Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят "Б." Е. гр. П., чрез адвокати Й. и В., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № ../.. 2009г. постановено по гр.д. № ../2009г. на Павликенския районен съд.Твърди, че решението в частта в която е отменена заповед № .../2009г. на изпълнителния директор на "Б."Е. гр.П. с която М. М. Л. следва да заплати обезщетение в размер на 2 месечни брутни заплати, поради неспазен срок на предизвестие, е неправилно поради допуснати съществени материалноправни нарушения и е необосновано. Не спори, че между него и М. М. е било налице трудово правоотношение, но това правоотношение е имало характер на срочен трудов договор. При еднострантото прекратявена на правоотношението, по молба на работника, следва посълденият да заплати обезщетение разняващо се на три б месечни заплати. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че следва да се заплати обезщетение в размер на 1 брутна заплата. Обезщетение в този размер се дължи при безсрочни трудови договори, а в конкретния случай договорът е срочен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 326, ал.2, изр. последно от КТ. Именно на основание на тази правна норма е определено дължимо обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3 брутни месечни заплати. Моли съда да отмени обжалваното решение, претендира разноски по делото. Ответник жалба- М. М., чрез адвокат Д., оспорва жалбата. Заема становище, че решението на Павликенския районен съд е правилно и моли съда да го потвърди. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският районен съд, след като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № ../...2009г. по гр.д. № ../2009г. на Павликенския районен съд, но само в частта в която се отменя заповед № ../09 от ..2009г. на "Б. П." Е. гр.П. относно заплащане от М. М. Л. на обезщетение поради неспазен срок на предизвестие по отношение на разликата от 1-месечно брутно възнаграждение до 3-месечено трудово възнаграждение, като незаконосъобразна. Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен трудов договор на основание чл.70 от КТ, т.е. преди да бъде сключен окончателен трудов договор страните са се съгласили да бъде проверена годността на работника за извършване на предложената работа. между страните е бил огуровен 6 месечен срок на изпитване, в полза на работодателя. Договорът е сключен на 22.05.2009г. и 6-месечният срок за изпитване изтича на на 22.11. 2009г. Преди изтичане на 6-месечния срок работникът е подал молба за напускане- на 03.09. 2009г., и от същата дата трудовият договор е прекратен, видно от заповедта. Работодателят, приемайки че сключения договор е срочен, е задължил работника да заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3 брутни месечни възнаграждения. Спорният и основен въпрос по делото е вида на прекратения трудов договор, тъй като дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие се определя от разрешаването на този основен въпрос. Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за изпитване не представлява самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение и не може да се приравни със срочния трудов договор. Вярно е, че в т. 2.3. от договора е предвидена възможност след изтичане на срока за изпитване страните да сключат нов срочен договор за същата длъжност, но тази договореност не може да промени характера на договора за изпитване. Условието на т.2.3 от договора не се е сбъднало, тъй като прекратяването на договора е станало в срока за изпитване.От факта, че страните са предвили сключване на нов срочен договор, след изтичане срока на изпитване, не може да се направи извод, че прекратеният договор е от вида срочни трудови договори. Предвид неясния характер на т. 5 и т. 6 от договора, както и обстоятелството, че договорът е прекратен по време на срока за изпитване, то по отношение на размера на дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 70, ал.3 от КТ. Съгласно тази правна норма през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. Чл.326, ал.2 от КТ постановява, че при прекратяване на безсрочен трудов договор се дължи предизвестие в размер на 30 дни. М. М. следва да заплати обезщетение за неспазено предизвестие, на само в размер на 1-месечно брутно възнаграждение, както правилно е приел първоинстанционния съд. Решението като правилно следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ../...2009г. по гр.д. № .../2009г. на Павликенския районен съд в частта в която се отменя заповед № ../09 от ...2009г. на "Б. П." Е. гр.П. относно заплащане от М. М. Л. на обезщетение поради неспазен срок на предизвестие по отношение на разликата от 1-месечно брутно възнаграждение до 3-месечено трудово възнаграждение, като правилно. Решението е окончателно, тъй като на основание чл. 280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |