Решение по дело №8751/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1310

 

28.05.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                         Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №8751 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с постъпила искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Р.В.- Управител, чрез юрк.А.А., срещу Х.П.Х., с която се претендират осъждането на ответника да заплати следните суми: сума от 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********, за сумата от 200 лв., сключен онлайн на интернет страницата www.vivus.bg, по реда на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и оформен по реда на чл.3, вр. чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Изложени са твърдения за  сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние на 29.10.2015г. чрез подадено онлайн от ответника до горния интернет сайт, стопанисван от „4финанс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Никола Габровски“ №79, ет.2, представлявано от З.Р. - Управител, заявление за одобряване отпускането на заем от 200 лв. Твърди се, че заявката е приета и е отпусната като заем на ответника претендираната в настоящото производство парична сумата, изплатена в клон на „Изи пей“ на 29.10.2015г. Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД е цедирало процесното вземане на ищеца, за което ответният кредитополучател е уведомен по пощата, чрез препоръчана пратка от цесионера.

         В законен срок не е постъпил по делото отговор на искова молба.

         В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържат предявените искове.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:        

         Приложена към исковата молба е разпечатка на неподписан от ответника договор за кредит, сключен онлайн, с посочена дата на договаряне 29.10.2015г. и общи условия на кредитодателя.        

         Представена е разписка за извършено плащане от „Изи пей“, с наредител „4финанс“ и получател ответника, за сумата от 200 лв.

         Между кориците на делото се намира Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-5/01.02.2018г., сключен между „4финанс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Никола Габровски“ №79, ет.2, представлявано от З.Р.- Управител и ищцовото дружество, както и приложения към него

         Приложено към исковата молба е уведомление до ответната страна за извършено прехвърляне на вземането, изготвено от цедента. В представеното известие за доставяне графата за получаване е непопълнена.

         Съдът достигна до следните правни изводи:

         Правната квалификация на иска е чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 и сл от ЗПФУР.

         С доклада по делото на ищеца са дадени указания да установи съществуването на твърдяното договорно правоотношение и съответно наличието на договорно задължение за ответника. При предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор, който е породил правните си последици, както и че е изправната страна по него. Върху ответника лежи тежестта да се установи положителния правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване.

         Върховната съдебна инстанция приема, че електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, представлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което се счита за подписано чрез поставянето на електронен подпис, чрез който се установява авторството на същото. При изпълнението на горните изисквания е налице електронен документ, който има доказателствена сила на подписан писмен документ. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характеристиките на електронния документ. Авторът на електронното изявление е физическото лице, което е посочено като извършител на електронното изявление и в случай, че е извършено от негово име същият е и титуляр на електронното изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, чл.3, т.35, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма и по- специално текстови, звуков, визуален или аудио- визуален запис. Горният източник на вторично право на ЕС приема, че правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство в съдебен процес не може да бъде оспорена единствено на основание, че е в електронна форма.

         В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние са нормативно уредени изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение за „финансова услуга“ се отнася до всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. „Средство за комуникация от разстояние“ представлява всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, който в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребителя договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. На основание разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазването на предвидените срокове за отказ от договора и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Принципът за удостоверяване на авторството на лицето при електронни изявления чрез електронен подпис е прогласен както във вторичното право на ЕС, така и в националното законодателство.

         В процесния случай не са изпълнени дадените с доклада по делото указания от ищеца да представи доказателства за предоставено съгласие на ответника за възникването на договорна обвързаност с праводателя на ищеца. Представеното по делото писмено доказателство- извлечение от онлайн сключен договор за заем е частен неподписан документ, който изхожда от ищеца и не е в състояние да обоснове вероятност за възникването на твърдяното облигационно отношение. Намиращата се по делото разписка за извършено парично плащане в полза на ответника от „Изи пей“, представлява индиция за съществуващи правоотношения между „4финанс“ ЕООД и ответника, но същата не е в състояние да доведе до категоричен извод за наличието на именно твърдения от ищца юридически факт. С оглед на горното съдът намира предявеният иск за недоказан.

         За пълнота следва да се посочи, че в чл.10 от Закона за потребителски кредит, /ЗПК/, е предвидена писмена форма на договора за потребителски кредит, която се обективира на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Целите, които преследва ЗПК са осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредитора по потребителския кредит, по такъв начин, че да се осигури баланс между интересите на двете страни. 

         С оглед на изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. 

 

 

 

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р.В.- Управител, чрез адв. И.Д. от САК, осъдителен иск срещу Х.П.Х., ЕГН:**********, за сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********, сключен онлайн на интернет страницата www.vivus.bg, на основание чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като неоснователен.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: НД