РЕШЕНИЕ
№ 21396
***, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110166000 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ТС” ЕАД е подал искова молба срещу Ч. М. М. с
ЕГН**********, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 103,17 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент №41, находящ се в гр. ***, за периода м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата
от 17,65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 03.10.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 41,01 лева главница за периода от
м. 09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 25.10.2023г., до
окончателното изплащане на вземането, и 9,40 лева — лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.11.2020г. до
03.10.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
1
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ч. М. М., чрез назначения му особен
представител адв. П. А. Й., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Твърди, че не е клиент на топлинна енергия за
процесния имот, а претендирана сума е за прогнозно начислена, а не реално
доставена топлинна енергия. Ответникът оспорва приложимостта на ОУ на
ищеца. Сочи, че не е било изяснено дали ЗТИ (майка на ответника), която си е
запазила вещното право на ползване върху имота да края на живота си е била
жива към за определена част от периода, за който се претендира процесното
задължение. Посочва, че по делото не са налице доказателства, че между него
и „ТС“ ЕООД е сключен договор за извършване на топлинно счетоводство на
процесния имот. Твърди, че липсва доказателство, че ответникът е подал
заявление за прехвърляне на партида на негово име. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС0” ЕООД не оспорва
предявените искове. Счита същите за основателни и доказани. Сочи, че
дяловото разпределение за абонатен № ======= е извършвано в съответствие
с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже,
че през процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
От представения по делото Протокол от ЕС на ОС на сграда с адрес: ***,
ведно със списък на етажните собственици се установява, че последните са
2
решили дялово разпределение в сградата да бъде извършвано от „ТС0“ ЕООД
и със същото да се сключи договор. Такъв е бил сключен на 14.08.2002 г.
От представения Договор № */** г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона
за енергетиката се установява наличието на договорни отношения между
ищцовото дружество и „ТС0“ ЕООД.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника
суми, като е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. и
фактура № **********/31.07.2022 г. и справка за задължения на абонатен №
***
От представения по делото нотариален акт № 181, том II, рег. № 3184, дело
№ 376/2005 г. се установява, че на дата 30.11.2005 г. ответникът Ч. М. М. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се на
адрес: ***, ***, ***
Ето защо съдът приема, че ответника Ч. М. М. е собственик на процесния
имот и като такъв има качеството потребител на топлинна енергия и е страна
по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Съдът следва да отбележи, че отношенията между доставчика и
потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за
енергетиката, в който закон е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице
от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие
при публично известни условия, следва да бъде установено, че същото има
качество на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. От тук следва извода, че за да бъде определено
едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова разпоредба, е достатъчно да бъде установено по делото,
че същото лице е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като не е нужно за периода той да е ползвал и
обитавал процесния имот.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се
3
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е
топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за
дялово разпределение.
От горепосоченото следва извода, че имотът се намира в сграда, в която
ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради
което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЕ е обвързан
от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им приемане. С оглед на гореизложеното съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните,
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото
дружество, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да
доставя топлинна енергия в имота, а ответника да заплаща стойността на
доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да
достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност в рамките на процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „ТС0“
ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. Безспорно се установи, че
извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение
и остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот на ответника са в
съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период. Установява се още, че общата сума
за топлинна енергия начислена от ищцовото дружество за топлинна енергия в
рамките на периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 103,54 лева.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата
молба:
4
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по
отношение на претендираната главница , представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се
прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е депозирано на дата
25.10.2023 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 25.10.2020 г.
С оглед на гореизложеното и с оглед приетото заключение по СТЕ, съдът
намира иска за заплащане на главница за ТЕ за основателен, доколкото
претендираната сума за главница е в размер на 103,17 лева, а от заключението
на вещото лице се установи, че ответникът се явява задължен за периода
25.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 103.40 лева, представляваща
главница за незаплатена ТЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период-л. 25. По делото се установява, че за периода от 01.09.2020г. до
м.30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 41,01 лв., следователно
предявения иск за дялово разпределение за сумата от 41,01 лева се явява
изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „Т.С“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
5
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45 -
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „Т.С“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2020/2021г. и 2021/2022 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2021г. до 03.10.2023г., върху главницата от 103,17 лева и
служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 23,05 лева.
Доколкото предявената претенция за мораторна лихва е в размер на 17,65
лева, то същата следва да се уважи изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат двете страни, съобразно уважената/отхвърлената част от
исковете. Уважената част от исковата претенция възлиза в размер на 94,51 %.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на ниската правна
сложност на ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева за исковото производство и 50,00 лева
за заповедното. /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ./
Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в
размер на 75,00 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които следва да се разпределят съразмерно
уважената част от исковата претенция. За заповедното производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 70,88 лв., представляваща заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на
897,95 лв., представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на
вещо лице по СТЕ, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото по делото няма
данни действително такива да са сторени, съдът счита, че разноски не му се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че Ч. М. М., ЕГН ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***
сумата от 103,17 лева., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, ж.к.. „======“, № ***, ====== аб., №
7
=======/инсталация **********, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 58529/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав – 25.10.2023 г. до
плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от
17,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
03.10.2023 г., както и сумата от 41,01 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
58529/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав – 25.10.2023 г., като,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 9,40 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 03.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч. М. М., ЕГН **********, да
заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 70,88 лв., представляваща разноски
в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58529/2023г. по
описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 897,95 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС0“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8