Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Таня Георгиева като разгледа гр.д. № 1774
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът „Ж." ЕООД твърди, че на 22.01.2013 г. сключил
Договор № Д01-/808/22.01.2013
г. за наем на офис
техника и оборудване с М.на О.и Н., по силата на който следвало да предостави под наем ново, неупотребявано
техническо оборудване - компютърно оборудване и периферия съгласно техническа
спецификация, предназначено за осигуряване на дейностите при изпълнение на
проект BG051P0001-3.1.03 „Квалификация на педагогическите специалности" по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Съгласно чл.2, ал.1
от Договора за изпълнението на възложените дейности, съгласно предмета на
Договора, М.на О.и Н., в качеството си на възложител, следвало да заплати на „Ж."
ЕООД сумата от 28 627.20 (двадесет и осем хиляди шестстотин двадесет и седем
точка двадесет) лева. Съгласно чл.12, ал.1 от Договора „Ж." ЕООД следвало
да заплати гаранция за изпълнение на задълженията си по него в размер на 3 % от
стойността по чл.2, ал.1 от Договора, равняваща се на 715.68 лева. Видно било
от приложеното платежно нареждане реф. № ft12363980110809/27.12.2012 г. на „О.Б.Б.“ АД и
банковите извлечения към него, че ищецът превел посочената гаранция /платежното
било общо за Лот 1 и Лот 2/
по сметка на М.на О.и Н..
Съгласно
чл.3, ал.1 от Договора ответникът следвало да преведе в полза на „Ж." ЕООД
50 % от дължимата сума, а именно 14 313.60 лева в срок от десет дни след
доставката на наетото техническо оборудване, за което се представял приемо-предавателен протокол и фактура, издадена от „Ж."
ЕООД. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора Техническото оборудване следвало да бъде
доставено на адреса на Националния институт за обучение и квалификация в
системата на О.към М.на О.и Н./МОН-НИОКСО/ - структура в рамките на М.на О.и Н.,
гр. Банкя, община Столична. „Ж." ЕООД било в готовност да осъществи
доставката на Техническото оборудване, съобразно предвиденото в Договора,
непосредствено след сключването му, за което М.на О.и Н.било уведомявано
многократно. Въпреки това, в продължение на няколко месеца, М.на О.и Н.нямало
необходимата готовност за получаване и използване на Техническото оборудване и
отказвало техниката да бъде доставена на уговореното в Договора място. На
20.11.2013 г. представител на „Ж." ЕООД
предал на представител на третото лице-бенефициент МОН-НИОКСО техническото
оборудване, предмет на Договора. Доставката била извършена в сградата на МОН-НИОКСО, гр.
Банкя, находяща се на адрес: ул. „Княз Борис I"
№ 7. Доставеното техническо оборудване съответствало на уговореното и се
състояло от 20 броя лаптопи, мултифункционално устройство и компютърна
конфигурация - всички със серийни номера. За
извършената доставка бил съставен Приемо-
предавателен протокол от 20.11.2013 г.
По настояване на представители на М.на О.и Н., „Ж." ЕООД издало фактури с титуляр на получената доставка третото ползващо се лице - МОН-НИОКСО. Плащането на 50 % от общата цена следвало да бъде извършено в рамките на 10 дни, считано от 20.11.2013 г. т.е. до 30.11.2013 г. Такова плащане не било осъществено.
На 8.09.2014
г. по искане на М.на
О.и Н.и в изпълнение на задълженията си по договора „Ж." ЕООД получило
обратно от представител на МОН-НИОКСО 20 бр. лаптопи, мултифункционално
устройство и компютърна конфигурация, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол.
В
изпълнение на изискванията на чл.3, ал.1 и чл.3, ал.2 от Договора с
уведомително писмо вх. № 1321-870/24.11.2014 г. ищецът представил на М.на О.и Н.оригинали
на Фактура **********/07.10.2014 г. и Фактура **********/17.10.2014 г.,
издадени от „Ж." ЕООД, отразяващи
дължимите плащания от МОН по Договора. М.било поканено, също така, на основание
чл.12, ал.2 от Договора в 10-дневен срок от получаването на писмото да върне
заплатената по Договора гаранция в размер на 715.68 лева. Гаранционната сума от
715.68 лв. била върната обратно едва на 15.12.2015 г. От 04.12.2014 г. до
15.12.2015 г. М.на О.и Н.дължало законна лихва върху невърнатата сума от 715.68
лв.
