Решение по дело №2312/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1170

гр.Пловдив, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в закрито съдебно заседание на 17.10.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д.№ 2312 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД- гр.**** против разпореждане от 13.08.2019г. по изп.дело № 174/2019г. на ЧСИ А. А., с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, за прекратяване на същото на основание чл.427, ал.1, т.5 от ГПК и за намаляне на възложените му разноски по изпълнението за адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя и за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че, тъй като длъжникът е със седалище и адрес на управление в гр.**** и вземането по изпълнителен лист не е за вземания за  издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане, приложима е местната подсъдност по чл.427, ал.1, т.5, при което ЧСИ А. не е местно компетентен и незаконосъобразно е отказал прекратяване на изпълнителното дело. Иска се отмяна на този отказ, а при условие на евентуалност- намаляне на разноските така, както е поискано от жалбоподателя.

От взискателя Д.Е.А. е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като недопустима и при условие на евентуалност като неоснователна.

От ЧСИ А. А. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:

Съществува съдебна практика / така например  Решение № 982 от 01.08.2019г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1422/2019г. и др./ в смисъл, че в разпоредбата на чл.433 от ГПК лимитативно са изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява или приключва, и при липсата на някоя от тези хипотези, както е и в конкретния случай, постановеният от съдебния изпълнител отказ да постанови прекратяване на изпълнителното производство поради липса на местна компетентност се явява законосъобразен. От друга страна, както се сочи и в мотивите към Решение № 193 от 03.02.2012 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 341/2012г., изпълнителните действия, извършени в нарушение на правилата за местната компетентност са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Следователно, като не може, при липса на местна компетентност, съдебният изпълнител да извърши каквито и да било валидни изпълнителни действия, той следва да откаже образуването на изпълнително дело, а, ако вече го е образувал, следва да го прекрати. Доколкото прекратяването може и следва да бъде постановено от съдебния изпълнител, то отказът му да стори това, подлежи на отмяна, макар и да не е налице някоя от хипотезите на чл.433 от ГПК.                                                                               

Изп.дело № 174/2019г. е образувано въз основа на издаден в полза на Д.А. изпълнителен лист от 29.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2809/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с. за сумата от 500 лева- съдебни разноски. В представените от ЧСИ А. А. мотиви се сочи, че тези съдебни разноски са за адвокатско възнаграждение, което съставлявало възнаграждение по смисъла на чл.427, ал.1, т.3 от ГПК, предвиждаща избирателна местна подсъдност- по постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя. От съдържанието на изпълнителния лист не става ясно, за какви по вид разходи на взискателката й е присъдена сумата от 500 лева, но при всяко положение, дори те да са за адвокатско възнаграждение, същите съставляват възнаграждение за пълномощника й, но не и за самата нея / отделен въпрос е какви възнаграждения се имат предвид в т.3 от чл.427, ал.1 от ГПК/.

В отговора на жалбата, подаден от взискателката Д.А., на първо място се сочи, че непосредствено след получаване на ПДИ Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД са платили всички дължими суми- главницата от 500 лева и общо 672 лева- разноски по изпълнителното дело, включващи 500 лева- адв.възнаграждение за пълномощника на взискателката, и 172 лева- такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ. С оглед на това обстоятелство се мотивира недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Измежду материалите по изпълнителното дело, изпратени от ЧСИ А., които не са с нарушена поредност на номерацията, не са налице документи, които да удостоверяват или дори само да съдържат твърдение за такова плащане. Такова твърдение не се съдържа и в жалбата и в мотивите от ЧСИ, поради което не е налице достатъчно основание за извършване на преценка относно допустимостта на жалбата, с оглед на твърдяното от взискателката плащане.

По същество на жалбата в отговора се сочи, че от ЧСИ А. не са предприемани никакви изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Соченото обстоятелство не е от значение относно наличието на основание за поддържане на висящността на изпълнителното дело. С оглед естеството на изпълняемото право, по преценка на настоящия състав на съда приложима е единствено местната подсъдност по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК- постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. Ето защо, обжалваният отказ да бъде прекратено изпълнителното дело ще следва да бъде отменен, като в полза на дружеството- жалбоподател бъдат присъдени направените съдебни разноски в настоящето производство в общ размер от 173 лева, от които 100 лева- юрк.възнаграждение, 25 лева- държавна такса, и 48 лева- такса за изготвяне на преписи от изпълнителното дело. Тъй като искането за намаляне на посочените в ПДИ разноски по изпълнението е заявено при условие на евентуалност и с оглед отмяната на отказа за прекратяване на изпълнителното дело, съдът не дължи произнасяне по това искане.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ А. А., обективиран в разпореждане от 13.08.2019г., да прекрати производството по негово изпълнително дело № 174/2019г. поради липса на местна компетентност.

УКАЗВА на ЧСИ А. А. да издаде изрично постановление за прекратяване на производството по изп.дело № 174/2019г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: