Р Е Ш Е Н И Е № 175
гр.Пловдив,
11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2666/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Омега Агро
Инвест“ ЕООД, гр.Пловдив, чрез юрисконсулт И.И. срещу решение № 3378/12.08.2019г.
на Пловдивски районен съд- ХІV граждански състав, постановено по гр.дело №
12531/2018г. С обжалваното решение е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключения
на 16.09.2016 г. предварителен договор, с който „Омега агро инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав № 5 като
продавач, се задължава да прехвърли на „София-АРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Самоков № 60, като купувач,
следния недвижим имот: Нива с площ от 2.743 дка., десета категория,
съставляваща имот № 060041, местност „М. д. - 03“, землище на гр. Х., община Х.,
област Пловдив, със съседи според представената скица: имоти с номера 060040,
060038, 000308 и 060125, за сумата от 1308.12 лева,
платена от купувача с две платежни нареждания от 17.09.2016г. и 23.09.2016г.,
ведно със законните последствия от това. Отхвърлен е предявения от „София-АРТ“
ООД срещу „Омега агро инвест“ ЕООД иск за осъждането на „Омега агро инвест“
ЕООД да заплати на „София-АРТ“ ООД сумата от 261.62 лева- неустойка за
неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор по чл. 11 от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти (земеделски земи)
от 16.09.2016г.
Решението се обжалва частично. Иска се
неговата отмяна в частта, с която е уважен иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че единственото доказателство, на
което съдът обосновава изводите си, е заключението на съдебната експертиза,
която не е безспорна, безпристрастна и дава неправилни изводи относно
осчетоводяването на плащанията. Съдът не е коментирал останалите събрани в хода
на делото доказателства. Освен това съобразно чл.7 от
предварителния договор е посочено точно кога да се сключи окончателния
договор, тоест посочен е начинът за определяне на
времето за сключване на окончателния договор. Претендират се
разноските по делото.
Не е подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото дружество „София-АРТ“ ООД. С постъпилата
молба в съдебно заседание се иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно е доказано пред първата
инстанция, че на 16.09.2016 между „Омега агро инвест“ ЕООД и
„София-АРТ“ ООД е подписан предварителен договор относно продажбата на недвижим
имот: нива от 2.743 дка, десета
категория, представляваща имот № 060041,
местност „М. д. - 03“, землище на гр. Х., община Х.. В договора е отразено, че
продавачът се задължава да прехвърли на купувача посочения имот, уговорена е
цена 1308.12 лева и срок до 31.10.2016г. за сключване на окончателен договор.
Вписано е, че цената следва да бъде платена на две вноски: 130.81 лева в деня на подписването на договора и 1177.31 лева до
23.09.2016г. Представени са две платежни нареждания, първото на стойност
1822.29 лева с основание договор проекти с номера 55, 3156, 2742 и 2435, а
второто на стойност 1177.31 лева с основание- доплащане по предварителен
договор от 16.09.2016г. за закупуване на земя по пакет 2742 в землището на Х.,
2.743 дка., м. Мил дере-03, за окончателната цена от 1308.12
лева, имот 060041. От приетата ССЕ пред първата инстанция се установява, че сумите са постъпили по
сметката на ответника и са били осчетоводени по сметка „клиенти по аванси“,
партида „София АРТ“ ООД. За
продавача договорът е подписан от Д. С. С., кото няма писмено пълномощно за
тази сделка.
РС Пловдив приема, че Д. С. С. е
действала като пълномощник на управителя на ответното дружество при подписването на
предварителния договор на основание чл.301 от ТЗ. Сочи се от съда, че с второ платежно нареждане, предвид
посоченото основание за плащане и приетата ССЕ с категоричност се установява,
че търговецът-ответник
по иска е узнал за сключването
на процесния договор, както и за неговият точен предмет, доколкото са
възпроизведени почти всички съществени елементи на сделката, на 26.09.2016г.,
когато е била осчетоводена по партидата на ищеца. Към тези дата- 26.09.2016г.
ответното дружество е узнало за сключената без представителна власт сделка. Не
се доказва търговецът да се е противопоставил незабавно след това, поради което
действията се считат потвърдени на основание чл. 301 ТЗ.
