде изменено по посочения начин.
Досежно претенцията с правно основание чл. 143 СК:
Детето е на година и половина и има присъщите му за възрастта
потребности- храна- пюрета, адаптирани храни, плодове и зеленчуци за
сокчета, други хранителни продукти за
осъществяване плавния преход към обща храна. Има необходимост и постоянно
закупуване на памперси, медикаменти при нужда, дрехи и обувки почти ежемесечно
предвид периода на бърз растеж. Необходими да и играчки и други пособия с оглед
началното му обучение на основни умения. Затова исъставът приема, че общата
необходима издръжка за детето е в размер на 300 лв, от които 180 лв. следва да
бъдат поети от бащата, а останалата част от майката, която полага ежедневните
преки и непосредствени грижи за детето. Възраженията на бащата, че издръжката е
непосилна за него, са неоснователни. Същият няма констатирани заболявания, в
трудоспособна възраст е, разполага с жилище, за което заплаща незначителен наем
и няма задължения към трето лице от същия ред. Освен това, бащата не оспорва,
че има възможност да реализира доходи от сезонна работа. Затова и съдът приема,
че състоянието на безработица, констатирано към момента на даване ход на
устните състезания, е с временен характер. По изложените съображения бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано
от подаване на исковата молба, платима от пето число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на основание за прекратяване или изменение на издръжката.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
По иска с
правно основание чл.149 СК:
Установи се по безспорен начин, че за периода до завеждане на исковата
молба бащата е превел сумата от 200 евро, които представляват левовата
равностойност на 400 лв. При така определената издръжка от 180 лв. месечно,
настоящият състав намира, че бащата е изпълнил задължението си да заплати
издръжката на детето за посочения период от февруари 2018г. до март 2018г.
включително. Искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в тази част.
Предвид изхода на спора и доколкото изменение на режима на лични
отношения е допуснат, като жалбите и на двете страни са частично уважени,
съставът приема, че разноските не следва да бъдат присъждани, а да останат за
сметка на страните, така, както са направени от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4444/07.11.2018г. по гр.д. №6019/2018г.
по описа на ВРС, 41-ви с-в, само в
частта, с която е определен режим на лични отношения между детето А.Н.А. и
бащата Н.А.Б., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата Н.А.Б., ЕГН **********,***, с детето А.Н.А., ЕГН **********,
както следва:
До
навършване на тригодишна възраст на детето:
-
всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. до 14. в събота и от 10ч.
до 14ч. в неделя.
-
на 25 декември, както и на първия ден след Великден от 10ч. до 12.ч. в
дома на майката и в нейно присъствие.
-
на 07.12.- рождения ден на детето- от 10ч. до 13ч. в дома на майката и в
нейно присъствие.
До навършване на петгодишна възраст на детето:
-
всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 17ч. и в всяка първа и
трета неделя от месеца от 10ч. до 17ч. бащата ще може да взема детето от дома
на майката и отново да го връща там.
-
бащата ще може да взема детето всяка четна година от 10ч. до 17ч. на 25
декември, както и всяка нечетна година на първия ден след Великден от 10ч. до
17ч.
-
бащата ще може да взема детето и всяка година на 07.12.- рождения ден на
детето- от 10ч. до 12ч., ако същото не е на детска градина, а ако е – от 17ч.
до 19ч.
-
бащата ще може да взема детето и на рождения ден на бащата- 09.06. от
10ч. до 13ч., ако е делничен ден, а ако е почивен- първата събота след рождения
ден в същия времеви диапазон.
До
навършване на седемгодишна възраст на детето:
-
бащата ще може да взема и вижда детето всяка първа и трета събота и
неделя от 10ч. в събота до 16ч. в неделя с преспиване.
-
всяка четна година за Коледа от 10ч. на 25.12. до 16ч. на 26.12. и всяка
нечетна година за Великден от 10ч. в събота до 16ч. в неделя-Великден.
-
бащата ще може да взема детето от 10ч. до 13ч. на рождения ден на детето
на 07.12., ако е неучебен ден и от 17ч. до 19ч., ако е учебен ден.
-
Организираните партита за рождените дни на детето следва да бъдат
празнувани съвместно с двамата родители до навършване на 12 годишна възраст на
детето.
-
бащата ще може да взема детето и на рождения ден на бащата- 09.06. от
10ч. до 13ч., ако е делничен ден, а ако е почивен- първата събота след рождения
ден в същия времеви диапазон.
-
бащата ще може да взима и вижда детето и десет дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
След навършване на седемгодишна възраст на детето:
-
бащата ще може да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от
18ч. в петък до 16ч. в неделя с преспиване.
-
всяка четна година за Коледа от 10ч. на 25.12. до 16ч. на 26.12. с
преспиване и всяка нечетна година за Великден от 10ч. в събота до 16ч. в
неделя-Великден с преспиване.
-
бащата ще може да взема детето от 10ч. до 13ч. на рождения ден на детето
на 07.12., ако е неучебен ден и от 17ч. до 19ч., ако е учебен ден.
-
Организираните партита за рождените дни на детето следва да бъдат празнувани
съвместно с двамата родители до навършване на 12 годишна възраст на детето.
-
бащата ще може да взема детето и на рождения ден на бащата- 09.06. от
10ч. до 13ч., ако е делничен ден, а ако е почивен- първата събота след рождения
ден в същия времеви диапазон.
-
бащата ще може да взема детето и двадесет дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№4444/07.11.2018г. по гр.д. №6019/2018г. по описа на ВРС, 41-ви с-в, в
останалата обжалвана част, в която Н.А.Б., ЕГН **********,***, е осъден да
заплаща в полза на детето А.Н.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Д.Х., ЕГН **********, издръжка в размер на 180 лв. месечно,
както и в частта, с която искът е отхвърлен за заплащане на разликата над 180
лв. до 250 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.Х. иск
за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща дължима в полза на детето А.
издръжка за периода февруари и март 2018г.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.