РЕШЕНИЕ
№ 2038
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110110629 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. АТ. В., ЕГН **********, с
адрес: * срещу „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност
следните суми: 1./ сумата в размер от 698.87 лева, представляваща стойността на ел. енергия
за периода от 17.10.2015 г. до 14.01.2016 г., обективирана във фактура №
**********/19.01.2016 г. с падеж 08.02.2016 г., с адрес на потребление *, с кл. №
********** и аб. № *; 2./ сумата в размер от 12.53 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, обективирана във фактура № **********/09.06.2015 г. с падеж 09.07.2015 г.
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са страни по договор за покупко-
продажба на ел. енергия за процесния обект на потребление. През 2019 г. ищцата в
качеството й на длъжник е получила заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължения спрямо ответника в качеството му на кредитор. В срока по чл. 414 от ГПК
ищцата е оспорила заявените вземания, като е инвокирала възражение за изтекла в нейна
полза кратка тригодишна погасителна давност. Сочи, че в резултат на оспорването
заповедта с влязло в сила определение е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
На 13.09.2019 г. ищцата е депозирала възражение и в ответното дружество, като
отново е оспорила всички начислени по нейната партида суми като погасени по давност
поради изтичане на кратката тригодишна давност, включително и процесните, и е поискала
сумите да бъдат премахнати и да бъде възстановено електрозахранването в обекта, за което
се твърди, че е преустановено още на 11.06.2013 г.
Излага се, че през м.07.2021 г. ищцата след дълго отсъствие от страната е установила,
че електрозахранването в имота не е възстановено. След като е направила справка в ел.
1
страницата на ответното дружество е констатирала, че задълженията за процесния аб. номер
все още не са премахнати и стоят като дължими, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на оспорените
още през 2019 г. вземания поради погасяването им по давност.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски и ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се признава предявения отрицателен установителен иск. Сочи се, че „Е.-
П. П.“ АД не е дало повод за иницииране на настоящото производство. Излага се, че са
осъществени всички елементи от хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което се моли да
не се възлагат в тежест на ответника сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
Претендират се сторените от ответника съдебно-деловодни разноски, като в
условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В о.с.з. ищецът чрез адв. Ц.Д. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Ответникът чрез адв. Х. И. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба, което се поддържа и в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият
да бъде уважен.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
в общ размер от 355.00 лева, от която сума за адвокатско възнаграждение – 300.00 лева и за
заплатена държавна такса – 55.00 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че по
отношение отговорността за разноски следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Посочената разпоредба изисква кумулативно наличие на две предпоставки – признание на
иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Втората предпоставка в
случая не е налице с оглед на отрицателното произнасяне на ответника /л. 14/ по
извънсъдебното възражение на ищеца /л.13/, адресирано до дружеството оператор за
недължимост на процесните суми и доколкото към момента на завеждане на делото и
приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав, издадените от
ответното дружество фактури, материализиращи погасените по давност вземания, все още
не са сторнирани, в каквато насока са изявленията на последния, направени по реда на чл.
143 от ГПК. Съдът не възприема и направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е договорен в минимален
размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията
между страните, че М. АТ. В., ЕГН **********, с адрес: * не дължи на „Е. – П. П.” АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление * сумата в размер от 698.87 лева /шестстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща паричната
стойност на ел. енергия, натрупана за периода от 17.10.2015 г. до 14.01.2016 г., обективирана
във фактура № **********/19.01.2016 г. с падеж 08.02.2016 г., с адрес на потребление *, с
кл. № ********** и аб. № * и сумата в размер от 12.53 лева /дванадесет лева петдесет и
три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, обективирана във фактура №
**********/09.06.2015 г. с падеж 09.07.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление * да заплати на М. АТ. В., ЕГН **********, с адрес: * сумата в общ
размер от 355.00 лева /триста петдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3