Съгласно
чл.14, ал.2 от Договора при неизпълнение на задължението за плащане М.на О.и Н.дължало
неустойка в размер на 0.5 % от главницата за всеки ден закъснение, но не повече
от 15 % от цената на договора.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Договора първата вноска в размер на 14 313.60 лева,
представляваща 50% от общата цена по Договора, била дължима в срок от 10 дни от
доставката на Техническото оборудване, за която се съставял Приемо-предавателен
протокол и след представяне на фактура от „Ж." ЕООД. С уведомително писмо
вх. № 1321-870/24.11.2014 г. до МОН му били представени 2 броя оригинални
фактури - Фактура **********/07.10.2014 г. и Фактура **********/17.10.2014 г. и
първата вноска от цената по Договора в размер на 14 313.60 лева била дължима на
4.12.2014 г.
Съгласно
чл.3, ал.2 от Договора втората вноска от 14.313.60 лева, представлявяща
останалите 50% от общата цена по Договора, била дължима от МОН в 10-дневен срок
от приключване срока на договора, представяне на приемо-предавателен
протокол за връщане на наетото техническо оборудване и представяне на фактура
от „Ж." ЕООД. Посоченият фактически състав е завършен с депозиране на
уведомително писмо вх. № 1321-870/24.11.2014 г. до МОН, към което са
представени на МОН и 2 броя оригинални фактури - Фактура **********/07.10.2014
г. и Фактура **********/17.10.2014 г. и падежа на втората вноска от цената по
Договора в размер на 14 313.60 лева настъпил на 4.12.2014 г.
Ищецът
моли съда да осъди М.на О.и Н.да му заплати следните суми:
28 627.20
лева, представляващи дължимо от МОН възнаграждение по Договора, ведно с
дължимата законна лихва в размер на 3 671.58 лева (три хиляди шестстотин
седемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки), считано от 04.01.2015 г. -
денят, следващ последния ден на начисляване на неустойка, до датата на
завеждане на исковата молба;
4 294.08 лева, представляващи дължима от МОН
неустойка съгласно чл.14, ал.2 от Договора (начислявани 30 дни, считано от
04.12.2014 г. или по 143.136 лева на ден до достигане на уговорената горна
граница от 15 % от цената по Договора);
75.07 лева, представляващи законна
лихва върху невъзстановената от МОН гаранция по договора от 04.12.2014 г. до
датата на връщането й - 15.12.2015 г.;
Направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
М.на
О.и Н.изцяло оспорва по основание и размер предявения иск. Не спори, че между М.на О.и Н.(тогава М.на О.,
М.и Н.) и „Ж.“ ЕООД е сключен Договор № Д01-1808/22.01.2013 г. на основание чл.
41 и сл. от Закона за обществените поръчки (отм.) след проведена обществена
поръчка с предмет „Наем на офис техника и оборудване“, предназначени за
осигуряване изпълнението на дейностите по проект BG051P0001-3.1.03 „Квалификация на педагогическите
специалисти“. Съгласно чл.1 от договора изпълнителят приел да извърши следното:
ал. 1 - предоставяне под наем на ново, Неупотребявано техническо оборудване -
компютърни конфигурация, лаптопи, мултифункционални устройства; ал. 2 — доставка на наетото техническо
оборудване; монтаж на наетото техническо оборудване; пълно техническо
съдействие и поддръжка при експлоатация, включително текущи ремонти на място,
демонтаж и изнасяне на техниката от помещенията, посочени от възложителя на
територията на цялата страна; ал. 3 — обучение, консултации и съдействие при
експлоатацията на наетото техническо оборудване на членовете на екипа по
проекта за целия срок на договора. Посочените задължения на Изпълнителя били
конкретизирани и в чл. 6 от договора. Срокът на договора, уговорен в чл.4, ал.1
бил 400 дни и започвал да тече от датата на доставката на наетото техническо
оборудване, за което се съставял приемо-предавателен
протокол, подписан от Възложителя и Изпълнителя или от упълномощени от тях
лица. В чл.6, т.5 от договора било предвидено, че Изпълнителят се задължава да
предаде наетото техническо оборудване по опис, в пълна техническа изправност,
съгласно предварително съгласуван график до 3 дни след получаване на първоначалното
плащане.
В
договора не бил посочен срок за доставка, но в чл.6, т.2 било уговорено, че
Изпълнителят се задължава да уведоми Възложителя за деня и часа на доставката.
