№ 676
гр. Перник, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720101413 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап.
71, представлявано от Лъвчо Данаилов срещу С. Р. Ц., ЕГН ********** от гр. Перник, кв.
******,вх.*,ет.*,ап.*
Ищецът твърди, че между него ответника на 23.10.2021 г. е сключен договор за
потребителски кредит № ******/23.10.2021 г. Сочи, че в изпълнение на договора, в
качеството си на кредитор, той е предоставил в заем на ответника сумата от 357.60 лв., за
което е издал РКО. Поддържа, че съгласно договора, ответникът се е задължил да му върне
заетата сума, в едно с договорна лихва с месечен лихвен процент 39.82 %, всички плащания
по договора в общ размер на 368.00 лв., на общо 8 равни месечни вноски, всяка в размер на
46.00 лв., с първо плащане на 01.11.2021 г. и срок за издължаване на всички задължения по
договора, изтичащ на 20.12.2021 г.
Ищецът сочи, че в изпълнение на договора, ответникът е заплатил сумата от 60 лв.
Останали са дължими 305.08 лв. – главница и 2.92 лв. – договорна лихва за периода от
29.11.2021 г. до 02.12.2021 г.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца, по посочена в исковата
молба банкова сметка сумата от 305.08 лв., представляваща невърната главница по договор
за потребителски кредит № ******/23.10.2021 г. а ведно с договорна лихва в размер на 2.92
1
лв., считано за периода от 29.11.2021 г. до 20.12.2020 г. , както и сумата от 120.33 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 21.12.2021 г. до 10.03.2021 г.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски, включително и тези,
направени в обезпечителното производство.
Исковата молба, с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК, не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не е изпратил представител. С молба,
докладвана в открито съдебно заседание е заявил, че поддържа предявените искова и моли
съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът не оспорва предявения иск. Твърди, че действително е
получил от ищеца в заем парична сума, която се е задължил да върне. Излага, че е заплатил
само една или две от дължимите вноски. Сочи, че с ищеца са постигнали уговорка, неговият
зет да работи в дружеството и със заплатата си да погасява взетия заем. Считал е, че по този
начин отношенията между тях са уредени и той не дължи нищо на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от
ответника, се установява, че последният е подал искане за кредит № ******/23.10.2021 г., с
което е заявил желание да получи от ищцовото дружество в заем сумата от 360 лв., които да
върне в срок от 4 седмици на седмични вноски, с първа такава, платима на 23.11.2021 г.
Със стандартен европейски формуляр му е предоставена информация за заявения
потребителски кредит.
Със сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/23.10.2021 г.
ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 357.60 лв., а ответника –
да му върне заетата сума в срок до 20.12.2021 г. на 8 равни седмични вноски, всяка в размер
на 46.00 лв., включващи главница и фиксирана лихва в общ размер на 10.40 лв., с първа
вноска 01.11.2021 г. Годишният процент на разходите по кредита е уговорен на 43.6%.
Към договора за потребителски кредит е приложен погасителен план, в който е посочен
падежа и размера на всяка погасителна вноска, каква част от нея е за погасяване на
главницата и каква за договорната лихва.
За получаване на заетата сума от заемополучателя, е съставена разписка, подписана от
последния. От нея се установява, че ответникът на 23.12021 г. е получил от ответника в заем
сумата от 357.60 лв.
От представеното извлечение за извършени и предстоящи плащания, съставено на
13.02.2025 г. се установява, че за погасяване на задължението си, ответникът е направил една
вноска от 60.00 лв. на 22.11.2021 г. С нея е погасена част от договорната лихва и от
главницата, като са останали дължими сумата от 305.08 лв. – главница и сумата от 2.92 лв. –
договорна лихва.
2
При доказателствена тежест на ответника, той не е установил да е погасил чрез плащане
или по друг начин дължимата от него сума. За изложените от него твърдения, че
задълженията му, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит са
погасявани от негов родственик са останали недоказани. Поисканото от него събиране на
гласни доказателства за установяване на тези факти е оставено без уважение от съда като
процесуално недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от
ЗПК и чл. 86 от ЗЗД са подадени от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Ищецът „НД Мениджмънт“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята
професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и
на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.
По аргумент от чл. 22 от ЗПК, за да бъде валидно сключен договорът за потребителски
кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и на
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК. В настоящия случай тези изисквания са спазени и
съответно договорът за потребителски кредит е действителен и поражда предвиденото в
него действие между страните.
Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД заемополучателят дължи в уговорения между
страните срок връщане на дадената в заем сума, а в случай, че страните са се съгласили за
това – и договорна лихва.
Безспорно установено е, че ответникът не върнал в уговорения срок, изтекъл на
20.12.2021 г., част от получената от него в заем сума – 305.08 лв., както и договорната лихва
в размер на 2.92 лв., дължима за периода от 29.11.2021 г. до 20.12.2021 г.
Затова предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Основателен е и искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху главницата
в размер на 120.33 лв., считано от датата на забавата – 21.12.2021 г. до 10.03.2021 г., поради
което следва да се уважи.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски, включително и тези, сторени в производството по
обезпечаване на бъдещия иск.
Видно от представените доказателства ищецът е направил разноски за заплащане на
3
държавни такси в размер на 50.00 лв. по настоящото дело и 40.00 лв. – в обезпечителното
производство и по 400 лв./общо 800 лв./ - за заплащане на адвокатско възнаграждение в
двете производства.
Не следва да му се присъждат разноските, за които са представени доказателства, че са
направени в изпълнителното производство, образувано за налагане на допуснатото
обезпечение на бъдещия иск, тъй като те се разпределят по правилата на чл. 79 от ГПК в
хода на това производство.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл.
9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД С. Р. Ц., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. ******,вх.*,ет.*,ап.*ДА
ЗАПЛАТИ на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от
Лъвчо Данаилов сумата от 305.08 лв./триста и пет лева и осем стотинки/, представляваща
невърната главница по договор за потребителски кредит № ******/23.10.2021 г., сумата от
2.92 лв./два лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 29.11.2021 г.
до 20.12.2020 г., сумата от 120.33 лв./сто и двадесет лева и тридесет и три стотинки/ -
законна лихва за забава за периода от 21.12.2021 г. до 10.03.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. Ц., ЕГН ********** от гр. Перник, кв.
******,вх.*,ет.*,ап.*ДА ЗАПЛАТИ на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
представлявано от Лъвчо Данаилов сумата от общо 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните – на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК чрез
ССЕВ и на ответника – по реда на чл. 38, ал. 1 от ГПК – на посочения адрес.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4