Възражението
на жалбоподателят, че единственото
доказателство, на което съдът обосновава изводите си, е заключението на
съдебната експертиза, която не е безспорна, безпристрастна и дава неправилни
изводи относно осчетоводяването на плащанията е неоснователно. На първо място експертизата е
безспорна, защото не е оспорена от нито една от страните по делото в съдебното
заседание, в което е приета на 09.04.2019г. /л.358/, подобно оспорване било
писмено или устно по отношение на тази експертиза няма по делото никъде.
Твърденията на жалбоподателя за пристрастност и неправилност на експертизата са
голословни и не се сочи нищо конкретно, което да подлежи на изследване от съда
по тези твърдения. Ето това възражение е неоснователно. Неоснователно е и
възражението, че РС Пловдив не
е коментирал останалите събрани в хода на делото доказателства. Напротив коментирал ги е като се
е позовал на приобщените две писмени доказателства – платежни нареждания и е
обсъдил параметрите на сделката изрично посочени във второто платежно
нареждане. Извън тези доказателства по делото са налични и показанията на св. Д.
С. /л.322/, подписала предварителния договор. Нейните неоспорени от никого
показания сочат, че същата е била служител в търговски офис с наименование
„Агрион“, който е оперирал с няколко търговски дружества, между които е
ответното „Омега агро инвест“
ЕООД гр.Пловдив.
Според нея процедурата за продажба на земя от тези дружества е следвана много
стриктно от нея, като тя е получила по електронен път разрешение от централата
на търговеца да подпише този предварителен договор и пак по този път е
уведомила принципала си за сключения договор.
Трайна е практиката на ВКС, че когато
фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата
е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия
по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ. /Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 631/2014 г., II т. о., Решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., Решение № 138 от
17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о./ В
казуса не е доказано само, че по осчетоводеното плащане е ползван данъчен
кредит по ЗДДС, но това не е било и поставяно като въпрос към експерта. При наличието на еднопосочни
писмени, устни и експертни доказателства РС Пловдив е направил правен извод за
доказаните факти по това дело.
Вярно е че страните са уговорили
в чл.7 от предварителния договор срок за сключване на договора – 31.10.2016г.,
но същите не са посочили, че това е краен срок за сключване на договора,
напротив посочили са че този срок може да се удължава по обективни причини. Ето
защо за изправната страна по сделката си остава правото да се възползва от иска
по чл.19 ал.3 от ЗЗД, като договорни ограничения в тази насока няма, напротив
това право на страните по договора е изрично прогласено в чл.15 от същия. Ето защо обжалваното
решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди, а в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
„София-АРТ“
ООД могат
да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК, но доказателства такива да са правени
пред тази инстанция няма, ето защо разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3378/12.08.2019г. на Пловдивски районен съд- ХІV граждански състав, постановено
по гр.дело № 12531/2018г., в частта, в която е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключения
на 16.09.2016 г. предварителен договор, с който „Омега агро инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав № 5 като
продавач, се задължава да прехвърли на „София-АРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Самоков № 60, като купувач,
следния недвижим имот: Нива с площ от 2.743 дка., десета категория,
съставляваща имот № 060041, местност „М. д. - 03“, землище на гр. Х., община Х.,
област Пловдив, със съседи според представената скица: имоти с номера 060040,
060038, 000308 и 060125, за сумата от 1308.12 лева,
платена от купувача с две платежни нареждания от 17.09.2016г. и 23.09.2016г. Осъдено
е „София-АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Самоков № 60, да плати на Община Х. сумата от 26.16 лева /двадесет и шест
лева и шестнадесет стотинки/- местен данък и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пловдив
сумата от 47.51 лева
/четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки/- такса по прехвърляне на
имота. Наредено е на основание чл. 364, ал.
1 ГПК служебно да се впише възбрана върху недвижимия имот, подробно
описан в диспозитива на решението, до заплащане на разноските по прехвърлянето
от „София-АРТ“ ООД, ЕИК *********.
Решението в останалата му част
е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.