Такова уведомление не било направено и липсвали доказателства за твърденията на
ищеца, че той е бил готов да осъществи доставката непосредствено след
сключването на договора. Представеният приемо-предавателен
прокотол от 20.11.2013 г. бил 10 месеца след
сключването на договора. В чл.7, ал.1 от договора било уговорено, че за
приемане на доставката се съставя приемо-предавателен протокол, подписан от Възложителя или
упълномощено от него лице и Изпълнителя, който съдържал пълно описание на
техническите характеристики на всеки продукт, съгласно техническата
спецификация и серийните им номера. Представения приемо-предавателен
протокол от 20.11.2013 г. не бил
подписан от лице, упълномощено от Възложителя да приеме доставката и да подпише
протокола. Протоколът не съдържал необходимите реквизити - пълно описание на
техническите характеристики на всеки продукт, съгласно техническата
спецификация, а само серийни номера, поради което не можело да се направи
извод, че доставеното съответства на поръчката на Възложителя. С протокола от
20.11.2013 г. не било извършено приемане от страна на Възложителя. Плащането
било обвързано и с представяне на фактура от страна на Изпълнителя, каквато не
била представена до момента на връщане на стоката на Изпълнителя.
Изпълнителят
не изпълнил останалите свои задължения, така както са уговорени в договора -
монтаж на наетото техническо оборудване; пълно техническо съдействие и
поддръжка при експлоатация, включително текущи ремонти на място, демонтаж и
изнасяне на техниката от помещенията, посочени от възложителя; обучение,
консултации и съдействие при експлоатацията на наетото техническо оборудване на
членовете на екипа по проекта за целия срок на договора. Стоката не можела да
се използва за целта, за която е поръчана, без изпълнение на посочените
задължения от страна на Изпълнителя и на практика не била използвана от Възложителя.
Не било спорно, че оборудването било върнато на Изпълнителя на 08.09.2014 г.
неразопаковано, преди изтичане срока на договора.
Искът
за неустойка като акцесорен бил свързан с уважаването
на главния иск. Тъй като не било налице неизпълнение от страна на
Възложителя, искът за неустойка се
явявал неоснователен. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, ако Изпълнителят не
изпълни възложената услуга или част от нея, или изискванията за нея съгласно
договора, или не изпълни други договорени дейности в установения по договора
срок, същият дължи на Възложителя неустойка в размер на 0.5 на сто от цената по
договора за всеки просрочен ден, но не повече от 15 на сто от цената на
договора. Предвид неизпълнението от страна на ищеца на задължението да извърши
монтаж на наетото техническо оборудване; пълно техническо съдействие и
поддръжка при експлоатация, включително текущи ремонти на място, демонтаж и
изнасяне на техниката от помещенията, посочени от възложителя; обучение,
консултации и съдействие при експлоатацията на наетото техническо оборудване на
членовете на екипа по проекта за целия срок на договора, той също дължал
неустойка в същия размер, за който претендира.
Ответникът
евентуално, в случай че съдът приеме неизпълнение от негова
страна, предявява възражение за прихващане на сумата 4 294.08 лв.,
представляваща максималният размер на договорената неустойка по договора — 15 %
от цената на договора и тъй като двете претенции били
в еднакъв размер следвало да бъдат напълно взаимно погасени и искът в тази част
да бъде отхвърлен.
Ответникът
оспорва дължимостта на лихва върху невъзстановената
от МОН гаранция по договора за времето от 04.12.2014 г. до 15.12.2015 г. в
размер на 75.07 лв. В чл.12, ал.2 от договора било предвидено, че гаранцията за
изпълнение се освобождава в 10-дневен срок след приключване изпълнението по
договора. Не било спорно, че внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение на
договора му била върната. Като се имало предвид, че
изпълнение на договора от страна на Изпълнителя не било налице, той нямал право
да претендира връщане на внесената гаранция за изпълнение, респективно лихви
върху забавеното й според него връщане и искът в тази част следва да бъде
отхвърлен.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представен е Договор № Д01-1808/22.01.2013 г., сключен на
основание чл. 41 и сл. от Закона за обществените поръчки (отм.) между М.на О.и Н./с
предишно наименование М.на О., М.и Н./ в качеството на възложител и „Ж."
