Решение по дело №47061/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13743
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110147061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13743
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М.А ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110147061 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... срещу Л. Б. К..
Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г. в района на гр. .......... е настъпило ПТП с
участието на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ........., управляван от Л. Б. ........, и л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ....... – в паркирано състояние, при следния механизъм:
водачът на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ......... след употреба на алкохол и при движение с
несъобразена скорост излиза вдясно на пътното платно и удря паркирания л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ......., в причинна връзка с което на последния са нанесени
щети. Ищецът твърди, че в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП
е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач, е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 870, 09 лв., с оглед на което в
негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач за изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо
за сумата от 885, 09 лв., доколкото виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – в случая > 1,2 промила. Твърди,
че в негова полза е налице и вземане за мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. –
22.08.2022 г. в размер на сумата 158, 33 лв. Моли съда да осъди ответницата да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л.
Б. ........, в който се сочи, че признава исковете, както и че задълженията са изцяло
погасени чрез плащане в хода на процеса. Счита, че не е дала повод за завеждане на
делото, с оглед на което не следва да й се възлагат разноски за производството.
От страна на ищеца е депозирано становище от 02.11.2022 г., с което
потвърждава извършеното след предявяване на исковете плащане на сумата от 1 058,
42 лв.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1
КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че на 16.06.2020 г. в района на гр. .......... е
настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ........., управляван от Л. Б. К., и
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ....... – в паркирано състояние, при следния механизъм:
водачът на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ......... след употреба на алкохол и при движение с
несъобразена скорост излиза вдясно на пътното платно и удря паркирания л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ......., в причинна връзка с което на последния са нанесени
щети.
Безспорно е между страните, че при ищеца в качеството на застраховател, при
когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на виновния
водач, е била образувана щета № **********.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 870, 09 лв., с оглед на
което в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач за
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15
лв. или общо за сумата от 885, 09 лв., доколкото виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – в случая > 1,2 промила.
Безспорно е между страните, че в полза на ищеца е възникнало и вземане за
мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. – 22.08.2022 г. в размер на сумата 158, 33 лв.
Безспорно е между страните, че на 30.09.2022 г. ответницата е заплатила на
ищеца сума в размер на 1 058, 42 лв., което се потвърждава от представеното платежно
нареждане от същата дата.
Съгласно чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ освен в случаите по чл.433, т.1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В случая фактическите обстоятелства, чието наличието обуславя основателност
на иска, са безспорни между ищеца и ответницата, която признава исковете, и се
потвърждават от ангажираните по делото писмени доказателства, с оглед на което в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на сумата от 885, 09 лв., както и
вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 158, 33 лв. за периода 17.11.2020 г. –
22.08.2022 г.
В полза на ищеца е възникнало и вземане за законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 31.08.2022 г. до датата на плащането –
30.09.2022 г., която възлиза на сумата от 7, 62 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с
помощта на електронен лихвен калкулатор на НАП.

2
Следователно, вземането на ищеца към ответницата е в общ размер на сумата от
1 051, 04 лв.
От страна на ответницата на 30.09.2022 г. в полза на ищеца е платена сума в
размер на 1 058, 42 лв., с оглед на което задълженията са изцяло погасени чрез
плащане.
По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, в чиято полза следва да се присъди
сумата от 50 лв. държавна такса.
С исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, за заплащане на което доказателства не са ангажирани, с оглед на
което такова не следва да се присъжда.
Същевременно, с депозираното на 02.11.2022 г. писмено становище на ищеца
чрез юрк. Динева е отправено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, каквото следва да се присъди на ищеца, като с оглед обема на
осъществената правна защита от юрисконсулта, изразяваща се в депозиране на
писмено становище от 02.11.2022 г., с което е изразено становище по съществото на
спора и е мотивирана претенция за разноски, съдът го определя в размер на сумата от
50 лв.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че не дължи разноски по
делото, тъй като не е дала повод за завеждане на исковете. За да се приложи нормата на
чл.78, ал.2 ГПК, следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки –
ответникът да признава иска и да не е дал повод за завеждането му. В случая
ответницата е признала исковете, но не може да се приеме, че не е дала повод за
завеждането им. От страна на ищеца е отправена регресна покана изх. № РГ-
01498/17.11.2020 г. до ответницата, изпратена на адрес, съвпадащ с регистрирания й
постоянен и настоящ такъв, с което ищецът е положил усилие за уведомяването й за
претенцията.
С оглед изложеното ищецът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на сумата от 100 лв.
Доколкото от страна на ответницата е заплатена сума в размер на 1 058, 42 лв.,
която надвишава размера на дължимите от нея главница, законна лихва и мораторна
лихва, възлизащи на сумата от общо 1 051, 04 лв., то с разликата от 7, 38 лв. следва да
се намали общият размер на дължимите разноски до размера на сумата 92, 62 лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., ЕИК ...... срещу Л. Б. К., ЕГН **********
искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
за сумата от 885, 09 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********** във
3
връзка с ПТП, настъпило на 16.06.2020 г. в района на гр. .........., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 31.08.2022 г. до плащане на сумата, както и
за сумата от 158, 33 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2020
г. – 22.08.2022 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ......, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 92, 62 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4