ЕООД в качеството на изпълнител, след проведена обществена поръчка с предмет
„Наем на офис техника и оборудване“, предназначени за осигуряване изпълнението
на дейностите по проект BG051P0001-3.1.03 „Квалификация на педагогическите
специалисти“. Съгласно чл.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши следното: ал. 1 - предоставяне под наем на
ново, неупотребявано техническо оборудване - компютърни конфигурация, лаптопи,
мултифункционални устройства по техническа спецификация. В чл.1, ал.2 е уговорено, че предметът на договора
включва доставка на наетото техническо оборудване; монтаж на наетото техническо
оборудване; пълно техническо съдействие и поддръжка при експлоатация,
включително текущи ремонти на място, демонтаж и изнасяне на техниката от
помещенията, посочени от възложителя на територията на цялата страна. Съгласно
ал.3 възложителят възлага, а изпълнителят приема да обучи, консултира и оказва съдействие
при експлоатацията на наетото техническо оборудване на членовете на екипа по
проекта за целия срок на договора. Тези задължения са конкретизирани и в чл.6
от договора. Съгласно чл.1, ал.2 от
Договора Техническото оборудване следва да бъде доставено на адреса на
Националния институт за обучение и квалификация в системата на О.към М.на О.и Н.,
гр. Банкя, община Столична.
Съгласно
чл.2, ал.1 от Договора за изпълнението на възложените дейности М.на О.и Н.се е
задължило да заплати сумата от 28 627.20 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от договора
стойността на възнаграждението е твърдо договорена и не подлежи на промяна през
срока на договора.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Договора М.на О.и Н.следва да преведе в полза на „Ж." ЕООД
50 % от дължимата сума или 14 313.60 лева в срок от десет дни след доставката
на наетото техническо оборудване, за което се подписва приемо-предавателен
протокол и фактура, издадена от „Ж." ЕООД. Съгласно чл.3, ал.2 от Договора
окончателното плащане в размер 14313.60 лв. е дължимо след приключване срока на
договора, след представяне на приемо-предавателен
протокол за връщане на наетото оборудване.
Срокът
на договора, съгласно чл.4, ал.1 е 400 дни, но не по-късно от приключването на
проекта и тече от датата на доставката на наетото техническо оборудване, за
което се съставял приемо-предавателен протокол,
подписан от Възложителя и Изпълнителя или от упълномощени от тях лица. В чл.6,
т.5 от договора било предвидено, че Изпълнителят се задължава да предаде
наетото техническо оборудване по опис, в пълна техническа изправност, съгласно
предварително съгласуван график до 3 дни след получаване на първоначалното
плащане.
Съгласно
чл.6, т.2 от Договора Изпълнителят се задължава да уведоми Възложителя за деня
и часа на доставката. Съгласно чл.7, ал.1 от договора за приемане на доставката
се съставя приемо-предавателен протокол, подписан от възложителя или упълномощено от него лице и изпълнителя,
който съдържа пълно описание на техническите характеристики на всеки продукт,
съгласно техническата спецификация и серийните им номера.
Съгласно
чл.12, ал.1 от Договора изпълнителят при подписване на договора представя
гаранция за изпълнение на задълженията си по него в размер на 3 % от стойността
по чл.2, ал.1 от Договора или 715.68 лева.
Съгласно
чл.14, ал.2 от Договора при неизпълнение на задължението за плащане
възложителят дължи неустойка в размер на 0.5 % от главницата за всеки ден закъснение,
но не повече от 15 % от цената на договора.
Представен е Приемо-предавателен
протокол от 08.09.2014 г., подписан към Договор № Д01-/808/22.01.2013 г. от
Добринка К., в качеството й на директор на НИОКСО, с който е удостоверено
предаването на представител на „Ж." ЕООД на 20 бр. лаптопи с посочени в протокола серийни номера.
С Уведомително писмо до МОН с вх. №
1321-870/24.11.2014 г. „Ж."
ЕООД го е поканило да изпълни задълженията си по Договор № Д01-/808/22.01.2013 г. като заплати сумите по чл.3, ал.1 и 2 от
Договора, общо в размер на 28 617.20 лева. С писмото „Ж." ЕООД уведомява,
че анулира фактура **********/31.07.2014 г., издадена от „Ж." ЕООД поради
липса на изискуеми реквизити, и изпратища Протокол
2/16.10.2014 г., издаден от „Ж." ЕООД за анулиране на Фактура
**********/31.07.2014 г., съгласно изискванията на данъчното законодателство,
подписан от „Ж." ЕООД на 16.10.2014 г.
Представени
са Фактура № **********/07.10.2014 г.; Фактура № **********/17.10.2014 г.;
Фактура № **********/31.07.2014 г.; Протокол №
**********/16.10.2014 г. за анулиране на фактура № **********/31.07.2014 г.,
издадени от „Ж." ЕООД към М.на О.и Н.по Договор № Д01-/808/22.01.2013 г.
Представено
е платежно нареждане реф.
№ ftl2363980110809/27.12.2012 г. на „О.Б.Б." АД за
заплатена сума в размер 1609.56 лв., представляваща гаранция за участие по лот 1 и лот 2 за наем на
компютърна техника.
По
делото е разпитана като свидетел Б.Х.. От показанията й се установява, че
работи по трудов договор с Националния институт за обучение и квалификация /по настоящем Национален център/ към М.на
О.и Н.и в качеството й на служител /по онова време на длъжност организатор
обучения/ началника на отдела, в който работела и директора на Института й
наредили да приеме компютърното оборудване от „Ж." ЕООД. Представителя на „Ж." ЕООД при
предаването на оборудването бил И.Н.. Оборудването било ново и свидетелката не
си спомня да е имало възражения при приемането му. Оборудването не било
ползвано и било прибрано в шкаф. Всички компютри били номерирани и бил направен
опис. Директорът на института няколко пъти писал до М.на
О.и Н., че оборудването не се използва и че следва да се върне. След доставката
на оборудването не била виждала служители на „Ж." ЕООД, които да са идвали за евентуално
монтиране на оборудването. Свидетелката не участвала при връщането на
компютрите. Тогава участвал директорът на института К..
По делото е разпитан като свидетел И.Б.Н.,
от чиито показания се установява, че знае за изпълнението на проекта за
доставка на компютри, тъй като се занимава с търговия с компютърна техника и с „Ж." ЕООД били партньори. От „Ж."
ЕООД му било възложено и бил упълномощен да извърши доставката. От М.на
О.и Н.обяснили, че компютрите трябва да бъдат доставени в Банкя. Те имали
готовност да изпълнят доставката още преди сключването на договора, тъй като от
времето, в което „Ж."
ЕООД спечелило обществената поръчка до времето, в което подписали договора с М.изтекъл
достатъчен срок. След подписването на договора провели доста разговори с
представители на М.на О.и Н., в които ги питали кога да
изпълнят доставката, но от М.им отговаряли да изчакат и закупеното оборудване
си седяло. През м.септември им се обадил г-н Павлов от М.на О.и Н.и им казал,
че на следващата сутрин трябва да изпълнят – да докарат и инсталират
компютърното оборудване, защото било спешно. Те изпълнили това и инсталирали
компютрите, за което хората им благодарили, тъй като реагирали бързо. След като
било доставено и монтирано, по договора задължение на „Ж." ЕООД било да извършва профилактика
и ако възникнат проблеми, да ги отстранява. Тъй като никой не се обаждал за
профилактика и проблеми, от страна на „Ж." ЕООД била поета инициатива за
свързване с другата страна по договора и проверка дали е необходимо съдействие.
Отговорът бил, че няма нужда. В един момент – ден или два преди подписването на
протокола за връщане на оборудването, от страна на М.на
О.и Н.се обадили, че трябва да си вземат оборудването. Никога не било имало
възражения. Свидетелят лично монтирал оборудването в една зала с П-образна маса
и проверил дали компютрите са свързани и по между си и дали работят.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
I./
По иска с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за заплащане на наемна
цена 28 627.20 лева.
По делото не се спори и е установено,
че между страните имало сключен действителен договор за наем на офис-техника с
уговорен в него срок 400 дни от доставяне на техниката. Не се спори между страните
и се установява от доказателствата по делото, че техниката е предоставена от
страна на ищеца на ответника на 20.11.2013 г. Разпитаните по делото свидетели
установяват, че за ползване е предоставено уговореното в договора между
страните имущество, което не само е доставено, но и монтирано. При доставката
всички компютри са били свързани и приведени в действие. Няма спор между
страните, че предоставеното за ползване имущество е било върнато на 8.09.2014
г., което се установява и от подписания приемо-предавателен
протокол.
Тъй като ползването на предоставеното
по договора имущество е било преустановено преди изтичане на срока по договора,
съдът приема, че с подписването на предавателния протокол на 8.09.2014 г. страните
са се съгласили процесният договор за наем да бъде
прекратен преди изтичането на срока му.
По силата на договора ответникът се е
задължил да заплати общо определено възнаграждение за целия период на срока на
договора. Тъй като имуществото е ползвано за срок по-малък от договорения, съдът
намира, че наемната цена следва да бъде присъдена за срока, в който офис
техниката е ползвана – от 20.11.2013 г. до 8.09.2014 г., или за 303 дни. Частта
от договорената цена по договора, дължима за 303 дни ползване е 21 685.10
лв.
Искът е основателен за периода от 20.11.2013
г. до 8.09.2014 г. и за сумата 21 685.10 лв., като в останалата част до
пълния предявен размер от 28 627.20 лв. искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
II./ По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД сумата 4294.08
лева – дължима
неустойка по чл.14, ал.2 от Договора за забава в размер на 0,5 % на ден за
времето от 4.12.2014 г. до достигане на максималния й размер от 15% от цената
на договора.
Съгласно
чл.14,
ал.2 от договора при забава на плащането възложителят дължи неустойка в размер 0.5% от дължимата
сума за всеки ден закъснение, но не повече от 15% от цената на договора.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора окончателното плащане е дължимо 10 дни след
приключване срока на договора, след представяне на приемо-предавателен
протокол.
Срокът на договора е приключил на
8.09.2014 г., на която дата е подписан приемо
предавателен протокол, който е входиран на същата
дата в ответното министерство. Следователно падежът за заплащане на
окончателната цена по договора настъпил
на 19.09.2014 г., от която дата ответникът е в забава.
Ищецът претендира неустойката от
по-късен момент – 4.12.2014 г. За всеки просрочен ден неустойката е в размер 108.43
лв. като максималният размер на неустойката 4294.08 лв. е постигнат за 40 дни.
Искът е основателен и доказан в
предявения размер.
III./ По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата 75.07 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 715.68 лв.,
представляваща невъзстановена в срок гаранция, предоставена по договора.
Съгласно чл.12, ал.2 от договора между
страните, предоставената по него гаранция /заплатена на 27.12.2012 г., видно от
представеното преводно нареждане/ е следвало а бъде възстановена в 10-дневен
срок след приключване на изпълнението по договора или 10-дневен срок от
8.09.2014 г. или на 19.10.2014 г.
Ищецът претендира лихвата за периода
от 4.12.2014 г. до 15.12.2015 г. като за този срок законната лихва върху сумата
715.68 лв. е 75.07 лв.
Искът е основателен и доказан в
предявения размер.
IV./ По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата
3 671.58 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 28 627.20
лв. за периода от 4.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Страните
по договора предварително са уговорили дължимото обезщетение за неизпълнението
в срок на задължението на ответника да заплати цената по договора. По делото се
претендира уговорената неустойка, поради което е дължимо именно това
обезщетение, а не законната лихва върху незаплатената в срок сума.
Действително наличието на клауза за неустойка за забава
не означава, че изправната страна не може да предяви иск за заплащане на
обезщетение под формата на законната лихва. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи
и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил
уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и
договорната неустойка не му се дължи. /Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по
т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено
по реда на чл.290 от ГПК/.
В процесния случай обаче е предявен иск за неустойка поради
което не е дължима законна лихва.
Искът
е неоснователен.
При
този изход на делото ответникът следва понесе отговорността за разноските по
делото и да заплати на ищеца разноските, направени от него съобразно с уважената
част от исковете. Съдът намира неоснователно направеното възражение за
прекомерност, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение са в
съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сумата на направени разноски от ищеца, дължима от ответника е 1958.51
лв. по представен списък.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.на О.и Н., ЕИК *****, с адрес: гр.София, бул. ***************да заплати на „Ж.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.232,
ал.2, пр.1 от ЗЗД сумата 21 685.10 лв., представляваща дължима наемна
цена за периода 20.11.2013 г. до
8.09.2014 г. по Договор
№ Д01-1808/22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху нея считано от
11.03.2016 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска в
останалата част до пълния предявен размер от 28 627.20 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
М.на О.и Н., ЕИК *****, с адрес: гр.София, бул. ***************да заплати на „Ж.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.92
от ЗЗД сумата 4294.08 лева, представляваща
максималния размер на дължима неустойка по чл.14, ал.2 от Договор № Д01-1808/22.01.2013 г.
ОСЪЖДА
М.на О.и Н., ЕИК *****, с адрес: гр.София, бул. ***************да заплати на „Ж.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 75.07 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата 715.68 лв., представляваща невъзстановена в срок гаранция, предоставена
по Договор № Д01-1808/22.01.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ж.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу М.на О.и Н., ЕИК *****, с адрес: гр.София, бул. ***************иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 3 671.58 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата 28 627.20 лв. за периода от 4.01.2015 г. до
датата на завеждане на исковата молба като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.на О.и Н., ЕИК *****, с адрес: гр.София, бул. ***************да заплати на „Ж.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 1958.51 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: